ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. д-р Генчо Начев: Фактът, че България е избрана за провеждане на Световния конгрес по кардиохирургия е оценка на нивото на тези специалности у нас

Проф. д-р Генчо Начев: Фактът, че България е избрана за провеждане на Световния конгрес по кардиохирургия е оценка на нивото на тези специалности у нас

Проф. д-р Генчо Начев, директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Екатерина“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ...

21 Юни 2019 | 12:01 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Проф. д-р Генчо Начев: От всички нас зависи да променим ценностната система, за която материалното е над всичко

Проф. д-р Генчо Начев: От всички нас зависи да променим ценностната система, за която материалното е над всичко

Преди 130 години с указ на княз Фердинанд от 19 януари 1889 е сформиран 23-ти пехотен Шипченски полк с дислокация в Казанлък. С поредица от събития вчера беше почетена годишнината от създаването на полка, но честванията ще продължат през цялата година. В предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“ разговаряме по този повод с един от авторите на книгата „История на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912-1918 г.“ проф. д-р Генчо Начев. Водещ: Професор Начев, вие сте един от най-добрите български кардиохирурзи, едва ли има българин, който не е чувал името ви, а и не малко дължат живота си на вас. Директор сте на специализираната болница „Света Екатерина“. Да кажем обаче какво Ви свързва с 23-ти пехотен Шипченски полк. Генчо Начев: Първо, аз съм от Казанлък. Основно състава на 23-ти пехотен Шипченски полк е бил от Казанлък, малка част от Габровско и Старозагорско, но основно от Казанлък и долината. Второ, дядо ми е бил адютант на четвърта дружина към същия полк и е воювал по времето на Балканската и на Първата световна война. Така че трето, това не е само местен патриотизъм, а въобще патриотизъм в едни времена, когато духовността е на много ниско ниво, когато ценностната система е много изкривена. Водещ: 23-ти пехотен Шипченски полк е наричан с много имена – „Безсмъртният полк“, „Лудият полк“, „Лъв Балкански“, „Венецът на бойната слава на България“. Защо толкова много имена за един полк и кое от всички тях е най-точно? Генчо Начев:Мисля, че „Лудият полк“ е най-точно. Водещ: Защо? Генчо Начев: Той получава това прозвище „Лудият полк“ при Одрин, когато превзема крепостта и всъщност това е краят на Одринската отбрана. Турците са смятали, не – светът е смятал, че Одринската крепост е непревземаема. Обаче нашите момчета не са знаели това. И, както пише един вестник веднага след тази битка – „благодарение на това, че те не знаеха, че тя е непревземаема, я превзеха“. А турците пишат „Лудият полк“, защото никой не е вярвал, че само на щит може да се изправи срещу куршумите на врага. Водещ:Това ли е най-паметната битка от историята на полка? Генчо Начев: Битките на полка са много. Аз не знам дали това е най-паметната. Но като се говори за шипченски се свързват с Мусабейли, с Ежовица, Сушево, Струга, Преспа, Свети Спиридон, Полог, Кенале, Снегово и така нататък. Много са битките, които е водил този полк. И там е изключително висок духът. Въобще времето е било такова, че духът е бил висок. Водещ:Прави впечатление, че полкът участва и в Балканската, и в Междусъюзническата, Първата, Втората световна война при това не само за освобождението на земите, на които живеят самите войници, но и за свободата на българи, останали извън пределите на България. Този патриотизъм, това родолюбие, тази съпричастност изчезнала ли е безвъзвратно? Генчо Начев: Много ми се иска да мисля, че не е безвъзвратно. Че е изчезнала до голямата степен в масата от обществото, от народа ни е сигурно. Но много ми се иска да не е безвъзвратно. И в края на краищата във всеки от нас, който има възможност да сее семената на познанията, зависи от това да не е безвъзвратно, а да се възвърнат времената на въодушевление, времена на патос, на родолюбие, на патриотизъм в истинския смисъл на думата, на духовна извисеност, на желание и възможност и стремеж да се помогне на ближния. Това са неща, които в днешно време звучат малко наивно. За съжаление те са изпразнени от съдържание, а не трябва да е така. Водещ: Казахме, че проявите по повод годишнината от създаването на полка ще продължат през цялата година. Какво обаче никога не трябва да забравяме за хората, които са били част от 23-ти пехотен Шипченски полк? Сега ние ги виждаме като герои, но това са всъщност съвсем обикновени хора с техните семейства, деца и тревоги. Генчо Начев:Естествено, че са били обикновени хора. Но това са били жертвоготовни хора, какъвто и смисъл да влагате в думата. Защото офицерският състав – имало е адвокати, имало е доктори, инженери, които са се връщали от Лайпциг от университета, знаели са по 9 говорими и 3 мъртви езика. И тези хора са зарязали своето добруване, да го кажем, и спокойствие, своето кариерно развитие в името на майка България. Защото отечеството тогава е значело отечество, за разлика от сега, когато под отечество разбираме страна. А не трябва да е така, защото не само отечеството, но и ако говорим за стълбовете на това общество, и душевността, и армията, и религията, и образованието – всички сме свидетели на това на какво ниво са, а не трябва да е така. И пак казвам, от всички нас зависи, особено от тези, които могат да дадат нещо повече, да променим всичко това, да променим ценностната система, за която материалното е над всичко. И сега, когато някой говори за дарителство, за патриотизъм, за съпричастност, за взаимопомощ, останалите го смятат или за наивник, или за глупак. Тоест, аз казвам, че е променена ценностната система, извадени са от съдържание понятия, които задължително трябва да се знаят. И тук е виновно и семейството, виновно е и образованието, виновно е обществото като цяло. Всеки от нас носи частица от вината. И колкото повече всеки от нас има възможност да направи в тази посока нещо, толкова по-виновен е той. Така че аз също се чувствам виновен за състоянието, което е в момента тук в България. Водещ:От всичко ни казвате донякъде си давам отговор на въпроса откъде е черпил сили българският войник за тази жертвоготовност. Може би защото тогава понятията родина, отечество, земя са били част от понятието семейство, докато сега съвсем не е така. Генчо Начев: Ако си помислите, той е тръгвал на бой не само с бойния вик „Ура“ – това е било, когато атакува, но с думите „ За Бога, царя и отечеството“. Цар няма, а знаем пословичния атеизъм на българския народ, отечеството ви казах, че е сменено със страна, която не знае кой какви интереси има в нея и на кой господар служи. Това е. Оттук тръгва всичко. Водещ: Дано това да се промени или поне да има такива наченки. Генчо Начев: Искам да вметна нещо, за да завършим с някакъв оптимизъм. Не само тази година, когато се честват, последните години Тракийското дружество в Казанлък организира за учениците и техните родители един поход – по пътя на шипченци. Защото не можем да градим бъдещето си, ако нямаме ясна представа за миналото си, ако не тачим историята си, ако не мислим за нея. Защото си мисля какъв процент от днешната младеж е готова в рамките на 2 седмици да мине 700 км, както са минали 6 роти от шипченци с пълно бойно снаряжение в тила на врага с боеве. Колко процента? Нямаме отговор, но мисля, че не са много. Росица АНГЕЛОВА

19 Януари 2019 | 18:02 | Радио „Фокус“