ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: Всяка криза има герои, въпросът е, дали наистина са тези, които ни се поднасят

Проф. Николай Радулов: Всяка криза има герои, въпросът е, дали наистина са тези, които ни се поднасят

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

18 Март 2020 | 10:00 | Радио „Фокус“

Проф. Николай Радулов: Голям е рискът да си останем само с правораздаване по телевизора

Проф. Николай Радулов: Голям е рискът да си останем само с правораздаване по телевизора

Проф. Николай Радулов, експерт по националната сигурност и бивш секретар на МВР, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Следващата тема е за арести на митничари. 30 души са арестувани при операция на прокуратурата, МВР и КОНПИ на граничния пункт „Калотина“. Задържани са цялата смяна митничари, началникът на митническия пункт и гранични полицаи. Акцията е обявена срещу корупционни практики, дали обаче след нея най-после ще видим осъдителни присъди? Поканих за анализ и коментар бившия зам.-министър на вътрешните работи проф. Николай Радулов, сега експерт по национална сигурност. Проф. Радулов, акциите срещу митничари се оказват едни от най-често прилаганите антикорупционни тактики на прокуратурата. Дали ще има резултат от тази? Николай Радулов: Ами като хора, които сме заинтересувани от това в държавата да има ред и по-малко корупция, трябва да се надяваме, че ще има резултат такава акция. Но като хора, които вече сме се опарили от подобни акции, се чудим, дали това, което ще последва, е ликвидиране на корупцията или поредните осъдителни дела в Страсбург, от които ще пострадаме отново ние, българските граждани. Сега са арестувани 30 души. Всякакви – началници, служители, дори полицаи е имало сред тях, доколкото разбрах от реплика на главния секретар на МВР. Но не знам, дали си спомняте, че това беше съвсем скоро, малко преди година, когато бяха арестувани пак на същата „Калотина“ 23-има души. Пак такава сборна команда, със същите закани за борба с корупцията и след това не разбрахме, какво се случи с тия хора. За съжаление, аз не пазя имената на арестуваните тогава да видя, дали не арестуват едни и същи хора в годините. Защото това като че ли е акция, която се повтаря. През една, през две години. През една, през две години. Като си спомням, че при една от акциите на храстите около „Калотина“ бяха пораснали банкноти от евро. Сега не знам дали е такава ситуацията, но от това, което се заявява, като че ли става дума за акция, която има по-голяма дълбочина, която е резултат от разработки по-продължително време. Единственото, което можем да си помислим, е, че, дай Боже, някой наистина да е започнал да работи. Но в сферата, разбира се, на противодействие на корупция, а не в сферата на кинематографа и пиар журналистката. Ние като че ли през два, през три месеца, мисля, че съвсем скоро имаше изказване на премиера, колко добре работи митницата и какви страхотни постижения има, как все по-стегната и все по-стегната е тя. Съвсем скоро имаше изявление в подобен смисъл и на министър Горанов, който направи такова изказване, пак много похвално за митницата. Те някак противоречат на понеслите се слухове за подаване на оставка на шефа на митницата, на който му изгориха две коли, две служебни коли в почивния ден пред вилата му. Като че ли има отново много шум, който най-накрая ще завърши с нищо. С поредния текст с петит на последна страница. Водещ: Този началник на Агенция „Митници“ Георги Костов, който подаде оставка, която е пък била и приета и разписана, всъщност не е ли предусетил акцията, която ще се случи седмица по-късно? Николай Радулов: Ами, остава едно впечатление, не казвам, че е така, но остава едно впечатление като че ли някой много услужливо го е предупредил бързо-бързо да подаде оставка. Защото Георги Костов е от тези дебелокожи, които, след като госпожа Бъчварова, ако си спомняте, заложи честта си на министър да каже, че Георги Костов въобще не пие, а той юнашки няколко месеца след това заяви, че пие, но не се напива и който даже се опита да съди МВР за това, че го изгониха в началото на предните избори, когато се опита да притисне няколко регионални директори да работят за една от политическите сили, той е твърде дебелокож, за да подаде оставка просто защото му е дотегнало или защото това, което се върши в митниците, противоречи на морала му. По-скоро хората биха си помислили и аз в тяхното число, че става дума за предупреждение: бягай, докато още не е пламнало. Водещ: Проф. Радулов, през годините до сега колко митничари и граничари са арестувани? Колко са осъдени, колко са излежали присъди? Има ли такава статистика, знае ли се? Николай Радулов: Вижте, няма как да не се знае. Но статистика, която е подадена в публичното пространство, аз, колкото и да следя медиите, не съм забелязал някъде да е излагана. Очевидно е, че това може би е служебна тайна или просто съотношението между арестувани и осъдени е толкова малозначително, че е по-скоро обидно да се съобщи като новина, отколкото да се премине в една такава зона на мълчанието. Водещ: Какви са корупционните практики в митниците? Николай Радулов: Никой не знае какви са, защото аз останах с впечатление през последните две-три години, че има страшна промяна там и всички са започнали да работят много стриктно. Водещ: Ама те арестуват на всеки пет-шест месеца митничари, как ще има промяна? Николай Радулов: Да, може би арестуват тия, които са се променили, и остават тия, които не са носители на промяната, и затова виждаме едно и също. Шегувам се, разбира се. Аз напоследък обяснявам, когато се шегувам, защото някои хора взимат за сериозно шегите ми и се покъртват от подобни идеи. Та в този случай се шегувам. Но факт е, че начинът, по който се арестуват, процесуалните начини, по които се събират доказателства на митниците, са такива, че пропадат на първото съдебно заседание и съдът даже отказва да ги задържи под стража. Така че минаваме с един полицейски арест, с кратък престой в ареста и може би след излизането им няколко дни стават по-богати, отколкото са били преди ареста. Водещ: Проф. Радулов, с какво си обяснявате летящият старт и активността на главния прокурор? Николай Радулов: Аз по принцип одобрявам такова нещо, когато то е насочено наистина към това да бъдат тормозени престъпниците. Да бъдат поддържани непрекъснато в напрежение, да си мислят дори да не е вярно, че непрекъснато ги държат под око, и а са мръднали, а са ги прибрали. Но всъщност нашият опит, виждате, какво показва. Убито е някое момче или момиче, оказва се, че убиецът е известен със своето поведение, живее наблизо, има присъда или му се води дело, пък е криминално проявен с 6-7 висящи дела и никой като че ли не е се е сещал така да направи нещата, че да предотврати смъртта на човека. И тогава започват едни страхотни акции по внушаване на сигурност на гражданите, по борба с битовата престъпност, по респектиране на криминалния контингент. Дето се вика, след дъжд качулка. Той народът е казал: бий детето, преди да счупи стомната. Като биеш след това, тя стомната е счупена. Така че много искам това да се успешни акции, много искам това да са наистина акции за борба с корупцията. И дано не съм прав, че поредният театър ни се играе. Водещ: Прави впечатление, че главният прокурор предприе акции, предприе операции, предприе действия, сякаш преди това неговите предшественици нищо не са правили. И то срещу знакови фигури, върху които очевидно е имало чадър, който някак не е бил забелязан от неговите предшественици. Не е ли странно? Николай Радулов: Не, не е странно. То е като че ли в унисон с българската народопсихология. Въртял си се около началника с цел да те издигне, забележи и той го е направил. След което ти започваш да действаш така, че всички да кажат, а бе, тоя нищо не е вършил, виж го този новият, какви хубави неща прави. За цялото управление на прокуратурата на предния главен прокурор забелязахме една плавност на движенията, една загладеност, една умереност и като че ли и резултатите бяха такива. Сега имаме един много пъргав главен прокурор. Но когато е запята песента, докато не я чуем изпята докрая с рефрена, не можем да кажем как се справя певецът. Нека да видим, какво ще се случи. Може пък случайно да сме случили. Аз не вярвам особено, но нека да не губим надежда, може пък да сме случили на главен прокурор. Водещ: Какъв е рискът да останем само с правораздаване по телевизора? Николай Радулов: Голям е рискът. Нашият опит през последните десетина-петнайсет години показва, че си оставаме само с надеждата. Ние имахме такава голяма надежда и когато г-н Цацаров стана главен прокурор. И аз даже някога, като ме питаха журналисти, какво мисля, казвах: мисля само хубави неща за този човек – интелигентен е, говори много културно, много премерено, много възпитано. Но г-н Цацаров си остана с това. Цоня Събчева

7 Февруари 2020 | 10:00 | Радио „Фокус“