ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Нестор Данаилов Дебренски, "Илюстрация Илинден"

Забравени страници от българската литература: Нестор Данаилов Дебренски, "Илюстрация Илинден"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Очеркът за Нестор Данаилов Дебренски е поместен в Списание „Илюстрация Ил...

16 Май 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Юлий Розентал, "Илюстрация Илинден"

Забравени страници от българската литература: Юлий Розентал, "Илюстрация Илинден"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Очеркът за Юлий Розентал е поместен в Списание „Илюстрация Илинден“ от ноемврийския брой от 1930 г. Списанието излиза в София от април 1927 г. до май 1944 г. в 10 книги годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Списанието е издание на Илинденската организация. Автор на текста е Стефан Аврамов. Юлий Розентал Илинденската епопея, проявила се в масово и спонтанно революционно движение в западна Македония, изненада цяла Европа. ВМРО учуди света със своята бойкост и издръжливост, а особено с геройските подвизи на нейните „терористи“, които направиха редица атентати в Солун и другаде, заявявайки, че тя се бори за свободата на македонския роб, гарантираща неговата националност, която свобода, ако миром не се даде, ще се вземе с оръжие в ръка. С трепет на душата всеки чакаше новини от Смилево, от Крушово и другите бойни райони на въстаналия роб. Пресата не се четеше, а просто се поглъщаше. Какви ли не новини се пръскаха от противната страна, за да подбият влиянието на това народно дело. В интелигенцията заговори обществената съвест и нейният глас озари лицата на младежта и я изправи пред олтарa на саможертвата. Мнозина идеалисти, в своята най-крехка възраст, напуснаха гимназии и университети и навлязоха в пределите на Македония бойна, където с пушка на рамо да отстояват каузата на въстаналия роб, който беше грабнал оръжие да извоюва своята лелеяна свобода. Между мнозината смели и беззаветно предани на Родината родни чеда, с бляскав ореол ще остане записано името на Юлий Розентал, студент – юрист. Той е син на полския дворянин д-р Август фон Розентал, който вследствие на организираното въстание в Малорусия против крепостничеството, бил осъден на смърт, а отпосле помилван и изпратил на заточение в Сибир. Там, на 14 юли 1872 г., в град Иркутск се родил Юлий. През 1880 г. д-р Август фон Розентал заедно с цялото си семейство се преселва в България, където Юлий Розентал завършва средното си образование и се записва в юридическия факултет. Младият Юлий напълно се чувствуваше българин. Още на млади години той превежда от полски на български „С огън и меч“ – роман от Хенрих Сенкевич, а след смъртта му се напечата неговата стихотворна сбирка „Недопети песни“ - 1904 г. Щом Илинденското въстание се подига, Юлий Розентал влиза в състава на Велешката чета, под войводството на Николай Дечева, в която като смел и предприемчив младеж с неколцина още четници съставят техническото отделение – бомбохвъргачи. На 12 септември 1930 г., пътувайки да премине Вардара, четата била оградена от многобройна турска потера при село Луково, Кратовско. Всред вихъра на неравната борба с турската потера падат убити мнозина четници, между които самият войвода Николай Дечев и Юлий Розентал. Така завърши своя жизнен край младият и самоотвержен идеалист Юлий Розентал, който през целия си живот се бори и умря като пламенен революционер. Чувствувайки се неразривно свързан с второто си Отечество, той се взира в мъките и неволите на македонския роб, като написва следното стихотворение, укорявайки българина и третирайки себе си за такъв. Поместено в „Недопети песни“: Омръзнаха ми твоите въздишки безконечни, дотегнаха ми твоите сълзи и стонове, ти с тях възбуждаш само ирония ядовита, презрение и смях у твоите врагове. Касапинът не вижда на агнето сълзите, соколът не чуй молбите на малките врабци, вълкът не гледа, боли ли кротката овчица – не, със сълзи се не вземат победни венци! ……………………………………………………………………… Борци, борци ни трябват, а не деца страхливи, що сълзи само леят, въздишат и мълчат, борци ни трябват гордо, що смело в бой отиват, що храбро се е сражавал и мъжествено мрат! Името на Юлий Розентал блещи като бисерно зърно на Македонското бранно поле, осеяно с именни и безименни герои, сложили своите свещени кости върху кладата на революцията.

25 Април 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"