ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Светлозар Елдъров: В историята на борбата за българското национално освобождение и обединение Тодор Александров се нарежда в челната редица

Проф. Светлозар Елдъров: В историята на борбата за българското национално освобождение и обединение Тодор Александров се нарежда в челната редица

Историкът проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН в интревю за Агенция „Фокус“ по повод 95-ата годишнина от смъртта на Тодор Александров.

31 Август 2019 | 11:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Светлозар Елдъров: Антибългарската кампания в Сърбия се води заради предстоящата й евроинтеграция и е изнудване да не предявим ние някакви претенции

Проф. Светлозар Елдъров: Антибългарската кампания в Сърбия се води заради предстоящата й евроинтеграция и е изнудване да не предявим ние някакви претенции

Проф. Светлозар Елдъров от Института за Балканистика при БАН в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Конференцията „100 години Ньойски диктат и съдбата на хората от двете страни на границата“ завърши със срамен скандал: свещеник сърбин заключи българската църква в Брезник и венците на почит бяха поднесени на стената на храма. С проф. Светлозар Елдъров от Института за Балканистика при БАН разговаряме за съдбата на българското население в Западните покрайнини. Проф. Елдъров, предлагам ви да започнем с конференцията и нейното значение Светлозар Елдъров: Тази конференция беше организирана в Брезник на 14 юни, в петък. Организатори бяха Общественият съвет „100 години Ньойски диктат“, начело със Зденка Тодорова, популярна личност, самата тя по произход от Западните покрайнини. Съорганизатори на конференцията бяха, разбира се, домакините – народното читалище „Просвещение 1870“ в град Брезник, а съорганизатори – Съюзът на възпитаниците на военните на Негово величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните. Това са два от военно-патриотичните съюзи, подкрепяни от Министерството на отбраната, което беше основният стожер на нашата конференция. В конференцията участвахме 15-16 души, някои като мен учени от различни академични институции, като проф. Надя Манолова от Софийския университет, Доктор Людмила Зидарова от Македонския научен институт, доцент Екатерина Керемидарска от Регионалния исторически музей в Кюстендил. Други бяха представители на българите от Западните покрайнини, като Иван Николов, председател на културно-информационния център в Босилеград, или местни дейци – Димитър Колев, бивш управител в Перник и депутат от Народното събрание, кметът на града също имаше изказване – Васил Узунов. Въобще, бих казал, хора компетентни по въпроса. Тъй като след 6 месеца ще се изпълнят сто години от подписването на Ньойския диктат, това беше поводът. И мисля, че имаше достатъчно добри доклади, които да заострят вниманието и на науката, и на българската общественост, към последиците от този диктат, които още тежат върху съдбата на България и най-вече върху хората от двете страни на границата, най-вече онези, останали от другата страна на границата – нашите сънародници от Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско. Водещ: Проф. Елдъров, стана ли дума на тази конференция за антибългарската кампания в Сърбия – кампания, на която е подложено българското население от Западните покрайнини? Светлозар Елдъров: Да, това беше една от основните теми. И всъщност аз имах честта да изнеса пленарния доклад в тази конференция. И моят доклад беше посветен именно на тази антибългарска кампания и нейните исторически корени, които впрочем датират още от тогава – от годините на Първата световна война, от Ньойския диктат през 1919-та и достига до нашето съвремие. Не знам дали слушателите на вашето предаване си спомнят, но само преди две години тази антибългарска кампания кулминира с канонизирането на т.нар. сурдулишки мъченици. На 24 май 2017 година, забележете, в деня на най-светлия български празник, архиерейският синод на Сръбската православна църква канонизира тези мъченици. Става въпрос за някъде около 7-8 хиляди души, между тях 100-120 свещеници и двама епископи на Сръбската православна църква, за които сръбската страна твърди, че са станали жертва на българско насилие в Поморавието в годините на Първата световна война – 1915-1918 година. Това е официалното. Беше въведена в календара на Сръбската православна църква специална дата – 29 май, на която да се честват и прославят тези мъченици и техният мъченически подвиг. В медиите в Сърбия по този повод се разгърна една още по-жестока кампания и стигнаха до такива нелепи твърдения, които не върви да ги споменавам в ефира на българско радио. Но да кажа, че числата на мнимите жертви на българските насилия вече надхвърлят 30-35 хиляди и какви ли не други жестокости се приписват на българското военновременно управление и гражданската администрация. Което от българска гледна точка, от научно-историческа гледна точка е абсурд, защото българските военновременни и граждански власти тогава влизат в Поморавието с един проект за реинтеграция на това население, което тогава се смята за българско. Да не говорим, че свидетелства и на чужди наблюдатели от средата на 19 век говорят изключително за българи в долината на река Морава. Неслучайно тази река дълго време е носила названието Българска морава. Така че тази кампания е добре да се знае, че не е измислена сега през 2017 година, нейните корени са заложени още в годините на Първата световна война, когато Сърбия просто се готви за оклеветяване на България и на Българската армия. И затова още през 1914 година на сръбска служба е поканен немско-швейцарският криминолог, съдебен експерт и професор от Лозанския университет Рудолф Арчибалд Райс, който пристига в Сърбия именно с такава задача – да работи по реални и хипотетични бъдещи военни престъпления срещу мирните населения. Когато Сръбската армия е разбита, заедно с нея той се изтегля на остров Корфу, след това и на Солунския фронт продължава да се занимава с тази тема, издава брошури от рода на „Злодействията на българите и австро-германците“, които са превеждани. Всъщност става въпрос за пропагандна и дезинформационна война, и най-вече на него и на други негови колеги, които са на щатна служба в Сръбската армия, било сърби, било чужденци. На тях се дължи това злепоставяне на българите на Парижката мирна конференция през 1919 година. Това се прави с цел България не само да бъде смазана от тежките, непосилни клаузи на Ньойския диктат, но на българите да бъде вменено чувство за вина, за да може чрез него Сърбия да ги държи в подчинение и да ги злепоставя както и когато си поиска. И в продължение на сто години, с известно затишие, този процес върви в Сърбия. Но от Втората световна война насетне в България се правят, сякаш не съществува, не го виждат. Вярно, имаше обяснение след Втората световна война, по времето на комунистическия режим темата за Първата световна война в България и изобщо за войните за национално освобождение и обединение беше табу. Нищо не се споменаваше за тях, не даваха с риск с наука да се занимава, но аз съм чувал, че това мълчание някак си продължава и в нашето съвремие. Водещ:Пропагандата днес как се води? Светлозар Елдъров: Най-активна на това поприще е Сръбската православна църква, подчертавам, тя въведе вече от две години специален ден, 29 май, ден на тези мъченици, Сурдулишки мъченици, и според каноните в сръбските храмове трябва да се извършват богослужения, има, разбира се, и помени и други църковно-граждански чествания, главно в Нишката и Вранската епархии, тоест там, където според сърбите са се разиграли тези събития. Има отражения в науката, защото във връзка с честванията на 100-годишнината от Първата световна война в Сърбия минаха на практика под знака именно на тези насилия, които са претърпели от германци, австрийци, австро-унгарци и от българи. Бяха проведени конференции, между тях две по-изпъкваха международни. През 2015 г. в Лесковац и през 2017 г. в Прокупли, където отиде, на втората конференция отиде и държавният, политическият, интелектуалният и църковният елит на Сърбия. Там бяха изречени, бяха хвърлени доста клевети и България и българите, към военновременното и гражданско управление българско в Поморавието в годините на Първата световна война. Но има и политически измерения, защото през 2017 г. това намери известно отражение и в българските медии. Милорад Додик, тогава беше президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, понастоящем той е председател на председателството на тази сложно конструирана държава. Тогава Милорад Додик на една общосръбска среща в Нови сад говореше за необходимостта от бъдещо обединение на всички сърби в една държава и между сръбските малцинства в съседните страна, на които са им нарушени правата и за които сръбската държава трябва да се грижи, бяха споменати и някакви сърби в България, за каквито аз специално не съм чул да има такива. Но според някои сръбски учени очевидно има. Защото от сборниците от тези конференции, за които споменах, и статии, които твърдят, че в Брезнишко, в Трънско, в Западните български покрайнини имало и сърби. Водещ: Проф. Елдъров, какви са целите на тази антибългарска пропаганда, особено днес? Светлозар Елдъров: Предполагам, че това е свързано пак вероятно с предстоящата или хипотетична евроинтеграция на Сърбия, може би е един вид изнудване да не предявим ние някакви претенции, както основателни критики имахме по отношение на Македония. Може би сърбите искат предварително да си свършат работата. Възможно е да са продиктувани от вътрешни проблеми с оглед на сръбския национализъм, който трябва да се утвърждава, да се обновява постоянно. Възможно е да е част от някаква хибридна война, с което да се води в по-големи мащаби, знаем, че такава се води на Балканите, и това да е само елемент от нея. Но каквото и да е, и да е всичко това, взето заедно, тази антибългарска кампания е насочена към България и българите и би следвало да се дава отпор, но за съжаление аз виждам, че вместо това да става, напротив, в България като че ли са готови да приемат сръбските тези за истина. Не ми се ще да прозвучи малко грубо, но имам чувството, че популацията на полезните идиоти в България се увеличава. Увеличават се хората, които искат да си раздират ризите и да се покайват за приписвани и незаменими грехове, да споделят историята, да споделят нематериално, културно-духовно наследство със съседите. И точно това смятам, че стана и със случая, с който вие започнахте анонса за предаването. Водещ: Бихте ли го разказали по-подробно? Светлозар Елдъров: На края на конференцията ни, което пак казвам, имаше приносен характер, много интересни доклади, оригинални, които ще излязат в най-скоро време в сборник, накрая завърши с една декларация от името на организаторите и участниците, която апелираше към българското правителство и към българската общественост да не се дава безусловна подкрепа за евроинтеграцията на Сърбия, а напротив, да се поставят условия. Първото за българите в Западните покрайнини, знаем, че те са поставени в условия, които на практика скоро може би ще обезбългарят тази област. Знаем, че там се води ековойна срещу тях. На този въпрос в своя доклад особено наблегна Иван Николов, председателят на Културно-информационния център в Босилеград. А другото искане в тази декларация беше да се спре, да се отрази по някакъв начин, да се обуздае тази антибългарска кампания в Сърбия, в която ,споменах вече, вече проявява и претенции за български земи, за някакво мнимо сръбско малцинство. И конференцията трябваше след приемането на тази декларация да завърши с поднасяне на цветя и едно поклонение в църквата „Св. Георги Победоносец“ в Брезник. Оказва се, аз честно казано, го научих това на място, че това е един изключителен храм-паметник, български, който е посветен на загиналите български герои във войните за национално освобождение и обединение – в Сръбско-българската война 1885 г., Балканската – 1912-1913, Междусъюзническата 1913-а и Първа световна война – 1915-1918 г. Всъщност първоначално той е трябвало да бъде само за загиналите български войници в Сръбско-българската война от 1885 г., защото в непосредствена близост до Брезник тогава се е състояло едно много тежко сражение, в което са загинали над 300 български войници. Но с течение, както става в България, такива инициативи са проточват, църквата е започнала да се строи през 20-те години, довършена е едвам в годините на Втора световна война и осветена през 1948 г. Това също е уникално, от моя гледна точка уникално, защото аз знам още една друга такава църква, която да е осветена в началните години на комунистическия режим. И пак казвам, това е храм-паметник, който е на загинали български герои във войни за национално освобождение и обединение, които са загинали от сръбско оръжие. И бяхме шокирани, първо, че намерихме портите на храма заключени, а от свещеника нямаше никаква следа, въпреки че организаторите са контактували с него, пак да подчертая, един от организаторите на конференцията беше Народното читалище „Просвещение“ 1870 в Брезник. Разстоянието от което до самата църква е може би 20 крачки. Така че ние трябваше да поднесем цветята си, цветята и нашата почит към героите пред портите. А там бяхме, сред участниците на конференцията бяха генерал Топалов, председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Капитан далечно плаване Атанас Силев, председател на Съюза на възпитаниците, на войните на Негово величество училища, Петър Велчев, председателят на Съюза на военноинвалидите, представители на други военно-патриотични съюзи, местни граждани, представителите на хората от Западните покрайнини, учени от различни институции в България, общественици, граждани. Но най-странното беше, че за мен беше истински шок, че свещеникът на тази църква е сърбин, който се казва така, потърсих в интернет, можах само името му да науча, Михаил Станкович. Появил се е преди две години. Сега как Българската православна църква в лицето на Софийската митрополия е намерила за уместно на този храм-паметник, казах вече при какви обстоятелство, за кого и как е посветен, да назначи сръбски свещеник, за мен е неразбираемо. Това надхвърля всякакви граници. Но скандалът се получи и аз използвам и ефира на вашето предаване, за да обърна внимание на отговорните фактори, от които зависи, да се предприеме нещо. Не може в Сърбия да има антибългарска кампания, да се предявяват претенции за сръбско малцинство в България, научните конференции техните да завършват с декларации, в които се иска да се търси възвръщане на някакви културно-исторически ценности, документи, библиотечни фондове, и прочее, и прочее, отвлечени от българските войски от Поморавието. А ние да мълчим и не само да мълчим, ами да стават такива неща. Да спомена в този контекст, че забелязвам и други подобни случаи. Съвсем наскоро, буквално преди броени дни, пък в Кюстендил се разрази друг скандал с опит за честване на сръбския генерал и политик Милан Невич, министър-председател на Сърбия в годините на Втората световна война, иначе известен техен военнослужещ, който се е бил срещу българите на Каймак-Чалан, известен гонител на българите в сръбско-хърватско-словенската, както и в кралска Югославия. В началото на юни беше направен опит за негово честване. Две години преди това хора, които спекулират с българската военна история, се опитаха в Централния военен клуб да направят честване за сръбския офицер и четнически войвода Коста Войнович, който именно през Първата световна война се отнасял жестоко срещу българите, борил се е срещу българските военновременни власти. И ми се струва, че така някак си покрай обстоятелството, че обществеността, историческата наука и политиката ни се фиксира с основание върху проблема с Македония и споделянето на историята, а някак не забелязваме това, което се случва със Сърбия. Аз, без да съм навътре в политиката, като историк смея да вярвам, че едва ли двете, тези две събития, тези две тенденции едва ли се развиват поотделно. Възможно е, възможно е, пак казвам, в рамките на една такава по-мащабна хибридна война това да са просто нейни елементи. Водещ: Проф. Елдъров, и в часа на това интервю в Брюксел продължава Европейският съвет. Това е срещата на върха на ЕС, една от темите на заседанието е за перспективата пред интеграцията на Западните Балкани. И докато в Брюксел се занимават с интеграцията на Западните Балкани, ето тук, на Балканите, в България, в български град се случва скандална ситуация, която е огледало, брънка от продължаваща антибългарска кампания. В този контекст какво може да се направи? Светлозар Елдъров: Много добре, че споменавате за Брюксел като символ на ЕС и на евроатлантическата интеграция, защото да напомним и на нашите слушатели, че ние сме, България сме в ЕС и в НАТО. А Република Северна Македония и Република Сърбия не са и тепърва се опитват да проправят своя път, и то до голяма степен, осланяйки се и на нашата подкрепа. За първи път от десетилетия и от повече от 100 години България е на страната на победителите, на победителите в студената война. А България трябва да използва тази възможност и не може така да оставя подобна кампания, която се развива в Сърбия и която вече виждаме да се прехвърля и на българска територия, да остави без необходимата реакция. Нали затова са европейските институции, за това са лостовете, с които, и механизмите, и инструментариумите, с които разполагат нашите политици, дипломати и държавници. Аз като историк знам какво трябва да правим ние историците и аз се опитвам да го правя. Чрез конференции като тази в Брезник, чрез популяризации със съдействието на Радио „Фокус“ и където мога. Но този въпрос е политически и трябва да се заемат политиците сериозно с него. Водещ: Отговориха ли на вашата декларация от правителството? Светлозар Елдъров: Нашата декларация нямаше пряк адресат, беше представена чрез медиите, публикувана по сайтове, на сайта Българския културно-информационен център в Босилеград, в български медии някои обърнаха внимание. Разчитаме на медиите да се разбере, първо от българската общественост значението на този въпрос, за да се окаже натиск и на правителството. Защото от опит знам, че само с изпращане в някои канцеларии потъват подобни документи и не постигат никакъв ефект. Затова решихме, както изискват законите на гражданското общество, да тръгне отдолу, за да стигне до горе, където трябва. И благодаря на Радио „Фокус“, че откликна този въпрос да стигне, ако не до цялото българско общество, то поне до слушателите на вашето предаване. Цоня Събчева

21 Юни 2019 | 18:00 | Радио „Фокус“