ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Боил Банов: Законосъобразно са регистрирани 212 предмета от колекцията на Васил Божков, ние ще проверяваме и тях, и всички останали хиляди предмети

Министър Боил Банов: Законосъобразно са регистрирани 212 предмета от колекцията на Васил Божков, ние ще проверяваме и тях, и всички останали хиляди предмети

Боил Банов, министър на културата, в интервю за предаването „Лице в лице“ на БТВ
Водещ: Главният прокурор Иван Гешев възложи на министъра на културата Боил Банов да провери и изясни о...

7 Февруари 2020 | 18:59 | "Лице в лице", БТВ

Министър Боил Банов: Ресорът на Мария Габриел е най-доброто възможно за България

Министър Боил Банов: Ресорът на Мария Габриел е най-доброто възможно за България

Боил Банов, министър на културата, в интервю за предаването "Плюс-минус" на Нова телевизия Водещ: Този следобед в предаването ни гостува господин Боил Банов – министър на културата. Добре дошли. Боил Банов: Здравейте. Водещ: Ще говорим, разбира се, за култура, но ще говорим и за някои ситуации, казуси, които предизвикаха медийно внимание. Ако искате да изкоментираме това, което се чу в анонса – много оспорван ресор – иновации и младеж. Стана ясно, че вътре е образованието, стана ясно, че всъщност има доста пари в този ресор. Как това ни се отразява на нас като възможности за култура – средства, програми? Боил Банов: Първо да кажа, че това е една огромна гордост за нацията. Да имаш комисар в ресор образование, култура, наука, спорт, иновации и младеж – това е огромна гордост за нацията, за всички нас. Няма нещо, което да е по-обичано в България във всичките години на развитието на тази държава, от образованието, от науката, от младежта, от спорта. Няма нещо, което да е по-належащо да се разрешава в днешния ден в тази демографска криза и във всички проблеми на Европа и на света, от образованието, културата, науката, младежта, спорта. Така че това е огромна гордост. Въобще не ми се говори за милиардите. Да, те са много, ресорът е огромен. Да, сега в новия период ще бъдат още повече вдигнати. Не това е важното, ние не сме комисионери, за да броим какви милиарди кой ресор има. Най-важното е, че можем да се чувстваме горди от този избор. Това е огромно уважение и това е ключов ресор в развитието на Европа и на България в момента. Водещ: Господин Банов, на какво отдавате тогава и от гледна точка на някои политици, от гледна точка на медии, които споделиха мнение, че едва ли не Мария Габриел е понижена и че този ресор нямал толкова голяма тежест? Боил Банов: Отдавам го на две неща. Едното се нарича избори. И то си остава за тези хора, които заради изборите могат да говорят такива недалновидни неща. Второто, което е по-лошото обаче, има едни хора, които непрекъснато скандират, излизат напред с образование, култура, наука, а всъщност не разбират какво е това, всъщност подценяват тези неща за развитието на обществото. И тези хора са най-страшни за мен. Водещ: Добре, бихте ли могъл да бъдете малко по-конкретен обаче, конкретно за България, защото съжаляваме, че принизяваме разговора до пари, но нека да го обърнем в проекти. Боил Банов: Е как, те са там най-големите, най-обичаните, от които се ползват и българите. Това е „Еразъм плюс“, това е „Творческа Европа“, киното се финансира през такива проекти. Това е огромен сектор. За науката проекти, отношението, знаете, на правителството към БАН в последните години много се промени, много залага правителството на БАН, много залага на науката, много залага на образование. Това е най-доброто възможно за България. То няма лош ресор, разбира се, в цялата структура, европейска. Но този ресор ще даде възможност за много по-голям… дори само това, което говорим в момента, то активизира хората, те започват да се интересуват какви са тези програми, какво е реалното приложение. Водещ: В България със сигурност ще има много въпросителни по това може ли госпожа Габриел да натисне повече пари да се насочат към България. Има ли такава възможност или по-скоро процедурите са абсолютно ясни, така че няма да може да има някакъв лобизъм за България? Боил Банов: Аз бих казал така – не дай Боже да може да натисне. Не дай Боже да може да натисне. Не е в това смисълът. Ако Полша взима ресора хикс, а България взима ресора игрек, това не означава, че от ресора хикс ще потекат пари към Полша, а от ресора игрек към България. Но това означава по-лесен достъп на идеите на нашите хора на науката, образованието, спорта, културата, по-лесен достъп до Европа. А ние тук имаме страшно мислещи хора с много идеи. И това никак не е малко. Защото това ще бъде секторът, който може би най-много ще се развива в следващите години. Водещ: Добре, господин Банов, да ви върнем в злободневието на ресора, който вие управлявате. Едно разрешение за изграждане на мансарден етаж, изграждане на етаж на една сграда, която се счита за една от най-красивите в София, на ул. „Иван Вазов“, паметник на културата – разрешение, което подведомствена ваша структура дава. И се появяват притеснения, че това нещо влиза в противоречие и в разрез с подробния устройствен план, тоест пак има някаква шашма. Хвърлете светлина дали е така. Боил Банов: Значи, шашма няма никаква. Има някаква заигравка, вероятно заради специфичното време за избори, някаква заигравка на определени хора, които или не разбират за какво иде реч, или разбират, но се опитват да го модифицират, за да създадат напрежение. Водещ: Кои са тези хора? Боил Банов: Не мога да кажа. Аз например гледах някакви репортажи, че… сега да не сбъркам нещо, но примерно кметицата на район „Средец“ или нещо такова, седеше и защитаваше някакви такива тези. Значи, няма вдигане на ниво. Няма. Водещ: Тоест няма да има такъв етаж? А какво ще има? Боил Банов: Не. То и сега го има етажът. Само че, когато 1920 година е започната сградата да се надстроява, да се преобразува и тя след това е претърпяла няколко такива намеси, всъщност видът, в който е била, тя е била с мансарден етаж. Тоест, ако сега нещо ще се допусне, то е възстановяване на сградата във вида, в който е била 1920 година. Като, подчертавам, без да се повдига от сегашното положение на сградата никакво ниво, нито сантиметър. Водещ: Не се отразява на фасадата? Боил Банов: Не само. Тя би трябвало фасадата, понеже този архитект така строи, той строи с мансарда винаги, и понеже му е преобразувана сградата после, ако това стане… Като тук една вметка ще сложа – това са работни проекти, ние нямаме проект още, където да ни е показано как ще стане и дали ще го одобри институтът или не. Той може да го одобри единствено, ако той наистина пази, имаме архивни снимки от 1920 година. Ако ще копираме 1920 година, ще се пусне. Но, пак казвам, то няма надстрояване. Това е абсурдът на тези, които вадят тази теза. То няма. То и в момента го има етажът, ако го покажете сега. То си го има, само че с едни малки прозорчета, строен по различен начин, видоизменен е въобще проектът на първоначалната сграда. Водещ: Тоест вие категорично казвате, че не се нарушава действащият поробен устройствен план по никакъв начин? Боил Банов: Как ще се нарушава, като сградата нито сантиметър не отива нагоре? Просто сега етажът е направен по-съвременно, а ако се направи мансарден, ще бъде както си е било. По архивни снимки, пак казвам, имаме фотоси при нас, аз като съм го направил това, съм искал все пак, защото е централна част, аз познавам много добре сградата, съм искал да знам какво разписвам. И са ми показани снимки от 1920 година как тази сграда е изглеждала. Водещ: Обвързвате го с избори, обвързвате го с политически интерес, обаче ето тук – Дружество на архитектурно наследство при Съюза на архитектите, Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство и частно лице. Тоест няколко играчи го възприемат така. Смятате ли, че… Боил Банов: Ами те може да го възприемат, ама аз ако имате време, телефонът ми е там, ще ви покажа и снимката на сградата. Аз не говоря някакви неща въобще. Казвам първо, няма надстрояване, няма нито сантиметър над котата, която е в момента. И ако това е допуснато да се направят проекти, за да се види как биха изглеждали проектите. Ако се представят проекти, които са както 1920 година, без никакво надстрояване, а връщане всъщност към автентичността – това, което ние трябва да правим – към автентичността на сградата, може да се допусне. Това е казусът. Тоест казус няма. Водещ: Може да се допусне, но може и да не се допусне. Има ли опасност обаче други такива сгради, пак старинни и пак културно наследство, също да кажат – то и ние тук трябва да го пипнем така. То това е притеснението. Боил Банов: Какво да пипнем? То няма надстрояване. Какво да пипнем? Ако имаше надстрояване, разговорът е съвсем друг. Тогава ме питате – защо, господин Банов, разрешавате в центъра, на какво основание, как? Но тогава аз няма да го разреша. Разбирате ли? Всъщност автентичната сграда е с мансарда – това трябва да се знае. Водещ: Разбрахме тезата ви. Всички замесени, които казват, че този казус нарушава под някаква форма законодателни актове, ли свързвате с някаква политическа дейност? Боил Банов: Не, времето е такова. И аз вече станах раздразнителен. Защото аз даже предпочитам в моята работа да имам корективи – и граждански организации, и други. Водещ: Всеки прави грешки. Боил Банов: Добре е да имаш корективи, защото така можеш да растеш и ти, така в крайна сметка можеш да бъдеш полезен за сектора, в който работиш. Но корективи, когато те имат някакво основание. Водещ: Ето, снимката се вижда. Това червеното… Боил Банов: Не, това червеното е сега съществуващото, което е с едни малки прозорци, които дори не отговарят долу на… то си има термин на това. Виждате ли долу как са квадратите, а тези прозорчета… Водещ: А тази пунктирана линия отгоре? Това ли е този мансарден етаж, който ще се… Боил Банов: Няма. Значи, нивото, на което е сградата досега, на това ниво ще се работи. Пак казвам, няма сантиметър нагоре. Водещ: Аз си признавам, че не мога да си го представя да се работи и да остане, но… Боил Банов: Съжалявам, че не взех телефона си, за да ви покажа автентичната сграда от 1920-та, то много ясно се вижда за какво иде реч. Водещ: Вие го свързвате с политика. С политически обаче контекст беше и преди парламентарните избори свързано вашето име. Помните прословутия скандал „Ало, Банов съм“, обаче в крайна сметка нещата се поизясниха. Там с Ларгото сега каква е ситуацията, докога тези плочки ще се чупят, господин Банов? Боил Банов: Ще се чупят, докато минават тежки машини отгоре. Тези плочки са направени, за да може да се отводнява около тези куполи в една сложна система. Между другото, архитектите на обекта работят върху това дали има някакъв механизъм, по който все пак да може да са по-устойчиви на човешка грешка и да мине там кола. Да ги усилят отдолу с някакви стоманени крачета. Водещ: Устойчивостта на колко килограма е на една плочка? Боил Банов: Тя е базирана на сто. Водещ: Защото при сто… има и хора, които са по-тежки от сто килограма. Боил Банов: Има, ама то там не би трябвало по принцип да има никой, който отива… Водещ: Да не се минава въобще. Боил Банов: Вижте, това е все едно тази чаша – това е куполът. Става дума за три реда плочки, които обкантват, а не за цялото Лагро. Обкантването е всъщност това, което поема водата надолу. И никой не е предполагал, че някой ще отиде на тези два реда да седи. Водещ: А то пък даже коли минават, така ли? Боил Банов: А то се стига до това, че минават коли, скейбордове влизат, колела и т.н. Затова сега правилното решение е, общината размишлява върху това, работим заедно – или някакви кашпи да се сложат, да бъде красиво, но да не може да влиза машина вътре, техника да не влиза. За човек няма проблеми, те човек издържат. Работи се по тези решения. Добре е да се намери някакво по-стабилно решение, защото на мен, нали разбирате, никак не ми се иска да се разхождам по студията през една година да обяснявам какво пак стана с тези плочки. Надявам се, че кашпите ще приключат въпроса. Водещ: А всички тези ремонтни дейности утежняват ли бюджета? Тоест плащаме ли ние за тези ремонти? Боил Банов: Не. Ако има някаква грешка или недомислие, това са си проектантски грешки, грешки на изпълнителя. Те си ги поемат. Значи това е изцяло в гаранционен срок, гражданинът не е натоварен по никакъв начин с плащането на тези ремонти. Водещ: Сега пак по друга тема, съжаляваме, че все ви питаме за неща… вие може би искате да говорите за успехите в културата. Обаче текущото злободневие – питането на БСП, на опозицията, господин Иван Ченчев, за биеналето във Венеция, финансиране някакво прозира, как да го наречем, не такова, каквото трябва да бъде – прозрачно и прочие. Дайте, моля ви се, и там някакво обяснение за обществеността. Боил Банов: Какво да дам? Значи, това е едно връщане на решение, то е записано в правителствената програма 2017-2021-ва – че едно от нещата в областта на културата, което трябва да се случи, е България да се върне на световната сцена на художниците – венецианското биенале, да застане там устойчиво занапред със сериозна държавна подкрепа. Защото имало е няколко участия на биенале – първото е 1912-та, 1928-ма и т.н., хора сами са се опитвали, нещо са правили, но всъщност всички други държави присъстват там устойчиво. И нас ни нямаше на тази световна сцена. Така че държавата гласува 500 000 лева, които всъщност… Това венецианско биенале не е просто да отидеш и да наемеш нещо. То има един специален статут, там има от сто и повече години хора, които се занимават с това, работят – то е като институция, като държава. Отиваш при тях, те ти казват – тук можеш да дойдеш, само ако имаш разработен статут, за да знаем ние, че са ясни критериите, по които се избира, че идваш дългосрочно. Показват ти къде може… То е една система, в която ние навлизаме, и всички тези пари са използвани ясно, те са качени на сайта на Министерство на културата. Водещ: Има отчет, прозрачност. Боил Банов: Не, то крайният отчет ще бъде ноември. Националната галерия работи с… тъй като ние не сме вътре, не е работа на министъра и на заместник-министъра да организират това. Организира го съответно най-голямата институция в България, която е свързана с такава дейност – Националната галерия. Тя прави всичко. Отчетите ще дойдат ноември. Ако някъде в тези отчети има нещо нередно, те ще бъдат санкционирани и няма да бъдат признати. Но това, което се случва до момента, е един огромен труд, и между другото, огромно признание. Аз днес и в отговора казах – това са над 12 000 посетители, над 600 души е имало на откриването, в тези 600 души смятайте, че от тях туристи няма – всичко това са директори на музеи, коратори, които вървят по световните сцени. Тоест това е много важно за страната, много важно е за мотивацията на хората, занимаващи се със съвременно изкуство – да знаят, че след две години пак, пак. Това ги мотивира да работят, да се покажат там. Имайте предвид, че там се седи повече от 6 месеца. И, както казах днес и на депутатите, то е комично. Ние ако искаме да преразходваме… Значи, аз пращам хората на официалното откриване да отидат и ги настанявам в Местре. Не знам знаете ли Местре къде е. Местре е в Елин Пелин. Значи, караш някого в София да дойде гост в парламента, а спи в Елин Пелин и пътува с градския транспорт или с влакчето. Това правят нашите хора. По-евтино е, защото когато биеналето ми показаха цените на хотелите, защото там става струпване от цял свят, и цените бяха толкова нагоре, аз казах – търсете около. И ги пратих в Местре, все едно в Елин Пелин, и да пътуват всеки ден с градския транспорт. Е, защото искаме да разходваме ли го правим това? Водещ: Господин Банов, какви са поуките, които могат да се изведат, и лично вие от случая с оперната певица Дарина Такова? Видяхме едни бързи действия, свързани с директорката на това училище – уволнение, после връщане, искане на конкурс от безспорен авторитет, но пък такива били правилата. Стана една каша малко. Боил Банов: Най-важната поука тепърва предстои да я вземем, и тя е свързана с нещо много просто – ние в културата и в нашите образователни институции, нашите училища по култура и изкуства, които са на изключително високо ниво и признати в Европа, а бих казал и в цял свят, ние трябва да намерим начин и механизъм не да чакаме някои от нашите световноизвестни звезди, независимо дали е в пеенето, в инструменти, художник или т.н., ние трябва да намерим механизъм да ги каним, да ги мотивираме, да им се молим да влязат в нашето училище, за да вдигнат още повече нивото, за да може нашите деца да имат още повече одухотвореност в годините, в които учат. Така че това е най-важният извод – ние не сме направили достатъчно, за да провокираме такива личности да влизат в нашите училища и да бъдат част от средното ни образование. И върху това сега ще акцентираме. Затова ще направим анализ и на тези процедури, които са направени там, обаче и на всичките ни училища. И ще направим едно общо решение как такива хора да бъдат мотивирани да влизат по един или друг начин. Защото аз си спомням, навремето Слабаков нямаше диплома, Бог да го прости, за актьор, обаче е един от най-големите български актьори. Водещ: Да, разбрахме. Боил Банов, министър на културата. Благодаря много за гостуването.

13 Септември 2019 | 17:30 | Нова телевизия, "Плюс-минус"