ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Татяна Буруджиева, политолог: Избирателните списъци са най-големият проблем при избори след тях е контролираният вот

Татяна Буруджиева, политолог: Избирателните списъци са най-големият проблем при избори след тях е контролираният вот

Политологът Татяна Буруджиева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

17 Юли 2019 | 14:00 | Радио „Фокус“

Татяна Буруджиева, политолог: Само с антимотиви и скандали левицата няма успее да направи добра компания за евроизборите

Татяна Буруджиева, политолог: Само с антимотиви и скандали левицата няма успее да направи добра компания за евроизборите

Интервю с политолога Татяна Буруджиева за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: По случайност или не откриваме следващия ни гост в горещата точка на събитията от последните дни, а именно във френската столица Париж. Поканихме политолога Татяна Буруджиева за коментар по темата за политическите конфигурации преди евроизборите. Но погледите ни сега са насочени към катедралата „Нотр Дам де Пари“. Добро утро, госпожо Буруджиева. Татяна Буруджиева: Добро утро. Водещ: Бързам да ви попитам: какво виждате вие? Какви са настроенията на французите след тази огромна загуба, както за Франция, така и за света? Татяна Буруджиева: Трябва да ви кажа, че изключително е впечатлението, защото още вечерта на пожара, който продължи до 3 през нощта, показа една невероятна организация и единение, ако мога така да се изразя, на граждани, политици, отговорни, различни фактори. Оставам настрана, разбира се, и реакцията на света и на Европа, която също не е никак маловажна. Пожарът избухна в 19:30, а към 20:00 улиците на Париж и мястото около „Нотр Дам“ вече бяха пълни с хора. И те там бяха тиха, повечето се молеха, пееха френски популярни, бих казала изразяващи нацията песни, и това продължава вече втори ден. Променени са маршрутите на превозните средства, все още не може лесно да се стигне до мястото, което е изпълнено с хора, искащи да видят какво се случва и как изглежда катедралата. Още вечерта пожарът беше с огромни пламъци и на фона на нощен Париж се виждаше много ясно от много места и това, което всъщност е най-голямото разрушение е това тяло като кораб, който вече не съществува. Пропаднал е покривът и доста осакатен вид има катедралата. Разбира се, за французите това не е за първи път. Катедралата се е подпалвала и преди, но доста отдавна, 18-19 век, така че това за съвременния свят е голям шок. И то точно в дните преди Великден, в дните, в когато в катедралата всъщност се случват основни ритуали, свързани с този голям християнски празник. Този четвъртък в „Нотр Дам“ трябваше да получат своя сан новите епископи, да бъдат ръкоположени. Разбира се, ще се намерят други храмове, където това ще се случи. Важното за Франция и за всички французи е, че е спасена, както те казват, „душата на Нотр Дам“. Това е Короната Божия и един сакрален плащ, тоест съкровищата на Нотр Дам не са погубени от пламъците. Но най-вероятно ще минат доста години, докато се възстанови в пълния блясък и вид храма на Божията Майка в Париж. Това, което прави впечатление е, че не просто всички бяха на площада, като се започне от президента Еманюел Макрон, който отложи едно дългоочаквано и много важно за французите представяне. Не зная дали в България това е известно на всички, но януари се взе решение за едно широко допитване във връзка с протестите на „жълтите жилетки“ за проблемите, по които трябва да се вземат кардинални решения във Франция. И след като дълго време се събираха във всички кметства, вървеше организирано, възможността да се поставят тези проблеми пред правителството в цялата страна. След което те бяха анализирани, групирани и се очакваше на 15 април Макрон да отговори на исканията на френските граждани и основно на протестиращите, недоволните, искащите промяна. Това отчасти трябваше да стане в 8 вечерта на 15-и, а в 7.30 започна пожарът в „Нотр Дам“ и беше отложено това участие. Споменавам това, за да стане ясно, че за французите този пожар, това разрушение на символа на Париж и на Франция надскача, така да се каже, ежедневните проблеми, ежедневните грижи. Водещ: Именно. И точно тук е тънката линия, че пожарът идва в началото на католическата Страстна седмица и на фона на протестите на „жълтите жилетки“. Дали може да се разчита случаят като някакво послание за смирение? Татяна Буруджиева: Да ви кажа честно, използваха го част от политиците да изявят своите разлики. Не зная как ще реагират и протестиращите, но си мисля, че покрай празниците няма да има такива протести. Много по-важно е, че Франция веднага се организира и обедини усилия, за да възстанови своя храм. Още на другата сутрин след пожара, се оказа, че вече има депозирани около половин милиард евро за възстановяването на „Нотр Дам“. Кметът на Париж днес прави голяма среща с донори, за да се договори и да установи заедно с големите френски предприемачи, собственици на фирми какво трябва да се направи и какви средства са необходими. Франция обявява донорска акция всеки французин да даде по 1 евро за „Нотр Дам“. Предполагам, че още по време на Страстната седмица и на Великденските празници тези пари ще бъдат събрани в голяма степен. Бих казала, че имаше гласове, които говореха, че пожарът трябва да се счита за знак, но по-скоро за проблемите и ситуацията в Църквата, отколкото за това какво се случва в обществото и каква е политиката. Разделени са тези два случая в съзнанието на французина и политическите задачи и решение са оставени са в ръцете на политиците, докато тук става дума за култура, за история, за духа на една нация. И пак ви казвам, най-голямата радост на всички французи е, че съкровищата на „Нотр Дам“ не са погубени в пожара и точно това те смята като знак за това, че душата на „Нотр Дам“ не е погубена, а само нейната обвивка, която може да бъде възстановена. Водещ: И се надяваме наистина да бъде възстановена. А сега нека се върнем към случващото се в България на прага на европейските избори. Миналата седмица станахме свидетели на неочаквани листи, очевидци сме на не по-малко изненадващи коалиции и призиви за обединение срещу „пълзящи диктатури“. ГЕРБ се коалира вече със Съюза на демократичните сили, но последва и подписване на политическо сътрудничество с по-малки формации като „Обединени земеделци“ и ПП „Никола Петков“. По-скоро подготовка за местните избори ли са тези коалиции? Татяна Буруджиева: По-скоро за мен са рефлексия от голямата кампания, която се случва в Европа, водена от основните партийни фамилии. И десницата, и левицата в Европа призоваха за максимално обединяване, защото и двете партийни фамилии са притеснени от доста активното и разрастващо се влияние в отделните държави на крайни радикални партии. Само един пример ще дам със „Златна зора“ в Гърция, която за първи път не просто влиза в парламента и става парламентарна партия, но тя е на трета позиция. Разбира се, тук не говорим за Австрия, за Унгария и за други държави. Дадох примера със „Златна зора“, защото тя е откровена неофашистка партия и за самата Гърция е изненадващо при тяхната политическа култура и традиции как точно се гласува. Това е една партия, която сигурно вече 20 години се явява на избори и повече от 1-1,5 % не е печелила. Така че има процеси в Европа и в държавите, които не могат да бъдат пренебрегнати. Затова с обща европейска на левицата и на десницата се връщат, така да се каже, към изходните основи, към ценностите на лявото и дясното и към битката, която трябва максимално да привлече избиратели и да не остави възможност на радикалните партии за разрастване на влияние. Водещ: В неделя, след 11-часово заседание на Националния съвет на БСП, партията утвърди листата за европейските избори, която обаче сякаш се размина с предварителните очаквания и нагласи. Какво показа партията с това свое лавиране? Татяна Буруджиева: Предварителните нагласи на БСП според мен се видяха още на номинациите. Според мен предложената листа в неделя на пленума се размина с очакванията на партията. Защото наистина няма много логика месец и половина партийните организации да правят номинация, ако след това няма да има поне известни съвпадения, не говорим за пълно. Разбира се, ръководството е имало своята свобода и не за първи път то предлага някакви размествания. Но става дума за размествания на неща, които са подредени вече от БСП като цяло. Какъв е знакът? Вижте, това е третият пореден знак, който самата БСП дава на своето ръководство, че не бива да взима самостоятелни решения, без съгласуване, без да отчита нагласите и настроенията на самата партия. Какво каза ръководството за това? Аз съм много по-шокирана. Защото вижте, когато един лидер казва, че с това ние опровергаваме, че сме тоталитарна и лидерска партия с това, че листата по този начин се преподрежда, това е вярно, но не опровергават това, за което говори лидера на БСП. В неделя пленумът показа, че съществува партията. Защото от две години насам проблемът в левицата е, че партията не съществува, съществува само някакво ръководство, което през медии евентуално научава какво се случва. На пленума БСП показа, че съществува като партия, но ръководството не можа да покаже, че е адекватно като за ръководство на една партия. Не можеш, ако смяташ, че си в една колективна партия, взимаща колективни решения и която се ръководи от Националния съвет, а не от лидера си, не можеше да пожелаеш просто на хората: „Ами, хайде, успех, успех на кампанията“ и да се дистанцираш. Водещ: Тоест ставаме свидетели не толкова на разделение в самата левицата, колкото разделение между ръководството на партията и самите ѝ членове? Татяна Буруджиева: Ами аз се надявам, че изборите ще бъдат оценени като достатъчно важна кауза. Защото това е дебат и за бъдещето на Европа, но и за бъдещето на България, и левицата ще се обедини на тези избори в гласуването и в постигането на резултат. Но дълбоко се съмнявам, защото разделението, което се очерта, включително и на Националния съвет и от бройката гласове, които се виждат от гласуването, показва, че нещата горе-долу са на половината. Ако това продължи в една кампания, която и без това е обречена на други теми, кампанията на БСП е фокусирана и през водача на листата, предполагам сега и през част от хората в листата няма да бъде върху европейска тематика, а ще бъде върху това колко е важно да се махнат тези, които сега управляват и да дойдат други да управляват, без да става ясно какво точно ще се случва. И този разговор за мен е обречен като ефективност при гласуването, защото са много факторите, които ще обезкуражат хората или пък ще ги накарат просто да предпочетат нещо друго да направят, отколкото да отидат на избори. БСП засега не показва, особено в лидерските си виждания и в поведението на водача на листата, желание да даде достатъчно мотив на своите избиратели да отидат гласуват точно на тези европейски избори, освен антимотива, т.е. срещу нещо да се гласува. Но често и от практиката, и от теорията е известно на избори все пак човек си прави труда да отиде да гласува, когато има за какво да гласува, дори това да е една промяна, но трябва да е „за“. Само с мотива „анти“ и скандали не мисля, че левицата ще успее да направи една добра компания. Водещ: А какво ще допринесе присъствието на Сергей Станишев в листата на БСП? Защото знаем, че първоначално той не присъстваше в нея. Татяна Буруджиева: Станишев може да отвори една сериозна периферия, която беше абсолютно изчезнала покрай тези европейски избори от гласовете на БСП. Включително и личните ми впечатление от доста разговора и в страната, и на хора, които винаги са подкрепяли БСП, е, че те се бяха отказали да я подкрепят заради тази антиевропейска реторика, заради това, че за тях не беше ясно какво изобщо ще прави БСП в Европа и най-вече ще остава ли БСП вляво. Това също бяха едни проблеми, събудени от поведението, позициите, изказванията, тезите и политиките, доколкото въобще ги има, на настоящото ръководство. Така че присъствието на Станишев е гаранция за европейския характер на БСП, за нейното присъствие в лявото семейство в Европа и от тази гледна точка на факта, че БСП все още е партия, изразяваща леви ценности, леви политики. Всичките грешки, натрупани досега, ще доведат до този резултат, който ще случи. А аз съм убедена, че и от позициите, и от поведението на последния пленум, виновният за резултата от изборите ще бъде Станишев при всички положения. Ако те са добри, мисля, че няма да му бъдат преписана заслугата, но ако резултатът е неудовлетворителен за БСП, както се прогнозира от някои анализатори отдавна, не покрай листата и не покрай Станишев. За това се отвори вратата и поне от официалната позиция, която Нинова представи на сайта на БСП, става ясно, че тя няма да поеме никаква отговорност за тези избори. Аз го разбирам като никаква отговорност за загубата, която така или иначе се очертаваше отдавна. Водещ: И в края на нашия разговор ми се ще да си кажем в какво съотношение на силите намираме управляващата партия ГЕРБ и опозицията БСП на прага на европейските избори през месец май? Татяна Буруджиева: Много е трудно точно да се отговори, но като социолог мога да ви кажа моя прочит на данните и прогнозите, които дават колегите. Относно ГЕРБ данните са, така да се каже, за твърдо решили избиратели в голяма степен. Другите данни, които показват, че е активизирана партията и ядрото е стегнато, говорят за това, че при отговора на въпроса за кого ще гласувате, хората, които са отговорили за тях, са и тези, които ще отидат да гласуват изобщо. Що се отнася до БСП обаче няма такава сигурност, няма такова втвърдяване на партията, не е много ясно какво ще се случи в периферията. И затова отговорите на въпроса: „Ще гласувам за БСП“, са по-скоро за парламентарни избори. Затова трудно може да се прогнозира какво ще бъде съотношението с по-голяма степен на вероятност. На мен ми се струва, че по-вероятна е заради голямата част отказали се да гласуват съотношението на партиите на тези европейски избори да остане в твърдите им ядра. При това положение разликата между ГЕРБ и БСП се е увеличила и би била много по-голяма от тази, която в момента регистрират социолозите. Веселка ИВАНОВА

17 Април 2019 | 17:29 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“