ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Овчаров: Близо сме до ново откритие на Перперикон - раннохристиянска епископска резиденция от времето на Юстиниан I

Проф. Николай Овчаров: Близо сме до ново откритие на Перперикон - раннохристиянска епископска резиденция от времето на Юстиниан I

Археологът и историк проф. Николай Овчаров, в интервю за предаването „Добър ден, България“ но Радио „Фокус“

24 Юли 2020 | 18:00 | Радио „Фокус“

Проф. Николай Овчаров: Македония е под български скиптър през 9-ти, 10-ти и 11-ти век до падането под Византийска власт

Проф. Николай Овчаров: Македония е под български скиптър през 9-ти, 10-ти и 11-ти век до падането под Византийска власт

Археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Агенция „Фокус“ по повод годишнината от кончината на княз Борис Михаил и българо-македонските отношения. Фокус: Проф. Овчаров, днес Православната църква почита паметта на Свети цар Борис І Михаил. Какво е значението му за българската държава? Николай ОвчаровЗначението на княз Борис Михаил, или архонт, както се нарича според гръцките извори, е много голямо. Бих казал значението му е фундаментално не само за България, а и за славянския свят. Той слага началото не само на християнизацията на славянските държави, но и на писмеността. Това ще стане малко по-късно, когато той приеме учениците на Кирил и Методий в Плиска, а също така да легитимира България пред света. Това е много важен момент, защото в Средновековието, а и днес може да се каже, не е важно една държава само да постига победи. Колкото и военни победи да постигне, ако няма легитимация по света, тя не може да заеме своето място. Именно с приемането на християнството Борис Михаил през 865-866 г. прави така, че България заема мястото си в цивилизования свят. Нещо повече, това е първата славянска държава, която прави това нещо. Това й дава предимство оттук нататък да продължи вече при Симеон с внедряването на славянската писменост, чрез измислената вече в Плиска от учениците на Кирил и Методий кирилица, превеждането на светите книги и вкарването на славянския език в световния живот. Това са грубо нахвърляни неговите най-важни приноси. Естествено има принос в архитектурата. По негово време се строи една от най-монументалните сгради въобще в средновековната българска, а за времето си и в средновековната европейска архитектура – Голямата базилика край Плиска, както и няколко манастира извън Плиска. Виждаме колко разнородни са приносите на Борис Михаил. Именно при него започва да се наливат основите на Средновековната българска империя. Нещо, което ще стане факт при неговия син и неговия внук. Фокус: Има ли спорове къде е неговият гроб или те бяха изчистени още с откритието на неговия саркофаг през 2012 г. Николай ОвчаровИма разбира се, спорове. Много е трудно да се каже. Ние от българските царе нямаме нито един, на когото гробът му да е абсолютно сигурен. Под абслютно сигурен имам предвид да има ясен надпис, на който да пише, че там лежи еди-кой си. Изключение прави хан Кубрат. Мястото на гроба му е намерено в Мала Перешчепина. В по-голямата степен работим с хипотези. Такъв е случаят с гроба, за който се предполага, че е на Борис. Същото се отнася за гроба на неговия внук цар Петър. Предполагаме, че е в една малка църква в центъра на Велики Преслав, но не е абсолютно сигурно. Това също е един хипотетичен план. Да не говорим за царете от Второто българско царство. Възможно е това да бъде гробът, надявам се, че ще имаме и други доказателства в тази посока. Фокус: Историците допускат, че е възможно като престолонаследник Борис да е управлявал част от днешна Македония. Имало ли е към онзи момент съмнение, че българи и македонци не са един народ и как ще коментирате думите на проф. Денко Малевски от скоро, че македонците са с български произход? Николай ОвчаровЗа българската наука това по-скоро няма съмнение. Вие по-скоро ме питате за македонската страна. Въпросът ви беше многопластов. Тук е важно да уточним понятията за днешната Република Северна Македония. Както многократно сме казвали ние историците, че Македония през Средновековието има други измерения. Това е областта между днешните градове Одрин в Източна Тракия и Солун, т.е. казано така, както го знаят повече българите – Беломорска Тракия. Това е всъщност Македония през Средновековието. Там, където сега ходят на море. Това, което е днес Северна Македония или въобще областта около Вардар, има друго наименование към този период. Ако послужим с днешното понятие Македония, тя е изцяло в рамките на България през 9, 10 и началото на 11 век по времето на българския цар Самуил. Нещо повече, при Борис Михаил започва голямото покръстване на тази част от българската държава. За това е изпратен именно Климент Охридски. Независимо, че от другата страна се говорят някои неща, които не са верни. Климент Охридски е един от учениците заедно с Науми, който също е там, Горазд, Ангеларий и други. Те са изпратени от Плиска, за да могат да покръстят съответните области. Не само да ги покръстят, но и да вкарат новосъздаденото от тях кирилско писмо. Естествено, че Македония е в рамките на българската държава. Знае се от изворите колко църкви е построил Борис Михаил. Що се отнася за втората част на въпроса ви относно това дали той е български цар. Споровете са малко по-различни. Ние онзи ден с проф. Павлов ги обобщихме за кой ли път. Въпросът е за дейността на така наречена българо-македонска историческа комисия. За нея един от първите въпроси беше за Самуил и съответно за неговите предшественици за това какъв цар е той. Гръмна тогава в пресата, че сме пробили, че македонците са признали, че Самуил е български цар. Веднага след това имаше корекция, включително онзи ден от статията на Драги Георгиев и неговият колега Петър Тодоров. Възражда се една стара македонска теза. Те смятат, че е много хитра, всъщност за мен е доста глупава. Те смятат, че Самуил се води български цар, но неговите поданици са македонци. Самуил, който всъщност е македонски цар, нарочно приема титлата български самодържец, да се легитимира пред останалия свят. Това е нещо, което беше изтъкнато преди около 30 години от Милан Бошковски, който тогава беше млад учен, сега е вече професор. Сами разбирате, че това е една доста глупава идея как една държава ще бъде от един народ, в случая македонски, обаче ще се пише български цар. Така или иначе това е единият от начините, по който те могат да излязат от безспорните исторически факти, които самите техни предци са дали. Намерените на територията на Северна Македония надписи като Битолския, в който наследниците на Самуил казват, че са родом българи и че са самодръжци на България и че са въобще българи. Това са нещата, от които македонските историчари не могат да излязат. Именно по тази причина си измислят тази глупава теза, че всъщност те са си македонци, но Самуил приема титлата български цар. Казвам го това, защото макар и с половин уста стигнаха до това. Това означава, че Македония си е под българския скиптър през целия период, за който говорим. Всъщност трябва да сложим и езическия период, защото тя е присъединена към българските предели по-рано от Борис Михаил, а именно по времето на войните на Крум и Омуртаг още в началото на 9 век. Така обобщено, през 9-ти, 10-ти, 11-ти век до падането на страната под Византийска власт, това са изконни български територии. Фокус: Проф. Драги Георгиев имаше и друго твърдение, че България и Македония нямат обща история. Смятате ли, че той трябва да продължи да бъде част от тази комисия след като твърди такова нещо? Николай ОвчаровНие го направихме в отговора с проф. Павлов. Видях, че днес той има още едно мнение по този въпрос. Той съвпада с нашето общо становище. Комисията е създадена на базата на договора между Борисов и Заев именно като разглеждането на общата история. Ако Драги не иска да участва в това нещо, просто трябва да си подаде оставката и да даде на други хора, които имат други виждания да продължат работата на Македоно-българската комисия. Ако ние не разглеждаме предпоставката за нашата обща история, просто комисията става безсмислена. Всички мислим за работата на комисията и за това как ще продължат българо-македонските отношения по-нататък. Случаят с цар Самуил или с кирилицата, за които се смяташе, че сме пробили, са само началото на големите спорове. Неслучайно комисията прекрати едностранно работа преди 6 месеца. Това се случи именно когато започнаха въпросите на новата история. Спомняте си става дума за Гоце Делчев. Оттук нататък идват много страшни въпроси, в сравнение с които Самуил е дребен въпрос. Става дума за новата история, които започват с Гоце Делчев и възрожденците преди него. Оттук нататък отиваме към едно минно поле, в което ще имаме много сериозни неща. Просто предупреждаваме с проф. Павлов за това нещо. Именно ще се започне вече 20-тия век с Илинденско-Преображенското въстание, за което те твърдят, че е македонско. Всъщност става дума за едно голямо въстание на поробените българи, които не са освободени след Руско-турската война на територията на Македония и на Тракия. Затова е Илинденско-Преображенско. Именно първите комитети са създадени от българи от двете части. Това показва, че те имат еднакво мислене. По-нататък ще бъде за ролята на Първата световна война, когато българските войски успяват да освободят за кратко доста от македонските територии, за които после се налага да ги загубим. За ситуацията между Първата и Втората световна война. Това е времето на действието на ВМРО, което е нееднозначно на територията на България и на територията на Кралство Югославия, което се създава. За ситуацията с така наречената фашистичка българска окупация по времето на Втората световна война. Там сме обвинявани в какви ли не лоши неща свършени. Вече ситуацията след 1944 г. и създаването на македонската държава. Как точно се създава? По заповедите на Коминтерна, както и създаването на така наречения македонския език, който е също един от най-големите препъникамъни в нашата обща работа. Деница КИТАНОВА

2 Май 2020 | 16:00 | Агенция "Фокус"