ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Не само историците, но и никой българин няма да се съгласи на ругателство върху историята и светлата личност на Гоце Делчев

Проф. Пламен Павлов: Не само историците, но и никой българин няма да се съгласи на ругателство върху историята и светлата личност на Гоце Делчев

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ за споровете между България и Северна Македония около личността и делото на Гоце Делчев и общите чествания на паметта му.

11 Юни 2019 | 16:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Пламен Павлов: Духът на учредителите се пази в историческата сграда на Учредителното събрание, построена от майстор Колю Фичето

Проф. Пламен Павлов: Духът на учредителите се пази в историческата сграда на Учредителното събрание, построена от майстор Колю Фичето

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ за 140-ата годишнина от Учредителното събрание и от приемането на Търновската конституция. Фокус: Проф. Павлов, на 16 април се навършват 140 години от Учредителното събрание и от приемането на Търновската конституция. Защо именно във Велико Търново се полагат основите на българската държавност и какъв знак дава това на света? Пламен Павлов: Търново е историческата столица на България в продължение на векове. Не само по време на Второто българско царство, а през целия период на османската власт българите виждат в старопрестолния град надеждата за своята свобода. Търново е център на революционните окръзи в Старозагорското и Априлското въстание. Оттук започва най-радикалния етап в църковно-националната борба. Така че мястото на града е запазено, колкото и да съм против да има равни и по-равни. Факт е, че в нашата традиция Търново олицетворява българската свобода. Съвсем логично е тук е свикано и Учредителното събрание. Това е усетено от временното руско управление, което много добре знае какви са настроенията на българите. Тук се събират тези 230 народни представители, разделени на няколко съсловия. Моят колега проф. Милко Палангурски преди дни издаде една чудесна книга „Бащите на Българската Конституция“, в която може да се научи много за състава на нашето народно представителство, който на практика трасира пътя на България към бъдещето. Превърна ни от една забравена, глуха провинция на османската империя в една модерна европейска държава. Това не е пресилена оценка. Това се вижда от самата работа на Учредителното народно събрание и от качествата на самата Търновска конституция. Фокус: 140 години по-късно запазен ли e духът на учредителите? Пламен Павлов: Духът се пази в тази историческа сграда, построена от майстор Колю Фичето, един от най-великите български архитекти на всички времена. Това се дължи на Регионалния исторически музей във Велико Търново, който изключително добре се грижи за цялата сграда, която е музей на нашето Възраждане и на Учредителното събрание. Намираме се в 2019 г. и нещата изглеждат по друг начин. Трябва да се връщаме към такива събития, тъй като те говорят за естеството на българския демократизъм, на вродените права за демокрация, за висшегласие, за народовластие, които ги има в нашето Възраждане и които в много малка степен осъзнаваме. Можем да кажем, че комунистическият режим нанесе изключително тежки травми на националния организъм и е хубаво, припомняйки си подобни събития и четейки текстовете на Търновската конституция да видим, че още преди 140 години нашите предци са поставили една солидна основа за перспективно развитие на нацията и на страната. Фокус: Какво може да се съди по първите речи на основоположниците на парламентаризма? Пламен Павлов: Може да се констатира тяхното убеждение, че в България трябва да има свобода, равноправие, върховенство на закона. Не бива да бъдат допускани тези отрицателни явления, които в момента се ширят в нашия обществен живот, за голямо съжаление. Конституцията в много отношения е изключително модерна. Тя пронизва нашето развитие в продължение на тези 140 години. Винаги, както отбеляза проф. Палангурски дори в тежки моменти, когато Конституцията е суспендирана или поправяна, в крайна сметка българските държавници и политици се връщат към нейните принципи. Фокус: Споменахте нейните принципи - кои са силните и слабите страни на Търновската конституция? Пламен Павлов: Да почнем със слабите. Те не са в конкретния смисъл слаби страни, а по-скоро са белег на 19 век. Още тогава тя е обявена за полурепубликанска, т .е. изключително демократична. Що се отнася до силните й страни, те са факт. Тя гарантира всеобщо избирателно право, загатнато е между редовете, че това се отнася и до жените. Тя е една от първите конституции в тогавашния демократичен свят. Мит е, че е създадена от временното руско управление. Руските юристи са много добри, но те се съобразяват с българските условия. Над 80 % от текстовете са основно преработени и предложени от нашите законодатели, от бащите на Конституцията. Деница КИТАНОВА

16 Април 2019 | 16:00 | Агенция „Фокус“