ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Марина Иванова, „Четири лапи“: Ежедневно получаваме много сигнали за ранени кучета

Д-р Марина Иванова, „Четири лапи“: Ежедневно получаваме много сигнали за ранени кучета

Ветеринарният лекар д-р Марина Иванова от „Четири лапи“ в интервю за Агенция „Фокус“ за бездомните животни.

26 Август 2019 | 17:00 | Агенция "Фокус"

Д-р Марина Иванова, Фондация „Четири лапи“: Строенето на приюти не решава проблема с популацията на безстопанствени животни, ако не се справим с изоставянето им

Д-р Марина Иванова, Фондация „Четири лапи“: Строенето на приюти не решава проблема с популацията на безстопанствени животни, ако не се справим с изоставянето им

Д-р Марина Иванова, директор на Фондация „Четири лапи“ за България в интервю за Агенция “Фокус“ по повод Международния ден на бездомните животни, отбелязван на 18 август. Фокус:Г-жо Иванова, на 18 август отбелязваме Международния ден на бездомните животни, каква е най-честата причина те да останат на улицата? Марина Иванова:Днешната дата всъщност е по-известна в САЩ като Международен ден на бездомните животни. Този ден се празнува от 1992 г. по предложение на Международното дружество за правата на животните. В България по-често празнуваме 4 април като ден на бездомните животни. Няма лошо поне два пъти в годината да си спомняме каква е причината тези животни да са на улицата. Това при всички положения не е техен собствен избор, а основната причина сме ние хората с безотговорното поведение и с нагласата да мислим, че когато не искаме да се грижим за едно животно, по-лесният вариант е да го пуснем на улицата, отколкото да намерим друг дом за него. Освен безотговорното отношение на хората за това допринася и липсата на контрол. Контролен орган от една страна по Закона за защита на животните е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), която трябва да следи дали ветеринарните лекари въвеждат данните за домашните любимци и за техните стопани. Така може да се осъществи връзка между изоставено животно и неговия отговорен стопанин. Общините са длъжни да следят дали всяко едно животно е регистрирано и дали се заплаща такса, ако се дължи такава. Има случаи, в които животните са освободени от такса. Това се отнася за кастрирани кучета. Миналата година влязоха в сила промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които задължават поставянето на микрочип на кучетата и въвеждането им в електронната база данни. Беше даден гратисен период до февруари тази година, в който всеки един стопанин на куче, беше призован да отиде при ветеринарния си лекар, да постави микрочип на домашния си любимец и да го регистрира. Тези промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност бяха в правилна посока, защото да се ограничи изоставянето на животните, единственият вариант е да се регистрират всички домашни кучета. Така ще може да се осъществява връзка между собственик и куче и съответно да се контролират собствениците. Фокус:Как може да се намали броят на бездомните животни в страната и какъв пример можем да вземем от европейските страни за това? Марина Иванова:Официалните данни на БАБХ през последните години показват намаляване на популацията на безстопанствените кучета в България. Във връзка с намаляването на техния брой, в по-големите градове констатираме увеличаване на популацията от безстопанствени котки. Това е абсолютно нормално, защото и двете популации разчитат на един и същи ресурс и среда. Тук става въпрос за редовното сметосъбиране и сметоизвозване и използване на подходящи съдове за събиране на боклук, които трябва да стоят затворени, а не непрекъснато отворени. Това дава възможност на животните да влизат в тях и да намират храна. Става въпрос за липса на изоставени постройки, които са перфектни убежища за безстопанствени животни и разбира се, контрол над собствениците. Колкото и странно да ни звучи пътят за намаляване на популацията е открит и той до голяма степен е свързан с поведението на хората. Трябва да бъдем доста по-отговорни, ако имаме домашен любимец в къщи. Трябва да преценяваме предварително дали имаме възможност да отделяме необходимото време и грижи за това животно, а не в един момент да се окаже, че това е невъзможно и просто да го изхвърлим на улицата. Мерките от една страна трябва да са насочени към източника на проблема - домашните любимци и техните безотговорни стопани. От друга страна е необходимо мерките да са насочени към популацията, която е вече на улицата. Те са свързани с кастрация, обезпаразитяване, маркиране с микрочип, поставяне на ушна марка при кучетата и връщане обратно на мястото на залавяне. Според нашето законодателство всяко животно е задължително да получава и ваксина срещу бяс. Колкото и странно да звучи, в държави като Австрия, Германия и Швейцария, има бездомни котки. На пристанището в Хамбург има десетки хиляди котки, просто ние като туристи не ги виждаме и не знаем къде са. Фондация „Четири лапи“ в тези три държави има проекти за залавяне и кастрация на безстопанствени котки. Трябва да ви кажа, че там проблемите са общо взето същите, каквито са и тук при нас. Отново говорим за собственици, които не си дават ясна сметка какво е необходимо, така че животните да не се размножават безконтролно и че тяхното място всъщност не е на улицата. Фокус:Колко приюти за бездомни животни съществуват в България и има ли необходимост от по-добри условия в тях? Марина Иванова:Не знам какъв е официалния брой на приютите, защото до голяма степен една част от тях не отговарят на Наредба 41, която се отнася до условията в тях. Една голяма част от приютите са нелегални. Те не се регистрирани, не е ясен броят на животните настанени в тях. Докато не се реши проблемът с изоставянето на животни, строенето на приюти не води след себе си трайно решение на проблема с популацията на безстопанствените домашни любимци. Разбира се, трябва да има приюти, защото има случаи, в които животни не могат да бъдат върнати обратно на улицата. Това позволява до голяма степен хора, които искат да осиновят безпородно животно да отидат в най-близкия приют и да намерят своя нов домашен любимец. Не трябва да се гледа на приютите като на места, които са просто едно заградено пространство, където са настанени животните до края на своя живот. Това трябва да бъде мястото, в което животните да се социализират, да се осъществяват кампании за осиновяването им. Необходимо е животните да са временно там преди да срещнат своя нов стопанин. Те не трябва да стоят там затворени, изолирани, така че никой да не ги вижда. Ако ги скрием там, проблемът няма да изчезне. Няма никакъв смисъл от строене на приюти за хиляди животни при условие, че няма никаква дейност по осиновяване на тези животни, а ако не е спрян притокът на нови на улицата и не са предприети мерки, които да прекратят изоставянето им. Събирането на животни в приюти не е насочено към източника на проблема. Фокус:Склонни ли са българите да осиновяват бездомни животни от приютите? Марина Иванова:Доста е трудно да се извади статистика кои животни са осиновени от приюти. По мои наблюдения през последните години се увеличават хората, които разхождат безпородни животни и този факт ме радва. Една голяма част от тях са осиновени директно от улицата, друга от пътищата. Всеки един от нас знае колко често в България могат да се видят както малки кученца, така и по-възрастни животни. Случват се най-различни инциденти с тях. Причините, за да се осинови дадено животно са различни. Много често се касае за бездомно животно, живеещо пред блок или офис сграда и като се случи нещо с това животно, винаги се намира някой, който да реши, че е настъпил момента да го осинови. Прави впечатление ,че броят на осиновените животни от приюти и от улицата. нараства. Това ме радва, защото за мен най-перфектният домашен любимец е този от смесена порода, защото е уникален. Фокус:Какво бихте посъветвали хората, които осиновяват изоставени животни, какво трябва да е отношението към тях, за да се социализират по-бързо? Марина Иванова:Достатъчно е да имаме търпението да покажем на животното, че го обичаме, че сме осигурили най-спокойния и безопасен дом за него. В повечето случаи бездомните животни веднъж прибрани вкъщи се чувстват много комфортно. Трябва им известно време, за да свикнат с новите условия на средата, но са вечно благодарни затова, че са приютени и осъзнават какъв е бил техният живот на улицата и какво е да имаш дом и стопанин до себе си. Като си говорим за осиновяване на бездомни животни, има и нещо друго много важно, на което може би в България не се обръща толкова внимание. То не е свързано с това дали животното е породисто или безпородно. Важно е да работим за правилното възпитание на нашия домашен любимец, така че той да се държи адекватно на улицата или в парка, когато го разхождаме. Въпросът не е едно животно само да се храни и да се извежда на разходка. Трябва да отделяме достатъчно внимание да играем с него и да развиваме по-добра и близка комуникация с него. Това ще заздрави връзката собственик – куче. Деница КИТАНОВА

18 Август 2017 | 19:30 | Агенция “Фокус“