ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Кметът д-р Емил Кабаиванов: Добрите условия за обучение и възпитание децата на Карлово са основните ни приоритети през 2020 г.

Кметът д-р Емил Кабаиванов: Добрите условия за обучение и възпитание децата на Карлово са основните ни приоритети през 2020 г.

Интервю с кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

13 Февруари 2020 | 11:00 | Радио „Фокус“

Д-р Емил Кабаиванов: Когато само се опитват да прехвърлят на общините отговорности без финансиране, това не е децентрализация, това е прехвърляне на отговорност

Д-р Емил Кабаиванов: Когато само се опитват да прехвърлят на общините отговорности без финансиране, това не е децентрализация, това е прехвърляне на отговорност

Д-р Емил Кабаиванов, член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините и кмет на Община Карлово, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ - „Това е България“. Водещ: Министър председателят Бойко Борисов събира кметовете спешно в Министерския съвет заради исканията на някои от тях за освобождаването от винетна такса за определени участъци от републиканката пътна мрежа. Факт, на който министър-председателят се разгневи. Кой на кого се опитва да прехвърля отговорност и финансови ангажименти – държавата на местната власт или местната власт на държавата? Търсим отговор с д-р Емил Кабаиванов, член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините и кмет на Карлово. Добър вечер и за много години д-р Кабаиванов. Емил Кабаиванов: Добър вечер. За много години на вас и на слушателите на Национална радио мрежа „Фокус“. Водещ: Доктор Кабаиванов, премиерът ви разкритикува вас кметовете, че, цитирам: „Държавата ви строи пътища, поддържа ви ги, а сега искате те да са безплатни. Затова ви ги подарява на общините, за да си ги поддържате и да не искате пари от държавата“. Край на цитата. Постижими ли са препоръките на премиера Борисов? Емил Кабаиванов: Управлението на една държава не се крепи на препоръки и на еднолични решения. Управлението на една държава се крепи на правила, на процедури и на институции. Когато институциите работят по правилата, тогава всички граждани ще имат полза от тях. Когато се прави изключение за каквото и да е било, с каквито и да е било намерения – винаги изключението поражда проблеми. Така е и в случая. Но преди да ви отговоря кой на кого какво прехвърля, ще ви дам факти. Такива факти ще ни дадат и отговора на въпроса. В България има около 20 000 километра държавни пътища – първи, втори, трети клас и магистрали. За тях държавата отделя от бюджета, т.е. от приходите от нашите данъци, близо 750 милиона лева за една календарна година. От другата страна също 20 000 километра – общинска пътна мрежа, за която, забележете, държавата без държавния бюджет, целева субсидия за капиталови разходи отделя 96 милиона лева, т.е. около 8 пъти по-малко. Но още нещо, към тези 20 000 километра общинска пътна мрежа, ще добавим и 57 000 километра улици в градовете и селата на България, които общините поддържат сами от приходите от данък моторни превозни средства. Мисля че фактите, които ви посочих показват, че общинската пътна мрежа и улиците в нашите градове и села са доста подценени като финансиране от страна на държавния бюджет. Това което искаме ние, пак ще се върна на първите ми думи, е да има правила. Не днес, защото аз съм кмет от тази или онази партия, правителството да ми даде с постановление пари да оправя пет улици. А правилата са следните: трябва да бъде приет от Народното събрание стандарт за поддръжка на един километър магистрала, първокласна, второкласна и третокласна пътна мрежа, които са държавни и стандарт за поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа и на улиците в населените места. И това да става част от Закона за държавния бюджет всяка година. Т.е. много честно и по правилата да се знае кой колкото километра пътна мрежа има общинска, колкото улици има – да бъде финансиран с целева субсидия за капиталови разходи. Или ако държавата прецени, че не може да финансира целево общинската пътна мрежа и улиците, да ни даде възможност ние да формираме други приходоизточници или това, което го искаме от няколко години: един в началото, а после два процента от десетте, които всеки български гражданин и ние с вас плащаме като данък върху доходите си. И тогава няма да искаме нищо, нито някой ще се налага да ни дава. Всичко друго е приказки, които нарушават принципите. Нарушиш ли веднъж принципа за едно, той вече не е принцип. И влизаш в омагьосания кръг на този иска, онзи иска и накрая виждаш, че си направил безпринципни ходове, които ощетяват едни общини за сметка на други. Водещ: И така отиваме на въпроса – кой на кого се опитва да прехвърли отговорност и финансови ангажименти, защото принципите, за които вие говорите, ще мине време докато бъдат изработени и приети, а пътната мрежа трябва да се подържа? Емил Кабаиванов: Ние тези принципи ги искаме от няколко години насам. И при разговорите ни с министъра на финансите преди 2 месеца, по повод Закона за държавния бюджет за 2019-та година заявихме, че искаме точни стандарти. Когато има стандарти, никой не може да протестира, че парите му са малко и всеки ще знае, че справедливо е финансиран. Аз казвам, ако държавният бюджет няма силите и възможностите да финансира равностойно общинската и държавна пътна мрежа, тогава да не прибира Министерството на финансите 100 % от данък доходите на нашите съграждани, а да оставят 20 % в общините, с които ние ще си поддържаме и общинската пътна мрежа и улиците. Водещ: Как смятате, че ще се развие разговорът при премиера, след като многократно сте поставяли този въпрос и не сте получили чуваемост? Емил Кабаиванов: На срещата ще бъдат председателят на нашето сдружение, кметът на Търново – Даниел Панов и заместник-председателите: Хасан Азис – кметът на Кърджали, кметът на Троян Донка Михайлова и кметът на Димитровград Иво Димов. Аз разговарях с тях, позицията им ще бъде точно тази – да има стандарти и за километър да се знае: четвъртокласна, третокласна, второкласна, първокласна и магистрали – колко средства трябва да има за една година и тези средства да се реши откъде ще дойдат. От целева субсидия по линия на държавния бюджет, или част от субсидията плюс част от данък доходи на физически лица да остава в общините, за да можем да поддържаме. Защото искам ясно да кажа, да, магистралите са важно нещо, но преди да отидеш на магистралите, децата в селата трябва да отидат с училищния автобус до селото. Тоест ползват четвъртокласна пътна мрежа. Линейките се движат, преди да се качат на третокласен и първокласен път, по четвъртокласен път. Така че не може да се радваме на добро състояние на първи, втори и трети клас и магистрали, а четвъртокласната мрежа, по която всички се движим, да бъде в незавидно състояние. А тя няма как да бъде в друго, когато вместо необходимите поне 230 милиона в държавния бюджет са предвидени, аз ви казах 96 милиона за цялата четвъртокласна пътна мрежа, която е 20 хиляди километра, колкото са всички държавни пътища, за които са предвидени около 750 милиона. За какво говорим? Цифри само. Не искам да влагам тука други коментари и съждения, само цифри. Водещ: Д-р Кабаиванов, очакват се снеговалежи, кой ще чисти прилежащата към градовете част от републиканската пътна мрежа, магистрали, пътища първи, втори и трети клас? Емил Кабаиванов: Тези, които са общински, ще ги чистим ние общините, тези, които са държавни, са ангажимент на Агенция „Пътна инфраструктура“. Тя вече си е избрала фирми, които да поддържат, осигурила е средства и се надявам всеки да си спазва отговорностите, които лежат на плещите на изпълнителите, тогава и общинската и републиканската пътна мрежа ще бъдат проходими и всички български граждани ще могат да пътуват сравнително безопасно. Разбира се, при зимни условия. Водещ: Защо държавата се опитва да прехвърли финансова и всякаква друга отговорност върху местната власт? Без да й даде възможност тя да ги поеме тези отговорности. Емил Кабаиванов: Този въпрос трябва да го зададете на министъра на финансите. Аз ще кажа само, че ние от 20 години имаме подписани стратегически документи, които трябва да доведат до реална децентрализация на управлението в България. За съжаление в последните 10 години тази децентрализация забуксува и спря. Искам да дам пример с редица държави, говоря за държави, които са в Централна и Западна Европа. За всеки километър път има стандарт за поддръжка и парите идват или по линия на целева субсидия на държавния бюджет или от местните данъци и такси, или както е във Федерална република Германия, около между 15 и 20 % от данъците на физическите лица, тези, които работят, оставят в общините. За да строят водопроводи, да поддържат пътища, нови да изграждат и изобщо тази инфраструктура, без която не можем, е приоритет там на местното самоуправление. Но когато имаш финансова децентрализация, това става. Когато само се опитват да прехвърлят на общините отговорности, без финансиране, това не е децентрализация, а това е прехвърляне на отговорност. Водещ: Сега проблемът възникна заради въвеждането на електронните винетки, на този етап злополучно. Но така или иначе стана ясно, че някои общини може би за прилежащите магистрални отсечки няма да плащат, за други все още не е известно. Предизборно ли излезе тази тема? И ако е така, не носи ли определено притеснение: като минат изборите, какво ще стане? Емил Кабаиванов: Аз съм категоричен, моето мнение като гражданин е, че ако едни плащат, други не плащат, това е първо, несправедливо, второ не е принципно и трето, това трябва да стане с нормативен акт, който да бъде ясен какъв да бъде този нормативен акт. Да прехвърлят всички околовръстни пътища или северни тангенти, южни допирателни и т.н. към градовете, с какво да ги поддържаме. И с какво са повече жителите на столицата от жителите на Варна, на Пловдив, на Карлово или на Стара Загора. Затова казвам, принцип се създава, който го нарушава, това води само да негативи. Ако имаш временни ползи, в средносрочен и дългосрочен план това носи само негативи, само уронване на престижа и на доверието в институциите. Правилата са най-важното нещо. Нека да създаваме правила, да не създаваме изключения. Изключенията никога не водят до добър резултат. Водещ: Какво е вашето обяснение, защо досега правилата не са въведени? Емил Кабаиванов: Защото в България през последните години някак се действа под натиска на улицата. А ние можем ли да изброим колко хора не искат да плащат винетки за северната тангента? Не можем да го измерим. Значи това става с референдум. Хората са го измислили в държавите, в които има истинска демокрация, а не автокрация. Прави се референдум, и то по спорни въпроси, по важни въпроси, по стратегически въпроси. И когато се реши с референдума, мнозинството решава, тогава може да бъде променено дадено правило или да бъде създадено ново. Но всичко друго е доста плъзгащ се по повърхността популизъм, който може в краткосрочен план, за някои избори да донесе дивиденти, но в средносрочен план носи само негативи. Аз не искам България да бъде държава на изключенията, искам България да стане държава на правилата. Цоня СЪБЧЕВА

4 Януари 2019 | 10:00 | Радио „Фокус“, „Това е България“