Проф. Румен Гечев: Половинчати са икономическите мерки на правителството
Проф. Румен Гечев, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси и по икономическа политика и туризъм, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: Социално-икономически мерки на обща стойност 4,5 млрд. лева обяви министър-председателят Бойко Борисов. Половин милиард повече ще получат работещите под огромно напрежение, медици, военни, полицаи. С 500 милиона лева ще бъде увеличен капитала на Българската банка за развитие, за да поема гаранции за заеми за бизнеса. С тях ще се гарантират кредити за 2,5 млрд. лева. 200 милиона са предвидени за гаранции за безлихвени заеми до 1500 лева за хора, пуснати в неплатен отпуск от фирмите си, които ще бъдат получават търговските банки, но ще се гарантират от банката за развитие. Един милиард лева ще отидат за помощи за запазване на работните места. Според схемата държавата ще плаща 60% от заплатите на заплашените от освобождение служители, а техните работодатели 40%. 50 милиона лева са предвидени за бонуси на най-бедните пенсионери за Великден и други 600 милиона лева няма да влязат в бюджета, защото са от данъците на бизнеса и хората и плащането им е удължено до края на юни. Тези пари ще останат в бизнеса и хората засега. Въпросът е как се оценяват тези мерки, реалистични ли са, ще помогнат ли? Задаваме го на проф. Румен Гечев, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси и по икономическа политика и туризъм.
Румен Гечев: Много са полвинчати мерките, които предлагат, в сравнение с мерките в другите страни на ЕС, а и извън него, като се подхвърля една сума, която фактически е значително по-малка от това, което е обявено като 4 млрд. лева помощ, фактически пряка помощ от правителството, тя е в добра посока, това се прави в много от европейските страни и извън Европа, е покриването на част от работните заплати на служещи и работници във фирми, които са оставени на работа по време на кризата – 60 %. В други страни е 70-80 %, но да речем, че и 60 % това все пак е една реална стъпка в помощ на бизнеса. Що се касае до другите мерки, втората мярка, която също трябва да бъде приветствана, е обещанието за предоставянето на допълнителни възнаграждения за представителите на армията, които работят в тази сфера, на полицията, на медицинските работници. Това също е добре. Въпросът е как то ще бъде реализирано. Но оттам нататък възникват поредица от въпроси. Първо за разлика от практиката на много страни в ЕС, пък даже и на САЩ и Великобритания, тука се предлагат на практика потребителски заеми, осигурени от държавата, на хората, които са били съкратени от работа. Тоест тука става дума за временна помощ, а не за предоставяне пряка на средства, които да се използват безвъзмездно от семействата, които имат нужда от такива средства.
Водещ: Те трябва да ги върнат. А ако не могат?
Румен Гечев: Те трябва да ги върнат. Но обърнете много интересна подробност. Най-успешният бизнес в България през последните години и това е много добре за мениджърите на тази сфера, е банковата сфера. Обърнете внимание, че всички тежести се прехвърлят върху бизнеса и върху гражданите, но в случая се прехвърлят допълнителни средства в помощ на банковата система. Сега, ако имаха 1,7 млрд. лева печалба тази година, те в годината на кризата ще имат още по-голяма печалба най-вероятно, защото ще бъдат стимулирани потребителските кредити. Това е много странно. Защото все пак тежестта трябва да се поеме от всички сектори на българската икономика, а не само от бизнеса и от потребителите. Това е много важен въпрос, който не бива да се подценява.
Водещ: 200 милиона лева са предвидени за гаранции за тези безлихвени заеми за банките. Те ще послужат ли?
Румен Гечев: Да и те са 200 милиона гаранции, които да речем, че част от тях ще бъдат реализирани като гаранции по плащане на потребителски кредити от семейства, които не могат да върнат парите. Но това са пари на заем. А тук не се казва при какви условия са тези средства и по какво се различават от банките, освен това, че някой ще каже ама те са безлихвени. Ами хайде да сметнем тогава, като са безлихвени, на 1500 лева каква е пазарната лихва и колко лева ще спечелят семействата за 12 месеца? Няколко лева. Това просто не е сериозно. Освен това прави впечатление, че това, което се предлага в бизнеса, е много неясно. С 500 милиона лева казват, че се увеличи капиталът на Българската банка за развитие. Чудесно. И откъде точно ще се вземат тия пари 500 милиона лева, не се казва. От актуализация на бюджета ли ще бъде, от фискален резерв ли ще бъдат тия средства? Но по-важното е как ще бъдат използвани. Обърнете внимание, другите страни и народи са разписали точно къде ще отидат тези пари. Пряко в отраслите, които най-силно са засегнати от коронавируса. А тук за какво става дума? Ще бъдат предоставени на бизнеса. На кой бизнес? Правителството няма никаква представа и никаква схема, на кои сектори от икономиката, на кои фирми, по какви критерии тези фирми? Защото може да се получи така, че фирми, които са преуспяващи, да речем, в областта на хранителната индустрия, които в момента печелят, повечето от тях печелят от кризата в момента, а не губят. И те ли ще получат такива стимули от българската държава? Защото не е забранено, знание могат да получат. Освен това възниква въпросът, като се отиде в Банката за развитие, там нали има пряка информация тия пари ще отидат ли пак при български олигарси? Ще отидат ли тези пари при български олигарси, които и без това са се надули като балон за сметка на българския народ последните десетилетия и продължават да грабят с отворени обятия. Защото правителството нищо не казва, то си измива ръцете. Вдигат капитала на Банката за развитие, оттам парите отиват в търговските банки, както се казва, пей сърце, те нямат никакви отговорности. Това е абсолютно безотговорно. И моите опасения са, че ако се продължи тази практика на предоставянето на средства главно на олигарси, и то в десетки, в стотици милиони левове, всъщност това с нищо няма да помогне на кризата и на хората и на фирмите, които действително имат такава нужда. Така че в заключение в сравнение с практиките на европейските страни тук нищо не е казано за мораториум върху изплащането на ипотечни кредити. Развити пазарни икономики – Великобритания, САЩ, Холандия, други страни го предлагат. Нищо тук не се каза. Нито за три месеца, нито се казва до края на годината какво ще стане. Ами ето вижте в Унгария например има мораториум върху плащанията до 31 декември по кредити, главници, лихви, по договори, които са сключени от кредитополучателите до 18 март. На потребителските кредити в търговските банки в Унгария затварят таван, 0,9 % е основната лихва на централната банка на Унгария плюс 5 %. Определени ли са тука по какъв начин ще бъдат предоставени средства на фирми в туризма, в сферата на спорта, в сферата на /.../, театри, опери, балети и т.н. В Румъния също са разработени конкретни мерки. Заемите между впрочем, които ще се дават на фирми, не е ясно на какви фирми и с какви обороти, като говорих преди малко за олигарсите. Ами в съседна Румъния нашето правителство не е ли видяло, че там се покриват гаранции до 90 % от заема до 200 хиляди лева. Над 200 хиляди лева се покриват 80 %. А тука големите фирми, които ще взимат с десетки милиони, се покриват 100 %. Откъде накъде? Те не са ли чели какво правят другите страни в ЕС, /.../ не са ли се съобразили с икономическата структура на България? Така че много палиативни мерки. Това е един надут балон от 4,5 млрд., който фактически като гледам, става дума за 1,5 млрд. , с които се ангажира държавата. Пак казвам, добре е за медицинските работници, полицията и армията, много добре, добре е в покриването на 60 % от заплатите, макар че е по-ниско от европейските практики, но все пак е държавна гаранция. Но пак казвам, тук няма никаква структура, няма никакъв конкретен подход към отрасли, подотрасли, фирми, няма никакви критерии за избора на фирмите. И в крайна сметка се налива допълнителна вода в мелницата на банковата система, в която сигурно ще леят шампанско тази вечер, тъй като правителството им осигурява допълнителни средства чрез потребителски кредити.
Водещ: Проф. Гечев, а откъде ще се вземат 4,5 млрд. лева, които са общата стойност на мерките, откъде ще дойдат?
Румен Гечев: Не мога да ви отговоря, тъй като на този въпрос трябва да отговори правителството. Първо, правителството най-вероятно е, че то ще поиска актуализация на бюджета. Което е разбираемо, повечето страни в ЕС предприемат такава стъпка за актуализация на бюджета, тъй като ситуацията е извънредна. И ако актуализацията на бюджета е с конкретни числи, с конкретни източници, най-важното, ще искаме с конкретна реализация на средствата. Не просто така хвърляне на 500 милиона, където няколко олигарси, приятели на властта, чакат в момента с отворени кесии да ги получат. Това ние няма да допуснем да стане непрозрачно. Ако е разписано точно как ще стане, разбира се, че при извънредна ситуация няма нищо страшно да актуализира бюджетът, но да е прозрачно и да е ясно, че парите ще отидат при бедстващите български семейства и ще отидат при фирмите, които наистина имат нужда от такава подкрепа. Но тук възниква и друг въпрос, нищо не казва правителството за т.нар. прокламиран фискален резерв. Защото така ги хванахме в крачка, че лъжат с показателите от националната статистика, така мога да ви кажа отсега, че по всяка вероятност техните числа за фискалния резерв няма да излязат верни. Защото ако бяха верни, те сега щяха да изтъкват фискалният резерв в какъв размер и каква част от резерва може да бъде ползвана. Тъй като досега на всички покани министърът на финансите и премиерът да дойдат в парламента и да кажат какво е реалното състояние на държавата към момента, не в техните пропагандни клишета, не се е случило. И затова, когато разберем какви са източниците на тези средства, тогава ще можем да коментираме доколко правилно е избран този източник. Защото, как да ви кажа, слушах едно изречение, което беше подхвърлено от премиера, че ние сме избрали най-ефикасната система за действия срещу кризата. Аз бих го възприел като добре развито чувство за хумор. Защото като гледам какво правят другите страни, някои от които са съизмерими с България, страни като Румъния и малко по-развити от нас като Унгария, като Полша, Чехия, да твърдим, че Франция, Испания, САЩ се учат от България, не е сериозно.
Водещ: Премиерът намекна, че може би ще се наложи взимане на заем. Той не спомена фискалния резерв, но спомена заем.
Румен Гечев: Пак казвам, няма нищо страшно в ползването на заеми. Целият свят, амариканци, японци, французи, испанци ползват заеми. Въпросът какво се прави със заема. Това е въпросът. Ако има достатъчно аргументи, че ще вземем еди-какъв си заем, който ще бъде използван за еди-какво си, при еди-какви си условия, няма нищо страшно във взимането на заеми. Стига те да са съобразени с възможностите на държавата да ги плаща. И второ, най-важното е да видим ние как ще бъдат използвани тези средства. Тъй като управляващите да припомня си гласуваха един страхотен заем от 16 млрд. лева за три години и ако сега ги попитате къде точно са парите и какво са направили, ще изпитаме затруднение всички.
Водещ: Проф. Гечев, какво е обяснението ви, защо не се разпределят парите по отрасли, не се представят за този отрасъл толкова, за другия толкова. Какво е вашето обяснение? Дали така не е по-добре от гледна точка на пиара, да кажем, от гледна точка на информацията за публиката, всеки би могъл да разбере.
Румен Гечев: Ами повечето страни са представили точно в какви отрасли ще насочат приходите по тези помощи. Нашето правителство не дава такива приоритетности и това поражда въпроси и съмнения. Защото пак казвам, фактите, ако погледнете статистиката на Банката за развитие и концентрацията за раздаване на кредити, ще видите въпреки така тайнствеността, с която опитват да обгърнат тези кредити, вече е публична тайна как няколко много добре извести олигарси в България, наречени, са получили кредити в десетки милиони, а някои и над 100 милиона. За рефинансиране на други кредити, за развити на дейността си. Без никакви аргументи защо точно те получават такива средства. Още повече че в повечето случаи тези средства от Банката за развитие се използват за рефинансиране на стари кредити, а не за развитие на нови продукти или за научноизследователска и приложна дейност. А в крайна сметка Банката за развитие, която между впрочем и по мое лично предложение и закона за банките беше приет 1996 г., и затова може би съм пристрастен. Защото тази банка, срещу която имаше огромна съпротива, тя се казваше Насърчителна банка тогава, сега оказва, че е банка, както и в другите страни от ЕС, може да свърши една отлична работа и във възходящо икономическо развитие, и в условие на криза. Но няма как да се съглася тази банка за развитие вместо за развитие да се използва за финансиране на олигархични проекти. И затова това, че сега правителството хвърля тия 500 милиона лева в Банката за развитие, без да ни каже къде отиват те, не е приемливо.
Водещ: А вие какви мерки смятате, че биха били разумни?
Румен Гечев: Ами разумните мерки са основата на това, което правят другите страни. Тъй като ние няма как да открием топлата вода и правим неща, които другите страни – членки на ЕС, а извън него страни, които са засегнати от вируса, не правят. Така че най-важното от това, което се прави, е първо, непосредствена помощ на бедстващите семейства, на хората, които са съкратени, и на крайно бедните. Обръщам внимание, че това се прави в най-развитите пазарни икономики, безусловни. В САЩ се дават 3 хиляди щатски долара на четиричленно семейство, не е потребителски кредит, незабавно. Същото се прави във Великобритания и в други страни. Аз не казвам, че същата сума може да бъде предоставена у нас при нашия БВП. Но като разделите съотношението на БВП на човек от населението, бихте могли да определите дадена сума. Второ, по отношение помощта на бизнеса. Хората предлагат помощи на бизнеси, които са селектирани с определени критерии, с фокус върху малки и средни фирми, и то от определени отрасли и подотрасли, и то намиращи се в определено финансово състояние. Тъй като може една малка или средна фирма да бъде процъфтяваща. Аз ви дадох пример. Сега има фирми, малки, търговски, които оборотите им скочиха страхотно с продажба на хранителни стоки. Те нямат никаква нужда от предоставянето на такива преференциални кредити. Има други малки и средни фирми, които са попаднали във веригата на производство на компоненти и детайли на крайна продукция, която в момента е блокирана, които наистина имат нужда от помощ за определен период – месец, два, три. Разбира се, тук има нещо обективно, което трябва да кажем. Вярно е и това, което отчита и нашето правителство, че никой не може да каже със сигурност колко ще продължи този сериозен проблем, тази страхотна криза в световното стопанство, а и в нашето национално стопанство. Тъй като е много трудно да се прогнозира времето, през което този въпрос може да бъде решен. Сега нямаме достатъчно време да обсъждаме и подходите на различните страни, тъй като в крайна сметка ако това затваряне на бизнеса продължи повече от няколко седмици, то тогава последиците за страните, които са предприели такива мерки, ще бъдат катастрофални в икономическо измерение, което ще се превърне и в социално измерение. Но това е въпрос и на друга дискусия. Нека да изчакаме да видим какво ще бъде решението на някои от европейските страни. В това число Швеция предлага един много интересен модел на решение на проблема. В САЩ в момента са пред взимането на стратегически решения, защото борбата с коронавируса трябва да бъде в някакъв баланс между чисто здравните медицински мерки и икономическите последици. Защото ако крайният резултат примерно след 5-6 месеца бъде, че сме спасили някакъв процент от населението, което трябва да направим всичко възможно да спасим колкото е възможно да спасим по-голям процент. Но това в крайна сметка е въпрос и на сметки какъв процент ще бъде спасен от коронавируса и какъв процент ще загина в резултат на икономически последици.
Водещ: Проф. Гечев, на мен това, което ми прави впечатление от набелязаните от правителството мерки, е, че те не са насочени към работа на бизнеса, на икономиката за излизане от кризата и за след кризата. Може би греша?
Румен Гечев: Не, не грешите. То това вече, благодарение на вашите въпроси, го изяснихме. Те заделят определени суми без никаква схема, без никакви приоритети. И това го казвам с голямо съжаление. Бих се радвал да видя, защото това е нашето българско правителство, да ни каже заделяме тези средства, те се насочват предимно към тези отрасли, подотрасли и производства. Парите ще бъдат разпределени по еди-какви си и еди-що си критерии, ще очакваме еди-какви си резултати. Няма такова нещо. Те си измиват ръцете. Те дават 500 милиона лева на Българската банка за развитие, където парите ще отидат там, където отиват и в момента предимно, при техните близки и приятели. Защото олигарси не могат да съществуват без подкрепа на правителството, което и да е то. Това не е възможно.
Цоня СЪБЧЕВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Румен Гечев: Българското правителство показва на своите ключови партньори в ЕС, че то е по-скоро проамериканско настроено
Проф. Румен Гечев, народен представител от „БСП за България“, в интервю за Радио „Фокус“.
Проф. Румен Гечев: С работа на парче управляващите искат да решат сложните бълга...
Проф. Румен Гечев: Сделката за F-16, Блок 70 е неприемлива за България, реакцият...
Проф. Румен Гечев: Предложението на ГЕРБ за 11 пъти намаление на субсидиите на политическите партии е политически атентат
Проф. Румен Гечев, член на Комисията по бюджет и финанси и народен представител от БСП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Продължаваме с темата за партийните субсидии. Оценяват ли като провал в БСП нежеланието за парламентарен дебат по размера на партийните субсидии. Наш гост е проф. Румен Гечев, член на Комисията по бюджет и финанси и народен представител от БСП. Румен Гечев: Това, което става в момента по предложението на ГЕРБ за 11 пъти, 1 100% намаление на субсидиите на политическите партии в България, е политически атентат. Това е нагъл, недобре обмислен опит за разрушаване на политическата система на България, тъй като намаляването на субсидиите с 11 пъти означава съсипване на цялата организационна система не само на БСП, но и на повечето опозиционни партии, които наистина са опозиционни и които не са на яхтата с управляващите от ГЕРБ и техните сателити, които нямат достъп до обществени поръчки, които не участват в корупционни схеми на преразпределение на средствата от обществени поръчки, в това число и поръчки, свързани с европейските фондове. Така че това, което в момента предлагат ГЕБР и техните сателити и което отстояват, е антидемократично. То е и антиевропейско, тъй като с изключение на Германия и Холандия, в които 50% от финансирането е от бюджета им и 50% е от фирми частни, огромното мнозинство от страните-членки на ЕС вече повече от 20-30 години провеждат последователна политика на постигане на пълна независимост на партиите от бизнес средата и от олигархията. И затова другите страни-членки на ЕС финансират партиите си, които отговарят на определени изкисвания в техните закони при определен процент и брой получени гласове да получават бюджетни субсидии. И в заключение не само, че е антидемократично това решение, искам да повторя – то е дълбоко антиевропейско. Водещ: Проф. Гечев, знаейки, че реакцията би могла да бъде такава, защо предприехте срещите по темата в парламента, след като крайният резултат бе предвидим? Румен Гечев: Можеше да се очаква, но ние като партия, която съблюдава Конституцията на страната и демократичните принципи, считаме, че в това се изразява парламентаризмът – в диалога между партиите, които са представени в парламента и между партиите в парламента и извън него. В случая е скандално това, че управляващата коалиция отхвърля предложението на най-голямата опозиционна партия в парламента да проведе диалог, да седне на масата, да изпълни повелите на българската конституция, българските закони и европейските закони и практики и да разговаряме върху тяхното предложение. Да видим какви са плюсовете, какви са рисковете от такова решение, да опитаме да намерим баланс на интересите, да намерим решение, което е в интерес не само на отделните партии, а и на българското общество, защото нека е напълно наясно, че съсипването на политическата система означава отказ от демокрация. Техните интереси няма да могат да бъдат защитени и представени при положение, че партиите на българската политическа сцена ще бъдат лишени от възможността да се финансират за тяхната дейност. Имайте предвид, че в Европа и в най-богатите страни не повече от 4-5% от разходите на партиите се покриват от членски внос. Така че след като това не е възможно във всякакви европейски страни – високо развити, средно развити, слабо развити да се осъществи, явно е, че в България, която е на последно място в ЕС, такова финансиране от членски внос няма как да стане. Водещ: Казахте, че целта ви е била да балансирате интересите с партиите по време на разговорите. Успяхте ли да балансирате вашите интереси с ДПС, което уважи поканата ви? Румен Гечев: Не, не успяхме да балансираме, но успяхме да изразим позициите на двете партии поне на този етап от разговорите. Трябва първо да кажа, че благодаря на колегите от ДПС, че те приеха поканата и изпълниха своите ангажименти като партия, оперираща в демократична страна, в страна-членка на ЕС, поне засега такава демократична страна. Но сред реализацията на този проект на ГЕРБ, тя няма как да бъде демократична, след като има финансово задушаване на опозицията и на партньорите на ГЕРБ. И ние донякъде сме изненадани от това, че другите партии от управляващата коалиция също не се явиха и не приеха нашата покана, макар че донякъде е разбираемо. Те са членове на управляващата коалиция. И ако те бяха дошли и изразили мнение, различно от основната партия ГЕРБ, естествено това щеше да породи сътресения в управляващата коалиция. И те трябваше да вземат решение дали да останат в управлението, или да не остават, тъй като въпросът за финансиране на партиите, в това число и техните партии е стратегически. Но те са взели своето решение. Решението им е да подкрепят предложението на партията-майка ГЕРБ, защото сега да слушкат и да папкат, както се казва, защото те са във властта, имат възможности да се финансират по един или друг начин. Но възниква въпросът: как ще се финансират, след като излязат от властта, тъй като властта не е вечна. При демократични устройства на държавите властите се сменят. Но най-вероятно са решили, това си е тяхна работа, на този етап да подкрепят управляващата коалиция и да не се противопоставят на това безумно и изключително нагло от политическа точка решение да съсипят опозицията преди местните изори, лишавайки я от елементарни средства, с които да достигне до избирателите си и да предаде своите послания за вижданията си за развитие на българските региони и общини след местните избори. Така че управляващите поемат един изключителен грях и искам да ви кажа, че ние ще предприемем всички мерки, за да информираме и не само да информираме нашите партньори от страните-членки на ЕС, да ги направим съпричастни на този опит за покушение срещу политическата система на България. Водещ: Как ще го направите? Румен Гечев: Запазваме си правото, това са тактически стъпки, но ще го направим по всички правила на политическата игра, съобразно законите и съобразно практиките на ЕС. Но сме абсолютно сигурни, че Европа няма да остане безучастна на тази политическа арогантност на управляващите в София. Още повече вече мисля, че на всички е ясно, че прокламираното приятелство на г-н Борисов с партиите-посестрими на ГЕРБ в Европейската народна партия, че те ще го спасят в тази ситуация, няма да стане, защото уж трябваше неговите колеги от управляващото мнозинство в Европа първо да ни осигурят Европейска агенция за лекарствата – трябваше да бъде в София, поради неговите приятелства с водещите политически фигури от десницата в Европа. Не се получи. Разбрахме вчера, че няма да се получи и с Европейската агенция по труда – отново звучен шамар от „приятелите“ на г-н Борисов за г-н Борисов в България. И трето, за голямо съжаление казвам, тъй като българи щяхме да се радваме, ако „Фолксваген“ беше взел решението да строи фабрика в България, но очевидно от това, което четем в медиите и последните решения, няма да се случи. Така че напразни са надеждите на управляващите от ГЕРБ и техните ръководители, че имат кой знае какъв гръб в Европа и ще ги покриват, ще имат някакъв чадър над това безчинство, което се канят да извършат в България – 11 пъти да намалят финансирането на опозицията и всички партии в България, но то основно целта е опозицията и основният им политически опонент – БСП. Тъй като те са в управлението и очевидно пред цяла Европа показват, че могат да се справят без субсидии, след като са натрупали 20-ина милиона лева в депозити. Това означава, че те имат други източници на финансиране. И по този въпрос ще се обърне внимание в следващия период. Водещ: Проф. Гечев, вие, от БСП за България ще направите ли предложение, което да внесете в парламента, както вече са направили от ДПС, защото за четвъртък е насрочено заседание на Комисията по бюджет и финанси, в която и вие работите, а в петък в пленарна зала влиза текстът за гласуване за субсидията от 1 лев? Румен Гечев: Правилно. Сигурно ви прави впечатление и на вас, и на многобройните ви слушатели, едно необичайно бързане, едно препускане между първо и второ гласуване, една припряност на управляващите, ако може и през нощта да се приеме решението. И знаете ли защо бързат? Бързат, защото превеждането на средствата на политическите партии в България, които покриват определени условия, става по тримесечие. И сега предстои да бъдат направени преводите за тримесечието юли, август и септември, тоест предпоследното тримесечие или тримесечието преди изборите през октомври. Тоест те искат да поставят на колене своите основни конкуренти за местните избори, като ги лишат от средства за транспорт, за провеждане на мероприятия, за отпечатване на материали, за плащане на медиите. Между впрочем това ограничение на субсидиите ще засегне и държавни, и частни радиа, телевизии, печатни издания, тъй като по-голяма част от субсидиите отиват именно в средствата за масова информация. И вашите колеги трябва да са наясно, че тези пари няма да стигнат до тях. И въпросът не е само в парите. До българските граждани няма да стигнат посланията на различните политически партии именно поради тези причини. Та затова препускат. Ако може в четвъртък срещу петък през нощта, за да могат да дръпнат шалтера финансово на политическите си конкуренти и да останат около богатата трапеза на публичните инвестиции, на трансферите от Европа, и да могат да си папкат на спокойствие и да си финансират предизборната кампания. Водещ: А вие в БСП какво ще правите? Румен Гечев: Ние първо ще предложим, между първо и второ четене това, което ще предложим, ние вече го изявихме в медиите – след като има партии, които не си харчат парите от субсидиите, а трупат богатства по депозитите, това означава не, че субсидиите са големи, а това категорично означава, че те имат други източници на финансиране, които най-вероятно не са законни. И ще ви кажа, какъв е аргументът. Като погледнете депозитите, които са натрупали някои партии, това са само партии, които са във властта, и които управляват. Няма как партия, която е в опозиция, да трупа такива депозити, тъй като тези 11 лева, които се полагат на партиите, спрямо разходите, които не са малки, трябва да ви кажа, че ние в БСП с доста усилия тези, които се занимават с финансирането на партиите, тъй като аз не се занимавам с тази дейност, но знам от тяхна информация, че по принцип се искат доста усилия да се свържат двата края всеки месец и всяко тримесечие. Няма как да се трупат резерви в милиони, няма как това да стане, без да има някакви други, нека ги наречем странни форми на финансиране. Мисля, че всеки от вашите слушатели ще се досети, защо българските пътища са най-скъпи в света, защо българските мостове са най-скъпи в света, защо е най-ниско качеството на строителството на българската инфраструктура, защо се правят ремонти на „Граф Игнатиев“ или на магистрали, те се откриват в понеделник и в петък започват да се ремонтират; защо се откриват кръгови движения, инфраструктури примерно във Варна, и при първия дъжд морето се премества с няколко стотин метра върху варненската инфраструктура. Мисля, че отговорът на тези въпроси е много лесен – отчита се 1 лев, крадат се 90 стотинки, остават 10 стотинки. Парите са откраднати, работата не е свършена, ние всички данъкоплатци трябва да плащаме по няколко пъти след това, за да се оправят грабежите на управляващите. Водещ: А как ще отидете с тези финанси към местни избори? Имате ли план Б? Румен Гечев: План Б как да имаме от няколко дни? Ние на избори ще отидем, нищо няма да ни спре. Вижте, БСП е на политическия терен 130 години. Това е партия, която е преследвана от закона, членовете й са осъждани на смърт, къщите на членове на партията са изгаряни. Така че къде по-големи мракобесници от сегашните управляващи са се опитвали да я задушат. Няма да им се получи и този път номерът, но е срамно, че управляващата коалиция, която претендира да води страна членка на Европейския съюз в посока с хармонизиране с европейските практики, координиране с европейските политики, тук се прави нещо, което съм сигурен, че ще стресне Европа. Тъй като такъв удар в страна членка на Европейския съюз – да спреш финансирането на опозицията преди изборите, аз не познавам такъв случай в европейската, а и не само в европейската история. Водещ: Аз ви благодаря, че ни направихте съпричастни към вашата позиция. Само на финала бих искала да попитам – когато в петък се гласува тази субсидия от 1 лев, какво ще бъде поведението на парламентарната група на БСП? Румен Гечев: Ние, разбира се, ще гласуваме „против“. Няма такава партия, която ще гласува за собственото си съсипване по финансов път – в това нямайте никакво съмнение. Ние бяхме готови да обсъждаме, да извадим разчетите на партиите и да видим какво може да бъде оптимизирано, как да се подобри контролът, как да се подобри ефективността. Защото ние сме напълно съгласни, а и да не сме съгласни, ние сме съгласни, но данъкоплатците – българските граждани, имат пълно право да искат по-голям контрол, да искат по-детайлни отчети, да искат по-голяма прозрачност. Така трябва да бъде, такива са европейските практики. Но ние няма как да гласуваме решение, което противоречи на здравия разум, противоречи на европейските практики и е откровено антидемократично. БСП не може да си позволи лукса да предава интересите на своите избиратели. Водещ: И няма да напуснете пленарната зала, както сте правили друг път, а ще останете и ще гласувате „против“? Така ли? Румен Гечев: Това е въпрос на конкретно решение, но поне личното ми мнение в случая е – няма какво да напускаме, защото те си имат достатъчно гласове. Напускането има смисъл и тази практика се прилага в целия свят, когато това подлага на натиск управляващите и те нямат достатъчно гласове или са на ръба да им мине решението. Но в случая, за съжаление, те имат достатъчно гласове да си прокарат, каквото искат решение. Може да им хрумне до петък примерно, утре е последният срок да предложат тази вечер, той мисля, че вече изтече до 18 часа, те вероятно могат да предложат и обратното – не само да остане по 1 лев, но защо и да не започнем да плащаме партиите? Примерно на всеки глас за БСП да искат от нас да плащаме по 1 или по 2 лева в полза на бюджета. Това го казвам с черен хумор малко, но не знам какво ще измислят до тогава. Но ние няма как да гласуваме решения, които противоречат на демократичните принципи. И ще го кажа за пети път, и няма да се уморя – няма да гласуваме неща, които са антиевропейски и които противоречат на европейската практика. Цоня Събчева