Проф. Боян Дуранкев: В бюджета за 2021-ва година финансовият министър трябва да предложи по-модерно меню на сънародниците си
Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Ако се запази този темп на разпространението на пандемията от коронавирус у нас и през есента, готова ли е българската икономика да посрещне поредните рестрикционни мерки? Следва анализът на проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг. Проф. Дуранкев, какво да очакваме през есента и ще съумее ли правителството да се справи с прогнозите за висока степен на заразяване?
Боян Дуранкев: Нямам пророчески способности, но едно надничане в близкото и в малко по-далечното бъдеще на икономиката и на обществото мисля, че в този момент е полезно. Но ако искаме да сме оптимисти, не трябва да надничаме в резултатите на тази 2020 и на следващата 2021 година, защото не само българската икономика, но няма икономика в света, която да не е по някакъв начин разклатена, депресирана, в рецесия. Това, което гальовно го наричаме икономически спад, това е политкоректно понятие, а всъщност имаме рецесия, депресия в някои отношения. И това беше неминуемо, тъй като въпросът беше или животът, или икономиката – в края на краищата. Разбира се, че прогнозите все пак са важни, тъй като надничайки към небето сутрин, не го правим от романтика или от любов към астрономията, а за да вземем решение дали ще ни трябва чадър и дебела дреха. В случая това, което ще става с българската икономика и съответно с хората в България, виждаме, че песимизмът засега и на Европейския съюз, и на Световната банка, и най-вече на Международния валутен фонд (МВФ), който гледаше прекалено шоколадово, оптимистично, прекалено захарно на нещата, очевидно е, че те коригираха прогнозите до този етап, като не е ясно дали на следващия етап няма да отидат и малко още по-надолу. Ако погледнем прогнозите, Европейската комисия изчислява, че тази година ще имаме вероятно спад от над 7%. Какво означава това за България? Ако погледнем миналата година БВП на България беше малко над 118 млрд. лева. Това са около 60 млрд. евро. И на човек от населението съответства горе-долу към 8 678 евро. Брутната добавена стойност тогава възлезе на 3%. Ако отчетем това, което прогнозират Европейската комисия, Световната банка и МВФ, това, което се очаква тази година, е, поне от около 8 млрд. лева по-малко да бъде брутният продукт на България, а при прогнозиран растеж за следващата 2021 година означава догодина – при най-добро развитие на обстоятелствата – България да бъде под нивото на 2019 година. Няма какво да се лъжем, няма какво да се заблуждаваме, няма какво да вярваме, че нещата изведнъж ще се оправят с някаква магическа пръчка. Ще трябва да преходим две години, тази и следващата поне, и по-следващата до половината, за да достигнем възстановяване на икономиката на България на нивото на съответно 2019 година, но надявам се при по-добра структура на икономиката, по-добра енергийна ефективност, и това, което дразни най-много Европейския съюз и българите, при по-малко такова плячкосване на природните ресурси и чрез концесиите в България, и съответно по-малко превръщане на България в това ужасно кошче за боклук, тъй като това, което българинът изважда както от икономиката, така и от бита си, от него 90% остава като боклук у нас, депонира се, а само 10% се използват. Тоест, надеждите са към 2022 година да имаме по-добра структура на икономиката си спрямо 2019 година, но да сме на нивото на 2019 година общо като брутен продукт. Големият проблем идва и от нещо друго, защото приходите тази година, чистите данъчни приходи ако вземем, са леко над 23 млрд. лева в бюджета на държавата, Данъкът върху добавената стойност, известното ДДС, е над 10 млрд. лева, Данъците върху доходите на физическите лица, ДДФ, което се нарича, също е 4 млрд. лева, Корпоративният данък е скромен, тъй като България е неолиберална икономика и е около 2 млрд. лева. Но отвсякъде ще бъдат намалени приходите и по линия на акцизите, Корпоративен данък, ДОД, Данък на физическите лица, като обаче разходите нарастват и ще нарастват точно поради проблемите с коронакризата, проблемите с безработицата и проблемите с тази недозаетост и поперизация на част от хората в България.
Водещ: Да преведем, проф. Дуранкев, че поперизация значи „обедняване“. Как този спад от 7% ще се проектира върху живота на средния българин? Той как ще го усети? Различни прослойки какво ще видят?
Боян Дуранкев: Въпреки че няма, вие сте права, човек от населението, брутният продукт, както казах, произвежда на човек на населението около 8 678 евро, та може да кажем, че около 500 евро ще бъде намалението на брутния продукт на човек от населението, а средно за българите като потребление, не чрез паричните доходи на гражданите, а това, което потребяваме чрез заплащането на допълнителните услуги, защото те са изключително съществени, това е образование, здравеопазване, какво ли не, и охрана, вътрешна сигурност, външна сигурност, това означава, че разходите на човек от населението нека да не прекалявам с данните, но горе-долу може би спадът ще бъде в рамките на около 700-800 лева на човек.
Водещ: 800 лева на месец или на година?
Боян Дуранкев: На година. За година изглежда малко това, но за държавата това е много. Това не е малко на човек от населението. А обикновено ударите се понасят от най-бедните, защото ако някой милиардер изгуби някой и друг милион, някои от тях изгубиха по 300-400 млн. долара до този момент, но това е нещо, което те няма да го усетят от гледна точка на задоволяване на своите потребности. Но тук това нещо, което може да се каже, че вероятно за първи път в 10-годишния период на управление на ГЕРБ и специално на финансовия министър Горанов, вероятно ще се наложи, за да се оправят малко нещата и да се вържат нещата за догодина, да се премине към други варианти на подоходно облагане, други варианти на Корпоративен данък, и евентуално както се препоръчва и както ще го направят в доста страни в света, Прогресивен данък върху доходите и на корпорациите, и на физическите лица, и евентуално Данък „Лукс“. Иначе ако останем на нивото на мисленето от времената на 2000 година, защото няма особено изменение след ерата на Станишев и на Орешарски в данъчната политика, тоест, няма съществено изменение на данъчната политика. Държавата няма какво да разчита на тези 700 млн. лева данъци и такси, които вероятно, според нея, дължи Васил Божков. Това няма да оправи бюджета. И се надявам наистина вече в този момент, тъй като новият бюджет за 2021 година трябва да се конструира през септември, вече да са започнали разчетите в Министерство на финансите, и на Министерство на икономиката, която е пряко свързана с Министерство на финансите, и да предложат ново бюджетно меню на българските граждани, и по този начин даже да изглеждат в очите на обществото малко по-модерно, отколкото до този момент. Но това нещо предстои, разбира се. Не може да прогнозираме, какво мисли финансовият министър в момента, и най-вече гръмовержецът над него.
Водещ: Проф. Дуранкев, какви рискове се изправят пред България?
Боян Дуранкев: Много тежък въпрос. Благодаря ви. Дано да не ставаме черногледи, но трябва наистина да очакваме рисковете. А рисковете, които лекарите очакват от комбинацията от коронавируса и грипа през есента и зимата, е нещо, което може да предизвика много неприятни последици и за здравната система, и въобще за икономиката и за хората. Второто е това, не ми се ще да го кажа, но това е разбирането за свободата под формата на слободия: „Мен няма да ме хване нищо, така че мога да си правя какво искам, а другите не ме интересуват. Ако се разболея, всички са длъжни да дават колкото може повече пари, за да бъда излекуван“. Този манталитет на българина, който отиде от свободата към слободията, и то към пълната слободия, както се вижда, за срам и позор на уж природно интелигентните българи, тук не слагам само по-мургавите наши сънародници, но слагам белите българи, като в никакъв случай това не означава, че поддържам т.нар. „черна идея“ в САЩ. Но се оказва, че обикновеният българин масово не разбира, какво е необходимо да прави, и че това, което може да го предпази, е най-вече по-висока култура на поведение в обществото сред другите, и взимане на предпазни мерки. И още едно нещо, хубаво е това да отчетем, че от началото на този месец председател на Европейския съюз в момента вече е Германия, а Германия предлага идеи, които изглеждат доста революционни, но необходими на този етап и от гледна точка на бюджетирането. Примерно до този момент страните даваха по 1% в общия бюджет, а при нужда вероятно ще се увеличи на 2%, ако не 2021-ва година, то следващата вероятно, за да може да реагира по-добре общността. Второ, Германия ще тласка идеята за възстановяване на икономиките чрез по-добри инвестиции, и то в тази Зелена икономика, а не въобще в отрасли, където няма да се очакват много клиенти през следващите години. Защото и сега виждаме, колко много хотели има по Черноморието, но хората го възприемат като Бетономорие, и се дразнят от това, което става. Достатъчно е една дупка да се пробие в язовира, за да тръгне целият язовир. И това нехайство на т.нар. „организиран туризъм“, и това нехайно поведение на концесионери на плажове, и на бармани, въобще на собственици по морето, които гледат да дерат не само по една, но по няколко кожи на клиентите, това отблъсква. И изглежда, че палатките тази година ще бъде основният вид туризъм в България на българите, не само в Гърция, разбира се, но и в България. И трябва да се търсят решения с иновативни зелени технологии. А както се вижда управляващият политически елит масово, не визирам само управлението на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС в момента, а масово политическият елит е далеч от най-новите иновативни, модерни технологии, които могат да оправят нещата и в икономиката, и в обществото. Но както се казва, когато има проблем, има решения. И тези проблеми, които се комбинираха: проблем с коронавируса, проблем с икономиките, проблем с културите, проблем с неравенството в обществото, изискват Соломоново решение: със Соломоновия меч да се разсече този възел, за да изглежда България доста по-добре, но не в очите на германци или на англичани, а в очите на българския гражданин. В момента България никак не изглежда добре в очите на нейния гражданин. Това е много неприятна констатация не само моя, но и много, много колеги. Изостанахме с догонващото развитие. Догонващото развитие не беше само да трупаме повече печалби и да имаме по-висок икономически растеж, а да имаме по-сплотено общество с много, много по-намаляло неравенство, в което ние сме лидери на този етап. И дано следващото управление, защото догодина ще имаме нови избори, да е наясно с плана за бъдещето на България.
Водещ: Проф. Дуранкев, при първото затягане на мерките за борба с коронавируса вие препоръчахте като социален контрапункт правителството да премине към хеликоптерни пари, но тогава финансовият министър каза, че за съжаление печатницата в мазето не работи. При нови рестрикции през есента каква би могла да бъде ефективната подкрепа за все по-увеличаващия се слой на обедняващо население?
Боян Дуранкев: Не бих искал да коментирам пряко финансовия министър, но той ползва без да плаща никакъв наем разкошен апартамент, така че на него му е доста широко около шията. Това мислене, че не трябва да се помага на хората, които са най-много в нужда, това мислене е катастрофично. Това е катастрофично за България и донякъде прилича на мисленето и поведението на Доналд Тръмп в началото на коронакризата в САЩ, и на мисленето на президента на Бразилия Болсонаро. Забележете с какви страни се състезаваме – с тези, които наистина не стоят заради ковидкризата в световното мнение добре. И почнахме да приличаме за съжаление след тоталното отваряне буквално на всичко, каквото трябва и каквото не трябва, започнахме да приличаме и на Швеция, и започнахме да се изкачваме в рейтинговата система по брой заразени на 1 милион души през последната седмица изключително бързо. Може би ще достигнем и шампионските резултати през следващата седмица и ако продължаваме така. Но това е и донякъде вина и отговорност на правителството, не толкова на Националния оперативен щаб, защото отварянето на стадиони, на дискотеки, и на такива затворени помещения, където се събират много хора, това на този етап е граничещо първо с несериозност, второто е с безотговорност при вземането на решенията, и третото е пълен непукизъм към човешкия живот на останалите навън. Има добри практики вече в Европейския съюз, които подсказват, че тези наши решения за тоталното отваряне почти на абсолютно всичко, не бяха никак добри, освен за натоварване допълнително на болниците и допълнително страдание на хората.
Водещ: Какво ще се случи с българската икономика при положение, че от една страна очакваме трудно възстановяване на трудовия пазар, от друга страна, няма сериозна загриженост за подкрепа на най-бедната част от населението, а от трета страна не се виждат и особени стъпки, особени ходове в подкрепа на бизнеса. Какво тогава има в нашата икономика?
Боян Дуранкев: Изглежда, че в момента повече се разчита на инерцията, която е придобила нашата икономика, на връзките, които имаме вече, традиционни връзки и добри производства, свързани с други европейски страни най-вече, и разчитаме, че чуждите икономики, вдигайки се, ще вдигнат по този косвен начин и нашата икономика.
Водещ: Това ще стане ли?
Боян Дуранкев: 2022 година към края има вероятност, ако разчитаме на прогнозите на сериозните институции: и на Европейския съюз, и на МВФ. Но това, което няма какво да очакваме и няма да се случи, е преди края на 2022-2023 година да надникнем в „Шенген“ първо, и второ, в Еврозоната. Поне засега така изглежда, че на хоризонта се отдалечава линията, малко по-далеч, отколкото я мислихме преди 4-5 месеца.
Водещ: Смятате, че приемането ни в „чакалнята“, след това в Еврозоната ще се отдалечи във времето?
Боян Дуранкев: Няма начин да не се отдалечи, защото първо, ние се оказваме, че не отговаряме на някои технически критерии, но не отговаряме и на някои от качествените критерии, дотогава трудно ще ги постигнем, особено в съдебната система. И второто нещо, едното върви ръка за ръка с другото: „Шенген“ – да не го подценяваме. Но в „Шенген“ че не ни пускат, това е доста сериозно дърпане за ухото на управлението, че има проблеми, които са видими за Европейския съюз. И представете си, ако го нямаше „Шенген“, нямаше да има и тези опашки към Гърция или към Румъния, но „Шенген“ много, много бави и движението на икономическите потоци, не толкова на финансовите, колкото на реалните икономически потоци. И България трябва да продължи да натиска точно за влизането си в „Шенген“ на първо място, и придружено с това влизането си и в Еврозоната. Защото винаги е по-добре да бъдем с големия екип, с „А“ отбора да играем, отколкото да бъдем във „Б“ група и да разчитаме на махленския футбол тук.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Боян Дуранкев: Ерозирането на системата в САЩ подсказва, че Европейският съюз се справя икономически по-успешно
Икономистът проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
Проф. Боян Дуранкев: Предсрочни избори може и да има, но въпросът е дали след тя...
Проф. Боян Дуранкев: Уважаеми работодатели, ако обичате, временно си намалете ма...
Проф. Боян Дуранкев: Налага се принципът в държавната политика „няма таван на разходите, няма таван на инвестициите в хората“
Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Продължаваме темата с внесените между първо и второ четене поправки в проектозакона за извънредното положение. Какво предприема или трябва да предприеме държавата? Поканих за анализ и специалиста по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг проф. Боян Дуранкев, с когото очаквам и повече подробности, а съответно и идеи. Боян Дуранкев: Да започна с това, че ние сме в състояние на шок. И всякакви грешки, които понякога се правят, са оправдани донякъде, тъй като наистина шокът е голям, тотален. Той не е само български, той е и в другите страни на ЕС и отвъд океана, имам предвид САЩ. И само една сега страна излиза от този шок и тя дава пример донякъде на други страни. Но шокът е в период, който е наистина начален на развитие на коронавируса в България. Никой не знае, колко ще продължи този първоначален период, но съдейки по китайските примери, това означава горе-долу три месеца, четири месеца, може би. А ако не се вземат съответните мерки може би и половин година. Да не продължавам по-натам, но най-важното са хората и това, ще се съгласите, няма никой, който да го отрече. Разбира се, държавата трябва да мисли, тъй като държавата в момента е платецът последна инстанция. Няма друг, който да замени държавата. Нито бизнесът ще поеме тежките разходи, нито частните болници ще поемат атаката на коронавируса изцяло. Единственият, който е гъвкав и който умее, но на базата на добре премислени решения в момента, това е държавата и държавата ще се завърне, и то голямата държава от раз. И сигурно дълго ще остане. Разбира се, какво трябва да се направи? На този етап е необходимо държавата да излива пари, каквито не е очаквала да излива и да прави дефицити, каквито не е очаквала и никой от нас не може да подозира, какъв ще бъде дефицитът на бюджета на държавата през следващите месеци. Но той ще бъде такъв, какъвто се наложи, т.е. принципът, който в други страни го въведоха е: няма таван на разходите, няма таван на инвестициите в хората. Затова държавата ще се прикрепи към това решение. Тя очевидно започва да прави и да раздава хеликоптерни пари, както се наричат тези 60% подпомагане на компаниите. Но що се отнася до това дали да се ползва този прогнозен коефициент, който е от миналата година, мисля че това не е най-доброто решение. Най-малкото по няколко причини. Първо, най-големите компании в България буквално не плащат данък печалба. Те се водят години, десетки години, че са на тотална загуба. Т.е. имат отлични счетоводители и юристи, ако ме разбират слушателите добре. Данък печалба плащат средните и малките фирми, които имат някакъв пазарен успех и които не могат да скрият разходите по начина, по който го правят големите компании. Т.е. оттам няма да дойдат големите приходи. Но това, което трябва да се поддържа и което трябва да се насърчава да не се спира, това е да продължава да се плаща данък добавена стойност, тъй като той се плаща от купувачите, той се превежда от фирмите на бюджета, но всъщност крайният купувач плаща точно това ДДС. Другото нещо, което трябва да продължи да се плаща и в това отношение съм солидарен с правителството, това което човек може да плаща и да поеме в момента като битови разходи, те не са толкова фантастични за голямата част от населението. Те са трудни за около 1 милион от хората, но ние сме все пак около 7 милиона, тогава държавата сигурно ще ги подпомогне пряко. И това пряко подпомагане пак ще води до плащане на тези битови сметки, защото иначе не само ресторанти ще банкрутират, но има опасност и цели сектори да замръзнат. Но мисля, че това нещо до второ четене ще бъде изчистено и ще се появят след този шок, малко по-разумни решения, защото точно такива решения в момента имаме в доста европейски страни. Но таван на разходите държавата не може да си позволи, колкото и да бъде бюджетният дефицит накрая. Може и 20% да бъде, няма проблем. Важното е да спасим 200 човека повече. Водещ: Проф. Дуранкев, а какви мерки реално ще подпомогнат бизнеса да преодолее пандемичната криза? Боян Дуранкев: Много искам да извадим отнякъде този магически жезъл на Хари Потър, който той има, за да реши всички проблеми. Но е очевидно, че имаме сектори, които в момента са в криза. Това ще бъде туризмът, това ще бъде в голяма част и пътническият транспорт, това ще бъде ресторантьорството, но имаме в момента пък сектори, които вървят напред и това са фармацевтиката, шивашката индустрия, която се включи в изработката на тези защитни облекла и маски, които се оказаха по-добри, отколкото някои вносни. Но какво да се прави? Естествено, че когато има нещо, важно е дали то ще има след време отново купувачи, т.е. потребители. Със сигурност туризмът тази година ще замръзне в много отношения, няма спасение за него, но това не означава, че хотелите ще бъдат взривени, а ресторантите разрушени. Означава, че през това време държавата трябва да поеме частично разходите на персонала, бизнесмените собственици трябва да си поемат охраната на празните хотели и ресторанти. Вероятно това няма да бъде две седмици или месец, може би ще бъде доста по-дълго. Що се отнася до пътническия транспорт, тук шоковата терапия отново няма да помогне. Разбира се, че трябва да съкратят разписания на автобуси, влакове, каквото трябва те ще останат и ще запълнят след като отмине тази епидемия. Дано това да се случи в рамките на два-три месеца окончателно. И да празнуваме след това. Но че наистина има и туроператори, и също така отделни шофьори с малки фирмички. Това нещо в момента няма как да се подпомогне, защото това е черен лебед, от който не може да се избяга. Няма как да отворим и държим хотелите и ресторантите отворени на този етап. Това е ясно на всеки. Така че държавата да насочи помощите към хората, а през хората като купувачи, да прибира данъци след това от компаниите, които продължават да живеят в този труден период. Това е целият цикъл, който не е толкова сложен. И да кажа, че в някои отношения той прилича на България след Втората световна война. Ние сме тръгнали от разрушена икономика. От съсипана изцяло, но успя държавата да се изправи на крака, както се вижда. И сега ще трябва да преодолеем този шок, но най-важното е да спасим хората независимо от разходите и твърдостта на мерките, които трябва да се проведат. Водещ: Проф. Дуранкев, как може да се синхронизира продължителността на двата противоположни процеса – изолацията, за да задуши коронавируса и ограничаването на тази изолация, за да не смаже икономиката и да доведе до много повече жертви от глад, отколкото от заразата? Боян Дуранкев: Имаме китайският пример, който е успешен. Имаме отложеният пример на вземане на решение на Италия, който е неуспешен. Кое ще изберем? Мисля, че в това отношение ще бъдем категорични, че твърдите мерки са крайно наложителни. При твърди мерки икономиката, както казват китайците, икономиката умира временно, за да оцелеят гражданите. Що се отнася до това, което трябва да остане и което трябва да работи, това са магазините за хранителни продукти, аптеките, здравните услуги, онлайн образованието, доколкото е възможно да го има, защото имаме ученици и студенти, които нямат лаптопи вкъщи, и даже учители, които не знаят как да работят в момента по този начин. Така че преминаваме към наистина извънредно положение. То не е военно положение, но е извънредно положение, което изисква смели действия. И ще останат онези предприятия да работят с всички защитни мерки, които е възможно да се вземат, а те вероятно ще се вземат до края на следващата седмица. И със снабдяване на облекла, маски, каквото е необходимо. И тогава тези предприятия, които са в хранително-вкусовата промишленост, в търговията, ще заработят по онзи начин, който е необходим, за да оцелеем и след три месеца да празнуваме края на кризата. Водещ: Защо пропускате, проф. Дуранкев, и медиите? Защото ние сме единствените в момента, които даваме все още на хората увереност, че жалоните в техния живот съществуват? Боян Дуранкев: Разбира се, че медиите са специален сектор, специален отрасъл. Но в момента трудно можем да намерим хора, които ще отидат да пипнат вестник, докато електронните медии се оказаха изключително важни. Радиото отново излиза на преден план и телевизията. Това, което го мислеха, че е умряло радиото, това нещо в момента се оказа изключително слушаемо. Имам данните на две компании, които се занимават с пипъл метрия, за радиото и телевизията се оказа, както и електронните медии, изключително сериозно, изключително ценно. В това отношение обаче ще има проблеми и тук. Рекламодателите ще замразят известно време някои от рекламите. И даже е неетично в момента да се рекламират продукти, които обикновените хора и децата не могат да си ги позволят. Да припомня за времената на Франклин Делано Рузвелт в САЩ - през 1929 до 1932 г. вкарват проектозакон за забрана на рекламата, тъй като не може да се рекламират продажби на автомобили тогава, когато хората не могат да си ги позволят. Но след трите месеца и това нещо вероятно ще бъде решено като проблем. Ще се върнем отново към нормалните релси, въпреки че светът няма да бъде същият. Водещ: А дали не трябва да се помисли и за някакъв стимул за електронните медии, тези които са на поста си, които работят? Защото журналистите сме като лекарите. Ние сме на първата линия, избрали сме си тази професия и сме там, когато е необходимо. Боян Дуранкев: Разбира се, че трябва да се помисли, първото нещо, което е собственикът на медията трябва да помисли. Това е първото нещо, което трябва да направи. И със сигурност, поне във вашата медия това е сторено. Въпреки че забелязвам журналисти, които ходят без маски и които са сред групи хора, нещо което е нарушение на сегашните правила. Но че трябва да се премине към извънреден режим на медиите към момента и това трябва да се премине. И в това отношение държавата спокойно може да разшири територията на обхват с така наречените хеликоптерни пари. Водещ: Да. И с финансово стимулиране, защото при положение, че рекламите ще се свият, тези медии и хората, които работят, трябва да бъдат подкрепени. Боян Дуранкев: Точно така. За тези хеликоптерни пари, за работещите в тези медии и за работещите, които остават на постовете си навсякъде. Със сигурност пропускаме още няколко десетки хиляди души в някои сектори. Но там, където трябва да се работи и там, където е крайно наложително, това нещо държавата трябва да помисли да оцелее, защото ще ни е необходимо и на другия ден. Цоня Събчева