Доц. Георги Лозанов: Не бива да се развиват спекулации и конспиративни тези в медиите за коронавируса

Доц. Георги Лозанов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

Доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус” Водещ: Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание. Това предизвика много коментари в обществото, както и вълна от недоволство от страна на представители на културните среди. Въпреки заплахите за протести, ако Бинев не напусне поста, самият той вчера обяви, че няма да се откаже от председателството. Поредното назначение, съпроводено със скандали, ни даде повод да си зададем въпроса каква е културата в българската политика. Отговорите ще търсим в следващите минути заедно с доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) и преподавател в Софийския университет. Г-н Лозанов, защо според Вас избирането на Слави Бинев за председател на Комисията по култура и медии предизвика толкова остра реакция? Георги Лозанов: По две причина. Едните са свързани с медиите, другите – с културата. В културата има един момент на нужда от идентификация с такива ключови фигури като председателя на комисията, фактически това е най-високото политическо място в една парламентарна държава. Просто гилдията, която попада под юрисдикцията на комисията и на парламента, би трябвало да припознае председателя като човек, с когото работи, когото вижда като лице на един процес и т.н. Явно тук има редица трудности, защото хората носят със себе си определена биографична харизма или личен образ и на базата на него може да стане тази идентификация, това припознаване или евентуално, както се получи в случая, доста остра реакция. По отношение на медиите, заради което аз се намесих частично в този дебат, г-н Бинев имаше много остри, негативни реакции до голяма степен, предизвикани от това, че той считаше, че не е достатъчно отразяван като председател на ГОРД и не даваше право на медиите сами да преценят, в границите на собствената си редакционна независимост, по какъв начин да строят информационната картина и беше много сърдит заради това, че той не заема в нея това място, което смята, че му се полага. И оттам има притеснение, че сега, заставайки в тази доста ключова роля, той може да се опита да диктува, така да се каже, на медиите определено поведение, определени политики, което в никакъв случай не би трябвало да идва от властта – била тя изпълнителна, законодателна и т.н. Водещ: Дава ли някакъв знак за политическата култура в България назначението на Слави Бинев? Георги Лозанов: Самият факт, че в парламента не се намери фигура, която така безконфликтно, на базата на предварителен респект и някаква солидарност, да застане на това място – и аз, като оглеждам политическата гарнитура, почти не виждам такива фигури в момента – показва, че културата като че ли до голяма степен вече е отпаднала от политиката. Политиката не се интересува от нея, не я възпроизвежда вътре в себе си. Помня първите години, първото Велико народно събрание. Тогава се шегувахме и даже по някакъв начин бяхме обезпокоени обществено колко много творци са влезли в Народното събрание, като че ли е академия на науките или като че ли е театрална трупа. Но сега, когато се връщаме назад в годините, може да си дадем сметка, че тогава наистина беше едно романтично време, в което политиката беше свързана с идеи и перспективи, а пък отпадането на творците, на хората на изкуството и на науката от политиката според мен не е добър знак за нея. Водещ: Т.е. е необходимо по-широко участие на представители на културните среди в политиката? Георги Лозанов: Разбира се. В крайна сметка културата като обществена сфера, от която да дойдат политиците, е най-естественият път, защото това е свързано с хуманитарно мислене, това е свързано с познаване на човека, с познаване на обществените процеси и т.н. Това ми се струва пътят. Твърде много напоследък администрации и право в политиката, което не е необходимо. Но трябва повече душа – да го кажа така малко романтично. Водещ: Как оценявате ролята на интелигенцията в българското общество в момента? Георги Лозанов: Аз се плаша от думата „интелигенция“, защото няма такава социална прослойка. Тя звучи малко като „пролетариат“ и като „селячество“. По-скоро има отделни фигури, отделни индивидуални авторитети и точно това виждам - че не са привлечени, просто тези гласове са маргинални, доколкото ги има. Водещ: Ние видяхме, че се активизираха след това назначение, но преди това… Георги Лозанов: Да, особено по-младото поколение творци общо взето за съжаление намират трибуна в нашето общество повече през протестите на улицата или през социалните мрежи, отколкото в някакви институционализирани форми на публичност и там, откъдето гласът им би имал пряко влияние върху това, което става в обществото. В смисъл, повече трябва да протестират, отколкото да могат в момента да са интегрирани в обществения процес. Говоря за интелигенцията, и то за младите хора. Защото ние, когато говорим за интелигенция, си представяме едни беловласи, носещи някаква мистична мъдрост фигури, но всъщност става дума за хора, които правят култура. В момента има едно съвсем друго поколение, което прави по съвсем друг начин култура, по съвсем друг начин изглежда и говори и трябва да разпознаем тази интелигенция или тези представители на творчеството и на науката като част и от политиката, и от съвременния обществен живот. А все още сме склонни да им даваме маргинална роля и да търсим тази хронична вече представа за интелигенция. Водещ: Доц. Лозанов, според Вас реакцията на представителите на културните среди резултат само от назначението на Слави Бинев ли е или е провокирана от натрупване на напрежение от други процеси? Георги Лозанов: Всичко е свързано естествено. Но какво да ви кажа – винаги около фигурите се отключва в крайна сметка дебатът, защото иначе се говорят общи думи и стоиш в капана, в лабиринта на едни общи думи. Всеки вече е достатъчно ловък публично, за да се скрие зад една реторика, но накрая, когато опре до конкретни лица, до конкретни фигури, тогава общо взето нещата стават ясни и затова реакциите са достатъчно категорични. Водещ: Кои трябва да бъдат добрите примери за културата в обществото – политиците, интелектуалците? Георги Лозанов: Добър пример и важно за обществото е културата и политиката да се сближават, политиката да започне да прилича на културата, защото те сега в момента стоят като че ли в два края. Даже като че ли политиката в България най-малко се интересува от култура. Културата естествено трябва да се превърне в приоритет. Аз имах повод много пъти да кажа, че културата е нещо, което помага на всичко останало. Всяко нещо трябва да се прави с култура и заради това е хубаво да го правят културни хора, което пък зависи от това, как се развива културата в едно общество. В българското общество има нужда много повече културата и нейните представители да имат важна роля в онзи колективен глас, който решава съдбата на България. Водещ: Т.е. за културата в българското общество кой трябва да се грижи главно? Георги Лозанов: Има един държавен ангажимент и той е неизбежен, защото ако я няма тази намеса, само комерсиалната култура би могла да оцелява, а пък комерсиалната култура няма в себе си потенциала да води обществото. Комерсиалната култура е форма на популизъм. Тя отговаря на вече създадени нагласи, но не може да създаде нови, не може да роди идеи, които да изненадат аудиторията и в този смисъл да създадат обрати. А ние имаме огромна нужда от нови идеи, от нов начин, по който да погледнем на себе си, да се усетим по различен начин. Въобще през целия период на Прехода, в последните години особено, много е важен въпросът с идентичността, да си отговорим кои сме в ценностно отношение и т.н., което е работа на културата. И политиката, и държавата трябва да помагат в една част, но разбира се, не в някакво сиромахомислко отношение – от една страна като просия, а от друга страна „Ето, добре, щом настоявате, правим жест, от високо“, а като обществен процес, като абсолютно първа необходимост. Културата не е нещо, което е лукс. Това е самата същност на човешките потребности. Той, човекът, става човек именно благодарение на тези културни интеграции. Иначе е нещо друго. Симона МЕДАРОВА