ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Борис Сугарев, Списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Борис Сугарев, Списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Борис Сугарев е публикуван в месечното илюстровано популярно с...

1 Август 2020 | 18:00 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: Очерк за Георги Корубинов, списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Очерк за Георги Корубинов, списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Очеркът за Георги Корубинов е публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от март 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Георги Корубинов Един от редките самоотвержени борци за свободата на поробена Македония. Син на заможна фамилия; роден в 1873 г. в град Прилеп, с второкласно образование. Още на младо време се отличаваше с буйния си темперамент и желязна воля. Ден се не минаваше да не се побие с някого, а в дженковете (бой с камъни) с турчетата той секога беше пръв, като главатар и често се връщаше с разцепена глава. Ни благините съвети на добрата му майка, ни мъмренията и побоя на строгия му баща можаха да вразумят страшния немирник. Оплаквания, че тичал на еди-кого си с гол нож, по другиго със стап, с камъни и прочее се сипех секи ден върху главите на бедните родители. През 1895 г. дойде в Кюстендил за работа и тук като погълта сладките струи на животворната свобода, позна нейната велика скъпоценност и се научи силно да люби поробената си и в кръв обляна Татковина и дълбоко да мрази нейните грозни притеснители, тирани. И надъхан със светли мисли за народно благо, той се върна назад и почна най-усилено да работи – посветен всецяло – като не пожали ни време, ни труд, ни имот, ни живот. Ден тъкмеше дрехи и поинци за бунтовниците, а ноще нарамваше пушка далнобойка и ведно с верните си другари скиташе по гори и балкани, да посреща някоя чета, или пък да отмъсти на някой народен кръвопиец. Винаги неустрашим, смел до неимоверност доблестният Георги работи, бори се цели шест години и никога не каза „уморен съм“, имота му повече от половина отиде по народното дело и никога не каза „не давам“. През 1899-1901 г. почна да върлува по Прилепско незакачан от властта един див бабаитин Уска Топузът. Злодеянията му над беззащитните християни нямаха край. Ден се не минаваше да не убие някого, или да не обере, или да не обезчести някое момче или момиче. Сам назначаваше пъдари, събираше „агалък“ от селяните и вършеше всички безчестия, за които е способно само жестокото турско сърце – плод на най-зверски инстинкти. Ала с увеличението на безчинствата му растеше и омразата в душата на чувствителен Гьорги, който чакаше само годен момент, да си изсипе накипелия яд. Случай се удаде. На 12 декември 1901 г. мръсният бабаитин изпсува и се тъкми да бие сред чаршията един другар на Георги. „На да разбереше кого псуваш, варварину“, рече последният и гръмна с револвера си, па като виде, че турчина се струполясва безчувствен, скри си оръжието и доволен взе пътя за планината. От там, след двумесечно скитане се прибира в София. Мисълта, обаче да падне като войник на бойното поле в борба с тирана не го остави ни минута. „Аз ще ида кога и да е, да умра за Македония“, ни казваше често той, „но ще ми бъде много жал, ако загина някъде без да видя поне от далеч още веднъж прекрасния Прилеп“. Преди няколко седмици, след като завеща целия си имот за освободителното дело, храбрият Гьорги замина за Македония и се придружи с четата на Борис Сарафов. В кървавото сражение при с. Владимирово (Малешевско) безстрашният бунтовник показа такова геройство, че просто учуди и възхити войводата и дружината си. Ала тук му било писано да загине без да си изпълни завета, да види Прилеп. Излязъл от позиция да помогне на съседния си другар в опасност, той бе издебнат от неприятелски куршум и смъртно ранен в чело. София, 1 март 1903 г.

11 Юли 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“