ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Мануш Георгиев, „Илюстрация Илинден“

Забравени страници от българската литература: Мануш Георгиев, „Илюстрация Илинден“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани.Биографичният очерк "Мануш Георгиев" е поместен в Списание „Илюстрация Или...

7 Септември 2019 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: „Илинден“, Христо Шалдев

Забравени страници от българската литература: „Илинден“, Христо Шалдев

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Публикацията „Илинден“ е поместена на страниците на списание „Илюстрация Илинден“ от брой от май-юни 1935 г. "Илюстрация Илинден" излиза в София от април 1927 г. до май 1944 г. в 10 книги годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Негов редактор е именно автора на публикацията Христо Шалдев. Списанието е издание на Илинденската организация. Автор на „Илинден“ е главният редактор на списанието Христо Шалдев. Роден е на 25 декември 1876 година в Гумендже и умира на 2 февруари 1962 г. в София. Шалдев е известен с псевдонима Лефтер. Той е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Произхожда от известния гуменджански род Шалдеви, дядо му Христо Шалдев е от борците за църковна независимост и често е затварян в Енидже Вардар и Солун. „Илинден“ Когато през бурната 1878 г. в Берлин усилията и надеждите на българското племе за свободен живот бяха разбити, шепа ентусиазирани македонски българи, пропити от идеите на френската революция и минали през пламъците на Възраждането ни, преди 42 години в столицата на Македония -Солун, дадоха клетва да пробудят заспалия през течение на пет века дух на Крали Марко, като определиха своето политическо верую с думите „Автономия на Македония. И почна се една подземна , тайна апостолска дейност сред всички съсловия на македонското население, което след 10 години създаде една нова дата, едно име – Илинден. Всред полунощната тишина, когато цялата природа спи в безгрижен и дълбок сън, македонската рая на турския султан, потискана и измъчвана цели пет века, заяви, високо на турците и европейската дипломация, че тя не желае, вече да робува, че със собствените си сили пристъпва да извоюва своята свобода. Позивът на генералния въстанически щаб за обявяването на въстанието бе изслушан от нея с умиление и гръмогласно „ура“. Пламъците на подпалените бейски конаци и правителствени сгради, смелите и дръзки нападения върху разквартируваните по главни селища и стратегически пунктове султански гарнизони и доброволческите турски отряди, прекъсването на телеграфните и железопътни съобщения, показаха на турците и европейските дипломати, че македонската рая е способна и решена да се бори за свободата си или да умре за нея. От върха Победоносец над Пелистер и Бабуна, над Галичица, Вич, Бигла, над Осогово и Пирин проехтя гласът на македонския селянин, който бе продал вола си, за да си купи пушка, а на Илинден 1903 г. захвърли ралото и мотиката и пое пътя на бунта. Три месеца въстаналият роб държеше друмища и клисури, царуваше над планини и полета; три месеца сърцето на Македония туптеше чрез ехтежа на кървава борба за живот или смърт, която се започна от две неравни страни. Бори се той геройски и сплотен като един човек, с надежда и увереност да изнесе борбата до благополучен край. И когато той се прибра при пепелищата на своите жилища, не заплака за изгубеното и не прокле своите вдъхновители, защото под пепелищата на своите домове той виждаше заровени и собственото си старо малодушие, и чифлигарското си тегло. Той не жалеше за несполука в борбата си в масовото боево кръщение, защото в тоя бой и чрез него той издигна могъществото на своя дух, което навеки създаваше от него един неумолим борец и годен вече гражданин на свободна Македония. Не жалеше той и за изгубения в боевете свой брат, защото чувстваше и разбираше, че славните спомени за подвизите и жертвите през въстанието ще подготвят нови бойни поколения, които ще продължат неговата борба. И все пак, със скъпата постеля от човешки трупове и опожарени къщи, що въстанието даде, бе поставен пиедестала на македонската свобода. Преди всичко, събуди се и се възроди духа на македонския българин, и второ, предизвика се намесата на великите сили. Отсега потребен бе дух на примирителност, дух на единомислие и единодействие, предвидливост и такт, за да се дойде до въжделената пълна свобода. Нови и големи събития, обаче, станали извън неговата воля и извън неговата среда, помрачиха появилата се зора на свободата и съвършено я потулиха, за дас е открия тя наново от младите поколения, проникващи се от духа на Илинден. И тая година, когато прокудените македонски синове се приканват на Илинден да си спомнят и манифестират мъченичеството на Македония и тяхното тегло на изгнаниците, нека всички се проникнем от духа на Илинден, за да се отдаде почит към падналите наши братя и се заяви на света, че Македония е жива. Прочее, Илинден е пред нас, духът на падналите е над нас. Нека той пребъде в нашите души всякога и всякъде.

17 Август 2019 | 18:00 | Агенция "Фокус"