ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Мими Виткова: Здравеопазването е заразено с много проблеми и само отговорни политици биха могли да се справят с тях, ако имат воля

Д-р Мими Виткова: Здравеопазването е заразено с много проблеми и само отговорни политици биха могли да се справят с тях, ако имат воля

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Т...

22 Ноември 2019 | 17:00 | Радио „Фокус“

Д-р Мими Виткова: Много повече пари за здравеопазване нашето общество не може да извади, въпросът е да ги харчим с разум

Д-р Мими Виткова: Много повече пари за здравеопазване нашето общество не може да извади, въпросът е да ги харчим с разум

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Над 10 души, сред които и началникът на Националния осигурителен институт в Силистра, са задържани за фалшиви ТЕЛК-ови решения и фалшиви документи за осигуряване на пенсия. Още през януари акция на Прокуратурата, Икономическата полиция и НОИ показаха, че половината от инвалидните пенсии отиват при хора, които са социално слаби, но реално здрави. Според службите има стотици случаи на фалшиви ТЕЛК-ове в цялата страна, ощетили държавата за милиони. Схемата действа чрез посредници, които получават от 600 до 2500 лева за издаване на фалшиви документи. И въпросът е, как може да се ощети бюджет и граждани за милиони в ущърб на Здравната каса, на НОИ и на фона на недофинансирането здравеопазване с драстични диспропорции във възнагражденията? Отправяме го към д-р Мими Виткова – председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването. Добър вечер, д-р Виткова. Мими Виткова: Добър вечер. Водещ: Д-р Виткова, кое прави възможно издаването и съществуването на фалшиви ТЕЛК-ове за милиони? Мими Виткова: Много са причините за това. Първо, ТЕЛК остана институция на фона на пазарната стихия, която се развихри в здравеопазването, институция, която остана ничия. Виждате, даже ако човек погледне битовата компонента на много от ТЕЛК-овете, там е плачевна ситуация. Лекарите, които останаха да работят в ТЕЛК-овете, работят с някакво минимално възнаграждение. Това не го казвам като оправдание, а като обяснение на ситуацията. В техните ръце, обаче, е правото и възможността да определят групата инвалидност, процентите инвалидност и всичко останало. Останалите им колеги, които от избори на екипи, от цени на медицински изделия и от всички останали безобразия в здравеопазването докарват не само прилични доходи, а докарват бих казала някой път 5-цифрени доходи. Лекарите, които работят в ТЕЛК, видяха единствената възможност да подобрят материалния си статус в това да издават фалшиви решения. От друга страна, редица граждани се намират в не много добро социално положение и също видяха възможност в това да получават някакви доходи с такива решения. И когато така осъществената система заработи, когато няма никакъв контрол – аз твърдя, че в системата на здравеопазването няма никакъв контрол и ако има някакъв, той е абсолютно формален, а не по същество – нещата се случват по този начин и в ТЕЛК. Жалкото е, че в цялата тази ситуация виждате, че са намесени не само ТЕЛК-овете, намесен е и НОИ. Изобщо разкритията за престъпните схеми изваждат на показ цялата деградация на държавата като институции. Водещ: Какво показва тази деградация специално в здравеопазването? Мими Виткова: Здравеопазването, което го реформираме вече още малко ще станат 30 години, аз мисля, тъй като непрекъснато говорим за реформи, аз смятам, че реформата в здравеопазването се състоя. Тя доведе нещата до пълен абсурд. Внушаваха ни, че когато здравеопазването стане пазар, ще бъдат доволни и щастливи всички: и лекари, и пациенти. Видяхме, пазарът докъде доведе: докарахме здравеопазването до сергия. Диспропорциите вътре са ужасяващи, системата работи за обороти, тъй като от оборотите се формира възнаграждението на работещите в нея. Тези обороти първо – не се контролират, второ – са трудноконтролируеми и труднодоказуемо е нецелесъобразността във въртенето на тези обороти, поради което ние виждаме, че дефицитът на средства е ежегоден. Ежегодно се увеличават средства за здравеопазване и ежегодно растат и дефицитите в системата. А диспропорциите във възнагражденията на работещите са отчайващи. Видяхме наскоро протестите или поне опита за такива от медицинските сестри, но в същото време някои от специалностите на лекарите са възнаградени твърде добре, бих казала дори далече над европейските възнаграждения. И обратно – други профили в медицината, и с вас сме го коментирали това, не могат да докарат заплати и до 1000 лева. Това става пред очите на всички управляващи в системата и нещата продължават в този вид. Аз дори си мисля, че вече процесите са толкова дълбоки и толкова напреднали, че е необходимо изключителен професионализъм, голяма политическа вола и обществена подкрепа, за да може системата да се върне към някакво нормално русло, защото какво здравеопазване имаме днес – европейска България, когато европейските здравни системи са социално ориентирани системи. Нашата система е най-пазарно ориентираната система в Европа, защото 50% от разходите са от джоба на пациента. Средно в Европа това са 15% от разходите. Ние ще продължаваме ли да задълбочаваме тези диспропорции и да искаме все повече и повече пари от джоба на пациента? Само преди няколко дни аз бях на среща с министъра на здравеопазването, поисках такава и съм му занесла дебела папка с документи, с финансови документи и доказателства за безобразните вземания на пари от пациента. Преди няколко дни видях вече болница, която си позволява да взема такса за подготовка за приемане на пациента – за да му помогнем да си попълни документите при постъпване в болница взема 10% от минималната работна заплата на всеки пациент, който постъпва в тази болница. Кажете ми какъв е този абсурд? Ние не говорим, че това са 56 лева, но 56 лева са 56 лева. Колко пациенти постъпват днес? И кой дава право за вземане на такива пари? Надявам се министъра на здравеопазването да вземе някакво отношение по тези въпроси, в противен случай ще се обърна към вас медиите, ще изнеса всички случаи, защото те са документирани. Да се надявам, че Прокуратурата, както се самосезира за ТЕЛК-овете, дано се самосезира и за тези безотговорни вземания на пари от пациента. Ние като общество не можем да продължаваме да гледаме какво се случва в здравеопазването и да не изпитваме абсолютно никакви угризения на обществената ни съвест, че става дума за болен човек, на който трябва да му се помогне, а не да се изнудва. Водещ: От една страна, близо 5 милиарда лева данъкоплатците плащат за здравеопазването. През 10-годишния период на българското еврочленство парите от държавния бюджет за здравеопазване са нараснали над 2 пъти. От друга страна, драстични са диспропорциите в заплащането, почти 100 пъти е разликата между най-ниската и най-високата лекарска заплата. 100 пъти – вие сама го потвърждавате. Медицинските сестри продължават протестите си в искане на по-добро заплащане. И какво се получава – в тази система с такова натрупване и преразпределение на средствата, за да оцелее лекар специалист или медицински работник, той трябва да краде. Или съответно, ако е пациент, за да може да закрепи по някакъв начин здравето си – да лъже и да хвърля пари, така ли? Мими Виткова: Ние направихме насила всички лекари търговци. Насила ги направихме. По статут обикновеният лекарски кабинет е търговско дружество. Когато си пуснал търговците в храма, няма храм. Ти си го направил търговец. Всеки търговец работи, за да печели. Лекарят може да печели. Неговата дейност е свързана с работата с пациента, със здравето и с живота на този човек. И ние оставихме пациента и лекаря в директен контакт да определят финансовите си взаимоотношения. Пак казвам – държавата е абдикирала, няма я. Само от тези документи, които съм предоставила на министъра на здравеопазването, първо – той трябваше да знае какво се случва в системата, но това са доказателства документирани. Ако наистина не се вземат мерки, тази търговия със здравето на хората ще продължава. Ние не можем да виним лекарите, пак казвам – това не е оправдание за това, която се случва, защото това е безобразие, но това е обяснението. Казахме им „Вие сте търговци. Ето ви пациента. Търгувайте със здравето му.“ И в същото време пациентът е готов да даде, каквото му поискат – най-тъжното е, че невинаги и парите могат да решат проблемите. Къде е държавата? Може ли толкова години държавата да не се интересува колко струва една става на фирмата Х, един пирон, един гвоздей или какъвто и да е друг медицински консуматив? Никой не знае в България. Поне да накараме производителите да си регистрират производствените цени, за да знаем кое колко струва. Защото сега пак редица профили в медицината, които боравят с тези медицински изделия, освен изборите на екипи, освен всички останали допълнителни плащания, ако някой в държавата – данъчните или другите седнат да направят проверки на фирмите, които предоставят медицински изделия, ще излязат ужасяващи суми, които вървят към определени лекари. Ужасяващи. Валя Ахчиева преди време само една фирма извади на показ и показа, какво се случва. Това е практика и държавата не желае въобще да направи публично достояние цените на тези медицински изделия. Пациентът, когато отива на лекар, той въобще не знае, какво му покрива здравната осигуровка и за какво трябва да плаща. Той плаща за каквото му поискат. Става дума за неговото здраве и за неговия живот. Коя е тази осигурителна система, която работи без правила, защото аз не познавам такава. Водещ: Какво ви каза министър Ананиев на вашата среща? Мими Виткова: Разбрахме се, че ще му предоставя тези документи, надявам се да вземе отношение, но дали ще го направи, аз не мога да кажа. Познавам този човек, отдавна съм работила с него, за мен той е почтен човек, но това не е достатъчно за поста. Водещ: Д-т Виткова, министър Ананиев бе поел ангажимент до края на януари да информира професионалната общност – вашето съсловие, а и обществеността за избрания модел за реформа в здравеопазването. Какво става? Мими Виткова: Чакам. Мина февруари. Водещ: Сега е март. Докога? Мими Виткова: По отношение на финансирането на системата нищо не се случи. Във вашето радио коментирахме в предишно предаване, че всъщност участват всички работни групи и всички работни групи излязоха със заключение, че не може да се направи избор на нито един от предложените два модела, нито да се предложи трети, без да има ясен анализ кое колко струва в здравната система. Такъв анализ не беше предоставен на нито една работна група. И нещата спряха дотук. Доколкото разбрах – работи се, прави се опит за остойностяване поне на болничната помощ, която е най-скъпата. Да видим дали скоро ще бъдат предоставени някакви данни в това отношение. Водещ: Министър Ананиев не ви ли съобщи нещо на вашата среща? Мими Виткова: Не. Не. Това беше съобщението, че се работи по отношение на претенциите на работните групи да се предоставят финансови анализи за реалните цени на здравните услуги. Водещ: Докато се разработват тези финансови анализи, болниците в какво състояние са? И друг път с вас сме говорили, че повечето вече са в реален фалит. Мими Виткова: Виждаме в какво състояние – частните болници са добре – дали цъфтят, или не, но са добре, взимат пари, кой за каквото иска, държавните и общинските загиват. Това е. Върви процес на тотална подмяна на общественото здравеопазване с частно. Можем ли да си го позволим като най-бедната държава в Европейския съюз? Отговорът трябва да дадат други хора, които решиха, че всичко е пазар и че проблемите в здравеопазването можели да се решат с повече пазар. Това е теорията на неолибералните идеолози в здравната система. Само че никой не им задава днес въпросите, докъде стигнахме и защо стигнахме дотук. Водещ: Колко болници са в реален фалит в момента? Известно ли е поне това? Мими Виткова: Мисля, че много голям процент от обществените болници. Общинските са почти всичките, с малки изключения. Областните са много висок процент. Някои от националните са фифти-фифти. Но печеливша обществена болница – може би на пръстите на едната ръка се броят – я има, я няма такава. И никой не задава въпроса „Защо това е така?“ Защо никнат една след друга частни болници, което означава, че частният инвеститор има интерес това да се случва. Защо там нещата са така, а в обществените болници са точно обратното? Отговор на тези въпроси няма. Това се наблюдава от управляващите и от опозицията също, която има изключително голяма отговорност от това, което се случва в социалните системи, включително здравеопазването. Те са странични наблюдатели. От време на време някакви предизборни или околоизборни изблици и никакви задълбочени анализи и никакви конкретни предложения. Включително в документите, които разработи Българската социалистическа партия. Аз там сериозни неща за истински промени в системата не виждам. Хем ще премахваме търговския статут на лечебните заведения, хем ще правим някакви областни холдинги. Холдингът какво е? Нали е търговско дружество, пак търговски статут имат структурите. Водещ: Д-р Виткова, докога може да издържи системата в това си състояние у нас? Мими Виткова: Докато българинът търпи всичкото това. Най-голямата трагедия е, че ние очакваме по улиците да се появят болни хора и едва тогава да реагираме, което е безумие. Болният човек е беззащитен и не можем да очакваме той да реши проблемите на системата. Един път хората, които чакат белодробна трансплантация, друг път – някои онкологично болни. Може ли така да се решат проблемите на системата? Съдбата на давещия се е захвърлена в ръцете на самия давещ се. Водещ: Какво може да бъде най-бързото решение или поне пътят към него? Има ли такова? Мими Виткова: Има, разбира се. Пак казвам – въпросът е на анализи и на политическа воля да се вземат конкретни решения. Ние след като виждаме, че този търговски уклон доведе нещата до абсурд, ние сме бедна държава – трябва да си го признаем, т.е. много повече пари за здравеопазване нашето общество не може да извади, въпросът е да ги харчим разумно. И когато виждаме, че този търговски уклон води до печалби, до стремеж към печалби и до деформация в мисленето, можем лесно да кажем, че всяка структура в здравеопазването – дали е частна, общинска, или държавна, която иска да ползва публичен ресурс, няма да бъде търговско дружество, няма да работи на гърба на обществените пари, а ще работи Nonprofit. Ще бъде регистрирана по специалния закон за лечебните заведения, юристите ще намерят формата, под която това трябва да се случи, но няма да се прави печалба от държавните пари. Когато откъснем заплащането на лекарите най-вече от оборотите на болницата, с тази цел да погледнем класическия пример на Германия – това е държавата, която е въвела здравното осигуряване като система и лекарските заплати там не са вързани с приходите на болницата, те се формират по друг начин, има хиляди други начини, тоест когато няма интерес да се въртят празни обороти, тогава ще можем да спестим доста средства, които неефективно се разходват, и съответно да направим системата си по-поносима – социално по-поносима. Да не говорим за цените на лекарствата, да не говорим за въпросните цени на медицинските изделия, които сега плаща пациентът от джоба си, и никой не знае, какво трябва да се плаща. Има болници – при мен има документи, които предоставих на министъра, че там се плащат филтри за умирающ човек, който е на командно дишане – не влизало в клиничната пътека и няма кой да отговори влиза или не влиза в клиничната пътека това. Така че тези абсурди не е трудно да бъдат решени, но като че ли няма нито професионална воля, нито политическа това да се случи. Водещ: Какво е обяснението ви, че няма политическа воля? Мими Виткова: Обяснението ми е, че цялата ни политика се формира на парче от избори на избори – вие даже ще видите, в предстоящите избори здравеопазването може да избуи като проблем и изведнъж да го забележат, особено опозиционните партии. Това е политическата демагогия, на която сме свидетели. Това е липсата на социални рецептори в нашите политици да възприемат тежките социални проблеми и да търсят тяхното решение. Те са болезнени. Те не са атрактивни, защото и в лето господне 1995 година на една Национална партийна конференция аз бях обвинена, че когато издигнах тезата, че тази с извинение частно-държавна боза ще доведе до това – не може да бъдеш едновременно работещ в държавна болница и да имаш частен медицински център или частна болница – аз бях обвинена, че настройвам лекарите против Българската социалистическа партия. Такива разсъждения водят до тези резултати, които ние виждаме днес. И аз мисля, че не малка част от лекарското съсловие, която е тежко подценена, би подкрепила нормализиране на ситуацията в здравеопазването. Защото ние имаме днес 64 патоанатоми в цялата страна. Няма кой да гледа цитонамазки. Чакаме от профилактичните прегледи един месец да ни дойдат резултатите от цитонамазките, защото няма патоанатоми. Може ли една система да съществува без – това са тежки профили, бих казала даже, в медицината. Същото е дереджето с педиатрите. Така че има решение, важното е да има компетентни хора, да има социално-чувствителни управляващи, които да ги видят, да ги предложат за обществен дебат и съответно да намерим вярното решение. Защото аз си мисля, че примерно, ако се извадят някои лекарски заплати, които са 20-30-50-70 хиляди, и другите, които я стигат, я не стигат 1000 лева, не малка част от лекарското съсловие ще каже, че тези диспропорции трябва да бъдат решени, за да има система, която е полезна и за работещите, и за гражданите. Водещ: Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Съжалявам, че водим такъв разговор на 8-ми март – той е празник, но проблемите не търпят отлагане нито в делник, нито в празник. А на здравеопазването заболяването е тежко. Мими Виткова: Много тежко. Цоня Събчева

9 Март 2019 | 17:00 | Радио "Фокус", "Това е България"