ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Красимир Вълчев: Българската азбука е цивилизационният ни принос и културно творчество

Министър Красимир Вълчев: Българската азбука е цивилизационният ни принос и културно творчество

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за празничната програма „Всички в час“ на Радио „Фокус“ по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянска...

24 Май 2019 | 12:30 | Радио „Фокус“

Министър Красимир Вълчев: Изпитът след 10. клас не е матура

Министър Красимир Вълчев: Изпитът след 10. клас не е матура

Красимир Вълчев – министър на образованието, в интервю за предаването на БНТ „Сутрешен блок“ Водещ: Образователният министър Красимир Вълчев е следващият гост. Добро утро. Красимир Вълчев: Добро утро. Водещ: Господин Вълчев, да започнем с тази злополучна джендър-анкета, която разбуни духовете у нас и да изчистим този въпрос. Била е препоръчителна, нали? Европейската комисия (ЕК) е препоръчала тя да се направи, не е задължителна. Защо някой от МОН просто не я видя предварително, не видя този отговор с „Друго“ в самоопределението в пола на децата? Красимир Вълчев: Този инструмент е за измерване самооценка на дигиталната подготвеност на училищата, не е за определяне на пола. Един от 90 въпроса изискват да се отговори какъв е полът. Този въпрос не е задължителен от гледна точка, на целите на анкетата. Защо? Защото, може би, изисква регистрация, служител в министерството, който отговаря за информационните технологии е прегледал въпросите, не му е направило впечатление това, не е проявил необходимата чувствителност. Не сме получавали нито един сигнал през това време. В предходни случаи, когато сме получавали сигнали за сходни анкети, допитвания сме реагирали и сме ги спирали. Аз самият неведнъж съм казвал – не трябва да има джендър идеология в българското училище в каквато и да е форма, не го подкрепям нито като министър, нито като родител. Водещ: Този служител ли отнася вината за недоглеждане? Красимир Вълчев: Не, всички сме виновни. Не искаме да се оправдаваме със служителя. Аз лично, мисля че реакцията е преувеличена предвид това, че на никой не му беше направило впечатление. Но споделям опасенията, че трябва да реагираме на всеки един подобен опит. Затова поискахме от ЕК да се промени анкетата и дотогава сме препоръчали да не се попълва. Водещ: Да премахнат тези отговори? Красимир Вълчев: Да. Иначе това е един много полезен инструмент и той трябва да остане, но пак ви казвам, не е необходимо да има този инструмент, за да бъде полезен. Водещ: Добре. Красимир Вълчев: Този въпрос може да бъде полезен, темата за дигитализацията, за възпитанието е важна, не трябва да компрометираме и инструмента, и този разговор, който може да бъде смислен за развитието на системата, за това какво очакваме от образованието. Водещ: Добре, господин Вълчев, изчистваме този казус – недоглеждане е било в случая. Поискали сме от ЕК тези възможни отговори да бъдат премахнати. Толкова за тази джендър анкета, която наистина разбуни духовете, се оказа, че наистина сме доста чувствителни да питаме 9-годишни деца дали са нещо друго освен от мъжки и женски пол. Красимир Вълчев: Искам да уточня, че това не е джендър анкета, това е съвсем различен инструмент. Водещ: Така беше разбрано. Красимир Вълчев: Може би в името на коректността на всички страни е сложена тази опция при отговора за пол да има „Друго“. Покрай казуса разбрах, че миналата година в Германия Бундестагът е взел решение да има такава възможност в свидетелствата на лицата, въз основа на медицинско освидетелстване, не въз основа на самоопределяне на пола. Така че са се опитали да бъдат коректни към всички страни и това най-вероятно е причината. Недопускам, че някой иска, в случая, да провокира децата по тази тема. Водещ: Добре. Да минем сега към нещо друго, което по мое скромно мнение, е много по-важно. Това е функционалната грамотност на нашите ученици. Защото какво се оказва – когато говорим за четивна грамотност положението е добро. Когато стигнем обаче, до функционалната грамотност, какво на практика те разбират от това, което прочитат, ние сме на последно място в Европейския съюз (ЕС). Как ще борите с този проблем? Защото това е бъдещата ни работна сила. Красимир Вълчев: Разликата между двете е т. нар. компетентностен подход – системите от миналия век са ориентирани преди всичко, към знанията. Ние искаме да ориентираме децата и към уменията. Това е основата на компетентност, това предполага да имаме учители, които да бъдат по-креативни, да пренастроим цялата система, да префокусираме системата към креативните учители, те да имат повече свобода, да провокират децата да мислят, да учат, да свързват умения. Това направихме като крачка, за новите учебни програми. Впрочем Законът за предучилищното и училищното образование, който влезе в сила от 2016 година, въведе и компетентностния подход. Със закъснение беше приет този закон, със закъснение започнахме тази промяна. Тя все още не е проведена, извършена е фиктивно, не е последователно в образователната система и предстои това да се случи… Водещ: Какви срокове си давате, за да се случи това? Красимир Вълчев: Това е една постоянна промяна, тя е свързана с промяна на културата на всички, като започнем от служителите в МОН, минем през регионалните управления. Служителят в регионалното управление не трябва да контролира дали учителят си е спазил тематичното разпределение, дали е минал, препуснал през всички теми, а дали е провокирал децата, дали е постигнал резултатите, които се очаква от него. Много често един учител е пред дилемата, когато има дискусия в класната стая дали да провокира тази дискусия с риска да изтърве темата, или обратното – да следва задължително темата и учебника. Тази промяна предполага по-малко да се следва учебникът, повече да се насочи образованието към уменията. Всички инструменти - и квалификацията, и оценяването трябва да бъдат променени и контролът. Водещ: Непрекъснато ни изпитват и накрая какво пак сме функционално неграмотни? Имам предвид нашите ученици постоянно ходят и на допълнителни уроци, непрекъснато нещо учат, те са изключително затормозени от многото уроци и голямата богата учебна програма – изпити, изпити, изпити. И накрая какво им носи още една матура? Красимир Вълчев: Както казахте, нашата система е добра от гледна точка на четивна грамотност, от гледна точка на даване на знания, но по-трудно постига резултати по отношение функционалната грамотност. Тя така е настроена, така е била настроена от десетилетия. Това, което се опитваме в момента, е да я пренастроим. Изпитът след 10 клас не е елиминаторен. От него не зависи продължаването в 11 клас. В този смисъл той не е матура. Нашите изпити – външните оценявания – са повече отколкото в другите страни. Той ще замери резултатите. Ще бъде полезен за училищата. Ще даде свидетелство след 10 клас – едно такова свидетелство ще бъде необходимо на децата, ако искат да имат проходимост към други училища. Това дава сега възможност новата образователна структура. Ще има допълнителен план прием след 10 клас, ако желаят да сменят училището. Независимо от броя на изпитите, ние трябва да пренастроим цялата система към това да дава и да мери функционалната грамотност. Нещо, което не е било досега. Водещ: Как ще го правите? Кажете стъпките. И този форум „Инициатива за образование“, който сега се проведе в близките дни за дигиталното образование. Кажете стъпките, които си поставяте, за да се подобри функционалната грамотност, за да се подобри изцяло това, което знаят учениците. Красимир Вълчев: Преди всичко трябва да префокусираме цялата система към креативните учители. информационните технологии, които бяха темата на конференцията от миналата седмица, са възможност ние да провокираме учителите да преподават по различен начин да провокират интереса, но не достатъчно – условие необходимо, но не достатъчно условие. Креативните учители трябва да бъдат подкрепени преди всичко от директорите на училищно ниво, но това трябва да бъде култура в цялата система. Трябва да има по-малък фокус върху документа, по-голяма подкрепа. Трябва да дадем този ясен сигнал. В момента организираме обучение, пишем материали в тази гледна точка. Всеки един нормативен документ, който ние издаваме, това трябва да се вижда като червена нишка. Новите учебни програми, които се въвеждат и продължават да се въвеждат, има вплетени т. нар. „свързващи умения“, има заложени очаквания и резултати. Един учител трябва в по-голяма степен да бъде фокусиран върху резултатите в програмата и по-малко се чувства задължен да галопира през темите в учебника. Водещ: Разбирам. Казвате го и за втори път. Откъде обаче млади учители ще дойдат? Такъв дефицит има в системата. Тези, които са от дълги години, ще се пенсионират, млади не се задават толкова много. Да, увеличихте им заплатите, ще ги увеличавате ли пак, кога, как ще ги привличате? Красимир Вълчев: Увеличението на възнаграждението води до увеличаване на склонността за включване в педагогическо образование и педагогическа професия – все още не достатъчно, но имаме положителни тенденции. Поели сме ангажимент за двойно увеличение на награжденията. Ще го реализираме с бюджета за 2020 и 2021 година – заложено е. Водещ: Още едно увеличение? Красимир Вълчев: Още две. И 2021 година. Заложени са в средносрочната бюджетна прогноза. Увеличаваме приема в професионално направление педагогика на обучението по, предоставяме допълнителни стипендии на студентите и допълнително финансиране на висшите училища, стартираме с нова национала програма „Мотивирани учители“, която ще има 3 модула. Единият модул ще бъде за специалисти, които са завършили друго висше образование – примерно инженер да преподава по математика и физика след придобиване. Водещ: Защото те не достигат? Красимир Вълчев: Там е най-дефицитно, да. Единици са студентите, които избират по математика о физика да се включат в педагогическа професия. Втори модул – учители, които преподават други дисциплини, да придобият квалификация за втора, трета дисциплина – примерно учители по история да преподават география или религия, или нещо друго. И трети модул за специално подбрани и квалифицирани учители – нещо като своеобразен корпус от специален отряд, които ще се съгласят срещу допълнително възнаграждение да преподават в най—трудните училища, именно училища в обособените квартали, които трябва да се работи много повече, много по-различно, много по-подготвени и подкрепени трябва да бъдат тези учители. Там предизвикателството е най-голямо. Водещ: 2021 с тези две предвидени увеличения колко се очаква да стане средната учителска заплата в България? Красимир Вълчев: Брутната заплата близо 1700, това е средната брутна заплата. Чистата е по-малко, минималната. Водещ: Колко е чистата, че съм зле по математика? Красимир Вълчев: Приспадаме и лични осигуровки, данък. Може би някъде около 1500. Водещ: Около 1500 лева 2021? Красимир Вълчев: Не мога по най-бързия начин, но това пак подчертавам е средна заплата. Минималната, която тази година стана 920, вероятно с още две увеличения ще бъде между 1250 и 1300. Не съм правил изчисления. В момента минималната заплата за длъжността учител основно е 920, а брутната е около 1300. Чисто средно може би около 1100. Водещ: Дано с тези увеличения да привлечете наистина млади учители. Трябват. Нужни са. Електронните дневници, шкафчетата, които да облекчат носенето на тежките раници, които вече са закупени. Кога влизат всъщност електронните дневници, да кажете – вече работите по това? Красимир Вълчев: Това, която направихме миналата година за всички училища, е закупуването на шкафчета за всички ученици от 1 до 7 клас. Финансирането на всички училища за изграждането на wi-fi мрежи със защитена интернет среда. Част от училищата още не са ги изградили, но това, което можем да кажем, че до средата на годината всички училища ще имаме изградени локални мрежи. А дневниците – над 1000 училища в момента ползват електронни дневници. Тази година ще заложим финансиране на всички, които желаят. Все още сме сдържани да ги направим задължителни, но съм убеден, че към края на годината близо 2000 училища след реализирането на тази мярка ще ползват електронни дневници. Електронните дневници са полезни за намаляване на административната работа, по много полезни са за уведомяване на родителите – това ще бъде едно от задължителните изисквания – да имат модули за уведомяване на родителите, защото едно проучване показа, че когато родителите са дори и само пасивно уведомени, се повишава доверието им към училищата. Водещ: И още нещо – за смените. Тъй като се залага в новия закон, че трябва да има промяна в тях, обаче няма капацитет да се мине в една смяна, нали така, няма достатъчно място в училищата? Тази промяна докъде, кога да очакваме тя да влезе в сила, ако изобщо стигне до там? Красимир Вълчев: Близо 65 общини и близо 300 училища учат на двусменен режим. От една страна, имаме множество населени места, в които има неосвободени сгради в резултат на оптимизацията, които не се използват, и шейсет и няколко общини, в които имаме недостиг на материална база. То не е задължително да бъде недостиг. Ние последните години, особено последното десетилетие имахме една свръхконцентрация на училища. Едно разстилане на учениците между училища също е възможно. Това се случи с въвеждането на принципа на близост. Така че имаме и резерви в материалната база дори в големите градове. А по линия на намаляването на приема в някои училища, увеличаването в други, но задължително ще бъде необходимо дострояването на някои училища и построяването на нови училища – особено в най-големите градове. В София, Пловдив, Варна, Бургас няма как да мине без строеж ан нови училища. Водещ: Срокове поставяте ли си някакви? Красимир Вълчев: Много е трудно да поставим за всички. Преди имаше такъв - 2021 година. Той беше нереалистичен. Затова предложихме общините да разработят собствени програми. За най-големите градове този срок ще бъде до 10 години, дори намирането на терени понякога е трудно. Столична община започва строежа на, планира строежа на 4 училища. Водещ: Добре. Дългосрочно е, така да кажем по отношение на двусменното обучение. И последно – за студентите във Великобритания след Брекзит. Там вече съвсем не знаем какво се случва и какво ще стане, но Великобритания си остава най-желаната дестинация в Европейския съюз до момента. Някакви опасения за нашите студенти там има ли, притеснения? Красимир Вълчев: За тези, които в момента учат, не би трябвало да има промяна в правилата. Като цяло в областта на образованието, науката, признаването на квалификациите нямаме особени проблеми, не е необходимо да предприемаме особени мерки, освен двустранните споразумения, които ще се наложи да сключим, информационните мерки, които трябва да проведем. Ще продължат да се признават квалификации, ще продължат участията в еразъм. За новоприетите студенти ще има повишаване на таксите – тези, които тепърва ще кандидатстват. Водещ: Ще има? Да, за кандидат студентите. Красимир Вълчев: Най-вероятно ще има. Водещ: С колко? Красимир Вълчев: Не можем да прогнозираме. Значение имаше значително, дори когато Великобритания бяха членове на Европейския съюз. Водещ: Тоест, може би да очакваме някакъв отлив от студенти във Великобритания все пак да има? То и сега има 10% на отлив от миналата година. Красимир Вълчев: Да. Ние всъщност последните 2-3 години намаляваме броя на удостоверенията, които даваме за кандидатстване в чужбина. С близо една трета са намалели въобще – за всички. Вярно имаме и намаление на випуските, но намаленият на удостоверенията е с доста по-голям процент от това, което имаме като намаление. Водещ: Тоест, остават да учат тук, или просто не продължават да учат висше образование? Красимир Вълчев: Ние намалихме приема и в системата на българското висше образование, държавно финансирания прием. Но като цяло процентът на обхвата става висок. Имаме намаление на процента на обхвата, но като цяло става висок. По-скоро и двете. Тези, които не ходят да учат в другите страни, определено остават да учат тук, но като цяло имаме намаления на броя на записаните студенти в българските висши училища. Водещ: Добре. Благодаря ви много. Образователният министър Красимир Вълчев.

27 Февруари 2019 | 10:34 | БНТ, „Сутрешен блок“