ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Антоанета Христова: В момента сме свидетели на критично политическо лято

Проф. Антоанета Христова: В момента сме свидетели на критично политическо лято

Информационна агенция „Фокус“ зададе едни и същи въпроси на водещи политолози, социолози и политически анализатори за изминалия политически сезон. Третото интервю от поредицата е с политическия...

4 Август 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Антоанета Христова: Дано да не си създаваме собствен трън в петата и вътрешни конфликти, които да нарушат необходимата обща дисциплина

Проф. Антоанета Христова: Дано да не си създаваме собствен трън в петата и вътрешни конфликти, които да нарушат необходимата обща дисциплина

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: През извънредното положение Народното събрание ще заседава само, когато има актове за извънредното положение. Парламентарният контрол ще бъде писмен, а парламентарните комисии ще могат да продължат работата си. Единствено грижата за социалното дистанциране ли дистанцира депутатите, та те предпочетоха онлайн комуникациите? В онлайн ли изпадна всъщност и политиката? За това поканих да разговаряме политическия психолог проф. Антоанета Христова. Как да се ориентираме в този онлайн живот, къде са границите на политиката в него? Антоанета Христова: В момента нищо не е такова, каквото беше. Затова и политиката, и нейните граници са доста трудно дефинируеми. Когато говорим за онлайн комуникацията, която в момента стана като че ли единственият начин, с който си вършим работата, чуваме се с близките си, обсъждаме проблеми, изобщо имаме усещането, че битуваме в общност, ми се струва, че това е нов начин на пренареждане на собственото ни битие от една страна и пренареждане на собствените ни ценности. Същото се отнася и за политиката. Политиката в момента трябва да покаже модел, много й е трудно да го покаже този модел. Защото в ситуация на криза, тогава, когато много повече действат правилата на, да го кажем в кавички, военното положение, защото то не е такова, но виждаме, че примерно ген. Мутафчийски използва доста сериозни такива понятия, когато живеем в такава среда, в такива нови правила, каквито не са били досега типични за всички нас, е много важно да реализираме два основни принципа на поведение на послания. Единият, това е единното мислене, това е способността ни да се подчиним, способността ни да се дисциплинираме. Приоритетът е да пазим себе си и другите. Преди това, това не са били приоритети. Запазването на себе си и другите се размиваше в общото гонене на ценности и други интереси, предимно материално ориентирани. А мотивационно – за постижения ориентирани. Тогава, когато трябва да излъчваш такива послания за този момент и до този момент си излъчвал, говоря за политиците, само послания за конфликт в парламента, за противостоене в името на всичко, въпреки всичко и заради единствено и само отстояването ти като присъствие в политиката, много трудно можеш да покажеш послания на единение, послания на дисциплина. Затова и промяната на стереотипа на комуникация е знак и нова среда, в която може да се прилагат новите изисквания за ситуацията, а и наистина тази криза ще покаже реално, кой ще оцелее и кой ще се адаптира, кой ще открие, кой ще е сензитивен към новите изисквания и новия стил на поведение, което трябва да се наложи като модел и кой няма да може. Който се адаптира, ще е успешният, който няма да може, ще отпадне. Водещ: Какви характеристики в нас и в политиката изваждат сгъстените емоции на кризата с коронавируса? Антоанета Христова: Изваждат характеристики, които не сме допускали, че имаме. Прави ми впечатление, сравнявайки поведението в другите държави в Европа и извън Европа, че ние се смятахме за хора, които не сме дисциплинирани, които сме изключително извън общността, че работим само и единствено индивидуалистично само и единствено в собствения си комфорт и справяне, то даже не е комфорт, а справяне с условията на живот, защото такива са се стекли, че трябваше да се справяме въпреки всичко, излезе, че не сме така. Ние открихме нови характеристики, открихме, че българите могат да бъдат много дисциплинирани, че в голяма степен заради готовността да се подчиниш на правилата ние ги спазваме много повече, отколкото гражданите на другите страни, гражданите на Франция, на Германия, на Испания, на Италия. Разсъжденията ни затова, че трябва да се подчиним изглежда са принцип, който работи много по-вътре в нас, отколкото в другите държави. Може би именно това в момента ще ни направи и държава, която ще се справи, включително с по-нисък пик, отколкото на другите места. Между другото наблюдаваме много бърза реакция на ниво управление на криза. Тук има много критики по отношение на това, аз уважавам лично много тези критики, за това че не е спазвана процедура, документация, която е била разработена, имам предвид за пандемиите, един правилник такъв, документ с който се регулира, кой управлява кризите при ситуации на пандемия. Факт е, че нещата не са се случили така, както са били в миналото. Това е типична илюстрация за това, че ние създаваме документи и после не се сещаме за тях. Но извън това че не сме се сетили за тях, за тези документи, в момента кризата се управлява добре. И се управлява от хора, които всеки ден заслужават и покачват доверието към тях от страна на гражданите. Затова ми се струва, че ще се справим. Само да не си създаваме собствен трън в петата и вътрешни сложни конфликти, ситуации, които могат да нарушат тази обща дисциплина, която е необходима в момента. Но се надявам разум да има навсякъде и да няма демонстрация на фриволно поведение. Водещ: Промяната на стереотипа на комуникация какво показва в поведението на различните водещи у нас партии? Кои се ориентират по-адекватно? Антоанета Христова: Да ви кажа честно, управляващите излизат извън нашия въпрос, защото те определят правилата на управление на кризата и затова те в момента показват висока степен на способност да се мобилизират. А и това, че показаха толерантност в името на единството, защото видяхме, че само и само да има единство, свързано със закона, показа, че те са готови да дадат знак именно за спазване на това основно послание, посланието за единомислие на всички, за загърбване на политическото, на политическия интерес в името на националния интерес. Така че тях ги оставям на една страна. Всички останали може би с изключение на БСП се справиха със задачите. БСП все още може би покрай особения характер на лидера има да ги наречем браунови движения, движения наляво и надясно, нагоре и надолу, чудейки се кога е добре за БСП да излезе и да се приобщава към политиката на управляващите. Къде е границата да бъдеш опозиция и да не си опозиция в тази ситуация. Така че там се забелязват тези малко объркани действия. Но има прост отговор на ситуацията и той е: няма нужда от такива разлики. В такива ситуации на криза няма подобни разлики. Трябва да можеш да казваш предложенията си кооперативно. Кооперативно, подчертавам думата, така че да не изглежда, че имаш политически дивидент и в същото време да можеш да помогнеш с добра идея, която очевидно че в момента - такава е ситуацията – има висока степен на вероятност да бъде чута. Даже такъв тип поведение би довело утре до повече политически дивиденти. Водещ: Работи ли демокрацията, проф. Христова? И всъщност има ли опасност вирусът да убие демокрацията? Не ни ли тласка дисциплината към по-авторитарни диктатурни мерки и поведение, дори олицетворени от военни с високи чинове? Антоанета Христова: Това, разбирам, че е част от притеснението на хората, които обичат свободата, демокрацията и индивидуалната изява, но тук имаме много сериозен конфликт. От една страна кризата се управлява през такъв вид правила, които нарушават определени права. От друга страна пък кризата трябва да може да намери мярата, т.е. това управление трябва да намери мярата между твърдостта, ограниченията, между това да бъдеш широко информиран за случващото се около теб и да можеш да споделяш това, което става. И то най-вече се отнася до свободата на медиите. В този смисъл си мисля, че дотогава, докато този баланс се държи, риск няма. Разбира се, всички коментират притеснението, но то отпадна, доколкото знам, в новия вариант на закона за наказания, свързани с фалшива информация, така че при всяко положение рискът намалява да има такова развитие на ситуацията, наистина да имаме ограничение на демократичните ни права. За момента не виждам такава ситуация. Знаете ли, има обаче една група хора, които се чувстват ограничени, защото са в вкъщи, те не могат да излязат от населеното си място, защото ето давам ви пример, даже им се ще да се самоограничат от това време, излизайки например от града и отивайки затворени на вилата. Давам го като пример. Да, такива хора чувстват ограничени свободите. Може би постепенно с развитието на процеса и с по-ясната му перспектива, би трябвало да има още една крачка към диференциация на ограниченията, особено за хора, които гарантират този вид решения за самите себе си и поемат отговорност за самите себе си да са ограничени примерно в една друга среда, която е свързана повече с възможността им да влязат, да излязат на двора, давам го като прост пример. Водещ: Как да се улучи мярата между мерките, проф. Христова, не се ли пресолява понякога манджата със свръх ограничения? Антоанета Христова: Да, това е впечатлението. Аз затова казах, че постепенно може да се мисли с развитието на процеса и със способността да моделираме процеса, да видим накъде върви той, би могло да се мисли за такава индивидуализация, която пък ще срещне много сериозен отпор, защото трудно индивидуализацията би могла да бъде контролирана. Но в тази ситуация наистина моето впечатление е, че е по-добре да бъдем дисциплинирани, да се самоограничим и да бъдем ограничени в името на намаляване размера на пика, отколкото да страдаме излишно, така малко по-общата картина и представа метафорична за демокрация, която имаме. Водещ: Съпоставена с повечето засегнати от коронавирус държави, България къде се намира? Антоанета Христова: Изглежда доста добре, справяща се. Мои приятели, познати в Испания казват, че там ни дават за пример, за модел на управление. Но струва ми се, че сме съчетание на двата фактора на реалната организация на ограниченията от страна на управление на кризата и вторият фактор – тази дисциплина, за която говорих, тази отговорност, която се показва в момента от страна на граждани и населението и в същото време голяма степен на нормалния начин на възприемане на ситуацията. Аз в неделя ще извадя данни от наше изследване и ще покажа, че тревожността на хората е някъде малко над средната. По принцип като скала на тревожност. Т.е. не сме прекалено, крайно повишили тревогата в психически да изживяваме силно тревожно състояние, въпреки че някъде като индивидуалност може да има, но говоря като групов процес, като общ процес, който се наблюдава, т.е. тази устойчивост, която показваме, тази дисциплинираност и готовност за самоограничение ми се струва, че ще дадат добри резултати и ще ни поставят на едно от първите места по управление на процеса. И се надявам това е вече въпрос на надежда, това да има ефект. Не би могло да няма ефект върху начина, по който ще приключи кризата в България. Водещ: Отсега нататък къде да поставим акцентите? Какво трябва да променим и къде? Антоанета Христова: Ще ми се моделите да работят добре, математическите модели, които работят и моите колеги в БАН показват, за да имаме усещането за перспектива, защото като психолог мога да кажа, че на хората им е много трудно да живеят без ясна перспектива. Рискът на далечната перспектива вече ни е отрязан. Нашето живеене е тук и сега. Това е нещото, което ако продължи твърде дълго време, може вече да ескалира в повишаване на тревожността. Затова за мен моделирането и представянето на прогнозите, които ни се казват възможно най-коректно, е нещо, което ще ни даде перспектива за нашето поведение и за това какво, ни очаква. И второто нещо, което е хубаво, е да се помисли на базата на тези модели по-нататък за диференциране на групи по отношение начина, по който трябва да се справят с ограниченията и мястото, където преживяват тези ограничения. И на трето място, най-важното за мен като човек, който все пак си мисля, че разбира от управление на процеси чисто психологически, в никакъв случай да няма противопоставян конфликт между групи, които управляват кризите. Водещ: Което, за съжаление, вече го видяхме. Антоанета Христова: Което го видяхме, да. Видяхме го, факт. Водещ: И това какви отражения ще има, защото то не е спряло? То продължава и днес? Антоанета Христова: В момента дотолкова, доколкото наблюдавам все пак социалните мрежи, защото те не са индикатор, но в такава ситуация на затвореност започваш да се ориентираш и по тях, там виждам, че една малка група хора се радват на това противопоставяне, защото тази група хора не беше доволна от това, че процесът се управлява. Тази криза затвори устатата на доста сериозна атака на тази група хора срещу управляващите и даде козове на управляващите до този момент. Така че тази група хора не са доволни и те изразяват, за тях противопоставянето е средство да влязат отново в играта на противопоставяне. За разлика обаче от тях, големият процент хора, голямата част от коментарите са против това противопоставяне и са недоволни от организационния начин, по който беше подходено и представено, официализирано като противопоставяне. Така че виждам, че хората са доста обединени по отношение оценката и реакциите си. Убедена съм обаче и друго нещо, че все още козовете са оставени и в ръцете на медиците ни, т.е. на двете групи. Виждам, че сега в момента от страна на Националния щаб само се отговаря, не се подава, а се отговаря на нападка. Докато нападението, което беше направено онзи ден с изпуснати едно-две изречения, които не си бяха на мястото, е важно да бъде обрано. Разчитам на интелигентността на тези хора, които са в Съвета, защото съм убедена в тяхната интелигентност, че ще оберат подобни коментари оттук нататък. Цоня СЪБЧЕВА

27 Март 2020 | 09:02 | Радио „Фокус“