Адв. Владимир Владимиров: Делото за корабчето „Илинден“ ще отвори вратите български граждани да завеждат искове за справедливо обезщетение

Адвокат Владимир Владимиров, представител и пълномощник на наследниците и близките на загиналите при потъването на кораба „Илинден”, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: На 5 септември 2009 година корабчето „Илинден“ превозва към манастира „Св. Наум“ 50 български туристи. На 200 м от брега то потъва в Охридското езеро, при което 15 наши сънародници се удавят. През годините обаче продължават до ден-днешен делата по трагичния инцидент. В понеделник, на 1 юни в Първо отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд в Съдебната палата се състоя решаващо последно заседание по делото. То е свързано с отговорността на служителите на "Германише Лойд“, които неправомерно са сертифицирали негодния и опасен за плаване кораб, построен между другото през 1923-1924 година като военен катер. И се допуснали неговото плаване като пътнически кораб, което на практика води до гибелта на нашите сънародници. Наш гост е адвокат Владимир Владимиров, представител и пълномощник на наследниците и близките на загиналите при потъването на кораба „Илинден”. Адвокат Владимиров, как завърши делото?
Владимир Владимиров: Делото завърши в едно заседание пред Върховния съд, което имаше за задача да провери работата на първите две инстанции и преди всичко при управление на доказателства. Аз лично вярвам, че решението на Върховния съд, независимо от проверката по линия на експертните заключения, ще потвърди решението на първата инстанция.
Водещ: Защо се търси отговорност от германското дружество "Германише Лойд“?
Владимир Владимиров: На този въпрос има три отговора, които са напълно съвпадащи. Първият е за това, защото в наказателно-правен аспект вината и отговорността на това дружество е доказана с македонската присъда на съда в Охрид, която е минала през три инстанции. Тоест, въпросът за това дали служителите на "Германише Лойд“ е трябвало въобще да допуснат кораба до плавене, можем да считаме за решение. Тази присъда е зачетена от българските съдилища, тя е основанието за гледането на делото за обезщетение. Тази присъда може да се счита като едно от всичките доказателства, приложени към делото. На второ място това е въпросът, свързан с обстоятелството, че този кораб по принцип е бил недопустим да плава и не му е трябвало да бъде издаден никакъв сертификат за годност за плаване. Много, много просто – през 1923 година, а именно годината, когато от този свят си отива Стамболийски, когато си отива Ленин, когато умира Димитър Благоев, въобще все такива исторически събития…
Водещ: Когато се случва Септемврийското въстание.
Владимир Владимиров: Тогава е построено това корабче. И ако влезем в музеите и видим какво представлява едно парче желязо от онези години, ще забележим, че едно парче желязо, бидейки 4 пъти потъвало в река Дунав и два пъти в Охридското езеро, е напълно негодно да бъде плавателен съд, независимо от това, че то е било експлоатирано от некомпетентни лица, от трудова-кооперативна кооперация през годините на социалистическа Югославия – нещо, което е толкова очевидно, че дори на снимките, с които разполага и съдът, а и всички от интернет могат да ги видят, се вижда, че то дори няма свободен борд, че на него се возят хора в недопустимо състояние. Независимо от това инспекторът на "Германише Лойд“ без да посети кораба, за което има достатъчно доказателства, е издавал сертификат по всяка вероятност от ресторанта на Охрид.
Водещ: А в какво се състоят нарушенията вече при взимането на пасажерите? Защо са взети? Как е станало така, че наши сънародници се озовават на това корабче?
Владимир Владимиров: Повечето от пътуващите на това корабче са пенсионери и деца, които са били наградени от изключително ограничените във финансово възможности хора от село Антон и Община Пирдоп, и са били на корабчето с цел, и то след активния туристически сезон, когато цените са били по-евтини, с една-единствена цел – да отидат, да видят манастира „Св. Наум“ до Охридското езеро. Но тук е интересно, че в хода на делото дори противниковата страна спомена: „Ами той капитанът искал да печели, затова качил повече хора на кораба.“ Няма смисъл да го изтъкваме този аргумент, защото "Германише Лойд“ също иска да печели и получава немалко пари в брой, за да се фиксира кораба и то абсолютно неправомерно.
Водещ: Защо в България продължават делата със сертифициращата организация, след като в Македония окончателно биват обявени за виновни и осъдени капитанът на кораба и сертифициращият инспектор, като за инспектора дори е издадена международна заповед за арест, защото все още се укрива от правосъдието?
Владимир Владимиров: В Македония се разви наказателното производство, където беше установена вината както на капитана, така и на инспектора от "Германише Лойд“. В самата присъда има гражданско-правен елемент, който насочва пострадалите и техните наследници и близки за правото да получат обезщетение по гражданско-правен ред. Именно възползвайки се от това свое право, а и основание на решение на Европейския съд, на Съда на Европа по-точно, което допуска и вече въвежда практиката български граждани, въобще граждани на една държава да могат директно да съдят в своята държава всеки чуждестранен застраховател или извършител на нарушение, без значение дали той е българин или чужденец, или къде е извършено нарушението. Като по този начин се облекчава действително съдбата и възможността на пострадалите да търсят без особени затруднения отговорност от застрахователите и извършителите на нарушенията. Именно това дело очаквам да стане прецедентно и да отвори вратите на българското правосъдие, а и на редица български граждани, които страдат от катастрофи, били те в чужбина, извършени от чужденци, с чужди автомобили, с чужди превозни средства, застраховани в трети страни, които също са чужди, да могат директно в България да завеждат такива искове и да получат справедливото си обезщетение.
Водещ: Затова ли въпросното дело и неговият предмет са от изключителен обществен интерес?
Владимир Владимиров: Това е една и може би основната причина. Неслучайно съдът обръща сериозно и задълбочено внимание на този въпрос, тъй като в определен смисъл то се явява прецедентно. По този начин или от изхода на това дело, а и от указанията, които Върховният съд задължително ще приеме в решението си, които ще станат задължителна практика в цялото българско правораздаване, ще се установи, че българските граждани директно могат да съдят чуждестранните застрахователи или клиенти в България, които ще развърже ръцете на много други случаи на пътно транспортни произшествия, на произшествия с летателни апарати и кораби в чужбина, където страдат български граждани.
Водещ: Адвокат Владимиров, катастрофата с кораба „Илинден“ става през 2009 година. Защо 11 години по-късно делата продължават?
Владимир Владимиров: Аз мисля, че споменах, че бавното правосъдие не е привилегия на ищеца или на ответника. Бавното правосъдие е опасно правосъдие. То невинаги води до най-точната присъда. Но във всички случаи понякога се изисква задълбочена и аналитична проверка на обстоятелствата, включително и експертни заключения. Една от причините да бъде забавени производството, бяха експертизите, а втората причина беше изчакването на македонската присъда, която също не беше извършена толкова бързо.
Водещ: Вие сте оптимист за правосъдие за наследниците и близките на починалите при потъването на кораба „Илинден“?
Владимир Владимиров: Да, независимо в Българския процесуален кодекс липсва ясно изразеният принцип на справедливостта на правосъдието, на правораздаването, аз съм оптимист, защото справедливостта в случая според мен в случая вече е възтържествувала и ще възтържествува в смисъл, че независимо от теоретичните постановки, независимо от възможността и бих казал дори целесъобразността Върховният съд да разгледа някои аспекти на правото, които ще доведат до развитието на правната наука, в края на краищата Върховният съд според мен има правото и задължението в определен смисъл да потвърди присъдата в нейната осъдителна част.
Водещ: Кога очаквате решението на съда?
Владимир Владимиров: По принцип инструктивният срок е около месец, но в сложни дела, не е пречка той да бъде в известен смисъл удължен.

Цоня Събчева