ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Десислава Кателиева: Редно е в България да се регламентира въвеждането на автоматични външни дефибрилатори на обществените места

Д-р Десислава Кателиева: Редно е в България да се регламентира въвеждането на автоматични външни дефибрилатори на обществените места

Председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Международния ден на рестартирането на сърцето.

16 Октомври 2019 | 07:00 | Агенция „Фокус“

Д-р Десислава Кателиева: Страхът и агресията могат да разрушат работеща структура от над 7000 души в спешната помощ, посветили се на спасяването на човешки животи

Д-р Десислава Кателиева: Страхът и агресията могат да разрушат работеща структура от над 7000 души в спешната помощ, посветили се на спасяването на човешки животи

Пореден случай на агресия над медици, доведе до масови оставки в Спешното отделение в Горна Оряховица. Припомняме, фелдшер беше нападната по време на дежурство, което провокира и подаването на 28 заявления за освобождение от длъжност. След този случаи Спешното отделение разполага с жива охрана. Колко ефективна ще се окаже мярката за ограничаване проблема с агресията? Темата коментираме с д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Доктор Кателиева, за съжаление пореден подобен случай. С вас многократно сме обсъждали темата. Как обаче ви се струват тези предприети действия и назначаването вече на жива охрана в Спешния център? Десислава Кателиева: Да, но е назначена жива охрана в един от всичките 178 филиала от центровете за спешна медицинска помощ. А какво ще се случи с останалите филиали, в които също се случва да има случай на агресия? Какво ще се случи с екипите, когато отново отидат на адрес и отново към тях бъде проявена агресия? Водещ: Има ли ресурс изобщо да бъдат назначени патрули през тези нощни дежурства и в другите филиали на страната? Десислава Кателиева: Не, аз първо не смятам, че това е начинът да бъде решен проблемът. От дълго време говорим, че трябва да бъде направен един обстоен анализ на причините за агресията и мерките, които въобще се взимат, за да бъде ограничена тази агресия. Ние живеем в агресивно общество, в агресивен свят. След като в Америка има на година по 1500 нападения над парамедицинските екипи, където спешната помощ е в пъти по-организирана от нашата, значи агресия ще има, и ние трябва да приемем, че ще работим в агресивни условия. Въпросът е какви са мерките, които са предприети, за да бъде по някакъв начин тази агресия ограничена и да бъде осигурена сигурността на екипите ни. Това че в Горна Оряховица колегите ни са спокойни не означава, че в другите филиали го има това спокойствие. Водещ:Споменавате мерки, какво става към днешна дата с една от тези мерки – идеята за паник бутоните в линейките? Вече ни се струва не толкова нова тази новина, но развитие има ли по нея? Десислава Кателиева: Още в концепцията за развитие на спешната медицинска помощ 2013 г. беше отбелязано, че трябва да бъдат въведени паник бутони както във филиалите при стационарните екипи, така и в спешните отделения, така и в линейките. Дори в старите линейки има паник бутони, но те не работят. Ние чакаме до 2 години да дойдат новите линейки с паник бутони. Но те решават проблема с агресията на екипа, когато е вътре в линейката. А когато екипът е на терен, той отново остава незащитен. От години говорим за радиостанции тип, с които са оборудвани повечето служби за спешно реагиране на Балканите. А ползата от такива радиостанции е, че те имат освен телефон за бърза връзка с останалите служби за спешно реагиране, имат и паник бутон, имат и GPS. Такова нещо стои персонално във всеки един член на екипа. И ако този екип бъде нападнат далече от линейката, далече от филиала, той ще бъде защитен. Водещ:Говорейки си за мерките, има още едно предложение в тази посока. Колегията на медиците от спешната помощ от Велико Търново предложиха посещенията по домовете за случаи, които обаче не са спешни, да бъдат заплащани, като с тази идея те виждат една стъпка към ограничаване на агресията към лекари. Действително би ли могло подобно нещо да сработи? Десислава Кателиева: Напротив – ще доведе до засилване на агресията. По принцип оказването на спешна медицинска помощ по Конституция, е приоритет на държавата. Не е редно да тръгнем с касови апарати по домовете и да очакваме, че когато поискаме на някой да си заплати визитата, това ще се случи. Нашите визити са средно на стойност по стотина лева. Имам предвид разходи за бензин, за работа на екипа и всичко останало. Няма начин това да намали агресията по никакъв начин. Да, може би ще намали адресите, но кои адреси ще намали? При положение, че пациентът не може да прецени кое е спешно, кое не е спешно, ще започнат да не ни търсят и хора, които наистина са в спешно състояние. Аз не съм съгласна, че трябва да тръгнат екипите на извън болничната помощ с касови апарати по адрес. Водещ:Към момента съществува ли законов механизъм, който да защитава медиците, има ли необходимост от промяна в частта на законодателството за наказание, прилагането им в подобни случаи с агресия над екипи? Десислава Кателиева:През 2013 г. бяха приети промени в Наказателния кодекс, но въпросът е колко от хората, които бяха хванати за агресия на спешни екипи, понесоха наказанията си с цялата тежест на закона? Основно го отнесоха няколко рецидивисти, при които наказанията наистина утежниха състоянието им. Но като цяло обществото остава с впечатление, че можеш да нападнеш медик срещу някаква парична глоба, срещу някакво порицание. Тези хора едва ли не стават герои в медиите, а моите колеги остават със страхът и с ужасът, че следващия път отново този човек ще дойде и ще ги набие. Може би наистина законът трябва да бъде по-строг. Да, бяха предприети мерки. Министърът сключи споразумение с прокуратурата за по-бързи наказателни действия, но колегите не виждат справедливост в тези наказания, при положение, че насилниците отново са на улицата. Водещ:Освен сериозната физическа агресия, за която говорим, проследявайки изказванията на специалистите от лечебното заведение от Горна Оряховица, чухме примери за медици подлагани и на друг вид тормоз. Има ли подобни казуси? Десислава Кателиева:Вижте, всяко едно обаждане на спешния медицински телефон, на телефон 112, се записва. Там можете да чуете невероятни неща, невероятни заплахи срещу колегите ни. Същото нещо може да се чуе и на място, на адрес като се отиде. Хората много често са афектирани, а част от пациентите ни са с психични разстройства, зависими от наркотици и алкохол, хора, които са в афект, защото в момента са загубили близък човек. Да, има и много тежка вербална агресия, която е може би в пъти по-голяма от физическата агресия и крие в себе си едно бъдещо прерастване във физическа агресия. Може би тук наистина би могло да се поработи с колегите ни по какъв начин те да копират вербалната агресия, да не позволяват тя да прераства във физическа. Но за целта трябва да има психолози, които да работят с екипите. И още нещо, за което смятам, че ще бъдете много полезни вие медиите. Разказвайте малко повече за положителните, добрите неща, които правят колегите ни. Те ежедневно спасяват живот, ежедневно са полезни на това общество. За тези неща почти никъде, почти нищо не се пише. Пише се за скандалите, пише се за агресията, а това засилва негативизма на обществото към колегите ни. Те съответно като най-незащитени го отнасят, ходейки по адреси и извършвайки визити в домовете. Не съм за това, че трябва да има във всяка линейка въоръжена охрана, не съм за това, че във всеки един филиал трябва да има въоръжена охрана. Това е практически невъзможно. Но за това трябва да се направи един научен анализ кой къде, как проявява агресия и какви мерки могат да се предприемат? Не съм за мерките на парче, не съм за мерките на това там, където избухне пожарът – да се гаси. А да се мисли за това, че пожар може да избухне навсякъде. Защото страшното от предишните ни разговори с вас е, че колегите ни започват вече да подават оставки. Те не плашат, те просто си подават оставките и казват: „Аз бях до тук“. Това е страшно, когато го каже човек, който 10-15-20 години е работел в системата и тя е смисълът на живота му. Това означава, че колегите ни се страхуват да работят и са готови да се разделят с работата си, за да оцелеят. Водещ: Трудно може да се говори за добрите примери за спасяването на човешки живот, когато в крайна сметка животът на тези специалисти бива застрашен. Казвате- важен е анализът както на мерките, така и на първопричините за тази агресия. От къде обаче идва тя, от къде идва тази увереност, това самочувствие, че една физическа разправа би могла да разреши даден проблем? Въпреки, че да, темата е изключително деликатна – говорим за нашето здраве, за това на близките ни? Десислава Кателиева: Живеем в изключително агресивни условия. В реалността виждате, че хората разрешават чрез агресия отнемане на предимство с колата, децата се бият в училищата, да не говорим за размерите на домашното насилие. Агресия има и тази агресия трябва да бъде анализирана и трябва да бъде коригирана по някакъв начин от обществото ни. Има страшно много емоции в работата на спешните екипи, особено, когато се загуби човешки живот. Но аз наблюдавам близки, които веднага минават към саморазправа. Да, болката им е голяма, съмненията им са сериозни, но в края на краищата има достатъчно развита правораздавателна система, която може да уточни кой е виновен и кой не. Някак си не приемам варианта след загубата на близък да застанеш под прозорците на един филиал и да твърдиш, че трябва да се закрие. Или часове след като си загубил близък, да искаш тези лекари, които са се опитали да направят нещо за него – да им бъдат отнети правата. Всичко това излиза в медиите и се връща отново като вълна върху нас, преди още който и да било да е доказал, че ние имаме някаква вина в този казус. Ние се оказваме виновни, само защото сме били на това място и сме се опитали нещо да направим. А разберете, всеки един от нас тръгва на работа с идеята да спасява живот, а не да отнема живот, не да нарани някого. Не искам да стигаме до варианти, в които колегите ми да тръгнат със спрейове и с електрошокове по адресите. Не искам в България колегите ми да ходят въоръжени по адреси, както е в Израел, както е в някои щати в Америка. Не искам и някой от колегите ми да загуби живота си, защото ние искаме да спасяваме живот. И ако не ни се даде тази възможност, много скоро ще ни загубят. И без това армията ни на спешни медици е толкова оредяла. Над 360 лекари вече няма в системата. Повече от колегите ми са в предпенсионна и пенсионна възраст, което означава, че след 5-10 години вече няма да са в системата. А млади хора не идват. Обществото ни трябва да се замисли, че може да загуби една работеща структура от около 7 000 човека, които са посветили живота си на спасяването на човешки живот. А загубят ли ги, трудно ще ги съберат отново, защото спешен екип се създава с десетилетия. Водещ:Работеща структура, от която зависим ежедневно всички ние, така че може би да се вслушаме във вашия призив. Малко повече позитивизъм върху работата на спешните екипи, повече благодарности. Както казахте, нека оставим екипите да работят, да спасяват животи. Надяваме се следващият разговор да бъде с по-положителен заряд, да не говорим отново за агресия. Благодаря ви за това участие. Десислава Кателиева: И аз благодаря. Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

4 Февруари 2019 | 10:01 | Радио „Фокус“