ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Вече сме свидетели на последната част от драмата на Борисов

Проф. Александър Маринов: Вече сме свидетели на последната част от драмата на Борисов

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

9 Юли 2020 | 14:00 | Радио "Фокус"

Проф. Александър Маринов: Голямата заслуга на Красимир Узунов, светла му памет, и на тези, които поеха след него ръководството на „Фокус“, е, че вие не се огънахте, не се предадохте и не се продадохте

Проф. Александър Маринов: Голямата заслуга на Красимир Узунов, светла му памет, и на тези, които поеха след него ръководството на „Фокус“, е, че вие не се огънахте, не се предадохте и не се продадохте

Проф. Александър Маринов в интервю за Празничната програма на „Фокус“. Водещ: Сега наш гост е председателят на Стратегическия съвет при президента Румен Радев – проф. Александър Маринов. Александър Маринов: Честит празник! Водещ: Благодаря ви. 20 години много ли са, малко ли са за една медия? Александър Маринов: Бих казал, че за други страни, други общества това не е толкова дълъг период в контекста на традициите, на установените практики и на ясно подредените ценности. За България обаче в нашите условия, в тези бурни, нестабилни, противоречиви времена, 20 години съвсем не са кратък период. Те са достатъчни да покажат стойността. Защото ние видяхме, че последните, хайде да не кажем 20-30 години, в началото на демократичните промени имаше множество медии. някои в началото бяха безспорни, така да се каже фаворити, безспорни лидери. Много от тях вече не съществуват или практически не съществуват като фактори. Тук в края на краищата е важно да се отстоява доверието чрез професионализъм и почтеност. И това е лакмусът. И мога да кажа, не защото днес имате такъв юбилей, мога да кажа, че „Фокус“ доказа именно чрез професионализъм, почтеност и безпристрастност, своята роля в българското медийно и политическо пространство. Това е мое убеждение, това е основната причина, поради която аз с удоволствие се отзовавам на поканите да участвам във ваши предавания. Водещ: Какво е за вас „Фокус“? Александър Маринов: Това е медия, качествена медия, която дава възможност да се чуят различни гледни точки, да се съпоставят от тези, които могат и искат да съпоставят различията, да се чуят без редактиране, без фризиране, без ограничаване различни гласове. Това е най-важното. Това не означава, че медията няма позиция или не се ръководи от определени ценности, но важно е да има една трибуна, една платформа, на която да се изказват такива различни гледни точки, и оттам нататък слушателите, читателите да съпоставят. Водещ: Проф. Маринов, „Фокус“ съществува в доста трудна, не казвам от конкурентна гледна точка, а от гледна точка на финансиране, от гледна точка на политическа оценка ако щете медийна среда. Защо България толкова години остава все на опашката на свободата на словото, въпреки усилията на медии, като нашата? Александър Маринов: До голяма степен вие посочихте някои от причините. Свободната на словото е невъзможна без безпристрастни и независими медии. Разбира се, медиите винаги са зависими от своите читатели, от своята публика, тъй като тя дава оценката. Но тук е въпросът да не се изкривява пространството, в това число ако щете и конкуренцията, за която вие говорите, чрез целенасочена подкрепа от страна на политически и икономически силни фактори, които искат да използват медиите не по предназначение. Защото в края на краищата в демократичното общество една медия била тя традиционна, печатна, електронна или съвсем нова, от рода на социалните мрежи, има смисъл доколкото е относително непредубедена и обективна. Казвам относително, тъй като пълна обективност няма. В момента, в който започват да се намесват тези фактори чрез разпределяне на парични потоци, чрез използване на други непрофесионални, некоректни методи за изтласкване на конкурентите, тогава разбира се, се уврежда самата медийна среда, тогава страда свободата на словото. А тъй като демокрацията е невъзможна без почтени, независими медии и свобода на словото, тогава се стига до увреждане на демокрацията. И за съжаление това е процесът, който ние наблюдаваме в последните години в България. Разбира се, много често съществува изкушението, дори бих казал в известна смисъл оправданието да се огънеш, да се подадеш в една или друга степен на тази песен на политическите сирени, на тези данайски дарове на мощните икономически центрове. Но това е голямата заслуга на Красимир Узунов, светла му памет, и на тези, които поеха след него ръководството на „Фокус“, че вие не се огънахте, не се предадохте и не се продадохте. Слава Богу, че има и такива медии, защото те дават някаква надежда, че не всичко е загубено. Че може да се прави журналистика, че може да се изпълнява тази изключително отговорна обществена и морална функция и по нормален, по добър начин, по професионален начин. Водещ: Какво е отношението власт-медии в България? Александър Маринов: Вижте, с вас сме говорили по много поводи. Голямата беда на българската политика, и даже на българското общество бих казал, е създалата се трудно обяснима за нашите времена негативна селекция на елитите, и най-вече на политическия елит. Всеки следващ набор или всяка следваща реколта, е може би по-точно да кажа, е все по-лоша, все по-некачествена, все по-увредена. Защо казвам това? Защото посредствените без чувство за своята мисия политици са склонни да използват властта си, за да опитомяват, да дресират и да насъскват медиите. Истински добрият, качествен политик разбира, че той има нужда от свободни, безпристрастни медии, разбира се, при спазвани на определени професионални, морални стандарти. Аз не смятам, че това е без значение. Но все пак независимостта е важна. Нека да има критика, нека да има различни гледни точки – това е важно, защото то поддържа конкуренцията в политическата среда и дава възможност, помага на тези, които са на власт, да не се самозабравят, което е ужасният проблем на българската политика. Той толкова е ясно откроен в наши дни. Общо взето, в България който встъпи във властта, рано или късно, по-скоро рано се самозабравя, и няма кой да изпълнява функциите на тези известни персонажи в Древния Рим, които са вървели покрай императора и са го мушкали с остриета, и са му казвали: „Помни, че си смъртен“, тоест, че допускаш грешки. Това е ролята на медиите, въобще на свободното слово, на свободното медийно пространство – един добър политик би трябвало да разбира, дори и да му е неприятно, вероятно на всеки му е неприятно да го критикуват или да дават трибуна на друго мнение, но всъщност ако си наистина добър, качествен политик и искаш да постигнеш сериозни цели, няма друг начин, освен точно такава свободна, независима, отворена за дискусии медийна среда. Водещ: Защо независимата, отворена за дискусии медийна среда остава химера, остава едно добро положение? А тук идваме до важния момент за финансирането на медиите? И този въпрос не се реши и не се реши през годините. Както и в политиката – не най-добрите влизат в нея, така и в медиите – не най-добрите получават най-адекватните възнаграждения. Александър Маринов: Да, права сте тук. Нещата имат няколко страни. Да кажем поне три страни – ето така да се изразя. Първо, разбира се, пак ще спомена как политиците се отнасят към медиите и как виждат своите взаимоотношения с тях. Второ, естествено тези, които играят ролята на лидери в медийната среда. Говоря и за собственици, за ключови мениджъри и журналисти в медиите. Все пак, такава е ролята на всяка публична личност, че да устоява на изкушения и на притеснения, на натиск. Иначе нищо добро не би могло да се очаква. И естествено накрая, бих казал обществото, и аз бих подчертал, че когато говорим за финансиране на медиите, е много важно критериите да бъдат свързани именно с приноса и с оценката на обществото. Говоря и за обществените медии, говоря и за частните медии. Защото, когато се намеси интересът – политически и икономически, когато например държавата започне да насочва парични потоци чрез различни европроекти или друг начин към свои любими такива да ги наречем опитомени и послушни медии, тогава резултатът винаги е зле. И тогава страда и обществото. Но както за политика, така и за медиите, в края на краищата отговорността е наша, на гражданите, тъй като когато четем, слушаме и гледаме откровена некачествена, да не кажа порнографска медийна продукция, тогава ние допринасяме за утвърждаването на тези порочни практики. Водещ: Е да де, но не можем като весталките в Древния Рим да посочим с палец надолу. Как да го ограничим политическата и корпоративната порнография в журналистиката? Александър Маринов: Няма еднозначно решение. Според мен, това е процес на оздравяване на обществото. Ще кажа защо – защото в края на краищата обществото трябва да каже, какъв тип управление иска, какъв тип политическо ръководство, каква политическа и публична среда иска. Медиите са много важна част от тази среда и фактор за тази среда. Когато ние си пооправим нещата в модела, по който се управлява държавата, когато престанат да развращават медиите, когато определени модели на поведение станат непечеливши, говоря за медийни модели на поведение, станат непечеливши в прекия и в преносния смисъл, тогава ще се открои реалната стойност на медиите, които отстояват професионалния стандарт. Няма как да стане с еднократния акт с насочване на палеца надолу или нагоре, това е бавен и мъчителен процес. Но нашето общество е изправено пред този процес. Мисля, че в момента сме свидетели на изчерпването на досегашния модел, просто защото той носи големи щети, големи беди. И аз смятам, че все по-голяма част от хората не желаят повече да търпят по такъв начин да бъдат управлявани, и респективно по такъв начин да бъдат възхвалявани некомпетентни и корумпирани управляващи. Водещ: Какъв е шансът на медии като „Фокус“ в тези процеси? Александър Маринов: Шансът е сериозен въпреки трудностите. Въпреки понякога усещането, може би някои от вас го изпитват, усещането на безсмислие на усилията. Да, „Фокус“ със сигурност не е най-доброто търговско предприятие сред медийните играчи, но за сметка на това има качество, има авторитет, има уважение. И в края на краищата освен всичко останало не е важна само бройката, важен е кой и защо ви уважава или не ви уважава, тъй като според мен, когато нещата си дойдат на местата, а те ще дойдат, та тогава ще се види в цялата перспектива на последните 10-20 години, кой какво е правил, с какво е допринесъл. Всъщност, това е смисълът да се обръщаме назад – не просто да отбелязваме някакви годишнини, а да видим какъв е изминатият път. А аз съм убеден, че „Фокус“ има с какво да се гордее и да се надява на добра перспектива именно с оглед на изминалия път. Цоня СЪБЧЕВА

7 Юни 2020 | 20:00 | Радио „Фокус“