Владимир Тодоров: Родителите изключително много подценяват безопасното превозване на деца

Владимир Тодоров, фондация „Годишни награди за пътна безопасност“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

Водещ: Началото на новата учебна година винаги е повод да говорим за пътна безопасност, защото тя касае живота и здравето на децата, които отиват или се връщат от училище. По традиция в тази част на годината се предприемат редица мерки, свързани с пътната безопасност.
Господин Тодоров, прави ли се необходимото, за да се обезпечи сигурността на пътя на децата?
Владимир Тодоров: Традиционно преди първия учебен ден се прави преглед на пътното пространство около всички училища и детски заведения, реновират се пешеходните пътеки, боядисват се, обновяват се. Перилата, които са около пешеходните пътеки, около училищата и детските градини, също се ремонтират. Това е ангажиментът, който има местната власт и самите училища. Но по-важно е ние да кажем какви задължения имат родителите, какви задължения имат децата. За съжаление на 15 септември една класна стая ще остане празна, 30 деца няма да могат да прекрачат прага на училището, защото са пострадали при пътни инциденти.
Водещ: За какъв период от време?
Владимир Тодоров: Всяка година около 30 деца загиват при катастрофи в България. И няма тенденция за промяна на тази цифра, което означава, че ние не правим достатъчно да ги предотвратим. Още по-тревожно е, че от тези 30 деца, 70% са били пътници в автомобилите. Тоест, колкото и ужасно да прозвучи, те са убити от своите родители. Родителят влиза в автомобила, слага си колана на предната седалка, и детето абсолютно безконтролно остава отзад. В градска среда, при 40-50 км скорост, ако има пътен инцидент детето получава много сериозни наранявания.
Водещ: Обикновено търсим отговорност от институциите, които не са освежили една или друга пешеходна пътека, не са поставили пътен знак, но всъщност забравяме най-важното – личния пример.
Владимир Тодоров: Точно така. Родителите изключително много подценяват безопасното превозване на деца. Пак казвам, 70% от децата загиват като пътници. Родителят може да купи електронна игра за 1000 лева или нов телефон за 1000 лева, но едни 60-70 лева за детска седалка не иска да ги даде. А всъщност детската седалка и коланът на задната седалка спасяват живота на неговото дете. И това е доказано през годините. Така че моят призив е, когато тръгнат да возят децата сутрин на училище, събота и неделя, те задължително да ги превозват на детски седалки. Това е най-базовото нещо, което трябва да се направи. Моят призив към Пътна полиция е не да правят кампанийни проверки, а целево пред самите училища сутрин, когато децата се водят на училище, Пътна полиция тогава може да проверява и да санкционира. Аз съм сигурен, че ако това се прави в някакъв период от време – седмица или две, всяка кола на родител ще бъде оборудвана и ще се създаде по този начин навик децата да бъдат в детски седалки.
Водещ: Не бива да забравяме и когато родителите са пешеходци, но не пресичат на обозначените за това места. А това всъщност е малкият пример, който понякога се оказва фатален.
Владимир Тодоров: Знаете ли, в съседна Сърбия много лесно са решили този въпрос. Когато възрастен човек направи нарушение на правилата за движение пред дете, глобата е двойна за този родител. Ако бабата пресече на червено с внучето, и я види полицай, глобата, която ще наложи, ще бъде двойна. Така че можем да помислим и при нас тази практика да се въведе.
Водещ: Животът е динамичен и както се казваше в една реклама, традициите не са това, което бяха. Казвам го това в контекста на все по-често срещащите се електрически тротинетки, с които се придвижват и деца, и възрастни. Как трябва да се регулира движението на тези превозни средства?
Владимир Тодоров: Аз мисля, че няма как да спрем прогреса, няма как да спрем това да се появяват нов тип превозни средства, споделени пътувания. Не трябва да мислим в посока да ги забраняваме, напротив, трябва да създадем някакъв регламент. Те са екологични, но трябва първо да се въведат някакви може би скоростни ограничения, второ, трябва да се задължат тези, които ги ползват, да имат каски и жилетки, и трето, вече ангажимент на общините – да създадат подходяща инфраструктура. Но най-оптималният вариант е те да се приравнят към велосипедите и да могат хората да се придвижват по велоалеи и по пътното платно от дясната страна, но в никакъв случай да не се забраняват и да не се търси регистрация, застраховки и т.н. Просто статутът да е както на велосипедите.
Водещ: Как гледате на идеята да притежават шофьорска книжка, защото са равностойни участници в движението?
Владимир Тодоров: Не. Вижте, велосипедът, ако детето ви кара велосипед, то трябва ли да има шофьорска книжка? Не трябва да има шофьорска книжка. Пак казвам, статутът трябва да бъда както за велосипед. Там има изискване в коя част на платното да се движи, има изискване да бъде с каска и с жилетка. Това означава, че веднага вдигаме границата на 18 години, за да имат шофьорска книжка. А това няма как да се случи.
Водещ: Очевидно най-големият сблъсък ще бъде с липсата на пътна инфраструктура за този вид моторни превозни средства, защото често пъти ще се изземва платното за автомобилите.
Владимир Тодоров: Това е вече в градината на общините и на нашите общински администрации. Трябва да ви кажа, че някои градове, като Пловдив примерно и Бургас имат сравнително добра инфраструктура. В София не е така. Но, ако искаме да дишаме по-чист въздух всички ние, ако искаме децата ни в някаква степен да спортуват, наистина този тип транспорт и придвижване има своите предимства, и общините трябва да създадат инфраструктурата.

Росица АНГЕЛОВА