ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Очерк за Тодор Христов Саев, списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Очерк за Тодор Христов Саев, списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Очеркът за Тодор Христов Саев е публикуван в месечното илюстровано популя...

20 Юни 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Ичко Димитров – Гюпчев II, „Илюстрация Илинден“

Забравени страници от българската литература: Ичко Димитров – Гюпчев II, „Илюстрация Илинден“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Ичко Димитров Гюпчев е поместен в Списание „Илюстрация Илинден“ от октомврийския брой от 1930 г. Списанието излиза в София от април 1927 г. до май 1944 г. в 10 книги годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Списанието е издание на Илинденската организация. Разказът е публикуван с подзаглавие „Из революционните борби в Паяк планина и е продължение на предишната част, която може да прочетете тук. Ичко Димитров – Гюпчев (Из революционните борби в Паяк планина) Преди всичко, Сeрменинското сражение е премахването на Христо Капетанчето разколеба духа на мнозина ренегати. Тано Кудев – Данго, който дотогава беше гръцки андартин, се присеъдени към Ичко. Но Никола Христов, който върлуваше из планинските куцовлашки села със седалище село Ливада и с широки пълномощия от младотурския комитет, продължаваше да е против Организацията и лично против Ичко. Поради това Ичко насочва всички свои усилия за организирането на куцовлашките села и по такъв начин да парализира влиянието на младотурския комитет сред широките маси в тия села. Това му се налагало още и от обстоятелтвото, че тези куцовлашки села, заемайки най-стратегическите пунктове на Паяк планина, спъваха дейността му в полските села на съседните райони: Гевгелийски, Гумендженски, Ениджевардарски и отчасти Воденски. Поведението на Паячките куцовласи след хуриета има своя предистория. След Илинденското въстание, мнозина от по-заможните куцовласи се отдадоха отново на гръцката пропаганда, която се протежираше от Хилми – паша и неговите оръдия. Други пък кехаи, поддържани от аромънски агитатори, в орагинизационно отношение изпаднаха в сепаратизъм. Най-рано такъв сепаратизъм проявил някои си Нешо Ливадски, който след кратък нелегален живот се предаде на турското правителство заедно с всичките си другари. Иванчо Карасулията, като Гевгелийски войвода, се отнесъл съчувствено към влашките сепаратистически увлечения и, за да ги има на своя страна, определил куцовлаха Тано Джамбаза да обикаля влашките села с чисто влашка десетка. Апостол Петков пък, от своя страна, през 1906 г. изпратил във влашките села от района си своя десетар Щерьо Юнана, също с чисто влашка десетка. Но и Щерьо изпада в сепаратизъм, та Апостол, след като го обезоръжава, изпраща го в България, отгдето за малко време бе изпратен от временното Задгранично представителство за Паланечко, като районен войвода. Братът на Щерьо написал писмо до Апостола, от името на Ливадските влади, че ако Щерьо бъде убит, той и четата му да не се явяват вече в Ливада и въобще във влашките села. Но Щерьо скоро се връща пак при Апостола и му остава верен другар докрай, та на сепаритизма на куцовласите се турил край. Обаче, след хуриета, през 1909 г. куцовласите попадат под влиянието и агитациите на Гумендженския мюдурин Георги Тодоров – доктора и се обявиха за санданисти. Младотурският комитет използувал това положение и им позволил да ходят по планината въоръжени, с условие, обаче, да не приемат в селата си български чети. Генерален пълномощник на младотурскяи комитет тук бил кехаят Никола Христов, който за седалище си бе избрал с Ливада. Полузвайки се с доверието на младотурския комитет, тук той беше все и вся. Със знанието на правителството той позволил на всеки кехая да се движи по планината и мандрите си с въоръжени свои хора до 15 души. Преди да почне да действува против куцовласите, Ичко изпратил помощниците си по районите им: Михаил Странджата и Коста Попето в Гевгелийско, Христо Аргиров – Чауша във Воденско и Митре Робков в Гумендженско с поръка да държат здраво пътищата и да не пускат власите в пазарните центрове. На 28 юли при местността „Асан Чешма“, Ичко устройва засада на отиващия на мандрата си кехая Щерьо Тихов и обезоръжава движещите се с него 15 души куцовласи. На обезърожения кехая Ичко обяснява, че както Апостол, така и той не е против националните тежнения на куцовласите. Напротив, той желае да види всички влади обединени около своето родно училище и черква, но е против гърчеещите се и отцепващите се от организацията, която трябва да е една за всички народности в Македония. Заявил му още, че всеки, който се отделя от организацията и действува против нея, ще бъде преследван и наказван то нея. На изпращане Ичко му дал писмо, адресирано до всички кехаи, с което ги подкрепил да влязат отново в редовете на Организацията и да не пречат на четите. Той изпратил писма и до Никола Христов в село Ливада и Гевгелийския каймакамин, с които им съобщавал, че хората на кехаята Щерьо Тихов са обезоръжени от него. Под давление на Никола Христова, кехаите не се отзовали на Ичковата покана. Тогава той решава да залови всички овчари и мандраджии и в продължение само на едно денонощие той заловил 70 души, като овците и мандрите им оставил на произвол, а тях задърал като заложници и ги отвежда към Гандач планина. Оттук той изпращка един заложник с поръчка да обади на кехаите, че ако те продължават да упорствуват и прибегнат към въоръжена сила, както по-рано се заканвали или ако настоят пред правителството да се изпратят войски за преследване на четата, всички заложници ще бъдат избити и че не се бои да влезе в сражение с турските низами. При това категорично предупреждение, ливадските кехаи му отговарят, че са съгласни да влязат в редовете на Организацията и го молят да избере из тяхната среда един ръководител. За такъв Ичко избра Дико Фермакев, който заедно с четника Мино Пържолов обходил съседните влашки села Купа и Люмница и ги преорганизирал, а после и останалите села. За наказание и за организационни нужди Ичко наложил на всички власи глоба от 1 грош на глава дребен добитък. Овци и кози. За същата цел той наложил данък по една и половина лира на балтия (секира) на търговците въгляри Хюсни бег Серменински и гърка Теохар, от село Мировци, та събрал 700 лири турски. От събраните пари Ичко изпраща 270 лири чрез учителя Захаринчев в София да се въоръжи Битолската чета. Останалите пари той оставил на хранение у Танас Баширов от село Крива и Иван Чочков и Мицо Иванов от село Серменин. След като се справил с власите и ги преорганизирал, Ичко изпраща писмо до стария Вънльо да се прибере при него. Отначало Въндьо отказва, но после се съгласява при условие, предварително да отидат при него Митре Робков и Ичко Траянов. Последните отиват при Въндьо, който се намирал в Корнишорската планина, и му обясняват положението на Ичко и че той Въндьо – е определен за Ениджевардарски войвода и като с такъв Ичко иска да говори и да му даде инструкции какво да работи. Тогава Въндьо се прибра при Ичко, а Митре Робков с Ичко Траянов, Гоно Заяков и Вичо Киряков заминават за село Тумба да се разправят с Трайо Петков и Стойо Астарджиев, бивши работници, а сега оръдия на младотурците. Прибрал при себе си стария Въндьо с момчетата му и бидейки осигурен в тила, Ичко се залавя с организирането на Гумендженския и Ениджевардарския райони, като почва от родното си село Боровица, в което санданистите бяха много силни и не го допускаха да влезне в селото. Поради това той се наврътва в Кривенската кестенова гора и следи за движението на ренегатите. Тук той узнава, че Лазо Доямов, андартски войвода, се занимава с разбойничество и че около село Тушилово, Лазо устроил засада на Димитър Горцев, син на голям Гюмендженски богаташ, заловил го и поискал от баща му 700 лири откуп. Ичко, от своя страна, съобщава на бащата на заловения да не дава никакви пари и че лично ще се разправи с разбойника Лазо, без да му даде възможност да убие заловения момък. С хитрост Ичко довежда Лазо при себе си в кестеновата гора и в продължение на два деня го съветва да се откаже от службата си при гръцката пропаганда и от разбойничеството и да се предаде на служба на народа. На съветите на Лазо цинично отговарял: „29 деня ще работя за себе си и само един ден за народа“. Ичко се убеждава, че пред него стои един вулгарен разбойник и го предава на четника си Иван Казака да го екзекутира, а плененото момче се освобождава, без да му се взема откуп. Когато след няколко месеци Гюмендже бе окупиран от български войски и момчето се оженило, на сватбата му кумуваше Ичко Димитров. (Следва)

30 Май 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“