ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Младен Григоров: Без уплаха нямаше да има този резултат у нас от справянето с коронавируса, но в определени моменти се прескочи границата

Проф. Младен Григоров: Без уплаха нямаше да има този резултат у нас от справянето с коронавируса, но в определени моменти се прескочи границата

Проф. Младен Григоров в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

5 Юни 2020 | 13:00 | Радио „Фокус“

Проф. Младен Григоров: Денят на храбростта трябва да бъде в сърцето на българина не само на 6 май, а 365 дни в годината

Проф. Младен Григоров: Денят на храбростта трябва да бъде в сърцето на българина не само на 6 май, а 365 дни в годината

Интервю с проф. Младен Григоров – кардиолог и председател на Фондация „Паметници на българската слава“ за празничното предаване „За честта и славата на България“ на Радио "Фокус", посветено на 6 май – Денят на българската армия, храбростта и Свети Георги Победоносец. Водещ: Какво е 6 май – Денят на Българската армия и храбростта за съвременния българин? Младен Григоров: За съвременния българин, ако бъда съвсем откровен, денят е повече парад, строй, тържество – с всичко това съм съгласен. Но аз мисля, че 6 май – Денят на храбростта трябва да бъде в сърцата на българина не само на 6 май, а 365 дена в годината. Защото благодарение на Българската армия от основаването на нашата държава, за която ние все още в столицата нямаме паметник на този, който я е основал и който е първият български военачалник и създател на Българската армия – хан Аспарух, няма такъв в нашата столица и едва ли ще има. Като се мине през тези над 1340 години, а според някои историци още повече, Българската армия изключително рядко ни е посрамвала, да не кажа почти никога, посрамвали са ни политиците. Това е една много неприятна, да не кажа гадна традиция в нашата история – да се печели на бойното поле и да се губи на дипломатическата маса. Това е, което ме вълнува най-много всяка година на 6 май. Водещ: 6 май безспорно е във вашето сърце, защото вие сте кардиолог по професия, но революционерството и историята се корени във вашия род и сякаш кипи в кръвта ви. Как се получава тази симбиоза? Младен Григоров: То е може би въпрос и на възпитание, въпрос на традиции, на четене. Аз винаги съм обичал да чета история и най-вече неща, свързани с военната история на България, разбира се и останалата. Дълбоко уважавах вашия покоен президент Красимир Узунов, с който имахме много съвпадения и на настроенията, и на мненията, и на разбиранията в това отношение. Той специално даде изключително много за военната история на България в Третата българска държава и най-вече в Първата световна война. И там сме големи длъжници. Ако ми разрешите да спомена, след, пък и преди него, нищо за Каймак-чалан, въпреки изключително големите данни, които даде за геройската защита на върха от нашата армия от 1916 до 1918 година. Нищо за Дойран, нищо на Добро поле, нищо на Червената стена – това са все места, където са загинали десетки хиляди млади българи, които са дали живота си за нашата държава. Като казвам нищо, нямам предвид някакви грандиозни паметници и т.н., поне по един кръст, на който да пише – тук загинаха еди колко си български войници и офицери по време на Първата световна война. Нищо, нищо и нищо, и никой не се интересува от това, включително и сегашното военно министерство, към което съм се обръщал специално за Дойран и Каймак-чалан. Водещ: Хора като вас и господин Узунов наистина дават всичките си сили да продължат историята, тя да бъде съхранена. Обаче вие като председател на Фондация „Паметници на българската слава“, според вас поддържат ли се подобаващо паметниците на Българската армия и защо е важно те да бъдат съхранени? Младен Григоров: Защо е важно те да бъдат съхранени е повече от ясно, защото не можем да пазим чужди паметници. Нямам нищо против за хората, които са дали нещо за България, които са увековечени у нас, но хан Аспарух не е. На вашия въпрос, ами общо взето напоследък не от моята фондация, тя на практика е мъртва, но като минавам през населените места се поддържат войнишките паметници, дори се строят нови, което е много добре. И бих искал да обърна внимание на нещо, което е много характерно за нашия народ и е много добра черта – изписват се имената на всички – от полковника или генерала до последния ред. Докато примерно на руските военни паметници, които са у нас, се пишат имената на офицерите и броя на войниците. Докато при нас това нещо го няма и е изключително положителна черта на нашия народ. В края на краищата това са нашите бащи, деди, прадеди и т.н. Вчера бях в Косово, там също има две големи сражения – едното през Първата, другото през Втората световна война. Разбира се и там няма нищо. Но, което още повече ме натъжи, на връщане за не знам кой път минах покрай Стражин и Страцин. Ами че това е края на Втората световна война, дето се вика това са нашите бащи и деди, не пра-прадеди, за които също трябва да имаме съответното уважение. Но това са, дето се вика, вчера станали неща. Е как пък никой не се сети да поиска от тези македонци, от тази велика Северна Македония на тези баири на Стражин и Страцин, там минава международният път, също да има по един кръст. Там загинаха десетки момчета през Втората световна война от прочутата българска парашутна дружина, която е спешена да превземе върха, тъй като никой друг не е успявал да ги превземе тези хълмове и ген. Стойчев е наредил да бъдат атакувани от парашутната дружина. Десетки. Водещ: По думите ви обаче голям е пропускът, че нямаме паметник на хан Аспарух. Кои обаче според вас са най-ценните паметници на Българската армия, свързани с българската история у нас. Младен Григоров: Естествено на Незнайния воин, няма две мнения по въпроса. Това е международна традиция, слава Богу и у нас я има. Доколкото си спомням, беше създаден през 1981 година на много хубаво място, в сърцето на София, на стената на най-старата черква в София, с най-хубавия надпис, който е възможно да съществува – прочутия стих на Вазов: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях“… Но връщам се отново на вашия президент, той имаше една чудесна идея – да се направи параклис на всички загинали в Първата световна война български офицери и войници тук в София. Не знам какво стана с тази идея, не ме учудва никак, както не ме учудва и пълната засега забрана за възстановяване на стените на загиналите офицери и войници от Първи софийски и Шести търновски полк пред НДК. И там беше гюрултия, беше музика, паради, свирки, пара и до тук. Водещ: Сякаш в ежедневието наистина все по-често забравяме за героите и празниците са повод да събудим тази патриотична нотка у себе си. Как да си спомняме по-често за героизма и храбростта от миналото? Младен Григоров: Вижте, великият Пушкин го е казал по-добре от мен: „Загубата на памет е първата и най-голяма крачка към безнравствеността“. Какво по-точно да кажа от това? Но кой се замисля по този въпрос? Съжалявам, че в празничен ден такива минорни неща говорим, но това са фактите. Да, ще има парад, ще има всичко и т.н. Но до тук. Водещ: И за да не сме съвсем минорни, на този светъл празник какво е вашето пожелание и послание към българите? Младен Григоров: Посланието към българите е да гледат назад, за да могат да гледат и напред. Това не е ретроградно. Който не гледа назад, нищо не вижда напред – това е правило, което важи още от времето на Римската империя до ден днешен. Второто ми послание, пак ще си позволя да цитирам великия римски философ Сенека: „Отечеството се обича не защото е голямо и велико, а защото е твое“. Веселка ИВАНОВА

6 Май 2019 | 14:32 | Радио "Фокус"