Проф. Румен Гечев: Българското правителство показва на своите ключови партньори в ЕС, че то е по-скоро проамериканско настроено
Проф. Румен Гечев, народен представител от „БСП за България“, в интервю за Радио „Фокус“.
Водещ: Какво е икономическо измерение на санкциите срещу Русия и какво печели и какво губи България от тях – въпросът е към проф. Румен Гечев.
Румен Гечев: Страната ни нищо не печели от тези санкции, тъй като в световната теория и практика на санкциите няма случай, в който санкциите да са успели срещу определена страна. Ще ви дам пример: още от 60-те години има тежки санкции, почти пълни от САЩ срещу Куба, считахме, знаете, дълги десетилетия, че Куба издържа благодарение на икономическата подкрепа – възмездна и безвъзмездна от Източна Европа и най-вече от бившия Съветски съюз. И какво се оказа, че въпреки санкциите Куба оцеля, макар и с висока цена за тях с определени загуби. Но няма просто случай в историята, където санкциите да са накарали някаква държава да промени своята политика, поради което икономисти и политици се отнасят с огромни съмнения към резултата от санкциите. Що се отнася до България, ако погледнем статистиката, ще видим, че ние на практика почти на половина сме съкратили търговския си обмен с Русия, в сравнение с периода 2012-2013-2014 г. да кажем и с 2019 г., според последните данни. Но проблемът за България е, че самият характер на санкциите и групата стоки, които налагат санкции най-вече за селскостопански стоки, загубите на България, мисля, че няма да е пресилено, са едни от най-тежките в рамките на Европейския съюз. А да не говорим за САЩ, които инициираха санкциите и оказаха политически, а и икономически натиск върху Брюксел, а Брюксел от своя страна разпредели натиска върху най-слабите звена на ЕС. И докато французи и немци се ослушваха и си увеличаваха инвестициите основно за Русия, трябваше с някой да си „измият ръцете“ и за голямо съжаление слугинажа от българското правителство изпълни тази функция. И мога да ви кажа и конкретни числа, например: САЩ, които инициираха тази процедура, си намалиха търговския оборот с Русия само около 20%, докато оборота на ЕС, като цяло е около 30-32-33% като най-голям спад е малко над 40% в селскостопанска продукция поради, което казах, че тя засегна в най-голяма степен България. Значи, ако преди въвеждането на санкциите ЕС е търгувал с Русия стоки за около 340 млрд. евро и услуги за още около 40 млрд. евро, това прави почти около 380 млрд. евро. Но преди 2 год. стигна 191 млрд. евро или почти два пъти по-малко, но интересното е, че последните 2 год. се забелязва коренен поврат в поведението на ключовите икономики в ЕС, най-вече Франция и Германия. Германия, например, по данни на немската статистика потвърдена и от руско-немската палата, само за първите 2 месеца на 2020 г. немците са изнесли стоки за над 9 млрд. евро в Русия, което е скок с около 30%. Да не говорим за инвестициите на Франция и на Германия. Германия, например, миналата година президентът на „Мерцедес“ и г-н Путин президентът на Русия, откриха нов завод на „Мерцедес“ на 40-50 км. от Москва, където ще произвеждат 30 000 коли „Мерцедес“ годишно клас Е, а вече „БМВ“ имат завод в Калининград. „Ауди“ имат завод в Калуга, което също не е далеч от Москва. В същото време французите инвестират масирано, изкупиха 10% от акциите на новите инвестиции на Русия в Арктика за добив на природен газ и на нефт, а пък френски и немски фирми, както знаете, инвестират в стотици милиони евро в „Северен поток 2“, който скоро ще бъде завършен. Та докато България стриктно изпълнява ограниченията и понася загуби в стотици милиони евро и пазари в Европа, нашите, така както ги нарича г-н Борисов, началници – Франция и Германия, си плетат кошниците в Русия, американците възстановяват и те последните две години търговските си обороти с Русия, в това число закупуват между впрочем, много интересно, САЩ наложиха санкции за продукти като да кажем най-вече селскостопанска продукция най-вече от Източна Европа за Русия, а самите те увеличават покупките на ракетни двигатели, тъй като десетилетия знаете, че програмата на НАСА, изстрелването на спътници, на ракети разчитат на ракетни двигатели на Русия и затова санкции странно защо там няма. Та отново българите, водени от това правителство, понасят загуби и плащаме много висока икономически и политическа цена.
Водещ: Проф. Гечев, как обаче го правят Франция и Германия? Хем са солидарни в ЕС и с обявяването на санкциите, хем си развиват отношенията, и както вие казахте, си плетат кошницата?
Румен Гечев: Чудесен въпрос. Плетат кошницата по един, направо ще го нарека недипломатично, по един циничен начин и двоен аршин. Докато балами като България не могат да изнасят крайна продукция, защото няма как да изнесеш на части да речем консерви, месо и други продукти, немците и французите какво правят? Те компенсират намалението на търговията със стоки с увеличение на преки и косвени инвестиции в Русия. И по този начин, изнасяйки производства в Русия, те всъщност няма нужда да изнасят стоки и да попадат под санкциите. Примерът – с производството на леки автомобили. Те отчитат износ на части за леки коли в Русия, които не подлежат на санкции, те не изнасят крайна продукция като леки коли, те изнасят части за коли и ги сглобяват в Калининград до Москва и в Калуга. И хората си произвеждат десетки хиляди автомобили за стотици милиони в Русия и ги реализират. А по отношение на инвестициите в различни производства гледам, че няма водеща немска или френска, или италианска, или испанска фирма, която да не е представена в Русия. Мило и драго дават и американски инвеститори да участват в Русия, особено в енергийния сектор, в транспортния сектор, в инфраструктури, както ви казах, в космическата индустрия. Изключително цинично е това, че политиците на водещи страни, уж наши партньори, от които трябва да се учим, когато са правили листата от стоки, които подлежат на санкции, естествено са си направили сметката така, че да не бъдат засегнати в никаква степен или в минимална степен, а да прехвърлят тежестта върху източноевропейските страни. Само че и от източноевропейските страни се оказаха доста умни и рационални чехи и унгарци, да речем. Ще ви дам още един пример. Също поради слугуването на Вашингтон и Брюксел нашите управници държат в калта два перфектни нови модели реактори за 600 милиона евро, които лежат в калта в "Белене". А пък правителствата на Чехия и на Унгария отказаха да се подчинят на натиска от Брюксел, разбирайте на Вашингтон през Брюксел, и заедно с „Росатом“ са в процес на разширяване на техните ядрени мощности. И сега, когато ЕС налага зеления пакет, което ще рече, рязко намаляване на емисиите на вредни, на вредни емисии, в това число на въглероден диоксид, на серни окиси, това означава спиране или поне в близките години силно намаляване на производството на електричество от ТЕЦ-ове, базирани на въглища, да речем. И сега се оказва, че Унгария и Чехия са подготвени за зеления пакет, защото те ще си произвеждат електричество с разширените ядрени мощности. А ние умните в кавички българи, нашите политици, предсрочно затвориха едни отлично работещи реактори в "Козлодуй", и сега, както казах, държат вече десетилетия "Белене", което е замразено, което отдавна трябваше да бъде приключено и с което ние сега с огромна лекота щяхме да се справим с новите изисквания за зелени технологии на производство и с високи стандарти за опазване на околната среда. Но вместо това, докато нашите управляващи слугуват за сметка на българския народ и другите си плетат кошниците, всъщност на хоризонта се задават нови неприятности за България. Тъй като това слугуване ни постави в крайно неблагоприятна изходна позиция сега, когато ще започне реализацията на програмата на ЕС с т.нар. зелен пакет.
Водещ: Проф. Гечев, как България може да направи така, че хем да бъде солидарна с ЕС за санкциите, хем да няма отрицателен търговски баланс с Русия?
Румен Гечев: Това също е чудесен въпрос. Ние няма как да нямаме отрицателен търговски баланс с Русия, тъй като отношението на вноса към износа е на практика 6:1 в полза на вноса, разбира се, от Русия. Нашият износ е около 800 милиона лева. Това са едва 400 милиона евро, а вносът ни е за над 6 милиарда лева, което прави над 3 млрд. евро. И причината е, че ние няма как да не внасяме енергийни носители, а поради географското ни разположение ние нямаме възможност да диверсифицираме толкова много доставките. Но даже и да ги диверсифицираме частично, пак казвам, възможно е само частично, въпреки спекулациите, това с нищо няма да промени търговския баланс на България от гледна точка на вноса на енергийни носители. Но това, че ние имаме голям търговски дефицит с Русия поради вноса на такива вносители, означава, че ние трябва да направим всичко възможно да използваме потенциала на Русия като пазар, на който да изнасяме. И точно тука е проблемът на България. Докато ние стоим настрана от руския пазар по криво разбрани идеологически и политически причини, докато ние изпълняваме идеологически поръчки, а поръчителите на тези поръчки си плетат кошницата и си увеличават инвестициите и вече и износа и вноса към Русия, ние всъщност загубихме пазари, на които отдавна се настаниха поляци, унгарци, чехи, словаци, французи, италианци и т.н. Страхувам се, че вече е късно, макар че никога не е прекалено късно, за да се опитаме да възстановим част от тези пазари, но ще ни бъде все по-трудно. Защото ние събрахме и доста, как да ги нарека, черни точки в отношенията си с Русия, защото се оказваме, почваме да се конкурираме с поляците, а те са най-големите русофоби. Провалихме "Южен поток" и създадохме проблеми не само на Русия, ние създадохме проблеми на България, защото вижте и сегашната ситуация каква е. Ние на практика с провала на "Южен поток" фактически принудихме Русия да търси алтернативни варианти през Турция, сега отношенията между Русия и Турция се влошават, което ще рече, част от вината за проблемите, които би имала Русия с доставката на природен газ през Турция, което може да се окаже проблем при определени условия, ще падне върху България, която на практика саботира проекта по външни поръчки. Същото по отношение на "Белене". Там ние на практика блокирахме реализацията на един проект, който е в интерес на България и не само на България, и на Балканите. Защото Балканите в следващите 20-30 години ще продължат да изпитват недостиг на електричество и ние не само че пропускаме стотици милиони евро от износ на електричество, но ние създаваме проблеми и на околните страни. Даже, ако се върна на "Южен поток", а и сега на „Балкански поток“, в който ние сме най-слабото звено, защото не сме си завършили проекта, тръбата от Турция към Сърбия. Обърнете внимание, че вашият премиер г-н Борисов, не знам как не го е срам да ходи в Сърбия да реже лентичките и да се среща с премиера на Сърбия за това, че те са си завършили тръбата до българската граница, но сега нашите съседи и Централна Европа и Западна ще ни чакат, докато ние евентуално довършим тази тръба. И тя ще бъде на практика с три пъти по-нисък капацитет, отколкото тръбата, която беше предвидена в "Южен поток". Та искам да кажа, че България не само си създава проблеми, слугуването създава проблеми не само за самата България, но тя създава проблеми и за нашите партньори, които са много изнервени от такова поведение на България. Освен това искам да ви кажа, че ако проследим "Южен поток", ако проследим санкциите, които реализира България срещу Русия и които се различават от поведението на Франция и Германия, ако прибавите към това слугуването на България, която се опитва и на второ четене в парламента правителството да прокара договора СЕТА, който е договор между Канада и ЕС за търговия, но водещите две страни Франция и Германия изчакват и се въздържат от ратификацията на договора, българското правителство, за да слугува и да направи добро впечатление на американците, тъй като американците през Канада много лесно ще увеличат износа си за ЕС, регистрирайки свои поделения в Канада, възползвайки се от търговските преференции, нещо, което не се харесва на Франция и Германия. България, нашето правителство прави всичко възможно сега нашият парламент да ратифицира този договор, преди Франция и Германия да са го ратифицирали. И по този начин българското правителство показва на своите ключови партньори в ЕС, че то е по-скоро проамериканско настроено, отколкото проевропейско, което също няма да остане ненаказано. Та нашата външна политика и външноикономическа политика от позиция на партер ни е поставило това българско правителство, то ни създава проблеми в отношенията с Русия, да не говорим за Китай, но ни създава проблеми и с двете водещи икономики, останали в Европа, Франция и Германия, само и само да слугува на някакви други интереси и това слугуване на нас ще ни струва все по-скъпо.
Цоня СЪБЧЕВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Румен Гечев: С работа на парче управляващите искат да решат сложните български проблеми
Проф. Румен Гечев, народен представител от БСП за България и заместник-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“...
Проф. Румен Гечев: Сделката за F-16, Блок 70 е неприемлива за България, реакцият...
Проф. Румен Гечев: Предложението на ГЕРБ за 11 пъти намаление на субсидиите на п...
Европейски избори 2019: Проф. Румен Гечев: Минималната заплата в България ще се увеличи съобразно растежа на БВП и когато държавата започне да си изпълнява функциите по контрола
Проф. Румен Гечев, кандидат за евродепутат от листата на „БСП за България“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Кандидатите за европейски депутати на БСП ще се борят в ЕП за налагането на единни минимални заплати и пенсии за целия ЕС, които да покриват твърд процент от необходимата издръжка на човек. Според тях това е начинът България да стане по-добро място за живеене. Постижими ли са за страната ни през близките години единните ставки на минималната заплата и пенсия и как реално ще изглеждат предвид разликите в стандарта на различните държави и съответно различните стойности за издръжка? Очакваме анализа на проф. Румен Гечев, кандидат за евродепутат от листата на „БСП за България“. Какво означава вашето виждане за обвързване на минималните заплати и пенсии във всички страни-членки с минимален процент от необходимата сума за издръжка на един човек? Румен Гечев: Благодаря ви за въпроса. Тъй като става дума за социална Европа и за това, че във „Визия за Европа“ на БСП ние обръщаме внимание на този изключително важен въпрос за всеки българин. От тази гледна точка ние предлагаме минималната работна заплата и пенсия да бъдат формирани на базата на общ европейски механизъм, вие правилно казахте – като процент от минималната издръжка на живота. Или в Европа се обсъжда вариантът като процент минимална работна заплата да бъде 60% от средната работна заплата за съответната страна. Тоест във вашия въпрос правилно беше поставено изискването да се съобразим със степента на икономическо развитие на отделните страни-членки, тъй като, разбира се, на този етап няма как минималната работна заплата, минималната пенсия или съответно средната работна заплата и средната работна пенсия да са същите като в Германия, Франция, Италия и други развити страни от ЕС. Би било чудесно, ако ние можехме да имаме такива заплати и пенсии, но те трябва да бъдат изработени от българската икономика. Разбира се, това е въпрос и на разпределение на национално богатство, но така или иначе на този етап редица страни от ЕС не могат да си позволят да изплащат такива заплати и пенсии. Затова, съобразявайки се със степента на икономическо развитие, нашият подход е европейски. Ние искаме да се разработи и приеме от новия ЕП и от новата ЕК общ стандарт на Европа като подходи, като проценти от показателите, за които стана дума. И това ще доведе до увеличение на пенсиите и работните заплати, защото нашите икономически анализи, които напълно съответстват и на заключенията от анализи на водещи европейски аналитични институции, показват, че в България минималната работна заплата, а съответно и минималната пенсии не отговарят на възможностите на БВП на България в смисъл, че ние имам сериозни проблеми с разпределението на БВП. Все по-малък брой от българите присвоят все по-голяма част от БВП. Казано на обикновен език все по-малко българи стават все по-богати, а все повече българи стават по-бедни. Това не е приемливо и ние, следвайки принципите на Европа за социална пазарна икономика, социално пазарно стопанство, във „Визия за Европа“ БСП предлага именно европейски подход за решаването на този проблем. Водещ: Проф. Гечев, как реално това ще се случи в България? Каква трябва да бъде минималната заплата и минималната пенсия, ако се обвърже с еднакъв процент с останалите страни-членки на ЕС? Колко да бъде този процент? Румен Гечев: Правени са такива предварителни разчети, но според нас минималната работна заплата в България е с поне 20% по-ниска от заплатата, която би трябвало да бъде. И за да не влизам в детайли от начини на изчисление на заплатите, искам да ви кажа, че в България минималната работна заплата е по-ниска от тази в Сърбия. Тя е значително по-ниска от тази в Румъния. Хайде, да кажем, за Сърбия разликата е от около 30-ина български лева, между 30 и 40, но в Румъния разликата е 70-80, дори до 100 български лева. А в същото време страните около България, Сърбия даже не е член на ЕС, Сърбия преживя тежка война, Сърбия, Бивша Югославия, преживя разпад, Сърбия има проблеми с известна изолация от страна на Европа в редица случаи поради геостратегически проблеми. И въпреки това минималната работна заплата в Сърбия е по-висока от тази в България, която е страна-членка на ЕС вече 12 години. Същото се отнася и за Румъния – предпоследната в класиране по жизнен стандарт в ЕС с такава значителна разлика по български стандарти. И ако сравните БВП на човек от населението, което е широко използван показател при такива сравнения, Румъния, Сърбия и България, да не говорим за други развити страни в Европа, ще видите, че делът на минималната работна заплата, даже и на средната работна заплата в БВП е значително по-малък, отколкото същите заплати в Сърбия – ето, една страна, която не е член на ЕС и в Румъния, която е предпоследната в ЕС. Да не говорим, че в страни като Гърция, която преживя тежка финансова и икономическа криза, от която още не е излязла напълно, там месечните помощи за безработни са по-високи от най-високата средна заплата в България примерно в София – около 1400, 1500 лева. Тези факти показват, че нещо не е наред с разпределението на доходите в България и то не е наред също и според Европа, защото Европа ни казва, че според техни изчисления, публикувани от Евростат и Европейската агенция по статистика, в България се изразява най-силната социална поляризация. Тоест тук най-бързо богатите стават най-богати и все повече българи стават все по-бедни. Според наша статистика, а и на Европа в момента, 1 милион и 600 000 българи живеят под чертата на бедността. Всичко това показва, че ние имаме сериозен проблем, който трябва да се реши по два начина. Първо – най-добрата социална политика, водеща до по-високи доходи и заплати – това са инвестициите. България в момента се намира в трагично състояние. 9-10 пъти са по-малко чуждите преки инвестиции в България сега, отколкото преди 10 години, което е трагично за икономиката ни. По-малки са и вътрешните инвестиции в България като дял от БВП. Така че ние имаме сериозен проблем. Трябва да увеличим инвестициите и да променим тяхната структура, в това число чрез промени на европейските политики, европейските програми в Брюксел така, че те да са по-полезни за Източна Европа, в това число и за България. И второ, освен инвестициите, много е важно и кой присвоява резултата от инвестициите. Дали са само определен брой българи, както наричаме някои от тях – олигарси, или са широките народни слоеве. И БСП, която участва в изборите под номер 18 „БСП за България“ и своята „Визия за България“, и в своята „Визия за Европа“, тя предлага конкретни решения на тези проблеми. Водещ: Постижими ли са за България през идните години единните ставки на минималната заплата и пенсия? Румен Гечев: Като ставки са постижими, като абсолютна величина са постижими тогава, когато България се доближи до средните показатели на ЕС по произведени стоки и услуги на човек от населението, тоест по БВП на човек от населението за 1 година. Това не може да стане в близките 3-4 години, но при този мижав процента от едва три процента и три-четири десети, който е значително по-нисък от растежа дори на предпоследния – Румъния, ние няма да достигнем показателите в сегашното състояние и след 70-80 години. При една разумна икономическа политика, залагаща на публично-частното партньорство, на увеличаване и преструктуриране на инвестициите, на повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, възможностите да се доближим до средните показатели на Европа в близките 15 години. Водещ: Проф. Гечев, защо се получава у нас, че минималната работна заплата и минималната пенсия са толкова ниски? Румен Гечев: Причините са две, едната причина е сивата икономика. За голямо съжаление, много от работодателите лъжат държавата, лъжат и работниците си, карайки ги да се подписват под ведомостите им на минимална работна заплата и плащайки им разликата в кеш, под масата, в противоречие на българските закони. Това означава, че десетки хиляди работници в България фактически получават работна заплата, която не е реална. Фактически те получават малко по-голяма заплата, отколкото е фиксирана във ведомостите, както се казва. И това е нарушение на закона, защото първо, държавата се лишава от приходи в държавния бюджет, а тези приходи могат да се върнат обратно при хората под формата на различни социални програми. И второто е, че по този начин хората са ощетени, защото в бъдеще, когато достигнат пенсионна възраст, в техните пенсионни сметки ще фигурират много по-малко средства и техните пенсии ще бъдат по-ниски. Което също е социално престъпление. Втората причина е, че по принцип работодателите, не всички, разбира се, но една значителна част от тях, гонейки натрупването на големи печалби в краткосрочен период оказват натиск върху работниците, поддържайки ниска работна заплата. И обърнете внимание, това има много негативен ефект първо върху българското общество, защото форсира процеса по емиграцията на нашите млади хора, които търсят по-добро възнаграждение. Сега, както виждате, много от работодателските организации обратно искат компромиси от държавата за издаване на визи, работни с разрешение на чужденци, които да дойдат да работят в България на мястото на българите, които напускат страната поради ниските доходи. Ние сме категорично против такъв подход от Българската социалистическа партия. Ние искаме да се повишават доходите в България, за да остават българите в България и да връщаме талантливите българи в България да работят, вместо да се поддържат пределно ниски работни заплати и да внасяме работна сила от чужди страни. Тъй като това води до печалби в краткосрочен период за някои от работодателите, но това може да има и със сигурност ще има тежки последици за българската култура, традиции, за структурата на българското общество, религиозни проблеми и т.н. Българската социалистическа партия категорично подкрепя политиките на увеличение на доходите за задържането на българите, а не за тяхното замразяване и внос на работна ръка от други страни. И ние ще бъдем категорично и в българския парламент, и в Европейския парламент, защото това ще бъде един от критериите за ефективността на политиките. Новата икономическа политика и в ЕС, и на България трябва да бъде политика на по-равномерно развитие на различните страни и региони в ЕС и постигането на обрат в тенденциите на силни емиграционни потоци от някои страни от Югоизточна Европа към Западна Европа, които най-силно са изразени в България. Защото все пак има страни, които постигнаха определен обрат и това е Унгария. В Унгария все повече унгарци се завръщат от чужбина, за да работят в Унгария именно поради възможностите за по-високи доходи и професионална реализация. Докато в България продължава да расте емиграцията на българи, повечето от тях квалифицирани, образовани, нашето общество е направило значителни разходи, но те отиват да създават БВП в други страни. И макар че това не е единственият фактор, политиката на доходите трябва да бъде променена, за да можем да задържим нашите деца, нашите младежи тук в България. Водещ: Проф. Гечев, как ще принудите тези работодатели, които плащат ниски заплати, за да спестяват данъци и осигуровки, да ги увеличат. Как ще промените напластеното с години? Румен Гечев: Това ще стане, като последователно се променят нивата в абсолютно изражение на минималната работна заплата съобразно растежа на БВП на страната, първо. И второ, когато държавата започне да си изпълнява функциите по контрола. Тъй като е публична тайна, че десетки хиляди работници в България се подписват под едни числа във ведомостта за работна заплата, а получават други средства. На това трябва да бъде сложен край и това не е толкова трудно да бъде установено и да бъдат наказани работодателите, които лъжейки в реалната работна заплата, която предоставят на своите служители и работници, те лъжат самите работници в тяхното пенсионно осигуряване в бъдеще. И второ, лъжат българската държава. А държавата това сме ние, всички граждани на Република България. Тоест има достатъчно държавни институции, които биха решили тези проблеми. За съжаление, те не изпълняват функциите си и не правят това, за което на тях разчита обществото и за което им се плаща в крайна сметка. Водещ: Възможно ли е постигането на приблизително изравнени социални условия във всички страни членки? Възможно ли е това да се случи в България, така както е в Германия, във Франция, в Холандия, Ирландия, Люксембург? Румен Гечев: Ще се случи, след като се е случило в доста от страните в ЕС. България е пълноправен член на ЕС. Проблемът на България е, че за разлика от всички останали страни тя не се възползва от големите възможности на европейската интеграция и от икономиката на ЕС, от нейната солидарност, от значимите фондове, които разпределя ЕС за по-слабо развитите страни. Защото, ето например, Полша, Унгария, Чехия, Словакия. Като погледнете техните икономически и социални показатели, тези страни в последните десет-дванайсет години се доближават до средните показатели на ЕС. Дори Румъния, която поддържа годишен растеж от почти 5%, а България в ЕС, като погледнем числата, се отдалечават от средните показатели на ЕС. Това показва, че България в нейната политика, икономическа и инвестиционна има нещо дълбоко сбъркано. Нашата страна не само е последна в ЕС, но и се отдалечава от неговите средни показатели. Така че възможно е, но само при условие, че има промяна в управлението и промяна в икономическата политика в България. Цоня СЪБЧЕВА