ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Красимир Вълчев: Ресорът за образованието и науката е ресор за бъдещето, надяваме се България максимално да се възползва от това

Министър Красимир Вълчев: Ресорът за образованието и науката е ресор за бъдещето, надяваме се България максимално да се възползва от това

Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, в интервю за предаването „Сутрешен блок“ по БНТВодещ: Много важна тема броени дни преди началото на учебната година мой гост е обра...

11 Септември 2019 | 09:01 | БНТ, „Сутрешен блок“

Министър Красимир Вълчев: Българската азбука е цивилизационният ни принос и културно творчество

Министър Красимир Вълчев: Българската азбука е цивилизационният ни принос и културно творчество

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за празничната програма „Всички в час“ на Радио „Фокус“ по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Водещ: Честит празник, министър Вълчев. Красимир Вълчев: Честит празник. Водещ: Министър Вълчев, спасявайки делото на светите братя Кирил и Методий, България получава уважението на целия свят. Но как можем да опазим тази ценност днес и в частност чистия български език? Красимир Вълчев: Азбуката е нашият изключителен цивилизационен принос, нашето културно творчество. Езикът е това, което ни е съхранило през вековете. Езикът е това, което ни свързва във времето, това, което ни свързва в пространството. Днес голяма част от България е извън физическите й граници. Имаме над 300 неделни училища и над 30 000 деца, които ги посещават. Много родители полагат усилия децата им да посещават училища, да съхранят познанията по български език, да ги запазят част от България като езиково и културно пространство. Тази България е невидима на географската карта и показателно за това как ние се опитваме да съхраним българския език. Основните фактори да съхраним българския език са възпитанието, което ние, родителите и образователната система даваме на децата и знанията по български език. Водещ: Често повдигаме темата за агресията в клас. В Деня на българската просвета и култура насочваме вниманието си и към агресията срещу учителите. Синдикати се обявиха срещу пренебрежителното отношение към професията на българския учител от страна на ученици, родители, общественост. От какво според вас се поражда този процес и как може да бъде спрян? Красимир Вълчев: Агресията е функция на множество фактори на средата, външни за образователната система, но също така и за усещането за липса на ред. Липсва като даденост и тази невидима основа от споделени норми и виждания на социално поведение за отношение към образованието, която да ни дефинира очакванията и да ни задължава. Учителят очаква родителят да е направил повече по отношение възпитанието на детето си, а пък родителят очаква повече от училището и са склонни взаимно да се обвиняват. Затова ние предложихме проект на стратегия за възпитателната работа като необходимост да проведем разговор, да дадем сигнал, че трябва да се положат целенасочени усилия за изграждането на училищни общности и ефективни взаимодействия в тях. Разговорът за агресията често се центрира върху училището, но основните фактори са извън него. В повечето случаи в училище само се проявява агресията. Трябва да отчетем, че образователните институции са в неравна конкуренция с редица мощни индустрии – филми, медии, социални мрежи, видеоигри. Ние очакваме от учителите и училището да компенсират всичките тези фактори, а това е много трудна, дори непосилна задача, но образователната система трябва да направи всичко, което зависи от нея. Днес предучилищното и училищното образование е може би относително най-здравата и подредена система и ние най-много продължаваме да разчитаме на нея. И това, което трябва да направим, е да подкрепим максимално учителя. Ние трябва да го защитим, разбира се, от агресията. Никой не е застрахован от агресия. Впрочем ние имаме и текст в Наказателния кодекс, който инкриминира агресията срещу учители. Но не само учителите са обект на агресия. От всички искаме да уважават повече учителите. Ние като цяло страдаме от липса на уважение към авторитетите, към професионалистите. Трябва да се доверим на професионализма на учителите. На тях разчитаме да се справим с всички други предизвикателства – да живеем в по-хармонично и добро общество, с по-солидни социални основи, с по-малко изключени хора, което означава да приобщим всички деца ефективно в образователния процес, дори когато това е много трудно. И затова трябва да подкрепим образователните институции и учителите. Тяхната мисия продължава да бъде най-важната и няма кой да ги замести, ако не са те. Водещ: Така е, важна мисия, неведнъж сте го казвали. Но оценката „възпитание“, за която наскоро чухме като предложение, опция ли е? Красимир Вълчев: Тя беше предложена в контекста на обсъждането на Стратегията за възпитателната работа. Ние имаме нужда от усилване на възпитателната функция на училището. Впрочем тя винаги е била част от образованието, училището никога не е спирало да възпитава. Но това, което имаме днес, е усещане за слабост и повишени очаквания – повишени очаквания да компенсират всички тези фактори на средата, за които говорих. Проучване на „Алфа рисърч“ от началото на годината показва, че родителите очакват образователните институции да възпитават в по-голяма степен, пък и самата възпитателна функция винаги е била предпоставка за по-добро образование. Ние предложихме тази стратегия не защото ни е необходим документ, а за да дадем увереност на системата, сигнал какво очакваме от нея. Да идентифицираме заедно възможностите за подобряване на възпитателната работа, да подобрим взаимодействието между родители и учители, между всички участници в образователния процес, да проведем един непреднамерен разговор, който може да се случи само на ниво училищна общност, не на централно ниво с документи, пуснати отгоре. Искаме да провокираме това партньорство. Имаме нужда, образно казано, от механизъм за споразумяване относно ред, правила, условия за тяхното прилагане. Това е добрата практика, която се случва в редица училища и детски градини. Оценка „Възпитание“ надали ще разреши това. Тя звучи едностранно, като че ли едната страна иска да накаже другата и да наложи собственото си виждане за това какво е възпитание. Но не е ясно кого ще наказваме – ученика или родителя, и какви ще бъдат критериите, по които ще ги наказваме. Без да отхвърляме нито едно предложение, оценка „Възпитание“ може да бъде въпрос, който следва всички останали. Първо трябва да проведем разговора за това имаме ли общи ценности, имаме ли възможността да постигнем такова споразумение на училищно ниво, относно ред, правила и тяхното прилагане. Този непреднамерен разговор трябва да бъде партньорски, а не наказателен. Водещ: Изниква и още един въпрос – какво може да мотивира един учител да бъде иновативен, деен в час, за да могат учениците да придобиват не само знания, но и умения? Красимир Вълчев: Цялата система трябва да мотивира учителя да бъде иновативен. Креативният учител е най-ценният ресурс на образователната система. Впрочем иновативен е всеки един учител, в един или в друг час, в работата с един или с друг ученик. Желанието ни е това да стане доминираща култура. За да се случи това обаче, цялата система трябва да подкрепя иновативните учители, политиката да се префокусира към подкрепа на креативните учители. Във всички документи, които издаваме, във всички политики, които правим, да си личи това. Всички по вертикала – Министерство на образованието, регионални управления, директори, да спомагат за тази подкрепа. Като промяната започва преди всичко от Министерството на образованието и науката и регионалните управления. Ние трябва да дадем ясния сигнал, че това очакваме и това насърчаваме с документите, които издаваме. Регионалните управления на образованието – с това, което контролират и каква методическа подкрепа оказват. Сега много често проверяващият отива и оценява учителя по това дали е попълнил документа. А изрядният документ много рядко е атестация за добър резултат. И това демотивира учителя. Убеден съм, че ако подкрепата на иновативните учители стане доминираща политика и култура, в системата ще се почувства положителния ефект от всички останали политики, които се правят, които сме обобщили под понятието „компетентностен подход“, но тези две думи сами по себе си не дават представа за промяната, която следва да се случи. Водещ: Вие споменахте на няколко пъти за стратегията. На 22 май приключи общественото обсъждане на проекта. Кога се предвижда да започне и какво следва оттук нататък? Красимир Вълчев: Отново ще подчертая, че целта не е да има пореден документ. Макар и формално стратегията да не бъде проект, ще си остане документ, въз основа на който ние ще се опитаме да проведем този разговор. Ние имаме нужда да дадем сигнала към системата, да дадем увереност на учителите, да сплотим редиците – това е смисълът на този документ. Проведохме обсъждания на национално ниво по отношение на това имаме ли набора от споделени ценности, в които да възпитаваме децата. И изводът ни е, че имаме този относителен консенсус. Всъщност ние винаги сме го имали. Можем да го видим в Закона за предучилищното и училищното образование. Оттук нататък следващите въпроси, които стоят пред нас, са как да подобрим тази възпитателна функция. Ние имаме нужда да дадем сигнал на учителите и да проведем разговор с родителите. Много училища са го направили, постигнали са споразумения относно това какво трябва да има в училищните правилници. Много родители искат училището да бъде по-добро във възпитанието на децата. Водещ: Министър Вълчев, няма как да не ви питам и за междуинституционалния механизъм за обхват. Колко са приобщените и отпадналите ученици от образователната система? Какво показват данните от работата по механизма? Красимир Вълчев: За две години информационната система показва, че са записани допълнително близо 40 000. Една голяма част от тях – 40%, са в предучилищна възраст, които за първи път се записват в системата. Някои от тях може би биха се записали, макар и на по-късен етап, но те са записани на по-ранен, благодарение на механизма. Така че уточнявам, че това са не само върнати, но и записани за първи път деца и ученици в образователната система. Данните показват, че когато институциите работят заедно, успехът е налице. Този успех обаче е много етапен. Това е само първата малка крачка – да запишем учениците. Следващите две, които са много по-трудни – да ходят редовно на училище и във всеки един час учителят да направи така, че да ги научи, приобщи, възпита, помогне им да преодолеят дефицитите, които са натрупани. Префокусираме механизма върху втората крачка – ежедневната посещаемост. Много по-трудно е. Записването е еднократен акт, посещаемостта е многодневен, многочасов. Ще предложим промени в постановлението. Екипите функционират постоянно около училищата с най-голяма концентрация на проблемни ученици, с най-голяма непосещаемост и съдействат. Разбира се, има много още какво да се направи. Механизмът не навсякъде работи перфектно. Можем да обобщим, че това е може би една от най-важните ни задачи. Често пътувайки из страната, говорейки с учители, ми казват, че това не им е основната работа. И действително е така. Но това е задачата, пред която сме изправени. Няма на кого друг да разчитаме. Те водят тази може би най-важна битка и трябва да ги подкрепим да я проведат. Това правим, предоставихме допълнителни средства за училищата и детските градини с концентрация на деца от уязвими групи. Те наеха над 200 медиатора и се увеличава този брой. Хора, които имат авторитет, защото много често родителите на децата от тези общности нямат респект към държавата, имат много повече към определени хора. И тези медиатори помагат. Средствата, които предоставихме – над 25 милиона лева, отиват за допълнителни възнаграждения и за работа по механизма. Много е важна подкрепата от системата на МВР, системата на социалното подпомагане, за което им благодаря. Водещ: 24 май е. В края на нашия разговор, министър Вълчев, какъв смисъл влагаме днес в думите просвета, култура и човечност? Красимир Вълчев: Смисълът, който влагаме, е това, което сме ние, нашето разбиране за толерантност, хуманизъм, нашето уважение към хората около нас, отношението ни към образованието и културата. И това са нещата, които са ни направили хора, направили са ни такива, каквито сме. Иска ми се по-често да го осъзнаваме и да изразяваме уважението си към образованието и културата. Милослава АНГЕЛОВА

24 Май 2019 | 12:30 | Радио „Фокус“