СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Изключително важен е изборът на български еврокомисар и по какъв начин ще се впише в дизайна на новата Европейската Комисия

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Изключително важен е изборът на български еврокомисар и по какъв начин ще се впише в дизайна на новата Европейската Комисия

Евролидерите се споразумяха за ключовите постове в Европейския съюз. Урсула фон дер Лайен е номинирана за председател на Европейската комисия, Шарл Мишел за председател на Европейския съвет, Жозеп ...

3 Юли 2019 | 11:00 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Част от политическите партии отказват да влязат в кампания за европейските избори

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Част от политическите партии отказват да влязат в кампания за европейските избори

Доц. Антоний Гълъбов, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод поредното напрежение между управляващи и опозиция. Този път на социална тема. Такава обстановка ли ни очаква до изборите? Предприемат ли партиите стъпки, за да увеличат желаещите да отидат да гласуват на евровота? Водещ: Напрежението между БСП и ГЕРБ този път e за пенсиите, това ли ни очаква – постоянна конфронтация до изборите? Антоний Гълъбов: Така изглежда курсът, който избра опозицията- на радикално противопоставяне. Така че до изборите се очаква конфронтация на всяка тема, а може би и след това. Водещ: Очаквате ли тонът да загрубее и да сме свидетели на по-безпардонно говорене? Антоний Гълъбов: Аз смятам че тонът е достатъчно тежък вече. Но отново казвам – начинът, по който се позиционира опозицията, специално в лицето на БСП, предполага само това. Те разчитат на възможността да премине времето на кампанията в подобни вътрешнополитически скандали, за да не влязат в кампания за европейски избори. Много особена e ситуацията в момента. Част от политическите партии отказват да влязат в кампания. Ние сме вече практически в заключителната фаза на предкампанията, а имаме изключително малко партии, които се опитват да говорят за европейския дневен ред, за перспективите на България в новата ситуация на Европейския съюз /ЕС/. В момента няма смислено говорене, свързано с изборите за Европейски парламент /ЕП/. Водещ: В момента няма представяне на политики, които да бъдат защавани в следващия ЕП, така ли да разбираме? Антоний Гълъбов: Точно така. Да. Още повече, че според мнението на всички наблюдатели, че това може би са най- важните избори за ЕП, които сме имали през последните поне 20 г. И за мен е абсолютно неразбираемо това, че българските политици не са в състояние да говорят за Европа. Това е много потискаща констатация след повече от 10 г. активно участие в европейския процес. Водещ: Което значи, че би могло и ЕС да не се реформира в правилната посока, ако този процес, за който говорите е характерен и за Европа? Антоний Гълъбов: Имам усещането, че в други европейски страни, където обикновено избирателната активност за ЕП е по-ниска или най-ниска има промяна. Има усилие да се мисли за националната перспектива като вписана в перспективата за развитие на ЕС. Това е всъщност най-важният разговор – по какъв начин можем да постигаме собствените си цели в рамките на ЕС и в каква посока трябва да се развива Обединена Европа. Този дебат липсва в България и това ми се струва най-съществената характеристика за този етап от предизборната кампания. Водещ: Да се опитаме да видим сегашната политическа картина как може да обясни липсата на този дебат. Ако „Воля“ реши отново да излезе от парламента, очаква ли ни парламентарна криза? И дали ГЕРБ са склонни да изтъргуват тяхното оставане? Антоний Гълъбов: Практически „Воля“ влизайки в кампания се позиционира много ясно през последните месеци срещу Обединени патриоти, тъй като те спорят всъщност за сходни групи от избиратели. Така че „Воля“ ще търси възможност да се различи, ще търси възможност да се противопоставя, да става все по-видима като политическа формация, но не смятам, че ще последва примера на БСП. Не смятам че ще напусне трайно Народното събрание, което не означава разбира се, че няма да търси всяка възможност да изтъкне собственото си значение в парламента, отвъд може би само и единствено постигането на кворум. Водещ: Но ГЕРБ няма да зависят от присъствието или не на „Воля“ в парламента? Антоний Гълъбов: Аз смятам, че управляващото мнозинство е в състояние да поддържа кворума. Най-малкото това е въпрос на коалиционна култура и на ангажимент към парламента. Съвсем друг въпросът, че целият законодателен процес, най-вероятно ще търпи забавяне и отлагане именно заради този тип партийна стратегия. Нека не забравяме, че всъщност трите политически формации, които формално се водят Обединени патриоти, всяка една от тях влезе в кампания по различен начин, напрежението между тях е налице. Така че когато говорим за мнозинството и за динамиката, която трябва да управлява ГЕРБ, тя е по-сложна, наистина по отношение на присъствие в пленарна зала. По-важното е, че цялостният законодателен процес, най-вероятно ще бъде забавен. Водещ: Днес ГЕРБ и СДС имат предизборна среща, какви прогнози бихте изказали? Антоний Гълъбов: Съюзът на демократичните сили дълго време като че ли обмисля един въпрос, който според мен не е определящ за политическата ситуация. Въпросът беше дали да бъде заедно с ГЕРБ или да бъде против ГЕРБ. Това като тема за размисъл на една политическа формация ми се струва по-скоро второстепенен въпрос, но днешната среща показва, че СДС в крайна сметка ще реши на тези избори, че е по-добре да участва в обща листа заедно с ГЕРБ и да подкрепи ГЕРБ. Това, разбира се, не изглежда отговор на призива на Джозеф Дол, със сигурност става дума по-скоро за тактика в развитието на новото ръководство на СДС. Те ще се опитат просто да съхранят някаква част от СДС, за да могат да продължат нататък. Водещ: А ГЕРБ има ли нужда от тази коалиция? Антоний Гълъбов: Откакто съществува ГЕРБ, както и ДПС винаги са се явявали сами на изборите. Това е особен стил, това е особена характеристика на ГЕРБ. Така че аз не смятам, че те ще отидат в някакъв коалиционен формат със СДС. По-скоро очакването на СДС изглежда е свързано с присъствие на техния кандидат в листата на ГЕРБ. Което означава всъщност, че ГЕРБ ще бъде самостоятелна на изборите, но ще включва и, разбира се, ще разчита на гласове от Съюза на демократичните сили. Водещ: Тези дни и Движение „Заедно“ се активизира. На конференция реши да участва в изборите. Те предлагат 200 % увеличение на заплати и пенсии, 6-7 % икономически ръст, 0 % корупция. Това, сериозна заявка за смяна на системата ли е, за която отдавна говорим, или предизборен популизъм? Антоний Гълъбов: Поне доколкото заявките в това отношение не са от вчера, очевидно става дума за предизборна тактика. Аз не очаквам, че това ще прерасне в сериозен политически субект, който да е в състояние да предложи политическа алтернатива. В известен смисъл общото усещане в политическия климат в България е за това, че има нужда от нещо, което да е различно, има нужда от нещо, което да предложи различен модел на управление. Продължава да бъде остро и не смятам, че този съюз е в състояние да предложи точно това. Разбира се, че икономическите прогнози за по-висок икономически растеж имат своята логика. Потенциалът на българската икономика е да расте по-бързо, отколкото расте в момента. Но това няма да се случи и не може да се случи пряко и единствено през европейските избори. Става дума за съвсем друг управленски подход, който няма пряка връзка с партийното строителство. Така че по-скоро ще имаме такива заявки, които ще придобият евентуално истинското си значение в хоризонта на местните избори, а не толкова на изборите за Европейски парламент. Водещ: Движение „Заедно“ очакват към тях да се присъединят преди изборите още три или четири партии. Коалициите ли ще очертаят най-използвания модел за явяване на изборите по вашето мнение. Вие казахте, че ГЕРБ обикновено имат модела за самостоятелно участие, но останалите партии? Антоний Гълъбов: Всъщност преференциите в изборната технология подпомагат коалициите. Защото те имат възможност да мобилизират различни групи от избиратели. В това отношение самостоятелно явяващите се партии в по-малка степен могат да използват механизма на преференциите, за да разширят подкрепата си. Така че очевидно е, че имаме коалиционни субекти. Съвсем друг въпрос е, че големият проблем продължава да бъде същият. Дали коалиция се прави преди избори или след избори. Дали тази коалиция наистина има поглед далечен хоризонт на развитие, или просто ще се опита да се заяви, разчитайки на разсеяни и разпилени гласове. Всъщност това е един от големите проблеми на предстоящите избори. Аз не смятам, че политическите партии в момента мотивират и мобилизират гражданите за участие в тези избори. Най-вероятно вървим към по-скоро по-ниска избирателна активност и в същото време реален риск от разпиляване на гласове. Най-вече на избиратели в дясната част на политическия спектър, но много вероятно и на избиратели на националистическите партии. Водещ: Какво правят партиите за тези разпилени гласове и не ги ли разпиляват допълнително? Какво трябва да направят в своите действия и говорене? Антоний Гълъбов: Истината е, че в момента хората не мислят за избори. Това е особена способност на политиците да превръщат гражданите в избиратели. В смисъл да мобилизират хората, да посочват някаква цел, към която има смисъл да се насочат усилията на хората. Не виждаме нищо подобно в момента. При положение, че ние оставаме със сравнително ниско равнище на информираност за това какво представлява Европейският парламент и как функционират европейските институции. На фона на това, че българските граждани в момента са по-скоро ангажирани с всекидневните скандали и с размяната на реплики между политиците, а за съжаление нямаме целенасочени усилия от страна на политическите партии да подготвят гражданите за тези избори. Дори и само да представят възможните алтернативи за развитие на идеите си. Няма никакъв разговор в това отношение. Експертната общност, гражданският сектор се опитват да въведат тези теми, опитват се да ги дискутират, но политическите партии засега бягат. Водещ: Можем ли да си обясним защо? По-лесно е да влизат в конфронтация, за която говорим и виждаме, това ли може да е една от причините? Антоний Гълъбов: Да, това е една от причините. Те смятам, че скандалът задържа вниманието върху тях. Това не е вярно. Скандалът, особено когато се превърне в рутина, престава да има значение за гражданите. Втората причина със сигурност е в това, че липсва компетентност по отношение на европейския процес, липса желание за сериозна дискусия по отношение на механизмите на взимане на решения в ЕС и не на последно място имаме част от политическите партии, които се опитват да прикрият нежеланието си да говорят за Европа, опитват се да избегнат тази тема, тъй като всяко тяхно говорене за Европа е по-скоро говорене против ЕС. Така че имаме и партии, които се опитват да не влязат в тези избори, за да не се види колко далеко са от европейските ценности и принципи. Водещ: ЦИК представи отчет за дейността си, мандатът й изтича тази седмица. Ще успее ли за краткия срок до месец май новата комисия да организира евровота и да гарантира едни спокойни и демократични избори според вас? Антоний Гълъбов: Това беше темата на спора преди един месец в Народното събрание. Дали да бъде използвана възможността в изборния кодекс този състав на комисията да проведе и тези избори и след това да бъде избрана нова, или да бъде избрана нова. В крайна сметка като се има предвид отчетът на ЦИК и фактът, че голяма част от тези хора, макар и посочени от политическите партии, са професионалисти и познават добре изборния процес, ми се струва, че няма основания за тревога. Това пропагандно действие, което беше направено във връзка с хвърлянето на съмнение върху предстоящите избори, за това, че те могат да бъдат компрометирани и т.н., няма основание в кандидатурите за новата ЦИК. Там има достатъчно хора, които отдавна, от много години се занимават с изборен процес. Така че не очаквам да се усети някакво рязко влошаване на работата. Но същественият въпрос е в това, че дебатът продължава да се върти около процедурите, а не около важни неща, като подготовката например за членове на ЦИК. Или тази идея, която по неразбираеми за мен причини винаги е била изтиквана настрани, става дума за регионалните преброителни центрове. Ние успяхме да направим подобен експеримент в Бобошево. В общи линии експериментът даде добри резултати. А регионалният преброителен център прекъсва връзките на зависимост в малките населени места и освобождава хората от страха от това, че някой може да установи и да санкционира вота им. За съжаление по-важните теми и големи теми в изборния процес не са машините, нито самите технологии на произвеждане на избори. Важният въпрос е в легитимността на политическите субекти и в общественото доверие към партиите, в склонността на гражданите да участват в политическия процес. Това са важните дебати. Аз съм сигурен, че в нашите слушатели вече са забравили отдавна, че ние си купихме например едни фотокопирни машини, с които трябваше да бъдат оборудвани всички секции. Никой дори не запита колко ни струваше това и какво се случи с тези фотокопирни машини. Те трябваше да правят копие на изборните протоколи за всеки от застъпниците или наблюдателите, който желае да направи така. Тези разговори, тези разходи, които се правят по отношение на технология и на процедура, не са попадение в истинската цел. Целта е наистина българските граждани да започнат да участват пряко в изборния процес, да излъчват своите представители, да са в състояние да контролират положението. Това са големите въпроси и затова усещането за криза на легитимност, усещането за недоверие към политическите институции е толкова висока. Водещ: Ако погледнем по-голямата картина, вие споменахте и Европа, но как виждате там подготовката и там осъществяват ли са важните дебати, за които вие говорите? Антоний Гълъбов: Аз наблюдавам по-внимателно няколко страни, в които тези избори традиционно не са били важни. Например като Франция. Във Франция, както и в България участието в европейски избори винаги е било най-ниско в сравнение с останалите видове избори. Но в момента заради социалното напрежение, заради острата конфронтация във френското общество за първи път може би от десетилетие темата за европейските избори вече не се интерпретира само и единствено във вътрешнополитически план. Това до голяма степен е и приносът на самия президент Макрон, който се опита да балансира в своя апел към европейските граждани. Там има изключително интересен процес на задълбочено сътрудничество между Франция и Германия. Германия на свой ред се опитва да артикулира по-ясно европейската перспектива и контекст, в който иска да се развива страната. В това отношение като че ли Италия бяга по познат на нас начин от темата за европейските избори. Отчасти заради сложния характер на управляващата коалиция там. Но като цяло имаме раздвижване, имаме по-голяма ангажираност с европейската тема в много от страните. България за съжаление не е сред тях. Елеонора ЧОЛАКОВА

20 Март 2019 | 13:03 | Радио „Фокус“