ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Петя Банкова, етнолог: Великденският празничен цикъл е адресиран към обичаите на преход

Доц. Петя Банкова, етнолог: Великденският празничен цикъл е адресиран към обичаите на преход

Етнологът доц. Петя Банкова в интервю за Агенция „Фокус“ за традициите на Великден.

19 Април 2020 | 12:00 | Агенция „Фокус“

Доц. Петя Банкова, етнолог: Божията майка е почитана като лечителка и покровителка на майчинството, брака и семейството

Доц. Петя Банкова, етнолог: Божията майка е почитана като лечителка и покровителка на майчинството, брака и семейството

Интервю на Агенция „Фокус“ с етнологът доц. Петя Банкова за етноложкото значение на празника Успение Богородично. Фокус: Доц. Банкова, на 15 август Православната църква отбелязва празника Успение Богородично. Какво място заема този ден във фолклорния календар на българите? Доц. Банкова: На 15-ти август християните, и католици, и православни, отдават почит към Божията майка – Мария. Наричана още Богородица и Пресвета майка. Празникът Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Според църковния канон празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август. Празнуващите по Юлиянския календар отбелязват празника на 28 август, затова и в България част от тържествата като общоселските събори, посветени на светицата се празнуват на този ден. Празникът е известен и още с названието Голяма Богородица, което го отличава от Рождество на Пресвета Богородица, Малка Богородица, който се празнува на 8 септември. Обикновено краят на поста се отбелязва с богата трапеза на която задължително присъстват обредни хлябове, богато украсени, курбан от агне или пилешки гозби, жито, царевица и много плодове. Приема се, че Богородица е покровителка на пчелите, затова на трапезата задължително се слага и мед. Както пише доц. Валентина Шарланова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН: „Култът към Богородица е дълбоко вкоренен и всеобхватен по цялата българска етническа територия. Божията майка е почитана като лечителка, като покровителка на майчинството, брака и семейството, като защитница на бедни и онеправдани. Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и специални вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве богородични пити с пожелание: нека Света Богородица да ни е на помощ!“. Култът към Божията майка можем да видим и в личните имена. Затова на Голяма Богородица празнуват тези, които носят името на Светата майка. Стремежът към брак, бременност и майчинство по традиция откриваме в съвременните пожелателни лични имена, както и потребността да обичаш и да бъдеш обичан е издигната на своеобразен пиедестал. Ярко доказателство за това е честата употреба на името Мария - от еврейски произход, със значение „любима, желана, възлюбена, силна, постоянна”. Според данните на ономастите само допреди 25 години то е било най-често срещаното женско име. В традицията са познати и многобройни варианти на името – Марийка, Мика, Мара, Мими, Мима. Днес обаче предпочитани са производните, които звучат така: Мар(к)а, Маша, Мариам, Мари(ан)(а), Марлен(а), Марион, Мариша, Мариса, Маринела, Маруся. Разбира се приемаме и някои по рядко срещани в България форми на името като Мия, което е датската форма на Мария, или Мойра – съответно ирландски вариант, а още повече за едно от най-харесваните имена – Моли. Последното име има английски произход и е добило популярност във Великобритания след публикуването на новелата на Даниел Дефо „Мол Фландърс” в 1722 г. Името Мария често пъти участва и в т.нар. композити или двойни и тройни съставни имена. Да припомним че по време на комунистическият режим в България се въвежда официална забрана да се дават двойни лични имена на новородени деца, фиксирана в редица нормативни документи като Наредба за гражданското състояние. Въпреки това изследванията на ономастите показват, че за периода 1901–1970 г. в 99 бивши околийски града на страната са узаконени с актове за раждане 1353 двойни лични имена. От тях 528 (39.02%) са мъжки и 825 са женски (60.97%). Сред тях са имена като Иван-Александър, Петър-Георги, Стефан-Атанас, Радост-Радо, Иван-Асен, Божидар-Георги, които се повтарят по два или повече пъти. При женските имена със същата честота са Ана-Мария, Димитринка-Митра, Ева-Мария, Евдокия-Дока, Елизабет-Мария, Мария-Магдалена, Мария-Маргарита, Роз-Мари, Дона-Мила, Вяра-Анка и Пролет-Мария. Може да се направи констатацията, че при мъжките лични имена най-значителна валентност показва името Иван с втори лични имена Георги или Петър, а при женските – Мария с второ име Ан(н)а. Празникът е много тачен, харесван и обичан, не само след именниците, а сред цялата общност – с големите събори, с посещението на църкви и манастири, чиито патронен празник е в този ден. Мисля, че светлият образ на Пресветата Божия майка може да намери отражение в добрите ни дела и добрите ни помисли в този ден. Фокус: С какви названия е известен този празник? Доц. Банкова: Най-често срещано е Голяма Богородица или Голяма чорква. Именно защото е задължително посещението на черква в този ден и изслушването на тържествената литургия и даряването на иконите на Пресвета Богородица със съответните дарове. Фокус: Какви забрани съществуват в този ден и има ли вярвания с апотропейна насоченост? Доц. Банкова: Правилата и забраните, които регулират поведението на индивида в традиционната култура винаги са свързани с някаква предпазваща сила. В този случай тя е насочена към младите жени, към бъдещите майки, към тези, които са родили, защото Богородица е закрилница на майчинството. Прието в някои части на страната по традиция, която срещаме само в архивните източници и в изследванията на етнографите, от Голяма Богородица до Малка Богородица жените не подхващат дейности, свързани с тъкане, предене, шиене в домашни условия, защото се приема, че това се прави в почит и чест на Божията майка Фокус: Какви предхристиянски елементи откриваме в образа на св. Богородица? Доц. Банкова: Във всяка една вяра и във всеки един култ можем да открием и по-древни пластове и по съвременни. В крайна сметка вярата трябва да бъде разглеждана в един контекст. В култа към Пресветата майка ние откриваме онзи тип древни поверия, култове, легенди, които са свързани със създателката на земята, с майката природа, с онова, което отъждествява женското начало в различни култури и има универсална стойност. Теодора ПАТРОНОВА

15 Август 2019 | 12:00 | Агенция "Фокус"