Стефан Софиянски: Не намирам за оправдано повишаването на данъци в София
Стефан Софиянски, бивш министър-председател и 10 години кмет на София, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: С промени в наредбата за местните данъци и такси частично увеличение на налозите предлага кметът на София, Йорданка Фандъкова. То засяга данъка за автомобили, който плащат техните собственици, както и данъка за придобиване на имущество, който засяга основно сделките с имоти и автомобили. Общо от увеличението на двата данъка общината очаква да получи 37 млн. лв. повече през следващата година. Въпросът е: необходимо ли е то? Задаваме го на Стефан Софиянски – бивш министър-председател и 10 години кмет на София.
Стефан Софиянски: Аз не намирам за оправдана такава постъпка. Още повече, че ако имаш такива намерения, ако си честен или да употребя тази глупава дума прозрачен, която сега е много модерна, към избирателите и съответно към софиянци, такива неща се правят навреме. Ще напомня, че госпожа Фандъкова освободи Минко Герджиков именно заради такова качване на данъци.
Водещ: Значи според вас то не е стъпка във вярната посока?
Стефан Софиянски: Не, не е стъпка във вярната посока. Вижте, то си има принципи на управлението. Централизирането – това е форма на централизация. Ти взимаш парите на хората, които правят някаква сделка без да повишаваш качеството на услугата, взимаш ги тези пари и ги преразпределяш. Преразпределението на тези 37 млн. ти ги вадиш от хората, ти им ги взимаш, вместо хората да си ги харчат и да увеличават потреблението, и да увеличават стандарта си на живот. Ти ги взимаш и ги разпределяш еднолично и казваш – аз смятам, че те трябва да отидат там. Това са всички признаци на ляво управление, на силна централизация. Но нека да се аргументираме за конкретните два случая. Първият случай – за старите автомобили. Човек по някакъв начин си прави, традиция е навсякъде в България, да се ползват возила, които вече са карани от някой. Това все пак е част от бита, все още автомобилът не е това всекидневие за българина, което е на запад. И когато ти си си направил някаква стратегия, преценил си си разходите, преценил си си пътя, по който ще вървиш по отношение на леката си кола, не може изведнъж някой да ти го променя. Ако искаш и ако смяташ, че е оправдано да качиш данъка на леката кола, ще кажеш: вижте, скъпи съграждани, много замърсяват старите коли града. След 3 години качвам данъка, в края на мандата или след 3 години примерно, качвам данъка. Моля, направете си сметката в този период, така че да преустроите парка. Защото ти като качиш данъка, ако аз си платя данъка по-високия – пак ще замърсявам. Освен това замърсяването на въздуха е комплекс от мерки, а да се хване първата най-лесната „дай да кача данъка“, като не се знае къде ще отидат парите от този повишен данък, не е коректно. Това е първият случай. Вторият случай с имотите, със сделките по имотите. С какво подобряваш ти услугата, за да качиш данъка, питам ви вас?
Водещ: С нищо. Това е простият отговор.
Стефан Софиянски: Именно. Отговорът е много прост. Тогава на какво основание качваш? Има друг начин. По принцип данъкът, особено сега в днешното всекидневие, аз докато бях кмет още по-категорично, постъпленията от данъка се покачват, защото цената на имотите нараства. Кога нараства цената на имотите? Когато те се намират в благоприятна инфраструктура. Аз ще ви кажа. Когато пуснахме метрото и когато пуснахме „Тодор Александров“ булеварда, скочиха неимоверно цените на имотите по трасето на метрото и съответно данъчните постъпления се качиха. Така че ако ти работиш добре и правиш добра инфраструктура, цените на имотите ще растат и съответно данъците от имотите ще се увеличават. Когато взривихме моста и съборихме моста на Опълченска, там където е Военна болница, и направихме, тогава се минаваше по павирана гърбица, сега се минава по широк двупосочен булевард. Веднага скочиха в зоната цените на имотите изключително много. Същото става и сега по трасето на метрото. Значи стреми се ти да създадеш добра инфраструктура, цената на имотите ще се качи, а с нея и данъците. Това е пътят. А не да вземеш пари от хората и да казваш: аз тях след това ще преразпределя. Абсолютно некоректни са ходовете и неоправдани спрямо нас софиянци, казвам го категорично. Предполагам, че госпожа Фандъкова не е инициаторка, независимо, че те я слагат нея на амбразурата, предполагам че това е на стария нов общински съвет. Защото въпреки всички обещания, общинският съвет е абсолютно един и същ. Това е, отново подчертавам, това е едно ляво комунистическо мислене – дайте да вземем парите от хората, за да можем ние да ги разпределяме. Колкото повече пари им вземем, толкова повече ще имаме ние и ние ще определяме. Оставяйте парите на хората, ако искате градът да е добре. А вие с привлечените средства и подобрявайки инфраструктурата на града, вие качвате цените на имотите и те сами ще дойдат тези приходи при вас, и правите по-заможни и хората. Проблемът на София през последните години особено е, че се строи бавно, лошо и скъпо. И от там вече идват и проблемите с недостатъчното средства в капиталовата програма.
Водещ: И без инфраструктура, ако позволите да допълня.
Стефан Софиянски: Искате ли да ви кажа един конкретен пример, за който просто акълът ми не стига, че не го виждат. Ние щяхме да го правим, когато аз напуснах, всеки момент. Това е, който е отчужден вече, който е много стар, проект, който е изключително хубав и важен за София, и който ще качи веднага данъчните постъпления. Това е връзката между централната автогара, която я построихме до Централна гара и Сточна гара. Тази връзка, пробива „Данаил Николаев“ мисля, че беше по памет…
Водещ: Да.
Стефан Софиянски: Този пробив в момента, в който се направи в цялото това каре, а то никак не е малко, ще има един строителен бум, цените на имотите ще се качат, хората ще купуват апартаменти и ще плащат данъци, и ще се увеличат данъчните приходи. Това е. По отношение на колите, ако наистина в компонентите, които замърсяват въздуха е преценено, че ще има съществен дял, първата стъпка е друга. Защото пак казвам – качвайки данъка на употребяваната кола, ти атакуваш направо всекидневието на хората. Той си е направил една сметка, направил си е една стратегия. Ти направо му казваш: дай пари, защото ти си направил някога грешна стратегия. Не. Ограничи достъпа. Ето ти начин. Ограничи достъпа до центъра. Както е в Лондон, както сега и в Берлин, или потърси такова решение, ако тази компонента е. Но при всички случаи аз не чух да се обясни, освен с колите, по какъв начин ще се борим срещу замърсения въздух. Ти трябва да излезеш с комплекс от инициативи там, където можеш да участваш директно – участваш директно, отделяш пари от бюджета и казваш: аз съм дал от бюджета тези и тези средства, сега идва ред и на вас, и на вашия принос – от 2022 г. ви казвам, че правете си сметка дотогава, имате време, мислете за автопарка. Ако искате да имате по-ниски данъци, купувайте си по-нови коли. Не го намирам за напълно оправдано, но поне е по-морално от това през ноември месец да кажеш – от 1 януари ти качвам данъка. Още повече, че само преди месец си бил в кампания и не си обелил дума за това.
Водещ: Кое реално е наложило вдигането на тези данъци, господин Софиянски? Вие сте с много управленски опит, с какво си го обяснявате?
Стефан Софиянски: Аз не намирам основателна причина никаква. Никаква, освен желанието да се разпределят повече пари. Предполагам, че то, отново казвам, че не идва единствено от госпожа Фандъкова. Видяхте, че колкото и клетви да имаше преди изборите, общинският съвет се проектира, почти същия си остана. И от ляво, и от дясно говоря. От дясно, доколкото има дясно. За мен е изключително ляво ориентирано управлението на държавата и държавната политика.
Водещ: А ще продължи ли тенденцията за покачване на местните данъци? Още повече, че повишения вече се очакват в Пловдив, Русе, Сливен, Габрово, Враца, Монтана. Мога да изброявам още градове, но не е нужно да припомням географията на страната.
Стефан Софиянски: Ако искаме сериозно да подходим и ако искат управляващите, или говоря дори за кметовете, за местното управление, да подходи сериозно – то трябва да притисне първо държавата за преструктуриране на данъците. Преструктуриране – какво имам предвид? Общината има приходи от данъци и такси. Каква е разликата? Данъкът е ясно какво е, конкретен налог; а таксата трябва да отговаря на цената на услугата. Има едно смесване, за което не са виновни общинарите, това е държавната политика, аз още се опитвах да го променя – не ми стигна времето. Но това нещо трябва да се промени. Не знам защо общините не настояват за него. Взимам примера за структурата на данъците с „такса смет“. „Такса смет“ се нарича такса смет, но по същество тя е данък. Защото тя е прикачена към данъчната оценка и тя е процент от данъчната оценка на имота. Данъчната оценка на имота не генерира сметка. Един луксозен офис има висока данъчна оценка, той е скъпо направен, боклукът му е едно кошче да кажем от хартия или две, или пет кошчета. Една остаряла производствена сграда има ниска данъчна оценка поради всякакви амортизационни отчисления и куп компоненти, и стара къща, но тя генерира много повече смет. Значи ние трябва да търсим този измерител и да тръгнем по обратен път. Трябва да видим, колко ни струва цената на услугата и да я разпределим според измерителя. Измерителят може да бъде примерно потреблението на вода, както е в скандинавските страни. Потреблението на вода показва обитаване. А обитаването на един имот генерира сметта. Ето това трябва да бъде сериозната реформа в данъчната система, а не палиативно: трябват ми 27 млн., дайте да качим данъка на старите коли. Там са бедняци, те няма какво да протестират. Това са тези, които не могат да си купят кола, те са лузърите в обществото, примерно. Подобен начин на мислене очевидно има. Не. Трябва да тръгнеш да преструктурираш, да направиш правилната структура на данъчната система и тогава вече спрямо услугата и спрямо потребностите за преразпределение да си правиш бюджета. Другият момент, срещу който трябва да се борим принципно и най-вече местното самоуправление, а и кметът на София има тази отговорност, това е част от данъчните постъпления, които се събират от общините – да останат директно в общината. Сега какъв е пътят на данъците? Общината ги събира, трансферира ги в Министерството на финансите и то тръгва да ги разпределя обратно и да връща на общините, и разбира се, чрез делегирани бюджети, чрез други схеми тук вече играе и субективния елемент. Правилното е, което би насърчило и общинарите да имат по-голяма събираемост е: примерно 20% от данъците, които се събират, да не минават пътя до централния бюджет и да се връщат, а да останат в общината. Ето това е данъчна реформа, към това трябва да се стремим. По този начин трябва да търсим увеличаването на данъците, а не случайно през ноември месец за следващата година. Смятам го, отново казвам, и за слабост като визия за работата като кмет. Дори ако общинския съвет повдигне въпроса, ти трябва да си първия, който с тези, с други аргументи да кажеш: не, недейте.
Водещ: Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.
Стефан Софиянски: Приятна събота и неделя на слушателите. И това ще го изтърпим, толкова неща при гербаджиите изтърпяхме, и това ще го изтърпим.
Цоня Събчева
СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ
Стефан Софиянски: Сгрешена е философията на бюджетирането – излишъкът в бюджета не се връзва с дефицита в общините и в здравеопазването
Стефан Софиянски, бивш министър-председател и 10 години кмет на София, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“Водещ: След три години устойчиво намаление на ...
Стефан Софиянски: Промяната в България може да се постигне с комбинация от опитн...
Стефан Софиянски: Световният опит показва, че застраховката срещу отвличане за о...
Стефан Софиянски: Най-голямото предизвикателство на финансовата криза се нарича промяна в начина на мислене
Стефан Софиянски, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЗПК „ЛЕВ ИНС” пред Агенция „Фокус” – за предизвикателствата пред застрахователния пазар в условията на световна финансова криза. Компанията бе домакин на поток "Финанси" от 10-ти Икономически форум за Югоизточна Европа. Фокус: Кои са предизвикателства пред застрахователния пазар с оглед влиянието на световната финансова криза у нас? Стефан Софиянски: Най-голямото предизвикателство на финансовата криза за мен се нарича промяна в начина на мислене. От тук нататък трябва изцяло да се осланят колегите и нашата компания включително единствено и само на професионалния подход при оценката на риска и диверсификация на риска. Проблемът не е в нищо друго освен в професионалния подход. Трябва да се забрави старото мислене, при което целта беше единствено пазарен дял. Трябва да се мисли единствено за доброто управление на риска и то е основата на просперитета на едно застрахователно дружество. Българските застрахователни компании не са уязвими от гледна точка на техните инвестиции – действащата регулация ограничава размера на инвестираните резерви в акции до 10 %, правителството декларира своята подкрепа за финансовия сектор, ако се наложи. Да, застрахователният пазар вероятно ще се свие в резултат на забавения ръст на реалната икономика. Застрахователният пазар у нас е предимно автомобилно застраховане – „Автокаско” и „Гражданска отговорност”. Свиването на чуждестранните инвестиции и на кредитирането ще доведе до спад на икономическия ръст, до по-ниско потребление, включително на жилища и на автомобили. Възможно е и застрахователният пазар да не се свие, да запази своя темп на развитие поради факта, че все още има потенциал за развитие. Основният проблем ще бъде правилно да се оценява рискът. Фокус: Ако приемем, че по-големият проблем е в световен мащаб, това няма ли да ни позволи напредък, чуха се вече прогнози в този смисъл – че може България да извлече полза от кризата. Това на застрахователния пазар как изглежда като възможност? Стефан Софиянски: Всичко е глобално вече. Повечето участници на пазара в България са част от големите международни компании. Ние се движим в единна рамка, не сме отделени от останалия свят. Това, което се случва навън, се случва и у нас, може да е с по-малък интензитет, но не ни отминава. Не смятам, че ще има сериозно настигане, по скоро ще си уеднаквим начина на мислене с тях – в смисъл на по-пресметнат риск. Фокус: Хората имат ли основание за притеснение от гледна точка на застрахователите? Стефан Софиянски: На този етап не мисля, че има от какво да се притесняват. Компаниите в България са добре капитализирани, имат резерви и не би трябвало да има проблем с изплащане на обезщетения. Миналата седмица в Баден Баден се състоя ежегодната среща на презастрахователи и застрахователи. Пласират се големите рискове при най-големите световни презастрахователи, които на този етап нямат проблеми или поне не изпитвате сериозни проблеми от световната финансова криза. Не виждам някакво основание за притеснение в момента. Фокус: Може ли с оглед на ситуацията да бъдат създадени нови застраховки като предложения към клиентите? Стефан Софиянски: Разбира се, винаги когато възникне необходимост от покриване на някакъв риск, се появява съответната застраховка, която да го покрие. Въпросът е на каква цена ще бъде предложена в зависимост от риска. В крайна сметка областта на финансовите рискове е много голяма. Покриват се всякакви възможни загуби – на доход, загуби на наем, загуби при спиране на производството, не говорим само за обикновен лизинг, който хората познават. Вариациите на тема финансови рискове са много големи и в момента ги има. Правим го предпазливо, защото такава е обстановката, но не сме спрели да предлагаме такива застраховки. Фокус: А повишен интерес има ли? Стефан Софиянски: Огромен интерес - от хора, които мислят разумно за своя бизнес. Говори се, че българинът прави нещата пост фактум, но според мен това вече не е така. Достатъчно много добри мениджъри има, които мислят предвидливо и се стараят да ликвидират опасностите, които грозят техните фирми и търсят съответни застрахователни решения. В тази ситуация застраховките срещу неплащане на заеми, търговски договори и банкови кредити вероятно ще са един от най-търсените заради растящото безпокойство на кредитодателите и кредитополучателите. Фокус: Не се притеснявате за резервите на застрахователите в банките? Стефан Софиянски: Противното би означавало разпадане на държавността. Никой не го позволи – дори Америка, която винаги е отстоявала пазарни принципи, изключително и само пазарни принципи, стигна дотам директно държавата да участва в частни фирми, само и само да не се стигне до колапс, което е много показателно. Най-пазарната икономика в света приложи методи, които бяха характерни за пазари отпреди 20 години – директно участие на държавата. В крайна сметка това не е самоцелно – налага го интересът на обществото. Впечатлен съм от прекалената предпазливост на банките в тази ситуация. Банкерите в България реагираха мигновено на това, което се случи навън - ограничиха до минимум кредитирането, въведоха много строги параметри и правила за нови кредити, така че да гарантират финансова стабилност и ликвидност на банките. Драстични са наистина мерките в момента. Смятам, че ще има отслабване на хватката, която са наложили на българската икономика, тъй като има нужда и от инвестиции, за да има икономически растеж. Тук става въпрос за доверието, което трябва да бъде възстановено и то се възстановява бавно. Веселина ЙОРДАНОВА