СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Министър Красимир Вълчев: Целта на всяка система на училищно образование е всяко дете да завърши гимназиално образование

Министър Красимир Вълчев: Целта на всяка система на училищно образование е всяко дете да завърши гимназиално образование

Красимир Вълчев, министър на образованието, в интервю за предаването „120 минути“ на БТВВодещ: Министърът на образованието Красимир Вълчев няколко часа преди откриването на учебната годи...

15 Септември 2019 | 17:51 | БТВ, "120 минути"

Министър Красимир Вълчев: Спорният текст на матурата по БЕЛ за VII клас беше неуместен, нямаше грешка

Министър Красимир Вълчев: Спорният текст на матурата по БЕЛ за VII клас беше неуместен, нямаше грешка

Красимир Вълчев – министър на образованието и науката на Република България , в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ
Водещ: С Красимир Вълчев ще си говорим за матурите и резултатите от тях, макар че на малките матури предстои все пак да видим какви ще бъдат резултатите. Имаше грешка, обаче, за седмокласниците или нещо, което изглеждаше като неточност. Защо се стигна до това? Красимир Вълчев: Имаше неуместен текст. Чисто формално няма грешка. Няма ощетен нито един ученик. Условието на задачата е да се открият 14 правописни грешки. Без това спорно словосъчетание, те са 14. Ако ученикът е отбелязал, че това е грешка, той също получава точка. В този смисъл няма ощетени. Има неуместен текст. За съжаление не сме застраховани от такива случаи. Водещ: Да, но винаги се стига до такива ситуации. Защо? Красимир Вълчев: Много е малък броят на експертите, които гледат изпитните материали и именно заради тази тайна на изпитните материали подобряваме организацията. Тази година дори един експерт повече ги гледаше. Но въпреки това е пропуснато. Водещ: Разбираме, че ви липсват хора за подготовката на самите изпитни материали, така ли, при условие, че казвате, че няма експерти, които да го правят? Красимир Вълчев: Най-добрите експерти: езиковеди, специалисти от БАН, от Софийския университет гледат изпитните материали, но пак ви казвам, че не сме застраховани, защото все пак са и голямо количество тези, предварително пулът с изпитни материали е много голям. Водещ: Защото тази формулировка за „лесно преносим“ се оказа трудноразбираема. Вие как бихте го написали между другото? Красимир Вълчев: Слято, но в правописния речник е допустимо и като разделно като словосъчетание от наречие и прилагателно. Точно затова, защото всички биха го написали слято, ние присъждаме една точка, ако някой го е открил като грешка. Но това не е включено предварително, не е мислено да бъде открито. Просто фигурира в изпитния материал. Водещ: Фигурира, но това са неща, които вероятно до 7 клас още не са учили. Вчера говорихме с експерти, които казват така: „В 7 клас учат всичко друго, но не и да пишат правилно“. Нещо, което ще им е полезно в бъдеше. Красимир Вълчев: Точно така. И то в самия изпитен материал, в самото условие няма намерението да подведе учениците, но е включена тази дума, а не е трябвало да бъде включена. Водещ: За да успокоим отново всички родители, тази задача няма да ощети никого, така ли? Красимир Вълчев: Няма да има ощетени. Ако някой го е отбелязал като грешка, ще получат точка. Ако не го е отбелязал, в условието има други 14 грешки, за които ще получи максималния брой точки – 14. Водещ: Добре. Какви са сега очакванията ви от тази матура и от матурата на седмокласниците по математика? Красимир Вълчев: Направихме анализ на резултатите от Националното външно оценяване от зрелостните изпити след 12 клас. Те не са много по-различни от предишните години. Да, имаме намаление на резултатите, но те не са показател за тенденция. През предходните години имахме увеличение. Не сме си правили илюзията, че имаме подобрение на резултатите. Това по-скоро са нормални статистически колебания. Анализите, които правим, са подобни на предходните години. Виждаме, че учениците трудно осмислят текстовете. Увеличава се броят на учениците, които не пресъздават текст, не интерпретират текст, което означава, че те могат да четат, но не осмислят. Затова е цялата система и всички проблеми, които правим, особено след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, са насочени към това. Водещ: Само че казваме „историческо дъно“ и за оценките по „Български език и литература“ на 120кйласниците, включително и за матурата по „Английски език“. Красимир Вълчев: Нямаме историческо дъно. Матурата по „Английски език“ определено беше по-трудна. Ако погледнете разпределението на оценките ,ще видите, че имаме нормално разпределение. Средната оценка е между 4,50 и 50. Предходните години между 60 и 70 % от оценките бяха отлични, което беше ненормално, така че сега по-скоро резултатите са такива, каквито трябва да бъдат и са съпоставими с другите предмети. Разликите са в рамките на статистическите отклонения, но продължаваме да правим същите тревожни изводи. Трябва да продължим да правим същото, което възприехме през последните години – новите учебни програми, промените, които се правят. Трябва за въвеждането им между 3 и 5 години, за да се получат резултатите. Още между 2 и 3 години, тоест между 5 и 8 години, за да имаме резултатите. Водещ: Тези години, в които трябва да се получат резултатите, ако искате да ги заложите сега като параметри, най-вероятно ще продължаваме да опираме дъното или поне да го разкопаваме по-надолу. Красимир Вълчев: Пак ви казвам – имаме едни и същи предизвикателства. Ако погледнете резултатите след 4 клас от международно проучване, ние сме с многодобри показатели по четивна грамотност, по базова грамотност. Когато погледнем PISA обаче с функционална грамотност тотално отстъпваме. Тоест предизвикателството е точно това – ние да подобрим обучението така, че да се подобри функционалната грамотност. Това означава повече мотивирани учители, повече вплетени хоризонтални компетентности в програмите, повече изпитни материали, които да са свързани с функционалната грамотност. Водещ: По-труден ли беше изпитът по „Английски език“? Красимир Вълчев: Категорично беше по-труден. Водещ: По-труден според вас. Неточности имаше ли, защото виждаме, че имаше и ученици, които се оплакваха, зрелостници, които се оплакваха от това, че най-вероятно има разминаване, двусмислие? Не се стигна до преразглеждане. Красимир Вълчев: Не се стигна до преразглеждане, защото експертите и с специалистите бяха категорични, че няма грешки. Обясниха ги на учениците, дори приехме в министерството ученици. Въпрос по въпрос им обясниха. Аз не смея да се изкажа в другата посока, тъй като експертите са категорични. Водещ: Повечето обаче залагат на това да положат матура по „Английски език“ – нещо, което би трябвало да ги улесни, но в случая ги е спънало. Кажете ни, получихме информация за документ, който е изпратен от министерството с указания учителите и директорите да не коментират резултатите от матурите. Има ли такова разпореждане? Красимир Вълчев: Не, не знам за такъв документ. Аз поне нито съм уведомен, нито съм давал такова указание за такъв документ. Водещ: Дали той е дошъл обаче след като именно учителка коментира тази неточност с „леко преносим“ и двусмислието, което може да се получи? Красимир Вълчев: Не. Водещ: Няма изпращано подобно разпореждане, така ли? Красимир Вълчев: Допускам, че някой може да е говорил нещо в министерството и са е казал. Но се съмнявам, че има такова нещо. Водещ: Нещо, което планирате обаче в министерството, е като говорите за функционална грамотност и по-скоро неграмотност – нещо, с което се сблъскваме в последните години. По PISA наистина сме на последните места в класациите оттук нататък, когато учениците завършват и отиват по университетите и като че ли там достъпът е лесно влизаш и много лесно излизаш, гарантирано включително излизаш от университета с диплома. Това нещо ще се промени ли като структура? Красимир Вълчев: Приемът се масовизира. Впрочем ние от три, четири години вече, четвърта учебна година ще стане, намаляваме държавно финансиране. Приемът – от 58 000 на 40 000 намалихме този прием, това е с магистър след бакалавър, някои професионални направления с много голям процент, като „Администрация и управление“ – 70 %, „Икономика“ – 60 %, „Право“ – 40 %, „Обществени комуникации“ – 50 %. От друга страна редуцираме приема. Водещ: Вие намалявате броя, обаче и броят на студентите намалява, защото знаем, заради демографските особености. Хората, които в момента кандидатстват, със сигурност не са /…/. Красимир Вълчев: Така е. това особено много се чувства при частните висши училища. При частните висши училища не намаляваме приема, но въпреки това броят на приетите студенти се редуцира, тъй като влизат по-малки випуски. По-важното е, че правим преструктуриране. Увеличаваме приема в инженеро-техническите, педагогическите професионални направления, правим преструктуриране към тези професионални направления, където имаме по-голям очакван недостиг и по-голяма бъдеща очаквана загуба. Водещ: Ще има ли мораториум върху разкриването и преобразуването на нови висши училища? Красимир Вълчев: Ако се приеме предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, да – като временна мярка. Водещ: Като временна мярка какво означава? Това, че сега действащите университети… Красимир Вълчев: До приемането на национална карта. Тази национална карта трябва да намери баланса от една страна между достъпа, това дори да насърчим откриването на нови центрове на обучение в определени професионални направления, които са важни, като „Информационни технологии“ и така нататък, а от друга страна да поставим границата на по-нататъшното фрагментиране на системата в тези професионални направления, в които е достигнат максимумът на фрагментация на системата, като нямаме нужда от повече центрове на икономическа наука, учение по психология, политология и така нататък. Водещ: Включително и на „Право“ предполагам, защото системата предлага много такива кадри, но липсват останалите. Не можем обаче да накараме хората да учат нещо или да специализират в нещо, което те самите на искат или е вярват, че в бъдеще ще могат да се реализират, да бъдат успешни и да бъдат добре платени. Красимир Вълчев: Ако търсенето на висше образование е рационално, а ние имаме голям процент нерационално търсене, ще видим, че точно с тези професии и позиции, които изискват инженерно-техническо образование, ще бъдат с най-голям ръст на доходите. В момента с най-голям ръст на доходите, ще бъде с най-голям очакван ръст на доходите просто защото там ще има най-голям недостиг на пазара на труда. Това, което ние се опитваме да направим, е да обвържем бъдещето търсене на пазара на труда с днешното търсене на образование. Даваме допълнителни стипендии, допълнителен прием и допълнително финансиране за така наречените приоритетни професионални направления, където очакваме да има такъв ръст. За съжаление ние ще имаме повсеместен недостиг във всички сектори, във всички системи на специалисти. Най-голям обаче ще бъде недостигът именно на инженерно-технически кадри, на педагогически, на градни специалисти, там, където днес учат най-малко студенти. Водещ: И още едно от предложенията – университетите ще получават ръководство от Министерство на образованието за стратегически задачи. Какво означава това? Те нали са автономни? Вие обаче какво ще им давате като насоки? Красимир Вълчев: Те са автономни и ще останат автономни по отношение на чисто академичното, финансовото управление, но ще бъдем партньори така да се каже в стратегическото управление. Водещ: Методите за какво ще им дадете? Красимир Вълчев: Те не могат да съществуват заради самите себе си. На нас ни се иска да ги направим до по-голяма степен реактивни, свързани, ще ги стимулираме да участва в европейски университетски мрежи, ще насърчаваме политиките за профилна оптимизация. Вместо три висши училища в един и същи град или в един и същи район да откриват едно и също, най-малкото ние ще им координираме стратегиите. И основната цел на този механизъм е да ги накараме да развиват определени политики. Впрочем сме си заложили основание да финансираме национални програми във висшите образование, които също ще бъдат такъв инструмент. Няма да се месим в конкретните им дейности. Ще ги провокираме да работят в определени области, да инвестират в млади преподаватели, да инвестират в научна и изследователска дейност, да се свързват в инициативи за развитие на регионите и така нататък. Водещ: Може би да бъдат и конкурентоспособни. Красимир Вълчев: Те ще бъдат конкурентоспособни най-вече, ако са по-свързани. В следващите десетилетия ще бъдат създадени европейски университетски мрежи. То вече започва създаването на европейски университетски мрежи. Тези висши училища, които се включат в тях, ще бъдат конкурентни на европейския образователен пазар. Водещ: Защото много от младите българи решават наистина да учат в Западна Европа. Предоставят се много по-добри възможности, пък и образованието не е безкрайно скъпо в момента. Красимир Вълчев: Да, но ако висшето ни училище е включено в европейска университетска мрежа, няма да има смисъл студента задължително да отиде да учи в Холандия. Той ще учи три месеца в Холандия, три в Испания, три в Полша и останалото време в България, ако мрежата се състои от висши училища от тези страни. И ще получи европейска диплома.

20 Юни 2019 | 10:00 | бТВ, „Тази сутрин“