ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

11 ноември 2019 | 11:07  Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: В народните вярвания Св. Мина дарява с благополучие семейството и скрепява разклатените бракове

11 ноември 2019 | 11:07 Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: В народните вярвания Св. Мина дарява с благополучие семейството и скрепява разклатените бракове

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, в сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”Фокус: Добро утро и ч...

11 Ноември 2019 | 12:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Доц. Петя Банкова, етнолог: Ако съвременната представа за лятото е време за почивка, то в миналото сезонът се свързва с активна стопанска дейност

Доц. Петя Банкова, етнолог: Ако съвременната представа за лятото е време за почивка, то в миналото сезонът се свързва с активна стопанска дейност

Доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (БАН), в интервю за седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“. Водещ: Връзката между народа ни и слънцето датира от векове и именно сега, когато посрещаме лятото търсим по-различния ъгъл, повдигайки завесата за слънчевите мотивите за приказките и песните ни, в поезията на големите ни поети. Определяйки слънцето като мощно, изгарящо и изпепеляващо, а и като миличко, нежно и т.н. Какъв е образът му в българската митология и фолклор? Питаме къде зимува лятото и с кого живее слънцето? Тези и други въпроси отправяме към доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (БАН). Добър ден, доц. Банкова, и нека да е лято. Петя Банкова: Нека да е лято, добър ден, да е слънчево, да е топло, да е добро, да нежно и мило за всички. Така, както народът ни е възприемал слънцето като една божия благодат. Аз ще си позволя да цитирам една от най-добрите изследователки на слънчевата магия проф. Иваничка Георгиева, която пише в нейната „Българска народна митология“, че народът ни отъждествява слънцето с кравай, огнено кълбо, тава, същевременно с това го приема и като живо същество. Приписва му редица човешки черти, слънцето се храни, влюбва се, сърди се, състезава се с юнаци, знае и дава съвети. Като всеки човек, но малко по-различно слънцето си има майка, но е без баща, всички звезди са му сестри, месечината също е негова сестра, понякога дори е брат. Слънцето се храни с хляб, мляко, печени ялови крави, което отразява връзката му с земеделския начин на живот, присъщ на едно аграрно общество, каквото е било българското в миналото. И оттам култът към слънцето, който общочовешки култ, е разпространен и по нашите земи. Ние, българите наричаме слънцето Райко, култът към слънцето откриваме в прояви, които и в 21 век не са чужди на съвременния човек. Така например добре известно е, че с лице към слънцето се изричат всички молитви и благословии, а гръб към него се отправят страшните клетви и закани. Слънцето е толкова могъщо и силно, че то е важен елемент в родилната обредност, която може би е една от най-консервативните и добре запазени и днес. Могат да бъдат открити от изследователите етнолози. Така например водата от първото къпане на новороденото се излива на изгрев слънце с пожелание както расте слънцето, така да расте и детето. А пък на залез слънце не се изхвърля смет, не се простират дрехи и пелени, за да не би пък злите сили по някакъв начин да повлияят на новороденото и родилката. Традицията строго забранява на родилката да излиза след залез слънце, защото е застрашена от тъмните сили на нощта. И разбира се, както вие самата казахте, наричаме с най-нежни думи своите любими хора, „моето слънчице“ наричаме нежно детето си, защото именно слънцето е олицетворение на хубост, красота и живот, дай Боже и така да се обръщаме към любимите си хора. Е, разбира се, слънцето не може да е само добро, то има своята мощна магия и ако бъде сърдито, може да стовари срещу нас своя гняв. Така например забранява се да се гледа в слънцето, защото то изпива очите, забранява се да се мие лицето срещу него, защото ще се явят трупи по лицето. А в една широко разпространена приказка от фолклора, слънцето било толкова красива девойка, която непрекъснато била преследвана от ухажори и именно, защото те в един момент и досадили, тя започнала да разпръсква своята красота с осветителни лъчи. И оттогава насетне човек не може да погледне към слънцето, защото ето нá тази хубавица се разсърдила на досадните ухажори. В чисто народните астрономически представи слънцето е огнено кълбо, което ходи по небето. Сутрин, когато излиза от морето, то грее слабо, на обяд грее най-силно, а на средата на небето спира да си отпочине и после започва да слиза и е по-весело, докато отиде вече на другия край и се скрие над земята и морето. И може би затова, имено сред лято, на Еньовден на 24 юни, който предстои да посрещнем всички заедно. Слънцето като че ли се спира там горе на небето в най-високата си точка, леко трепти, заиграва и тази му сила и мощ, която е най-силна в този момент на годината, вече се разпространява върху цялата природа. Оттам е култът за лековита роса сутрин на Еньовден, за билките, които достигат своята най-силна мощ. Така че слънцето изгрява и залязва, то е подвластно на вечният кръговрат на живота. И този култ към слънцето, който е най-древен го откриваме не само в 20 век, а и в 21 век. Да не забравяме, че все още сме и в седмицата на росалиите и росалийките, само припомням, че в народната вяра това са женски демонични божества, близки до ролята на самодивите, които са надарени със свръхестествени дарби и могат да излекуват множество тежки болести. Тяхното любимо цвете е росенът, когото те обират в нощта срещу Спасовден и затова седмицата след петдесетници и след Спасовден е седмицата на росалийките, лекуват болни. И оттам нататък в игрите на слънцето и в игрите на тези добри магьосници можем да открием и малко топлина за себе си, светлина и радост, затова е добре да познаваме тези стари истини, позабравени някъде в академичните учебници и в разказите на бабите и на дядовците, защото в крайна сметка имаме нужда от топлина и от радост. Водещ: Вие споменахте, че по какъв начин народът ни е изразявал почитта си към тази особена звезда в Слънчевата система, но кой е най-силният му антипод? Петя Банкова:Слънцето е прекалено силно, за да има антипод. То покорява тъмнината, то е роднина с другите небесни светила. Именно този така подобен човешки образ му дава правото и силата да не среща своя антипод в контекста на бинарната позиция светлина- топлина. Защото в човешкото вярване, независимо от несгодите, винаги светлината побеждава. Така че, от тази гледна точка, то няма категоричен антипод. Водещ: Тъкмо посрещнахме лятото. Какви вярвания и ритуали са се изпълнявали по време на лятото слънцестоене? Има ли нещо специфично, които нашият народ в миналото е правил? Петя Банкова: Не бих могла да кажа за нещо специфично, но да, астрономическо лято настъпва. Най-близко по обредност е еньовденската такава, но тя в повечето случаи е свързана с лековитата сила на слънцето, със силата на билките, които се берат, т.нар. „еньовденски китки“. В моминската обредност, защото тази еньова буля е свързана с гаданието за скорошна женитба, за плодородие и нещо, което може би сме позабравили – едно добро екологично познание у нашия народ за силата, мощта и същевременно за опасностите, които слънцето крие. Нека не забравяме, че то е свързано с Бог Илия. Той е пълновластен господар на гръмотевиците, на мълниите. А хората са имали категорично предписани норми кога се работи, кога се почива, в кои часове на времето не е добре да се стои на слънце. Това е традиционно екологично познание, трябва да си го припомним, защото ние като че ли мислим, че сме предпазени от всички природни опасности и стихии. А те стават силни и зловредни, когато не ги познаваме и когато не ги уважаваме. Така че предстоят ни и горещниците, нека да бъдем малко по-внимателни и да спазваме нормите за добро здраве и поведение. Водещ: Как се е приемало лятото преди години, преди векове? С каква дейност са се свързвали тези месеци на годината – на нивата? Петя Банкова: Ето тук мога да кажа – абсолютен антипод на съвременната ни представа за лято. Ако съвременния ни представа за лято е време за почивка, за разходки, за екскурзии, за ваканции. А лятото за българина е била „на сред лято“, това е активна стопанска дейност, свързана както със земеделието, така и със скотовъдството. Ние сме в тази част на годината, в която всяка капка пот е нещо, сложено на трапезата през есента и през зимата, затова е усилното време на труд. Затова и етнолозите наблюдаваме, като че ли именните дни рязко намаляват по време на летния период. Този тип празници, в които хората се събират, също стават по-ограничени. И нещо друго да напомня, след тази седмица, след Еньовден, започва и т.нар. Петров пост. Т.е. хората по някакъв начин чисто рационално са обвързали вяра и практика, дори с един по-лек режим на хранене, защото в тези горещини, човек трябва да бъде малко по-предпазлив и с храната, която консумира и с напитките, които приема. Така че за наше добро е да приемем, че в миналото това е било време на труд, но пък хората са знаели как да се предпазят от природните стихии в това усилно време. Водещ: Има ли някакви ритуали, изпълнявани за сбъдване на желания, или за по-добра реколта през тези летни месеци, съвсем на прага на лятото? Петя Банкова: Ако имате предвид еньовата буля, която е обичай, който се е изпълнявал в миналото, сега е в изцяло в обсега на възстановите и читалищните дейности, това е именно моментът, в който момиче вади китки с нишани и нарича собственичката на тези китки, за кого ще се омъжат – нещо, което е характерно и за гергьовска обредност. Водещ: Споменавайки постите, утре са Петровите заговезни, какво е характерно за тях? Петя Банкова: Свързано е с празнуването на Петровден, това е сравнително кратък пост, той не е така строг като великденския и е свързано отново със забраната, ограничението на консумация на харна от животински произход. Така че може би тук виждаме някакъв рационален елемент, горещините, които не са много толерантни към този тип силна храна, наблягането на по-лека храна като зеленчуци, плодове, които в момента са в изобилие. Както казват нашите респонденти от Странджа – една купа череши, огряна от слънцето, е едно добро начало на деня, по време на Петровия пост. Милослава АНГЕЛОВА

22 Юни 2019 | 16:02 | Радио „Фокус“