ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Методи Андреев: Ирина Бокова няма да стане генерален секретар на ООН

Методи Андреев: Ирина Бокова няма да стане генерален секретар на ООН

Методи Андреев, депутат от ГЕРБ, в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ Водещ: Продължаваме с Методи Андреев, той е народен представител от ГЕРБ и заместник-председател на Комисия...

19 Януари 2016 | 20:00 | БНТ, "Още от деня"

Методи Андреев: В момента няма никаква гаранция, че това, което се казва за досиетата е истина

Методи Андреев: В момента няма никаква гаранция, че това, което се казва за досиетата е истина

За досиетата и тяхното разсекретяване, за възможностите за манипулация и необходимостта от законов регламент, с бившия председател на Комисията по досиетата Методи Андреев разговаря репортер на Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Андреев, вие казахте, че отсега нататък разсекретяването на досиетата на агентите на бившата Държавна сигурност (ДС) става необратим процес и министърът на вътрешните работи Румен Петков не може да откаже информация на когото и да било. Каква е обаче гаранцията, че информацията за досиетата няма да се предоставя избирателно и с цел манипулация? Методи Андреев: Каква е гаранцията? Фокус: Да. Методи Андреев: Гаранция няма. Това, което прави вътрешният министър е на принципа “тука има, тука нема”, но то не е на законова основа, а по целесъобразност. Хубаво е управляващото мнозинство да приеме закон, така че оттук насетне този процес да се реши законосъобразно. Внушението, което правят управляващите, че едва ли не изпълняват Закона за защита на класифицираната информация не е вярно. И ще ви кажа защо. Това е елементарен казус. Този архив е бил разсекретен още през 1994 година с едно решение на Народното събрание тогава. Комисията, която аз оглавявах и законът, който аз изпълнявах, не беше закон за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, а закон за разкриване на документите на бившата държавна сигурност. Т.е. ние сме се съобразили със статута на тези документи. Те са архивни, разсекретени документи. В сегашния Закон за защита на класифицираната информация се третират документи, които са създадени от сегашните служби – службите на Република България и които имат определен класификатор – “строго секретно”, “секретно” и т.н. Никъде в този закон, подчертавам никъде, не се казва, че законът се отнася за документи, които вече са разсекретени. Още повече, създадени в друга държава – Народна република България. Никъде в организационните единици, в които се създават такива документи с гриф “секретно” не е написано, че това са бившите главни управления на Държавна сигурност. Нито пък някъде в закона можете да откриете като организационна единица или пък като дирекция, която се занимава с класифицирана информация Дирекцията за информация и архив в МВР. Всичкото това нещо показва, че управляващите просто трябва политически да подходят към въпроса, да признаят, че в предишния парламент бе направен непростим ход, като бе отменен един модерен закон, спряха неговото действие. Не отчетоха факта, че Европа рано или късно ще наложи на България политически борд, в какъвто сме в момента и ще постави условия, които ще се поставят безапелационно, както в случая с разсекретяването на архива. Свидетели сме на натиск от Европа, призна го и самият вътрешен министър Румен Петков и този натиск не е самоцелен. Европа свързва организираната престъпност в България, корупцията и всички други негативни процеси в нашето общество именно с липсата на ясен сигнал, че България е скъсала с миналото си и особено с това, че прикрива архивите на бившите комунистически тайни служби. В тези служби е най-вероятно и генезисът на сегашната организирана престъпност. Фокус: Добре, а как законово може да се предотврати да се излъже, че едно досие е изчезнало или е било унищожено, като в същото време то е налице? Методи Андреев: Ами това може да стане по следния начин. Когато съществуваше Закон за разкриване архивите на бившата ДС, имаше един специален текст в Наказателния кодекс (НК), който бе отменен от същото това мнозинство на НДСВ, ДПС и БСП. Там беше ясно казано, че ако лице притежава документи от архивите на бившата ДС и злоупотребява с тях и не ги предостави в комисията в определен срок, то носи наказателна отговорност. Този член сега го няма, а той предвиждаше санкция от една до три години затвор. Разликата е, че сега се предвижда до три години затвор, което означава и условна присъда, а от една до три години означава реална присъда за лицето, укрило такива документи. В момента няма такъв текст. В момента няма никаква гаранция, че това, което ви казват е истина. Румен Петков е политическо лице и най-малко той може да бъде гарант на това, което съобщава. Фокус: Стана въпрос, че лидерът на ДПС Ахмед Доган и заместникът му Юнал Лютфи имат досиета и са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. З кои други видни политически фигури имате такава информация? Методи Андреев: За тях двамата имаше данни по време на работата на комисията по досиетата и ние ги обявихме. По-интересното е, че за тях има запазени пълни лични работни дела и при желание на журналистите, се надявам, че няма да им откажат да прочетат в оригинал тези дела. И да се уверите колко “важни” и “ценни” са били техните донесения, техните отчети, техните документи, това, което те са вършили. По-важното е другото – да се види кои от новите политици са свързани със службите. Аз това вече не мога да ви го кажа, защото комисията от 2002 година не съществува. Дотогава имаше известен борд. Примерно мога да ви кажа, че като действаше комисията, отказахме четири човека да станат министри. Имаше такива случаи. Фокус: Кои? Методи Андреев: Не мога да ги споделя по простата причина, че нямам това право. Фокус: Но четири човека не са станали министри, защото… Методи Андреев: Точно така. Фокус: От кое правителство? На Симеон Сакскобургготски? Методи Андреев: Да, на Симеон Сакскобургготски. Много хора се отказаха да бъдат и народни представители по тази причина. Така че имаше едни предварителни списъци, които ни пращаха партиите и тогава имаше някакъв борд. Искам да напомня, че Георги Петканов спря дейността на комисията, ние се превърнахме в една пощенска кутия, а по закон ние трябваше да разполагаме с целия архив на Държавна сигурност и да работим там. Ние никога не сме влизали в оперативен архив или в какъвто и да било архив на Държавна сигурност. Това е факт. Фокус: Тогава Симеон Сакскобургготски ли не допусна тези четирима души да станат министри? Методи Андреев: Да, за да се избегнат обществени скандали. Ние веднага щяхме да ги обявим тези хора и да стане скандал. Това беше един борд на тогавашните управляващи, тъй като се знаеше, че ние ще оповестим данните в Интернет. Фокус: Натъквали ли сте се на информация за принадлежност към бившата Държавна сигурност на хора от десните политически сили? Методи Андреев: Да, разбира се. Има и такива хора. Ние и за тях оповестихме информация. Даже много мои познати се сърдиха. Фокус: Кои са тези хора? Припомнете, хората може да са забравили… Методи Андреев: Какво да ви кажа сега, аз за Ахмед Доган и Юнал Лютфи си спомням, защото са важни хора, от дясното пространство явно няма в момента толкова важни хора. Тогава ОДС навреме предостави листите си с кандидати за депутати и навреме извади от тях хората, за които имаше информация, че са сътрудничили на Държавна сигурност. Това тогава го направиха малко политически сили. БСП не го направи, ДПС не го направи. НДСВ го направи и от НДСВ излязоха някъде около 20 човека. И след това веднага отмениха закона, явно са си направили сметка, че това не трябва да се допуска втори път. Политиците от НДСВ явно разсъждават, че е по-добре да си хванат хора с минало, за да си ги управляват по-добре. И това е причината, заради която сега сме в това смешно положение да няма закон, министърът Петков да се прави на каубой в архива на Държавна сигурност и от време навреме да отстрелва зайче. Фокус: От всичко, което казахте дотук става ясно, че не случайно първите досиета, които бяха извадени сега са на журналисти? Методи Андреев: Разбира се, че не е случайно. Тя логиката е перфектна в случая. Тя е проста и гениална. Дайте сега да дадем на журналистите нещо да пишат по вестниците. Така се постига следният ефект: създава се впечатление, че се прави нещо фундаментално. И като се пише всеки ден във вестниците в другите държави се създава впечатление, че в България тече неудържим процес на разсекретяване на досиетата. От друга страна се прави намек към журналистите като им се показва какво се случва с един водещ журналист, който не се съобразява с властимащите. Прави се намек на журналистите да бъдат по-снизходителни към грешките на управляващите, защото не се знае дали и за тях няма нещо в архивите. Мартина БОЗУКОВА

25 Май 2006 | 17:30 | Агенция "Фокус"