ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Боян Дуранкев, икономист: България вече не е нетен донор на трудови ресурси за чужбина, а страна с привлекателни социални рамки

Проф. Боян Дуранкев, икономист: България вече не е нетен донор на трудови ресурси за чужбина, а страна с привлекателни социални рамки

Нов стимулиращ пакет готви социалното министерство за връщане на българите от чужбина. За плюсовете и минусите на предвижданите промени разговаряхме с икономиста проф. Боян Дуранкев, в интервю за с...

23 Ноември 2019 | 17:30 | Радио "Фокус"

Проф. Боян Дуранкев, икономист: Отворено финансиране на партии има и сега, и то в големи размери

Проф. Боян Дуранкев, икономист: Отворено финансиране на партии има и сега, и то в големи размери

Икономистът проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС, в интервю за информационния блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“ Водещ: Точката за намаляване на партийната субсидия отпадна поради това, че не е готов докладът на бюджетната комисия. Все пак обаче на този етап не е ясно кога отново тя ще влезе в пленарна зала. По-интересното в случая е, ако наистина партийната субсидия бъде намалена, ако депутатите приемат на второ четене тази поправка, какво ще се случи според вас с партийния живот у нас? Задавам ви въпроса като икономист. Боян Дуранкев: Позволете ми с една дума да обобщя: нищо. Причината е по няколко линии можем да я търсим за един такъв отговор. Първо, до този момент всички партии са получавали официално или неофициално дарения, помощи, членски внос и какво ли не за своята дейност. Това нещо е факт. Второто нещо, което е – една голяма част от партиите получаваха не по 11 лева, а получаваха много повече – нещо, което мълчаливо го приемаха с много благодаря. Водещ: И сега стана ясно, че трябва да върнат тези пари. Боян Дуранкев: Ще върнат друг път. Нека да видим първо как ще ги върнат и второ – в каква форма и какво количество. Но да продължим. Ако един човек започне да има идея да строи къща, той знае какъв материал трябва да събере, какви работници му трябват, какво да бъде заплащането и изчислява горе-долу стойността на къщата без никакъв проблем. Но когато става дума за партийна дейност, такива сметки няма. Нещо повече- партиите в това отношение изглеждат много облагодетелствани, тъй като всичко, което поръчват и което плащат, не минава по линия на логиката на така наречените обществени поръчки. Тоест някой може да поръча плакати, които имат себестойност 2 лева, всъщност да ги плати по 20 лева и след това с този, на когото е поръчал, да споделят по един или друг начин остатъчната разлика. Това означава, че до този момент в България няма ясното как, по какъв начин и колко е необходимо за нормална партийна дейност. Ако продължа по-натам, получава се така, че тези, които са парламентарни партии, те стават монополисти и то финансови монополисти, тъй като изпреварват по дефиниция всички останали партии, които са извън парламента, които не получават и лев субсидия, освен ако не са минали процента, който е необходим. Обобщено казано: до този момент в България няма никакви сметки, никакви разчети какво е необходимо за партийната дейност. Иначе всички партии искат да си имат собствени телевизии, собствени вестници, партийни секретари във всяко село и паланка и разходите за партиите, които вече са толкова много в България, със сигурност вече надхвърлят разходите от времената на Живков за тогавашните две партии. Така че ако трябва само да заключа, това, което става в момента, е по логика, която е без някакви ясни изчисления и без сметки, а просто по волята или на Слави Трифонов, или на Бойко Борисов, или на който и да било – без логика и без точни сметки. Водещ: А как ви звучи отворено финансиране на партиите? Боян Дуранкев: То и сега го има в големи размери. Много интересно е обаче партиите да разкрият точно откъде и по колко получават, защото се оказва, че имаме партии, които получават субсидии от социално слаби, партии, които са силно зависими от новобогаташи и така нататък. Така че и до този момент имаме такава практика – явна или неявна, имаме заплащане на всички избори на избирателите от различните партии, които след това пак се вайкат, че имало купуване на избори. Но как да го кажа, срам е 30 години, след 30 години така наречена демокрация в България въобще да се поставя въпросът дали да се намалят субсидиите на партиите. И най-лошото е, че предварително не се поставя въпросът колко е необходимо за нормална партийна дейност на партиите и то на всички партии в България. Водещ: Обаче има малко и един такъв момент – не прилича ли малко на буря в чаша вода този стремеж към намаляване на партийната субсидия? Дали това може би няма да отшуми след време, защото, ето, днес не е готов докладът на бюджетната комисия? Боян Дуранкев: Какво да го кажа, партийците имат свой начин да се лутат и да казват, че правят гениални промени. И по тази причина не изглеждаме и толкова добре в България, но забележете, в много отношения партиите приличат на неправителствените организации. Каква е логиката на неправителствените организации да се дава повече понякога, отколкото на партиите? Няма някаква логика. Забележете, че трябва да се постави паралелно с въпроса за субсидиите на партиите, и въпросът за това по какъв начин и доколко държавата да подпомага НПО-тата, защото имаме силно облагодетелстване на НПО-та, които след това по един или по друг начин помагат на своите партии. Водещ: Да допуснем, защото наистина е въпрос на прогноза, да допуснем, че тези законови промени влязат в сила. Аз обаче имам чувството, че малките партии първо няма да са съгласни с това и второ – няма как това намаляване да няма отражение върху тяхната дейност. Боян Дуранкев: Да допуснем, че в България вече е трудно да се каже, но имаме кум 300 партии. От тези 300 партии поне 280 са малки. Те реално не получават субсидии от държавата. Те са самоиздържащи се по един или друг начин, докато основните, големите партии, те получават субсидии, както се вижда – изключително високи. Между другото тук не подхожда и принципът на съпоставката, защото в Германия естествено това, което получават партиите на глас, е под наши 2 лева, но в България, която е страна много по-бедна, отколкото Германия, няма логика да се дава много повече на глас, отколкото в Германия. Така че в момента големият въпрос, който се обсъжда в бюджетната комисия и който след това ще се обсъжда в парламента, е големите, едрите, облагодетелстваните партии как, по какъв начин допълнително да бъдат подпомагани от държавата и от бизнеса. Ако позволите да припомня, от повече от 30 години в САЩ тече една дискусия, че големите компании правят много големи сметки на рентабилността, ако инвестират в определени политици и партии, каква възвращаемост ще имат в края на краищата. Същото между другото се случва и в момента при новата кампания на Доналд Тръмп. Ако се погледне неговият щаб, който е Съвета към президента, съвсем ясно личат корпоративни интереси и след това личи кой субсидира, по какъв начин подпомага американския президент. Така че и в България така наречената демокрация в края на краищата ще опре и до малко от държавата и повече от инвеститорите, които ще инвестират в партии, за да провеждат изгодни за тях, рентабилни политики – нещо, което в капиталистическия свят е пределно известно и макар и на него да не се гледа с добро око, се гледа все пак като на реалност. Водещ: Иска ми се да засегнем още една много важна тема, която предизвиква полемика в политически ни живот – намаляването на ДДС за стоките от първа необходимост. Популизъм или реалност? Боян Дуранкев: И в този случай имаме внезапно хрумване – нещо, което не е обосновано, защото се тълкува, че ако например се свали ДДС на хляба от 20 на 5 % и ако цената на хляба в момента е 1,20 лева, тя ще стане веднага 1,05 лева примерно. Но не е така, тъй като производителите много добре си правят сметката, че като им намалят ДДС, те ще могат да си увеличат собствената рентабилност, собствената печалба, като намалят не с 15 %, а примерно с 5-6 % цената на хляба. Между другото такъв ефект се получава и в Гърция. Той беше наблюдаван, констатиран, анализиран. И в другите страни, където намалиха ДДС. Затова препоръката на икономистите са: не пипайте ДДС самостоятелно, правете цялостна данъчна реформа. И още нещо: огледайте по-бързо да увеличавате доходите, а не да смъквате данъците. Напротив – увеличавайте данъците особено на богатите. Това е нормалната икономическа логика в страните, където, не ми е удобно да го кажа, но трябва да го кажа, където има все пак някаква по-голяма степен на демокрация. Демокрацията изглежда разликите, докато пазарът ги изостря. Затова в България, където демокрацията е в силно първичен и ембрионален стадий, ако въобще има, по тази причина в България неравенството расте най-бързо в световен мащаб, измерено от изследване, което излезе през тази година. Затова следващите управленци ма България трябва да помислят за цялостна данъчна реформа и за по-бърз растеж на доходите. Евелина БРАНИМИРОВА

21 Юни 2019 | 14:01 | Радио "Фокус", "Добър ден"