ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Десислава Кателиева: Обещанията за увеличение на заплатите на медиците няма да ни лекуват след 10 години

Д-р Десислава Кателиева: Обещанията за увеличение на заплатите на медиците няма да ни лекуват след 10 години

Председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с протестите на медиците

11 Октомври 2019 | 11:00 | Агенция "Фокус"

Д-р Десислава Кателиева: Нека близките на пострадалите да слушат какво им казваме и да ни се доверяват

Д-р Десислава Кателиева: Нека близките на пострадалите да слушат какво им казваме и да ни се доверяват

Интервю на Агенция „Фокус“ с председателя на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ д-р Десислава Кателиева за агресията срещу медици. Фокус: Г-жо Кателиева, отново ставаме свидетели на случаи на агресия срещу медици от Спешна помощ. Превръщат ли се подобни инциденти в ежедневие за колегите Ви и как се отразяват те на заетите в системата за спешна медицинска помощ у нас? Десислава Кателиева: За съжаление агресията към спешните екипи ескалира, защото ескалира агресията в нашето общество като цяло. Това рефлектира върху колегите ми като те не желаят да работят повече в системата. Независимо от мерките, които бяха предприети - да им се увеличат заплатите, колегите ми не се чувстват сигурни за живота си, когато ходят на работа. Това е причината, поради която те напускат след всяка една по-сериозна проява на агресия спрямо екипите. Фокус: Какви според Вас са основните причини за агресията срещу медицински лица? Десислава Кателиева: Преди има-няма две седмици, имаше един фатален инцидент, за съжаление, в филиал „Ботунец“. Казаха се много неща по медиите, които са абсолютно неверни – че филиалите на центровете на Спешна помощ не са подходящи за оказване на спешна медицинска помощ, че ние не сме достатъчно подготвени. Това абсолютно не е вярно. 25 години нашите филиали работят и спасяват човешки животи. По половин милион пациенти минават през тези филиали на спешна медицинска помощ, като този в Горна Оряховица, където беше проявена агресия. Ежегодно се оказва амбулаторна помощ на тези хора. Около 700 хиляди повиквания се изпълняват ежегодно. Колегите ми са страхотни професионалисти и полагат страхотни усилия да бъдат на ниво, когато потърсят помощта им. Но когато се говори, че те са некомпетентни, когато се говори, че те не са на мястото си, че те не оказват достатъчно компетентна спешна помощ, резултатът е нарастване на агресията. Фокус: Какви мерки още могат бъдат да предприети, за да се гарантира сигурността на работещите в Спешната помощ? Десислава Кателиева: От години говорим, че трябва да има паник-бутони във всички 198 филиала на центровете по спешна медицинска помощ, във всеки един от 300 мобилни екипи, които циркулират непрекъснато по пътищата на страната и във всичките 38 спешни отделения в страната. Такива паник-бутони има само на няколко места. Целта им е веднага да реагира полицията и да помогне на колегите ми. Освен това говорим от години за това, че трябва да има видеонаблюдение, жива охрана в спешните отделения и във филиалите в страната. Такива реално няма, заради което колегите ми стават жертви на физическа саморазправа. Фокус: Как оценявате действията на колегите Ви при трагичния инцидент в столичния квартал „Ботунец” и кой са основните причини за смъртта на детето? Десислава Кателиева: Ежегодно в ЕС има около 2000 случая на аспирация на детски играчки от деца от 0 до 14 години. От тях 10 % завършват фатално. По простата причина, че чуждите тела слизат надолу и ако не се постъпи правилно и компетентно, настъпва така нареченият дихателен арест. Това е едно от най-спешните състояния, след сърдечния арест в спешната медицина, където време за реакция практически имаме в порядъка на осем до десет минути. Това, което е важно да се каже за случая „Бутанец“ е, че ние имаме нормативна база и обучени диспечери, които могат да водят телефонен инструктаж до пристигане на екипа. Тоест да кажат на близките какво да правят и какво да не правят. Например да не предизвикват повръщане и да не дават вода на пострадалия, а да опитат за тази възраст, на която беше пациента в „Ботунец“ метода на Хаймлих. Има утвърдени от министъра на здравеопазването протоколи, колегите ми са обучени и ако някой ги слуша от другата страна, те могат да обяснят на свидетелите на случилото се какво да направят и как да го направят, за да помогнем на пациента. В случай, че не се подобри състоянието, колегите ми не биха препоръчали транспортиране на пациента, защото по време на транспорта може да настъпи така наречения дихателен арест, при който хора, които не са обучени да реагират, не знаят какво да направят. Пристигайки в болницата могат да закарат пациента починал. Освен това не във всяка болница има бронхоскопийска апаратура, особено детски бронхоскоп, който да може да помогне на дете в такова състояние. Затова това спешните медици препоръчваме при аспирация на чуждо тяло, обадете се на телефон 112, изслушайте какво ви казва диспечера, изпълнявайте неговите указания, изчакайте екипа на спешна помощ, който е оборудван и ще знае къде да закара пострадалия, за да му бъде оказана максимална помощ. Всяка друга импровизация на помощ води до рискове – до развитие на състоянието до дихателен арест и смърт на пациента. Фокус: Чести ли са случаите, при които близките на пострадалия усложняват положението му в стремежа си да му помогнат по-бързо? Десислава Кателиева: За съжаление, много често близките на пострадалия не знаят какво да правят. Тази е причината, поради която от десетилетия в САЩ и Европа е развит телефонният инструктаж. Тоест диспечерът на спешния телефон да казва какво да се прави и какво да не се прави, защото няма как всички да минат курсове по първа помощ, няма как всички да знаят как да реагират, когато близък е спрял да диша пред тях или е изпаднал в безсъзнание. Апелираме близките на пострадалите да слушат какво им казваме и да ни се доверяват. Нека да не предприемат импровизации по оказване първа помощ, защото това може да навреди на пациента. Нека да слушат какво им казва медицинския специалист от спешния медицински телефон, който е обучен какво и как да се направи при съответната ситуация. Това е, практически, оказване на помощ от момента на потърсване на такава, а не от момента, в който пристига линейката. Никъде по света линейката не пристига преди шестата или седмата минута. Това при пациенти с дихателен или сърдечен арест е фатално. Фокус:Какво е състоянието на центровете за Спешна помощ у нас? Десислава Кателиева: За съжаление състоянието им никак не е добро в момента. Но факт е, че държавата положи усилия. С модернизацията на спешната помощ по европроектите от ОП „Региони в растеж“ , 60 милиона ще бъдат вложени в закупуване на нови линейки, ремонти на филиалите за спешна медицинска помощ, преоборудването им и съответно преоборудването на 38 спешни отделения на територията на областни университетски болници. Това е чудесно, само че има един друг проект, за който напоследък никой нищо не е чул. Това е проект по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, за който се говореше, че ще бъдат обучавани 7000 спешни медици. За съжаление нищо не сме чули за този проект. Той изтича през декември 2019 година. Ще бъде много жалко, ако тези 7 милиона, насочени към обучение на спешните ни екипи, не бъдат усвоени и колегите ми не преминат едно обучение, което е изключително важно за тях. Специалността ни се развива изключително интензивно и се нуждаем от обучение, за да бъдат по-добри, по-точни, по-конкретни в действията си и диагнозите си. При положение, че такова обучение може би няма да се проведе, ние няма да бъдем на нужното ниво, на каквото са нашите колеги в Европа. Фокус: Остава ли проблем липсата на достатъчно кадри в системата и кои са начините да се привличат повече млади хора в нея? Десислава Кателиева: Начинът да се привлекат млади хора в системата от една страна е да се говори в училищата и в университетите за специалността Спешна медицина. Преди години бях ходила в Румъния, където ми направи впечатление, че студентите по медицина са използвани като работещи парамедици или медицински специалисти в спешните отделения или в центровете за спешна медицинска помощ. По този начин тези хора като завършат за лекари, стават кадри към Центъра за спешна медицинска помощ. Румъния има изключително здрав и силен център за спешна медицинска помощ. При нас имаше проведени няколко летни академии по спешна медицина, в резултат на което доста млади колеги дойдоха и започнаха работа в спешна помощ. Но стресът и липсата на възможности за специализация ги накара много скоро да напуснат. Трябва да има една последователна политика за привличане на младите специалисти към спешната медицина, която е една уникална специалност. Всеки, който е минал през центъра за спешна медицинска помощ или спешно отделение след това става уникален специалист, независимо дали става кардиолог, гинеколог или хирург. Така че има начини да бъдат привлечени млади колеги към системата. Другия вариант е въвеждането на парамедици, които практически нормативно вече са регламентирани, но все още щатното им разписание не ги различава по нищо от шофьорите на линейки. А парамедикът е едно стъпало над шофьора на линейка, който е обучен да оказва основни методи за поддържка на живота и в много случаи под медицински контрол на лекар може да замести липсата на лекар в много от ситуациите. Все пак да завърша с нещо оптимистично, ще ви кажа, че преди няколко месеца в филиал „Тервел“ отива бременна жена в деветия месец, където има само една медицинска сестра. Колежката, въпреки че не е компетентна да води сама раждане, се свързва с лекаря в районната координационна централа в Добрич и води успешно раждане. Ражда се живо и здраво дете. Има начин там, където го няма лекарят, във времето на информационните технологии, лекарят да бъде заместен дистанционно и да бъде на мястото, когато го няма действително физически. Тоест в този случай в Тервел липсата на лекар не доведе до нищо фатално, напротив, една медицинска сестра се справи чудесно със спасяването и израждането на едно дете под контрола на лекар по радиостанцията. Фокус: Имате ли наблюдения какво е състоянието на Спешната помощ у нас в сравнение с това в останалите страни – кои са добрите практики, които могат да бъдат заимствани в нашата система? Десислава Кателиева:Аз съм председател на Национална асоциация на работещите в спешна медицинска помощ и като такъв съм национален представител в Европейската асоциация по спешна медицина. Благодарение на това от четири години не пропускам нито един европейски форум на тази организация и съм участвала в няколко техни обучения. Трябва да ви кажа, че като нормативна база и като методика на правила и поведение, ние не се отличаваме по нищо с колегите от Европа. Както в Европа е прието да се изпълняват указания по телефона до пристигане на екипа, да се работи по правила и алгоритми, така е и прието и при нас. Въпросът е, че от другата страна хората не са склонни да ни слушат и да приемат тази помощ от разстояние - нещо, което е установена практика в Америка от 1975 година, от 90-те години в Европа. Някак си трябва да се говори малко повече с хората, че спешна медицинска помощ не е само пристигане на медицински екип на място. Тя е и съвети по телефона и присъствие на медик по телефона дистанционно до пристигане на екип. По цял свят се говори усилено за ранна дефибрилация при пациенти със сърдечен арест в извънболнични условия. Защо е така? Защото пациенти, на които е спряло сърцето или дишането в извънболнични условия, във всяка една минута бездействие губят шансовете си за оцеляване с 10%. Докато ако се изпълняват указанията на оператора на Спешния медицински телефон да се започне сърдечен масаж, шансовете за оцеляване на този пациент при пристигането на екипа е в пъти по-голяма отколкото ако се бездейства и нищо не се прави. Това е нещо, което ми се иска определено много да се случи и в България. Хубавото е, че го има прието като нормативна база и протоколи и телефонен инструктаж, въпросът е дали хората ще ни позволят да ги прилагаме в България и да им помагаме и от разстояние, с което ние свеждаме оказването на спешна медицинска помощ не до осмата или десетата минута, а в момента, в който ни потърсят. Теодора ПАТРОНОВА

23 Януари 2019 | 16:30 | Агенция „Фокус“