ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Благодатният огън, както Йордановата вода, може да се вземе целогодишно

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Благодатният огън, както Йордановата вода, може да се вземе целогодишно

Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

18 Април 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“ – Пирин

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Народното поверие разказва, че от Димитровден започва зимата

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Народното поверие разказва, че от Димитровден започва зимата

Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод Димитровден, който отбелязваме на днешния ден. Фокус: Г-жо Стефанова, всяка година на 26 октомври Православната църква отбелязва Димитровден. Какво може да ни разкажете за този празник? Аделина Стефанова: Бих започнала с това. Че Димитровден е не само православен, но и народен празник. А иначе житието на светеца Димитър е много интересно, като той е бил наричан Мироточни Солунски. Той бил проконсул или градоначалник на град Солун по времето на имератор Диоклетиан. Императорът не знаел, че той е християнин и му наредил да избие всички поклонници на новата вяра. Вместо това Димитър ги увещавал да бъдат непреклонни пред езичниците. Когато разбрали това, пратениците на императора го арестували и го приканили да се откаже от вярата си, но той не се съгласил и го хвърлили в тъмницата. В затворническата си килия Димитрий не само се молел на Бога да приеме безсмъртната му душа, когато ѝ дойде времето, а и благословил младия воин Нестор да излезе в битка срещу жесток гладиатор. „Въоръжен“ с Христовата благословия, Нестор победил, но императорът заповядал да го убият незабавно. А когато узнал, че Димитрий го е благословил, наредил да отнемат и неговия живот. Войници проболи тялото на мъченика с копия на 26 октомври. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци. Фокус: Кога най-рано е установен култа към светеца? Аделина Стефанова: Най-рано култа към светеца е установен през V век. След няколко безуспешни атаки на града от авари и славяни защитниците повярвали, че са устояли заради покровителството на свети Димитър. През XIII век благоволението на светеца си присвояват ѝ българите. Братята Асен и Петър оповестяват, че в Търново се е появила икона на Св. Димитър, който изоставил Солун и се явил в защита на българите. Светецът бил обявен и за духовен закрилник на Асеновци. Разбира се през годините покровител на българите остава Св. Иван Рилски, а покровител на гърците си остава Св. Димитър. Фокус: Знаем, че за Димитровден има много интересни поверия и легенди. Може ли да ни представите някои от тях? Аделина Стефанова: Народното поверие разказва, че от Димитровден започва зимата. Не случайна е и поговорката „Георги носи лято, Димитър — зима“. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Димитър притиснал ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни. Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженери те и металурзите. А имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a“, допълни църковният уредник. Фокус: Има ли по-особени обичаи, които се изпълняват днес? Аделина Стефанова: Има да, например обичаят „Полазване“, който представлява гадаене по първи гост е много характерен за Димитровден. В Югозападна България обредът се нарича „булезен“, „булезване“ или „полязка“. „Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите пък вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния — от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква. Ливия НИНОВА

26 Октомври 2018 | 13:02 | Радио "Фокус" - Пирин