ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румен Гечев: Сделката за F-16, Блок 70 е неприемлива за България, реакцията на президента беше очаквана

Проф. Румен Гечев: Сделката за F-16, Блок 70 е неприемлива за България, реакцията на президента беше очаквана

Проф. Румен Гечев, депутат от „БСП за България“, член на бюджетната и икономическата парламентарни комисии, бивш вицепремиер, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.<...

24 Юли 2019 | 09:00 | Радио „Фокус“

Европейски избори 2019: Проф. Румен Гечев: Социалната поляризация в България е най-силно изразената в ЕС и БСП настоява това да се промени

Европейски избори 2019: Проф. Румен Гечев: Социалната поляризация в България е най-силно изразената в ЕС и БСП настоява това да се промени

Проф. Румен Гечев от листата на „БСП за България“, председател на Комисията по устойчиво развитие на Организацията на обединените нации в периода 1996 – 1997 година, в интервю за Предизборното студио на обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Първата тема, която предвидихме за среща и коментар, е за бедността. Оказва се, че 22% от населението на страната или 1 милион и 500 000 души са под прага на бедност, която през 2017 година – периодът, за който е проведено изследването – е била 351 лева. Малко над 2 милиона и 300 000 души в България живеят в риск от бедност или социално изключване. Тоест всеки трети в страната е с доход около линията на бедност. Това сочат данните на Националния статистически институт. Индикаторите за бедност и за социално включване са част от общите показатели на ЕВ за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Да коментира данните поканих професора по икономическа политика Румен Гечев от листата на „БСП за България“, който е бил и председател на Комисията по устойчиво развитие на Организацията на обединените нации в периода 1996 – 1997 година. Добър вечер, проф. Гечев. Румен Гечев: Добър вечер. Привет от борческия град Клисура, където тази вечер в 20.00 часа ще започне тържествена заря във връзка с годишнината от Априлското въстание. Но на вашия въпрос за бедността. Разбира се, че това е ключов проблем за ООН и на практика всички програми на ЕС са съобразени с принципите за устойчиво развитие, където проблемите на бедността заемат водеща място. В крайна сметка, когато оценяваме ефективността на дадена икономическа политика или модел на икономическо развитие, няма друг по-важен и по-обобщаващ показател от жизнения стандарт. И затова състоянието на жизненото равнище в България е, бих казал, плашещо: 40% от българите живеят около и под линията на бедността, но това е, обърнете внимание, по българския стандарт. По европейския стандарт нещата изглеждат още по-ужасно. И най-неприятното е, че ние изоставаме от средните показатели на ЕС, докато наши събратя, бивши социалистически страни: Полша, Чехия, Унгария, Словакия, та даже Румъния през последните години се доближават до средните европейски стандарти, докато България се отдалечава. И това ни накара да предложим нови икономически решения във „Визия за България“ и във „Визия за Европа“, тъй като мисля, че за всеки е ясно, че реализацията на успешна икономическа политика в България може да стане при нейното съгласуване и координация с общоевропейските политики. Водещ: Какви решения предлагате и как те спомагат за овладяването на проблема? Румен Гечев: Първо, решенията, които ние предлагаме, са само решения, които са изпробвани и реализирани в други европейски страни и са дали резултати. Затова един от основните моменти във „Визия за България“ и „Визия за Европа“ на Българската социалистическа партия е европейската програма за реиндустриализация, защото и последната финансова и икономическа криза от 2007-2009 година показа, че страните, които имат силно развита реална индустрия, или въобще не влизаха в икономическа криза, или бяха в икономическа криза за кратък период и тя беше слабо изразена. Второ, ние считаме, че най-добрата социална политика, свързана с бедността, е инвестиционната политика и затова споделяме мнението на водещи икономисти в Европа и извън нея, че за ускорено икономическо развитие и повишаване на жизнения стандарт е абсолютно задължителна реализацията на крупни инвестиционни проекти, а като такива проекти ние виждаме изграждането на атомната електроцентрала „Белене“, реализацията на проекта „Южен поток“ в една или друга форма, както и на тръбопровода Бургас – Александруполис. Те трябва да се разглеждат не само като източник на приходи от транзитни такси, но най-вече като осигуряване на ритмични доставки на достъпни и сравнително евтини енергийни източници, което ще даде на България две възможности. Първо, за развитие на индустрията. И второ, възможности за експорт и реекспорт. И всичко това ще се отрази на жизнения стандарт, защото няма как нашата нация да е провалила многомилиарден проект в АЕЦ „Белене“, да е провалила на практика българския газопровод през България за Европа, да е провалила нефтопровода Бургас – Александруполис и в същото време ние да разчитаме на висока икономическа динамика и висок жизнен стандарт. Така че ние предлагаме кардинално нови решения спрямо това, което до момента предлага управляващата коалиция на ГЕРБ и техните сателити, тъй като за целия български народ стана ясно, че управляващата коалиция се грижи за собствения си жизнен стандарт и невиждана корупция. За съжаление, сме класирани като номер едно от Европейската комисия по ниво на корупция в Европейския съюз и управляващата коалиция и до момента не предлага никаква визия за развитие на България в следващите три години, да не говорим за пет, десет или петнадесет години. Няма нито една успешна европейска икономика без такава дългосрочна инвестиционна стратегия и стратегия за ограничаване и ликвидиране на бедността. Водещ: Проф. Гечев, основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е участието в пазара на труда. Какво предвижда вашата визия? Какви мерки за оптимизиране на трудовата заетост предлага? Румен Гечев: Ние предвиждаме: първо, осигуряване на реален достъп до образование на всички нива, което ще рече, че ние не сме съгласни с принципа, който въведе управляващата партия ГЕРБ, примерно с начинанието „парите следват ученика или студента“. тъй като в резултат на тази непонятна в Европа и неизвестна в другите европейски практики политика на сегашните управляващи в България доведе дотам, че нашите училища и университети са недофинасирани. И второ: качеството на обучение спада драматично. Затова ние считаме, че не трябва да гледаме на учебните заведения като на търговски дружества, първо. И второ: ние предлагаме да награждаваме онези български младежи, които завършват, особено дефицитните специалности: лекари, инженери, софтуерни специалисти, учители така, че държавата да им предоставя преференциални условия за жилища, за жилищно кредитиране, за детски градини с цел да привличаме и да провеждаме политики така, че завършващите образование у нас да остават да живеят и работят в България така, както това успя да направи примерно Унгария, където вече се наблюдават процеси на следното: че повече унгарци се връщат в Унгария, отколкото унгарци напускат Унгария именно в резултат на такива успешни политики, които няма причина да не бъдат успешни и в България. Същото се отнася и за здравеопазването, защото за българския народ, за всяко семейство това, което е определящо, е образованието и здравето на семейството и особено на децата. Няма как да разчитаме на добро здравеопазване при положение, че болниците са търговски дружества, превърнати в такива от дясното правителство в края на 90-те години на миналия век, правителството на СДС. И тази практика, за съжаление, продължава и България е единствената страна в Европейския съюз, където болничните заведения са търговски дружества и се гледа на българския пациент като източник на пари, а не като на човек, на който трябва да бъде оказана здравна помощ. Затова ние предлагаме кардинално нови решения за здравеопазването така, че то да стане общодостъпно за всеки български гражданин, който си плаща социалните осигуровки и за който няма да бъде необходимост да прави никакви доплащания при използването на медицински услуги такава, каквато е практиката и в другите европейски страни. Водещ: Проф. Гечев, защо темите от социалната политика на ЕС на практика отсъстват от дебата в предизборната кампания? Почти не се говори по тях. Ето, с вас водим този разговор и се боя, че той е първи. Румен Гечев: Това е един чудесен въпрос и нашият отговор е следният: разбира се, че обществото реагира правилно на последните скандали за шест-седем-осем апартамента, асансьора, построени къщи с парите на данъкоплатеца и не по предназначение. Според мен това се прави умишлено. Не че този въпрос трябва да бъде подценяван, но аз вече споменах за големите инвестиционни проекти. Проблемът на България не е в загубата на няколко милиона евро. Тук става въпрос, че управляващите са спрели инвестиционни проекти за милиарди, с което нанасят огромни загуби на българската икономика. Изглежда за тях е по-изгодно обществото да бъде вкарано в този капан на взаимни обвинения и търсене на кривиците на едно друго битово равнище – и трябва да стане ясно на български народ, че всъщност управляващата коалиция на ГЕРБ няма икономическа политика, такава обща икономическа политика не е приета от българския парламент, те нямат визия за развитието на България в следващите години, а се занимават с решаването на проблемите ден за ден. И пак казвам, че няма случай в световната стопанска история, когато една нация да е постигнала успехи в икономическото си развитие и да си е гарантирала висок жизнен стандарт без ясно разписана правителствена политика, приета от съответния парламент в дългосрочен план, където да са набелязани стратегиите на държавата за развитие на нейната икономика. В случая говорим за вписването на българската икономика в условията на Европейския съюз, за изграждането и поддържането на достатъчно висока конкурентоспособност. В момента българската нация е най-бедна в Европейския съюз, нейната икономика е с най-ниска конкурентоспособност и нейният в момента на власт политически елит продава националните икономически интереси и съсипва крупни инвестиционни проекти не само от българско, но и от европейско значение, само и само за да угоди, както се изразява г-н Борисов, на началниците от Брюксел и Вашингтон. И в тази връзка представителите на България в Брюксел трябва да бъдат хора, които не само да са високомотивирани и да са високи професионалисти, но това трябва да са хора, които да защитават българските интереси при формирането на общоевропейските политики, в това число подчиняването на тия политики, в това число и външната политика на Европа на нейните икономически интереси. Защото в момента България се очертава като най-слугуващата страна в ЕС, която е готова да изпълни всякакви прищевки на силните от деня, основно на политическите елити на Германия, на Франция, а и на САЩ, които имат силно влияние върху развитието на ЕС, и чиито ръководители си измиват ръцете с България примерно при провеждането на антируска или антикитайска политика във времето, докато в същото време фирми от същите държави Франция и Германия, да не говорим за Полша, Унгария и Чехия, развиват активни икономически отношения и с Русия, и с Китай, което им дава възможност да поддържат и по-висока динамика на икономическото си развитие, и по-висок жизнен стандарт. Ще ви дам два примера. Първият пример е, че докато г-н Борисов слугуваше и следваше съветите на госпожа Мерки, канцлера на Германия, в провала на „Южен поток“, в същото време канцлерът Меркел и немското правителство реализираха „Северен поток 2“. И Германия си удвоява доставките на природен газ от Русия. Или да вземем Унгария, която също удвоява капацитета на своята ядрена централа. Или на Чехия, или пък развитието на икономическите отношения на Полша, Чехия и Унгария, където вече даже на ниво банкиране тези страни отвориха филиали на свои банки в Китай. А Китай отваря свои дъщерни банкови дружества и банкови филиали в другите източноевропейски страни. Докато нашето правителство продължава да робува на идеологеми и докато нашият политически елит в момента слугува на чужди сили, същите тези чужди сили правят всичко възможно да повишат жизнения стандарт на народите си чрез активно икономическо сътрудничество на взаимноизгодна основа. Водещ: Дали само слугуването на чужди сили, както се изразихте вие, проф. Гечев, пречи за повишаване на благосъстоянието на българския гражданин до степен, че то да приближи това на европейския гражданин? Дали само това е, или е и въпрос на управление, и въпрос на социална чувствителност и ако искате, и въпрос на компетенция? Всъщност Европейският стълб на социалните права според вас известен ли е сред българите, правят ли го известен и управляващите? Румен Гечев: Вие сте абсолютно права. Разбира се, че няма само един фактор, който да е в посока на задържане на прекаленото ниско равнище на жизнен стандарт в България, на българския народ, има цяла система от фактори. Да, права сте и в това, че и теорията, и практиката, и политиките на ЕС в т.нар. социален стълб не са добре известни на българската общественост. И за това вина имат и управляващите, които въобще не се интересуват от никакви социални стълбове. Тези хора се интересуват само от собственото си благополучие. Тъй като всичките им действия в областта на управлението, както казах, са в посока на лично облагодетелстване и абсолютно безхаберие за това накъде трябва да се развива България, как трябва да се развива България, как България да се впише в икономическото пространство на ЕС и на световния пазар, как да се използват българските предимства. Такива разговори не се водят никъде, нито пък правителството е обсъждало социални стълбове и какво да се направи за смекчаването на ставащата вече ужасяваща социална поляризация в България. Защото същата статистика и на Националния статистически институт, и на Евростат – на Европейската статистическа агенция показва, че България е страната, където социалната поляризация е най-силно изразена в ЕС и където все по-малко богати стават все по-богати и все повече българи стават все по-бедни. Това е абсолютно неприемливо и то задължително трябва да бъде променено. А промяната става през демократични механизми и предстоящите избори са една чудесна възможност за българите да изразят мнението си по този въпрос, защото е публична тайна, че промяната в съотношението на политическите сили сега на европейските избори обезателно ще доведе и до промяна в цялостната политическа обстановка в България, което ще рече, че подобен вот на българския народ ще означава, че той иска промяна и той иска нов модел на развитие. Водещ: Водим този разговор в навечерието на Първи май. Каква ще бъде ролята на българските евродепутати в промяната на концепцията на работата на ЕС и за мястото, приноса, ролята на България в тази промяна и това, което промяната може да донесе на България? Румен Гечев: Представителите на България в ЕС и в ЕП могат и затова отиват там, за да допринасят за промяната на общоевропейския модел на развитие и на българския модел. Защото това, което става примерно във Франция с „жълтите жилетки“, и това, което става в момента в България като събуждане на обществото, особено сега преди изборите, означава, че Европа има общи проблеми, които трябва да имат и общи решения. Като, разбира се, тези общи решения трябва да бъдат съобразени със спецификата на всяка отделна страна – членка на ЕС. И тези промени могат да станат хармонизирано и координирано при промяна на политиките на ЕС, които стават в специализираните комисии на Европарламента, където нашите представители би следвало с професионализъм, с аргументи да участват в разработването на политики на ЕС, свързани с парични политики през Европейската централна банка и особено най-голяма е възможността на Европарламента е в провеждането на фискални политики, данъчни политики по отношение на бюджетните приходи не само на бюджета на ЕК, но и на бюджетите на отделните страни членки, в бюджетните разходи, в промяна на законодателството за стимулиране на публично-частното партньорство. И най-вече да речем има една хубава инициатива на ЕС с Плана „Юнкер“, това е създаването на сравнително мощен инвестиционен фонд с участие на бюджетни средства на ЕК и привличане на по-голямата част от средствата от частния бизнес, част от банки, част от частния бизнес и корпорации и т.н. Но тези средства в момента, по-голямата част от тях достигат до водещи фирми и водещи страни като Франция, Германия, в по-малка степен Италия и Испания и в много малка степен в страни като България, да речем. Но това е поради недостатъчно активната политика и недостатъчно аргументирани на нашите представители в специализираните комисии на Европарламента. Водещ: Ако трябва да сме честни, при нас достигна една инвестиция от 100 милиона. Румен Гечев: Да, ами като го сравните с реализираните около 150 млрд. и като се има предвид, че този фонд трябва да достигне 600 млрд. евро, примерът със 100-те милиона това е просто прашинка, която достига до България. И причините са две, за да достигат толкова малки средства. Първо, не добре подготвени инвестиционни проекти от България, а това няма как да стане без прякото или косвено съдействие на правителството. И второ, поради това, че българският глас в специализираните комисии в Европарламента не е достатъчно силен, не е достатъчно добре изразен, в резултат на което ние губим милиарди евро възможности от специализираните инвестиционни фондове на ЕС. И още нещо, това правителство на ГЕРБ и неговите сателити твърди, че те са големи шампиони по усвояване на европейски средства. Само че онзи ден излезе доклад на ЕК, буквално преди няколко дни, който развенчава този упорито насаждан мит от години в България. И се оказва, според данните на Евростат, че усвояването на евросредства в България средно е около 25%. Тоест губи 75% към момента от инвестиционните средства, предоставени от Европа, и е усвоила само една четвърт. И при положение, че правителството няма никаква яснота и не прави нищо за публично-частно партньорство в България, тоест по никакъв начин не стимулира частните инвестиции в България, чуждите инвестиции са намалели 10 пъти от 2007-2008 г. и това правителство усвоява 25%, само една четвърт от европейските инвестиционни средства, какво друго можем да очакваме, освен да сме на опашката на ЕС. А това е нетърпимо, неприемливо и ние сме сигурни, че българският народ ще си каже думата на 26 май и ще иска реализация на истинска икономическа политика, която да доведе до промяна в модела на икономическото развитие на България. Цоня СЪБЧЕВА

1 Май 2019 | 09:00 | Радио „Фокус“, „Това е България“