ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: В България институциите нямат готовност да посрещат мигранти, а да им осигурят леглова база

Проф. Николай Радулов: В България институциите нямат готовност да посрещат мигранти, а да им осигурят леглова база

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на Министерството на вътрешните работи, в интервю за Радио „Фокус”.

3 Март 2020 | 19:00 | Радио „Фокус“

Проф. Николай Радулов: Когато няма заповед, никой не пипа никого от олигарсите

Проф. Николай Радулов: Когато няма заповед, никой не пипа никого от олигарсите

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Разследван и подслушван президент. Разследван и подслушван, но не от военни прокурори, командващ един от родовете войски. Седем обвинения към обявен вече за международно издирване богат българин. Три подсъдими богати фамилии с наложени за конфискация крупни за страната ни суми. В следствения арест – министър. Накратко: показни арести, кризи от всякакъв характер и по спешност приемани от парламента закони. Така звучи описанието на всекидневието ни, в което все по-трудно се ориентираме. Списъкът на необичайните по съдържанието си констатации може да се продължи, а въпросите се налагат от само себе си: имат ли връзка възникналите бури и турбуленции с националната сигурност? И защо сега се развихриха? Следва анализът на експерта по национална сигурност и бивш заместник-министър на вътрешните работи проф. Николай Радулов. Проф. Радулов, с какво си обяснявате, че изведнъж внезапно се случи всичко това, което виждаме и което аз се опитах да обобщя съвсем накратко? Николай Радулов: Ние съвсем наскоро с вас разговаряхме и тогава описахме доста неща, които всяко по отделно не, но всички заедно да – водят до това, което се случи. Ние, ако си спомняте, говорихме за организираната престъпност, говорихме за това, че органите за сигурност не работят както трябва или дори въобще не работят. За това, че организираната престъпност, и то европейската и световната, си развява коня из България. И ето го резултатът. Нека да започнем с президента. Като че ли това, което се случи, бетонира президента за втори мандат. Откровено мразения от българските граждани, избран по много особен начин главен прокурор направи такъв ход, който при всички положения ще е изгоден за президента. Защото този ход показа, че прокуратурата може да бъде много нагла, да се занимава с бельото на хората, да обявява, че това бъркане в бельо е защита на националната сигурност, да ни демонстрира с нарушения на купища закони резултати от подслушвания, които както и да ги погледнем миришат на незаконност. И дори много е възможно и на фалшификат. Така че ние виждаме това, че управлението на държавата го няма никакво, то разбира се в лицето на премиера твърди, че не иска да се бърка в работата на независимата прокуратура. Може да го заяви по отношение на хазарта, но не може да го заяви по отношение на държавния глава. Държавният глава не е футболна топка, която да подритва главния прокурор. Очевидно е, че това нещо, което го правеше всекидневно Цветан Цветанов в битието си на заместник-председател на ГЕРБ, е необходимо да се прави отново и отново, и този път с тази роля се е заел господин Гешев. Много неуспешно, много карикатурно и много гнусно. Аз не познавам човек, който да не се погнуси от това, че след обявите за държавна измяна, ние слушахме един разговор, за който не знаем въобще коя от страните коя е, в който разговор само че не ставаше дума за държавна измяна. Но от всякакви предположения, свързани с няколкото продумани неща, нормалният човек стига до заключението, че тук въобще няма никакво престъпление. А що се отнася до хазарта, до това, което се случва с господин Божков, който може би от началото на прехода е почти невидим и се споменаваше като мъртъвците – или с добро, или въобще не се споменаваше. Не знам дали си спомняте – в битието си на главен секретар един ден сегашният министър-председател отправи някакви доста завоалирани обвинения по телевизията спрямо господин Божков и след това една седмица обикаляше всички телевизии да твърди, че е разбран неправилно и че няма нищо против господин Божков и че той е прекрасен човек. Но очевидно е, че за да се извини господин Борисов, който не обича да се извинява и не обича да бъде унижаван, е имало много сериозна причина. И вероятно това му унижение му е останало дълбоко в главата и затова сега се случва това, което се случва на господин Божков. Освен това цялата сага с хазарта и господин Божков не ви ли прилича като брат-близнак на историята с КТБ? Нахлуване на прокуратурата и органите за обществен ред и сигурност в банката, фалирането на банката, пострадалите българи, избягалия в Сърбия, където вероятно се намира и господин Божков в момента, банкер Цветан Василев. И една сага без никакъв резултат, освен източването на парите на българите. Говорихме си миналия път с вас за организираната престъпност, но забравихме един основен елемент. Освен пътищата и боклука, които ние се опитваме да вкараме в логото на страната си, че сме много добри и в екологията, и в изграждането на пътищата, липсваше един много важен елемент – елементът за прането на парите. Известно е от историята на мафията – Лас Вегас, Куба, ако си спомняте, че това е задължителният елемент накрая на веригата от мафиотски дейности, при които вкарваш в организацията, която се занимава с хазарт например 20 млн. и си прибираш съвсем законно от гишето отпред 18 млн. Тоест някой сега е решил да прибави към пътищата и боклука и хазартното дело, като по този начин успее да изпере големи средства. Очевидно този някой има достъп до държавните организации, които се занимават с хазарт, защото иначе не можем да си обясним желанието за одържавяване. Виждам, че господин Валери Симеонов оправдава цялата тази история с одържавяването с това, че хазартът погубва морала на стотици хиляди българи и ги остава гладни, но не виждам как той няма да има същото морално притеснение, или пък как ще извърши същата морална възпитателна дейност и ако хазартът е държавен. Защото по същия начин старците без пари, немити и с окъсани дрехи ще продължат да търкат билетчетата с надеждата да спечелят. Така че очевидно е друга целта, а не подобряване на морала и подобряване на състоянието на българите. Тези глупости, които се изговориха, че тези пари могат да идат за пенсии – извинявайте, ама ако държавата наистина се грижеше толкова за пенсиите, можеше да не ликвидира пенсионните фондове и сега да говори, че малко са работещите и един работещ работи за един пенсионер. Няма такова нещо. Вие знаете – пенсионерът си е влагал пари за старините и трябва да си ги получи. А това, че държавата му ги е изхарчила, е съвсем друг въпрос. И при положение, че основния девиз на последните 25-30 години, че държавата е лош стопанин, да се опитаме на този лош стопанин да му дадем високодоходен бизнес, той какво ще го направи? Ще го открадне. Така че това, което виждаме днес е може би едно от последните неща, които се случват преди държавата да се разпадне. Защото ние виждаме, че няма вода. Хората не могат да се измият, не могат да пият вода. Децата ни дишат мръсен въздух. По магазините е скъпо и за част от хората непосилно да си го закупят. Да, можем да пътуваме, границите са отворени и в ЕС не ни се искат визи, но нямаме с какво да пътуваме. Защото заплатите са малки, а пенсиите са ниски. И разбира се, поредните глупости за това, че ще дадем някакви привилегии и някакви бонуси на тези младежи, които ще се върнат от запад. Добре де – младежите, които тук търпят цялата тази гавра – те няма дори за това да бъдат поощрени. Тоест задължително, за да бъдеш поощрен трябва да идеш навън, след това да се върнеш, да си получиш поощрението и може би отново да идеш навън с очакване за повторно поощрение. Държавата се разпада пред очите ни. Водещ: С това ли си обяснявате внезапността на всичките възникнали ситуации, на всички възникнали казуси? Николай Радулов: Държавната структура не работи. Назначенията се извършват по политически белези. Не се назначават кадърни хора, а се назначават така наречените калинки, които са обаче прекрасни партийни другари. Но те няма как да вършат работа. И същевременно много добре знаят, че ако властта се смени и те ще бъдат сменени не обезателно с по-компетентни от тях, може би с калинките на някой друг, но ще бъдат сменени. И си пазят местата. Държавата обаче загива, младите хора един по един си заминават и никакви 1000 лв. или 1200 лв. не могат да ги върнат. Ще върнат половината от едно циганско семейство, където част от него ще остане да работи нелегално и да краде в Берлин, а другата част ще се върне да получи тези пари и след като ги изяде отново, ще се върне в Берлин. Водещ: Проф. Радулов, възниква въпросът, защо бе атакуван президентът? Борбата с престъпността и незаконните печалби ги разбираме. Но защо бяха извадени записи срещу президента? Николай Радулов: Първо, виждате, че тези записи не могат по никакъв начин да бъдат компрометиращи за президента. Дори ако предположим, че едната страна е президентът, той казва „да“, „хм“ и т.н. – нещо, което може да бъде изрязано от който и да е телефонен разговор и да бъде лепнато към друг. Вие ще кажете – да, ама това властите не могат да си го позволят. Ние, както виждаме, властите си позволяват всичко и не знам, защо трябва да им имаме доверие, че няма да подправят доказателствата. Второ, това СРС ли са или не са? Ако са СРС, по кое досъдебно производство са искани разрешения? Ако не са оформени като доказателства, очевидно е, че не, защото няма такова в момента производство, най-вероятно е било прекратено, те според съществуващия Закон за СРС, който въпреки че е твърдо противоконституционен и позволява всеки от нас, без да е извършил престъпление, да бъде подслушван и наблюдаван, но според този закон в 10-дневен срок от момента, в който е изтекъл срокът на специалното разузнавателно средство и то не се използва за създаване на доказателства, трябва да бъде унищожено. Тоест СРС-тата с президента е трябвало да бъдат унищожени. Водещ: Момент, само да Ви помоля за коментар. Главният прокурор даде извънреден брифинг за да поясни, че това, което са пуснали за президента Радев, не са СРС-та, а извадки, за които прокуратурата има разрешение. Това практика ли е? Николай Радулов: Вижте, когато се правят извадки от СРС-та, това е ужасно. Защото сама се поставете, никога ли не сте употребявала, когато сте афектирана или когато се шегувате с някой – ей, ще те убия? Това заплаха за убийство ли е? Но, ако използваме изрезки, както казва господин Гешев, това си е заплаха за убийство. Специалните разузнавателни средства не могат да бъдат рязани, скърпвани и демонстрирани на части. Водещ: Тоест не могат да се предлагат извадки? Николай Радулов: По никакъв начин. Това е престъпно, защото това е опит за внушаване на неистини за най-уважавания в държавата човек. Водещ: Питам се, възможно е въпросът ми и да е риторичен, но някак случайно във времето съвпаднаха атаките на прокуратурата срещу президента с тези срещу един от най-богатите българи, с тези срещу други богати българи, чието имущество се конфискува. Това паралелно омесване на твърде разнородни казуси на какво ви прилича и как се отразява на националната сигурност? Николай Радулов: Очевидно е, че не се отразява положително. При всички тези случаи, за които споменахте, и друг път сме ги обсъждали, си задаваме въпроса: защо сега? Тези хора са събирали богатства в последните 20 години, това се знае от всички. Господин Гешев е от съвсем скоро главен прокурор, но той не беше ли заместник-главен прокурор от дълго време? Преди това не е ли бил прокурор? Какво се случва в тази държава? Не е ли престъпно, ако е знаел за престъпления, извършени от тези хора, дълго време да си мълчи? Не е ли престъпно това по отношение на всеки прокурор? И аз съвсем наскоро, да ви кажа, за тежкото бреме, с което преходът натовари Държавна сигурност, твърдението, че Държавна сигурност е виновна за всичко лошо в държавата, и някак си остана встрани това, че Държавна сигурност завършваше накрая разработките си, предаваше ги на органа, който се занимаваше с преглед по реда на надзора, по тогавашния закон, именно прокуратурата, а прокуратурата отправяше обвинението и съдеше хората, и ги пращаше в затвора. Така че, ако някой трябва да бъде набеждаван за нещата, които са се случвали преди 1989 година, това твърдо е прокуратурата, а не само Държавна сигурност. Отвличането на вниманието е един любим ход на управляващите, които вече 10 години управляват. Всеки скандал се потушава със следващия скандал. Ненапразно възникнаха тези скандали. Вместо да мислим за това, че въздухът е мръсен навсякъде в София, че мирише, вместо да мислим за това, че може би не само просто боклуци, които отравят ежедневието ни, има зарити някъде, а вероятно има и радиоактивни боклуци, които могат генотипа да увредят на българите, и това е проблем на националната сигурност, вместо да мислим за това, че след Перник, и други градове ще останат без вода, и то натам върви, вижте колко спокойно и лежерно министър-председателят, който управлява последните 10 години, казва: аз нямам нищо общо с тези водопроводи, те са прекарани преди 40 години. Е, чест и слава на този, който преди 40 години ги е прекарал, ама ти през тези 10 години си имал задължение да ги поддържаш и да контролираш работата им. Нито си ги поддържал, нито си ги контролирал, а си строил едни пътища, които казахме, към ресурса и желанията точно на кой принадлежат? Водещ: Проф. Радулов, в случаите, за които говорим, прави впечатление едно, и то е като общ знаменател – че всички те са съществували от години. Тоест от години се знае, че президентът е с имунитет и е неприкосновен, от години се знаят богатите фамилии, богатите българи по какъв начин трупат богатствата си. И изведнъж внезапно се тръгва към крути действия. Защо? Николай Радулов: Причината е, че докато преди години проблемите, които засягаха управляващите, можеха по един или друг начин да бъдат туширани, то сега държавната машина така се е развалила, че няма друг начин, освен колкото се може по-грандиозен скандал да извади. Ето, хванахме ги лошите. Лошите са богатите. Какво ни казва господин Гешев? Той ни казва, че ще гони богатите до дупка и че те са виновни за всичко. Няма никакво значение как са спечелили богатството си. Водещ: Ама кой им е съдействал? Николай Радулов: Вие ще видите, че много трудно господин Божков по отношение на лотарията ще може да бъде обвинен в извършване на престъпление, по отношение на начина, по който си е плащал данъците. Но какво говорим, тук става дума за някакви 200-300 милиона. Всъщност НАП опрости на много големи фирми, на най-големите богаташи близо 16 милиарда през последните 10 години. Някой да е арестувал НАП? Не виждам там да ходят хора с белезници и да ги изкарват, и да ги показват на всички. Водещ: Нещо повече, оказа се, че те са си раздали като бонуси за миналата година 30 милиона. Николай Радулов: Да, това щях да кажа, че нахалството, когато правиш грандиозен провал в нещо, което си задължен – в опазването на тайната на стотици хиляди, дори милиони българи, ти не само, че отказваш да платиш една мижава глоба от 5 милиона, ами я обжалваш, въпреки че ти ще я извадиш пак от джоба на тези, които са дискредитирал, изхвърляйки им личните данни, така че всеки да ги види и да може да ги ползва, отгоре на това имаш нахалството и да се наградиш за тази работа. И да ви кажа, Агенцията по вписвания и до днес не отговаря на нито едно европейско изискване за опазване на личните данни. Ето, в момента отворете нейните списъци, да видите, че хората са обозначени с ЕГН-тата си във вписванията за фирми – нещо, което е забранено, нещо, което не трябва да съществува. И достъпът до тези ЕГН-та, до фирмените номера, е свободен. Тоест всичко е предоставено на желаещия да извърши престъпление, подправяйки данни. Водещ: Каква е прогнозата Ви, как ще се развива оттук нататък ситуацията? Николай Радулов: Прогнозата ми е много лоша. Господин Гешев ще продължи този театър, който очевидно му харесва, ще арестува наред. Нещата ще се влачат, защото Вие виждате, че тези обвинения, ето сега например на Божков ще му предявят 7 обвинения, едното е за организирана престъпна група. Кога се разбра за тази организирана престъпна група? Онзи ден ли, кой разбра за това нещо, ГДБОП ли? Ние трябва да разберем как така хора, които отказваха, дори когато им се поднасяше на тепсия информация, да я възприемат, името на Васил Божков не се споменаваше, също както на други олигарси въобще в публичното пространство. И изведнъж днес се оказа, че това е един от най-големите олигарси и престъпници в България. Ами Вие спомняте ли си, че имаше преди много години, по времето мисля, че, може и да греша, когато министър-председателят беше главен секретар, една група за поръчкови убийства на бай Добри. И всеки ден се ловеше по една фабрика на убийства, и най-накрая нищо не можа да се докаже, и всички бяха освободени. А групата на бай Добри определено тогава се свързваше с Васил Божков. И какво се направи? Тоест всичко, което държавата би могла да получи като сигнална информация за това, как този човек е трупал капиталите и влиянието си, в службите определено се знае. Но никой не си е мръднал пръста, докато не е получил заповед. И тук ще направя една връзка – когато няма заповед, никой не пипа никого от олигарсите. А представете си пък случайно някакъв прокурор, който и да е, по своя инициатива да създаде производство за държавния глава, това е нонсенс. Това, ако не ти се обади лично министър-председателят, е абсолютно невъзможно. Няма такъв куражлия. Цоня Събчева

30 Януари 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“