ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Системата за кандидатстудентски изпити ще бъде изцяло онлайн

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Системата за кандидатстудентски изпити ще бъде изцяло онлайн

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със системата за провеждане на онлайн на кандидатстудентски изпити в университета.

4 Май 2020 | 12:00 | Агенция „Фокус“
Проф. д-р Димитър Цанев, ректор на НМА: Продължаваме делото на проф. Панчо Владигеров като чрез музиката въплъщаваме националния дух у студентите си

Проф. д-р Димитър Цанев, ректор на НМА: Продължаваме делото на проф. Панчо Влади...

18 Март 2019 | 12:00
Радио „Фокус“, „Съкровищницата на тайните“

Проф. д-р Димитър Димитров: Борбата с тероризма вече трябва да е за умовете на хората

Проф. д-р Димитър Димитров: Борбата с тероризма вече трябва да е за умовете на хората

Проф. д-р Димитър Димитров, завеждащ катедра „Национална и регионална сигурност” в УНСС, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Първият ни събеседник по основната днешна тема е проф. д-р Димитър Димитров – ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ в Университета за национално и световно стопанство. Какви са характеристиките на атентата в Манчестър? Можем ли да го сравним с предишния, който беше точно преди 2 месеца в Лондон? Димитър Димитров: Да, има такава прилика, независимо че тук е използвано взривно устройство, в другия атентат коли и ножове, и различни видове оръжия. Но това можем да го сравним и с други атентати, които са извършвани в момента в Европа. Това са такива атентати, които се казва, че извършват терористи единаци, т.е. без специална организация, която стои зад тях и без специална подкрепа. Всъщност не е точно така. Другият признак, нали – един или двама човека най-много участват, не е многобройна групата. Другият признак е, че това са, ако гледаме от икономическа гледна точка, много евтини за извършване атентати, защото да си ползваш собствената кола, или нож, или взривно устройство, което не е чак толкова сложно да се изработи в съвременните условия, терористите променят тактиката си от сложни, големи атентати, които изискват много усилия, се насочват към такива много зрелищни, много показателни атентати – виждате това е концерт или парламентът в Лондон, които ще предизвикат много голям медиен интерес. А в същото време техните ресурси, които те влагат в това, така икономически говоря, са много малки. И за съжаление те постигат своите политически и медийни цели. Така че има прилики между тези атентати. Виждаме също така и като характеристики на последните терористични актове, че никой не поема отговорност, или че няма ясни изразени искания, даже в коментарите на други експерти срещам в последно време, че това вече е нещо като война. Просто се извършва терористичен акт без да има някаква конкретна цел – „освободете нашите другари“, или някакви други искания, или при, или нещо от този род. Така че има прилика между тези атентати. Водещ: Възможно ли е това да е причината за това безсилие на службите. Те не успяват да хванат абсолютно всички подобни атентати, защото са всъщност много просто организирани, както вие казахте, не са сложни, не са със сериозна организация? Въпреки повишените мерки за сигурност, въпреки кодовете за опасност, терористите по един или друг начин успяват да извършват тези убийствени деяния. Димитър Димитров: Да, това е спецификата на извършването на такива атентати, особено когато имаме работа с атентатори самоубийци, много трудно тогава може да се противодейства на това нещо, ако има информация. Но вашият въпрос съдържа и нещо друго. Ние говорим за службите, за полицейските структури, като че ли акцентът там пада могат ли те да свършат цялата работа, да гарантират 100% сигурността на гражданите? За мен, аз съм го казвал и в други различни изказвания, въпросът не е само в така противодействието на службите от страна на полицията, от силите за сигурност. Трябва да бъде разширен обхватът на мерките, които се прилагат спрямо подобни действия, спрямо подобна радикализация на определени хора в тези общества, спрямо разпространението на такива радикализираща литература или хора, които проповядват такива идеи маскирани зад религия, или политика, или някаква идеология. Разузнаването също. Мисълта ми е, че трябва да има един по-широк кръг от мерки, насочени срещу тероризма. Мерки, насочени в този смисъл – не само полицейски мерки на силите за сигурност. И друг път пак съм го казвал, борбата вече трябва да е за умовете на хората, а не толкова колко ограда ще има, колко камери и други неща. Великобритания е много добре оборудвана с подобна техника и в много градове има внедрени много интегрирани системи за видеонаблюдение и виждате, че пак се случват такива неща. Водещ: Въпросът е Европа докога ще търпи този тероризъм? Каква политика трябва, каква политика е необходима, откъде да дойде, кой да измисли тези мерки, за които вие говорите – не само полицейски, а както споменахте включително и образование по-различно, откъде да дойде? Димитър Димитров: За съжаление, аз повтарям тук и други предишни изказвания, когато има подобни атентати, за съжаление всяка страна в рамките на ЕС, Великобритания все още е част от ЕС, някак си се мъчи сама да се справя с това нещо. Липсва общата европейска политика в това отношение и в тези така широки мерки, в меката сила, в политическото уреждане на конфликти, във взаимодействието между службите в рамките на ЕС, защо не и НАТО в някаква по-широка рамка. Някак си всеки сам се оправя в ситуацията, което в тази ситуация не е най-доброто решение. И затова се случват тези неща. В началото някак си имаше едно неверие, просто не могат да повярват, че това се случва. В доста европейски столици това се наблюдаваше и имаше такива призиви – „ние продължаваме да живеем по същия начин, няма да ни стреснат, няма нещо друго“, но реално мерки след това не следват. Нали, освен полицейските арести, разбиване на групите. Така че в това направление трябва да се водят нещата – обща европейска политика спрямо тероризма. Водещ: Ако трябва да погледнем отново на терористичния атентат, конкретният, ожесточават ли се терористите? Все пак атентатът беше на концерт, на който в публиката е имало много деца и съвсем млади хора. Променя ли се профилът на терористите, в такъв смисъл? Димитър Димитров: Аз мисля, че те не правят разлика, дали там, както имаше случаи с коли, с камиони, дали там е имало деца или е нямало, и в случая с този концерт в Париж също имаше и концерт и футболен мач, и дискотека. Мисля, че те не правят разлика, защото някак си не разглеждат нещата от тази гледна точка терористите. Така, че не виждам някаква особена разлика, че стават по-жестоки или по-сериозни. Просто те смятат, че това е добре за тях, или за тяхната идеология, а пък вече колкото жертви има за тях е по-добре, че ще бъдат отразени много широко в медиите, и ще могат по някакъв начин да прокламират своите идеи. Водещ: В този ред на мисли можем ли да откроим целта на терористите, след всичките тези атентати през последните години? Димитър Димитров: Ами дали ще имат няколко цели първо да покажат, че те са достатъчно силни и могат да извършат такива атентати. Това увеличава броят на твърдите им привърженици, които след това пък също биха били готови да извършат подобни неща. Увеличават броя на така по-широкият им кръг привърженици, които ги подкрепят и така се радват, че се случват подобни неща. Радват се не в кавички, а реално. Тук видяхме и отзвуци и в интернет, и в „Туитър“ и други неща на техни привърженици. Това води до увеличаване на паричните потоци, които те получават, за да могат да финансират своята дейност. А и, разбира се, всяването на страх и ужас, което е целта на терора в обществата, води до постигането на голямата им цел, нали, показването на тяхната идеологическа, политическа или религиозна цел, каквато и да е тя. Така че те преследват няколко цели с тези атентати. Много зависи от реакцията в момента и затова ми се струва, че продължават тези неща по един и същ модел. Ако реакцията е много сериозна и много бързо се реагира, това ще намали техните привърженици, подкрепата им и ще видят, че те не са толкова ефективни в извършването на подобни неща. Тоест нещата трябва да се разглеждат като един непрекъснат процес. Водеща: Психологическата атака ли е най-страшното последствие от тези атентати? Димитър Димитров: Ами това е част от целите, които преследват терористите. Виждате, това се случва във Великобритания и ние го коментираме тук в България и веднага изниква и другия въпрос – за България, как е ситуацията в света, как са нещата…Така че това е един много важен аспект от действията, които извършват терористите. Те именно преследват такива цели и в тази връзка много е важна ролята на медиите да не създават допълнително паника и да представят реалистично нещата в тази ситуация. Водеща: В този ред на мисли кой би бил по-правилният подход – да се отразява колкото се може повече или напротив, да не се отдава такова прекалено голямо значение? Димитър Димитров: Ами умерено, според мен умерено, защото не е добре да се скрива от обществото това нещо, да се налага тотална цензура. Но пък не е добре и да се излъчват ужасяващи кадри, защото има достатъчно информация, клипове по различни поводи, но умерено обществото да знае за тази заплаха и да настоява чрез своите представители във властта да бъдат адекватни мерки, иначе в паниката на обществото може да се вземат прекалено резки мерки, което ще увеличи радикализацията, вместо да я намали. Цвета ЛАЗАРКОВА

24 Май 2017 | 10:02 | Радио "Фокус"