ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Победата на българите при Върбишкия проход от 811 г. е голяма драма за Византия, защото византийците нямат загинал император от 378 г.

Проф. Пламен Павлов: Победата на българите при Върбишкия проход от 811 г. е голяма драма за Византия, защото византийците нямат загинал император от 378 г.

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г.

26 Юли 2020 | 18:00 | Агенция "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: След битката при Версиникия  започва надмощието на Българската държава над Византия

Проф. Пламен Павлов: След битката при Версиникия започва надмощието на Българската държава над Византия

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод битката при Версиникия на 22 юни 813 г. Фокус:Проф. Павлов, на днешната дата през 813 г. е битката при Версиникия. Какво е значението на тази битка за Първата българска държава? Пламен Павлов: Това е една от най-големите победи на българското оръжие в цялата ни средновековна история, макар че тя донякъде остава в сянката на други големи битки. Още повече, че става дума за владетел като Крум, който е символ на победоносното българско оръжие и то в едни много драматични времена, когато с Византия се води борба на живот и смърт. Навремето проф. Веселин Бешевлиев, един от най-добрите познавачи на темата за древните българи, за Плиска и езическия период на българската държава предложи Крум да бъде наричан Велики. Аз съм много съгласен с него. Имах една книга „Династията на Крум“, която излезе през 2019 г. и там съм озаглавил самата глава Крум Велики. Има защо да бъде наречен Велик Крум, тъй като за тези не много години, в които той управлява. Някъде не повече от 15 години, този млад човек започва много тежка битка с Византия. Парадоксалното е, че Крум е за мирни отношения с Византия. Като се върнем към самата битка при Версиникия. Това е една гранична крепост между България и Византия. Тя е предхождана от една много тежка война, започнала с битката за Сердика. Дори малко алегорично я наричам войната за Сердика. Старобългарският Средец е изключително важна за Българската държава и нейното разширение на юг и на югозапад, т.е. към Беломорието и към Македония. Знаем, че Крум овладява Сердика и я превръща в една от най-важните крепости и центрове за българската държава в 809 г. Крум е провокиран от Никифор I Геник. Агресията започва самият Никифор през 807 г., макар и неуспешно. Следва български удар към Сердика. Следват напрегнати събития като най-тежкото изпитание въобще за България в историята и до този момент, е превземането на Плиска от Никифор и съответно разгромът в проходите на Източна Стара планина или изобщо някъде в Северна България. Тази битка е известна като победата на Върбишкия проход. Има много спорове в науката дали битката е във Върбишкия или в Ришкия проход. Така или иначе в 811 г. на 26 юли Никифор I Геник е разгромен, пада убит, от главата му е изработена чаша. Крум отново предлага мир, след което обаче новата власт в лицето на император Михаил I Рангаве, зет на Никифор Геник, отказва да сключи мир. После българите превземат Месемврия, т.е. Несебър, където пленяват известно количество гръцки огън. Вече генералната битка е битката при Версиникия, макар че тя се губи в хода на тези битки, които изброих. Византийската държава, особено нейните военни, не се примиряват с катастрофата на при Върбишкия проход през 811 г. и се готвят за контраофанзива. Някъде през 813 г. през зимата Византия има някакъв успех при сблъсък по границата. Това дава мотивацията на византийските военни и на самия император Михаил да предприемат настъпление срещу България. Наистина през пролетта на 813 г. византийската армия навлиза в граничния район. Нейна основа са калените военни части от Мала Азия, командвани от стратега Лъв. Към тях се присъединяват частите от Балканите, командвани от Йоан Аплакис. Това са двамата пълководци бъдещият император Лъв Арменец и Йоан Аплакис, който командва западните сили. Във Византия нещата географски се делят на изток и на запад, макар че не съвпадат съвсем за посоките. Изток е всичко, което е оттатък Босфора, запад са европейските сили. Самият Йоан Аплакис е управител на провинцията Македония, която тогава е с център Одрин и всъщност става дума за Източна Тракия. Това е хубаво да се казва винаги на нашите приятели от Скопие, тъй като някак си се опитват да монополизират названието Македония, но в Средновековието се разбира Одрин, Пловдив, въобще източнотракийските земи. Византийците определено имат военно надмощие. Крум обаче повежда война на нерви. Той дълго време заема определени позиции, използва забавянето на противника и даже един византийски хронист казва, че двете армии стоят 15 дни и то в една доста непоносима жега. Явно в 813 г. е било по-топло. Тази война на нерви дава ефект. На 22 юни 813 г. Аплакис, командващият европейските сили и управител на провинцията Македония, със своите сили атакува българите. Неговият замисъл очевидно е да нанесе удар на българските части, да ги отхвърли, обаче той не е подкрепен от фланговете на армията. Нещо повече Лъв Арменец, бъдещият император, започва да се изтегля. Император Михаил Рангаве е доста слаба фигура. Той самият се колебае, в крайна сметка, загубил контрол над събитията, също тръгва в отстъпление. Тогава Аплакис е разбит и пада в боя. Това е първата фаза на битката. Това отстъпление на ромеите кара Крум, който е опитен военачалник и много умен човек, да заподозре , че това е някаква уловка, че това е начин той да бъде вкаран в засада. Той за известно време спира действията. Скоро се убеждава, че това не е маневра, че просто е паническо бягство и борба за власт в самата византийска армия. Лъв Арменец е един доста смел пълководец, но явно цели да елиминира своят съперник Йоан Аплакис и съответно да компрометира императора и да дойде на престола, което става и впоследствие. Като започва това паническо отстъпление Крум организира много дръзки и ефективни действия и фактически в български ръце падат купища изоставено оръжие. Редица малки крепости в района между Версиникия и Одрин попадат в български ръце. На практика е разстроена отбраната на самата византийска столица. Това води до голяма уплаха в самата столица. Предходното столетие в 8 век във Византия господства така нареченото иконоборство. Става въпрос за императорите, които смятат, че иконите са идоли и те вредят на правотата на вярата. След 787 г. иконоборството е отречено като ерес и се възстановява иконопочитанието. Обаче дори в това време 811 г., когато Крум буквално настъпва към Византийската столица пристига до една много странна проява за граждански протест. Жители на Константинопол отиват на гроба на Константин V Копроним – най-яркия иконоборец и го молят да стане от гроба и да отблъсне българите. Нека да припомним, че Константин Копроним е починал в 775 г., а тук събитието е от 813 г. Минали са десетилетия след връщането на Константин Копроним. Това е една проява на страх, на паника и на протест в нещата. Фокус:Отразени ли са събитията от 813 г.? Пламен Павлов: В нашата традиция това победата в традиция победата при Версиникия е отразена в една колона от времето на Крум, която е стояла на видно място в Гърция. Както смята и проф. Георги Атанасов вероятно и в силистренския надпис. За съжаление той не е добре запазен, но е напълно възможно там да има проява на историческа памет. Фокус:Какви са последиците от битката при Версиникия? Пламен Павлов: Фактически битката при Версинкиия води до много голям трус в обстановката във Византийската империя. Тя е една категорична победа над един противник. Тя затвърждава победата от 811 г. и завоеванията в Тракия, които Крум е направил в предходните години. Оттук нататък започва надмощието на Българската държава над Византия в този десетилетен двубоя. Тази битка трябва да се помни. Тя е едно събитие, което е изключително важно. След кризата в 8 век, след редица перипетии именно при Кардам и вече особено при Крум, с тази битка българското надмощие става факт. Крум и тогава предлага мир на Византия. Може би ще се питат нашите читатели и слушатели защо предлага мир. Той е завладял огромни територии в север и северозапад. Завладял е земи на юг от Стара планина, включително и днешната столица София и се стреми да проведе реформи, да укрепи българската власт, да уреди административната система и всичко останало. Той по военен път, с една силна армия, със смели ходове, със желязна политическа воля, постига един от най-големите триумфи на нашата държава в Средновековието. Фокус:Какъв военачалник е бил кан Крум и с какво остава в историята? Пламен Павлов: Макар и в един много кратък период от десетина години остава с невероятни победи. Първо войната с аварите. Тя е някъде около 805 г. Ние за нея не знаем нещо кой знае какво. По-скоро съдим по твърде бегли данни в историческите извори. Възползвайки се от кризата в Аварския хаганат, който е един стар противник на българите от времето на Стара Велика България Крум предприема решителни действия и премества границата на държавата до реката Тиса. Неща, които днес даже малко трудно осмисляме. В 18 век в Унгария се е казвало от българско време, както казваме от време оно. Има някакъв спомен, че тези земи са владени от България, а това става точно по времето на Крум. Средновековни извори наричат българският владетел „Магнус кеан“ – великият кан и то с буквата к, както е правилно да се пише, а не хан. Това е именно Крум. Като написах книгата „Династията на Крум“ посочвах колко много български владетели се гордеят, че са потомци на Крум и това важи включително за Самуил и за неговите потомци. Династията на Крум започва с Крум и завършва с Иван Владислав и неговият син Пресиян. Вече има потомци до началото на 12 век, които са ни известни. Става дума за потомци на Иван Владислав от клона на Комитопулите. Те са клон от династията на Крум. Освен че побеждава аварите, Крум нанася и няколко тежки поражения на Византия. Той обръща нещата на Балканите и води към обединяване на българските земи, към присъединяване на днешна Македония, където живеят куберовите българи и славяни от така наречената българска група. Става въпрос за хора, които говорят същия език, на който говорят и останалите поданици на Крум. Тази симбиоза между българи и славяни по това време е била много напреднала. Да не говорим за следващите удари на смърт до неговата смърт почти, при които българските войски стигат до Константинопол. Там Лъв Арменец много подло прави атентат срещу Крум. На уговорена среща кан Крум едва успява да се спаси, мята се на коня си и е преследван в засада от войници. Става дума за един много енергичен, смел човек. Същевременно много далновиден. Навремето проф. Веселин Бешевлиев направи една много интересна съпоставка в действията на Крум в 811 и действията на руския пълководец Котузов точно 1000 години по-късно. Както знае цялото човечество и читателите на Лев Толстой, тогава Котузов изоставя Москва, французите влизат, но на практика това е една пирова победа, защото след това Наполеон е разгромен. По същия начин 1000 години по-рано Крум изоставя Плиска. Той дава съпротива, византийската армия успява да я преодолее, българският владетел изоставя Плиска. Никифор влиза в Плиска, върши безчинства, но е принуден да я напусне и при отстъплението си е разгромен. Става дума за един владетел, който заслужава да се нарича Велики. Той остава в нашата възрожденска традиция като Крум Страшни. Наречен е Страшни по аналогия на цар Иван Грозни. Крум е една личност, която е от европейски мащаб. Става дума за владетел, който превръща България в една от трите велики сили в тогавашна Европа заедно с Византия и Франкската империя. Крум е реформатор. Наред с тези военни победи Крум започва да централизира властта, да създава местни органи на властта и да преодолява все още съществуващото племенно разделение. Същевременно той изгражда много силна армия и това е факт. В нея има тежко въоръжена конница, има стенобойни машини. Той ловко се възползва от грешките на Византия. Главният инженер на византийските обсадни машини преминава на българска страна и фактически води до една модернизация на армията. Нещо, за което днес все се колебаем. Крум е знаел, че може да има силна държава, ако има силна армия и то с модерно оръжие. Деница КИТАНОВА

22 Юни 2020 | 18:00 | Агенция "Фокус"