СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Проф. д-р Димитър Димитров: Борбата с тероризма вече трябва да е за умовете на хората

Проф. д-р Димитър Димитров: Борбата с тероризма вече трябва да е за умовете на хората

Проф. д-р Димитър Димитров, завеждащ катедра „Национална и регионална сигурност” в УНСС, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

24 Май 2017 | 10:02 | Радио "Фокус"

Д-р Димитър Димитров: България е една от първите страни с интегрирана програма за превенция на хроничните незаразни болести

Д-р Димитър Димитров: България е една от първите страни с интегрирана програма за превенция на хроничните незаразни болести

Д-р Димитър Димитров - директор на дирекция „Обществено здраве” в Министерството на здравеопазването в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус” Водещ: Министерството на здравеопазването публикува на интернет страницата си проект на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2013-2020 година. Какво предвижда документът и какви резултати се целят, питаме доктор Димитър Димитров, директор на Дирекция „Обществено здраве” в министерството. Какво наистина предвижда тази Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести? Имало ли е досега такава, за първи път ли се създава? Димитър Димитров: Да, това е наистина един много значим документ на Министерство на здравеопазването, който предстои да бъде приет в скоро време от Министерски съвет. Може би първоначално трябва да кажем съвсем накратко, разбира се, защо се налага да има такава Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести и кои са те. Може би слушателите не знаят, но почти 80% от изобщо всички смъртни случаи в България и до 60% изобщо в света се дължат на една група заболявания, това са сърдечно-съдовите заболявания, злокачествените новообразувания, хроничните белодробни болести и диабет. Именно поради широкото разпространение на тези заболявания и поради факта, че те се причиняват най-вече от общи рискови фактори като тютюнопушенето, нездравословното хранене, ниската физическа активност и злоупотребата с алкохол, се счита, че когато се намалят тези рискови фактори и се положат мерки за ранно откриване на тези най-често срещани хронично незаразни болести ще има осезаем ефект върху цялостното състояние на здравето на нацията. Именно поради това се налага да има такава национална програма. Това е, разбира се, и в съответствие с подобни програми на Световната здравна организация, както на световно ниво, така и на европейско ниво, тъй като Световната здравна организация поощрява всички страни да предприемат такива национални програми. Това, което можем да кажем и за нашата национална програма, което наистина е новото, е, че България е една от първите страни, която успява да направи една интегрирана програма за превенция на хроничните незаразни болести, защото в миналото, а и все още на много места в страните и в Европа, и в света съществуват частични или секторни програми, примерно само по отношение на тютюнопушенето или за нездравословното хранене, или за ниската физическа активност, но тъй като, както разбрахте, всички тези вредни фактори са свързани и водят в аспект на едни и същи заболявания, се счита, че когато се направи една интегрирана програма много по-правилно може да се разпределят и ресурсите и мерките, и действайки във всички направления, да постигате ефекти по отношение на целия този проблем. Така че това са основните мотиви. В миналото, разбира се и в България имаше секторни програми, които от доста време са съществували. Например, имало е секторна програма по отношение на тютюнопушенето, по отношение на храненето, имаше и програма СИНДИ, която беше ориентирана към сърдечно-съдовите заболявания и тези програми, разбира се, също са реализирали своите дейности, също са постигали своите цели, но в много по-частична степен от това, което се опитваме сега да направим с тази нова национална програма. Водещ: Какви резултати се целят с мерките, заложени в програмата? Димитър Димитров: Преди всичко основната цел е да се подобри здравето на населението и да се повиши качеството на живота чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемост и последствието на здравето от основните хронични незаразни болести, които споменах. Основните цели са редуциране на нивото на тези хронични незаразни болести и ранна диагностика за тях. Разбира се за всяка от тези приоритетни цели има конкретни параметри, които са заложени в този проект на програма. Тази програма е за периода 2013-2020 г. И всъщност мога само част от тях да цитирам, тъй като са много, но ето едно от нещата, които е много важно за голяма част от населението, например по отношение на сърдечно- съдовите заболявания тази програма ще се опита да постигне намаляване на смъртността от исхемична болест на сърцето с 10%, смъртността от мозъчна съдова болест с 10%. По отношение на злокачествените заболявания намаляване с 30% на случаите с напреднало злокачествено новообразувание при тези случаи, когато това се проследява сравнително често като ракът на гърдата, ракът на маточната шийка, ракът на дебелото черво и правото черво. По отношение на диабета също се цели с 10% намаляване до 2020 г. на заболеваемостта от диабет. Смъртността от хроничните белодробни болести с 5% и т.н. Голяма е програмата. Към нея има и една много подробна работна програма. Затова всеки, който би желал по-подробно да се запознае би могъл да види на сайта на Министерство на здравеопазването и подробната работна програма на всяка една от мерките, отговорните институции и ведомства и сроковете, в които тези мерки трябва да бъдат реализирани. Водещ: Какво следва като стъпки след приемането на програмата от Министерски съвет ? Димитър Димитров: След приемането на програмата от Министерски съвет в съответствие с работната програма и съответно заложените срокове започва изпълнението на съответните дейности. Както казахме те са насочени в две насоки – веднъж към рисковите фактори, втори път към ранното откриване на водещите хронични незаразни болести. Така че съобразно това, което е заложено в работната програма ще се стартира по всички направления. Може би е хубаво да се поясни, че дейностите, които са свързани с ранно откриване на хроничните незаразни болести се предвижда да бъдат изпълнявани в голямата си степен от общопрактикуващите лекари, както и от медицинските специалисти, които работят в съответната област. Докато дейностите, свързани с превенцията на рисковите фактори, за тях се разчита повече на съответните министерства и ведомства, като Министерство на здравеопазването, на образованието, на физическото възпитание и спорта, на труда и социалната политика, също така Национален център по опазване на общественото здраве и редица други здравни институции, регионалните и здравни инспекции, които са една от основните движещи фигури в тези мерки. Така че общо-взето по всички заложени цели, които са в тази национална програма ще се работи. Много е важно също така да се каже, че приемането й от Министерски съвет означава, че и за тази програма ежегодно ще се отпуска и целеви бюджет за изпълнение на заложените в нея дейности, именно за да може нещата да бъдат практически реализирани. Има и подробна обосновка за необходимите разходи по години за изпълнение на дейностите. Водещ: В какви размери ще бъде този бюджет, уточнено ли е това? Димитър Димитров: Не бих желал да коментирам ТОВА предварително, защото все пак програмата не е приета от Министерски съвет и затова мисля, че не е редно предварително да коментираме конкретни неща като суми и размери, защото все пак това трябва да бъде официализирано, след което би могло вече да бъде изявено. Водещ: Освен публикуването на програмата на сайта на Министерството на здравеопазването, предвидени ли са други форми на обществен дебат преди този документ да влезе за обсъждане и приемане от правителството? Димитър Димитров: Тази програма се изработваше в продължение на повече от 2 години. И именно този дебат и това участие на всички заинтересовани страни е вече факт. Още от самото начало, когато започна работата по тази програма, освен медицинските специалисти, освен специалистите от министерствата, от националните центрове, съсловните организации на лекарите по определените направления, голямо участие в изготвянето на програмата взеха и пациентските организации, също така неправителственият сектор. Извършиха се няколко обществени срещи и обсъждания, включително и проектът на национална програма беше предоставен на Европейското бюро на Световната здравна организация. Тук се проведе също така и дискусия-среща с представителите на Световната здравна организация, именно за да можем да бъдем сигурни, че нашата национална програма напълно отговаря и на насоките и целите на Световната здравна организация. Това е фактически заключителният етап на приемане на тази програма от Министерски съвет. Разбира се тя ще бъде официално съгласувана с всички министерства, преди да бъде приета от Министерски съвет, за да може всяко едно ведомство, което има ангажименти по тази програма да знае и да предвиди своите ресурси, за да могат да се включат и те активно, както е заложено в програмата. Димитър ДРАГАНОВ

19 Януари 2013 | 11:33 | Радио "Фокус"