ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Прочитът на 3 март е за свободата вътре в нас и за перспективата на България

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Прочитът на 3 март е за свободата вътре в нас и за перспективата на България

Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова в интервю за празничното предаване „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

3 Март 2019 | 10:30 | Радио „Фокус“, „За честта и славата на България“

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Има очаквания за предсрочни избори

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Има очаквания за предсрочни избори

Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, в интервю за предаването „Неделя 150“ по БНР Водещ: Така празнично посрещаме с празничните звуци на „Биг бенда“ на БНР, който между другото посвири малко под прозорците на властта и не беше удовлетворен. Един от малкото протестиращи, който не получи каквото искаше, а не искаше много. Посрещаме вицепрезидента Илияна Йотова. Илияна Йотова: Ще поздравя веднага и с един чудесен концерт, който направи БНР в зала „България“. Невероятно преживяване беше. Въобще днес поздравленията са много. Първо, студентите, които са в тази зала, с празника. Чудесен празник 8 декември, тъй като нали няма бивши студенти, всички ние го празнуваме? Водещ: Няма. И нашият университет вече е на 130 г. Илияна Йотова: И нашият университет вече е на 130 г. За това се казва Университетът. Водещ: Понеже се опитваме да огледаме 2018 г., която още не си е отишла, но беше сложна година и я започнахме със скандал около Истанбулската конвенция. Ще я завършим ли сега със скандал около Пакта за миграция? Илияна Йотова: Тъй като чух буквално последните думи на новия-стар лидер на ПЕС господин Станишев, позволете ми от това студио да го поздравя. Поздравявам всички българи, които заемат такива високи постове в Европа в международен план. Това е възможност на България да влияе. Това е възможност да се пазят национални интереси, според нашите собствени специфики, независимо от коя партия е. Аз съм сигурна, че Сергей ще има голямо предизвикателство в навечерието на следващите европейски парламентарни избори. Искрено му желая голям успех. Водещ: Дали вече е оправдано това отсъствие на госпожа Нинова? Този знак, който тя даде с неотиването си в Лисабон? Илияна Йотова: Знаете ли, точно мен да питате по този въпрос не е много коректно, тъй като само до преди 2 г. аз бях част от ръководството на БСП. Не бих искала да коментирам един партиен лидер. Но съм ходила на много конгреси на ПЕС – и тогава, когато се избираше Сергей Станишев, пък и преди него. Това е един много голям форум, в който едва ли се забелязва толкова отсъствието на един или друг лидер. Той има повече влияние и отзвук тук във вътрешен план. Делегацията на БСП беше достатъчно солидна. Надявам се всички да са го подкрепили. Все пак това е някакъв невероятен процент като изборен процес за един председател на партията, което е и признание. И за мен това е най-важно, както и съвсем набързо снощи успях да попрегледам документите, които са приети, резолюциите. Не видях резолюция специално по Истанбулската конвенция, не видях резолюция специално по Пакта за миграция, който утре започва неговото обсъждане в Маракеш в Мароко. Надявам се тези страхове да са били излишни и малко преувеличени. Оттук най-важното е какво ще прави Европейският съюз в следващите месеци и най-вече след изборите, както между другото преди време прегледах и документите на ЕНП. И ако направите едно сравнение, ще видите че разминаванията концептуално не са чак толкова много. Важното е, че все още ни липсва механизмът за промяна на Европа. Категоричното ми становище и мнение е, че ако ЕС продължава да функционира по същия начин, ще има много тежка съдба. Водещ: Какво мислите за протестите? Хората явно искат нещо да се промени. Недоволни са от това, което виждат в момента, но не могат да формулират какво точно. И не само в България – и в Париж, и в Белгия е така. Каква е причината, която ги кара да са недоволни от европейския политически елит? Илияна Йотова: По-скоро тези протести за недоволство от това, което става в собствените им страни. И тук много е опасно понякога да слагаме знак за равенство между протестите във всички тези държави – в България, във Франция, в Белгия, както вие споменахте. Но вчера имаше още един протест в Унгария, който може би не беше чак толкова под светлините на прожекторите, но също беше достатъчно показателен. Хората там протестираха за това, че 400 часа ще трябва да дават извънреден труд. Ако трябва все пак да сложим някакъв общ модел, преди всичко това са социалните въпроси. За Франция видяхте вчера какво се случи, макар че като че ли предварителните очаквания бяха за стълкновения, за по-силни протести. Така или иначе, ако бъдем честни пред себе си, първата „жълта жилетка“ преди 2 г. облече сегашният президент на Франция господин Макрон, който скочи срещу статуквото, създаде нова партия. Какво казваха тогава неговите избиратели, пък и неговите депутати, които в момента правят мнозинството във френския парламент? Те казаха – ето ни нас, ние сме медицински сестри, ние сме хора от малкия и средния бизнес, ние сме бивши полицаи, т.е. това е средната класа. Ние искаме да махнем влиянието на автентичните партии, които показаха, че не могат да се справят нито с кризата, нито с тежката ситуация в Европа, нито с тежките проблеми в национален мащаб и сме нещо ново. Сега това се припомня на господин Макрон. „Жълтите жилетки“ се облякоха, защото хората по този начин казаха: „след като не ни чувате, поне ни вижте“, защото жълтата жилетка е ярка, тя свети. Така че това е може би най-големият гняв, който се събра във Франция, защото хората се почувстваха, като че ли излъгани. Те се надяваха на много по-сериозни реформи, на много по-бърза промяна в собственото им положение. Както и в България. Какво значи протестът срещу системата? Защо въобще си задаваме този въпрос? Той е ясен, отговорът е повече от ясен. Хората в България не чувстват държавата, която стои зад тях, за да защити правата им. Чувстват се изоставени. Чувстват, че онова което определено разбираме като механизъм и лостове на една държава – било то за доходи, било то за стандарт, било то за кариера, за развитие, няма я перспективата. Това накара хората да бъдат на улиците. Можем да поспорим кой ще бъде следващият проблем в страната, за който ще са необходими 189 дни, както бяха необходими за майките на деца с увреждания, за да решим проблема. А така ли трябва да става? Водещ: Вие припознавате ли се като част от хората, които имат отговорността да представляват държавата в този смисъл, в който вие я описахте току що, като институции, като нещо, което трябва да дава сигурност, да вдъхва доверие? Илияна Йотова: Вижте, отговорът има и формална, и неформална страна. Аз ще избягам неслучайно от формалната, защото не я харесвам и защото не смятам, че е оправдана. Често пъти казват на нас от президентската институция – вие по Конституция нямате никакви правомощия, оставете изпълнителната власт да се справя. Това не е така. Всеки един, който претендира да бъде част от институциите в страната, трябва да има своята отговорност. Тъй като въпросът ви е към мен, смятам, че един от най-големите дефицити на държавата ни в момента е липсата на перспектива. Вижте тези млади хора в тази аудитория. Какво сме им казали ние? Учете това, което си изберете. До тук добре. Какво става обаче с вас след като завършите? Да, в един свободен, конкурентен свят сме, така е. Но нима държавата ни има първите три, четири или пет приоритета, макар че и тази дума се поизтърка вече, но не мога да намеря друга в момента, който казва какво ще развиваме и как ще изглежда страната ни от това, което развиваме в следващите 10, 15, 20 или 50 години. Ако страните от Централна Европа избраха няколко приоритета – иновации, автомобилостроене, така че да има перспектива пред тези млади хора, какво избра България? Между другото има една много интересна карта, която съществува на сайта на Министерство на икономиката. Аз съветвам всеки да я погледне и сам да си направи изводите. Това е картата, в която се казва какво имаме в България днес като икономика. 90% според тази карта имаме фирми и предприятия, които са на нивото на микропредприятията – под 9 човека. Кое е структуроопределящото ни предприятие, което дава облика на страната? Две или три такива, които не е ясно как ще продължат, защото България не можа да запази своите интереси по отношение на въглеродните емисии. Една част от тях са заплашени от фалит. Неслучайно беше такава позицията и на президента сега на срещата в Катовице в Полша. Водещ: Това беше консенсус и на президента, и на правителството. Илияна Йотова: Това беше консенсус и на президента, и на правителството, макар че разбира се имаше нюанси. Аз не казвам, че трябва да има отстъпление от договореностите в Париж. Да, 2100-та година действително трябва да има 2% надолу да падне повишението на градусите на планетата. Но въпросът е как стигаш до тази цел. И тук трябва да има един малко по-сериозен национален и международен консенсус. Но проблемът с икономиката в България е много страшен, защото ние правим нещата на парче. Ако ние кажем – първото са иновациите, защото България, няма какво да се лъжем, няма особени ресурси, за да прави голяма индустрия, ако обаче заложим на технологиите – това е друго, тъй като имаме традициите. Неслучайно едни от нашите IT специалисти са на най-високите нива, не само в България, а и в целия свят. Туризъм, селско стопанство. Ако обвържем интереса на тези млади хора с това бъдеще, ако приоритетите са други, нека да ги попитаме тях, те да кажат какво искат. Водещ: А вие не може ли да зададете тона? Илияна Йотова: Ами ние го задаваме. Водещ: Има поне два граждански комитета – „Единение“ и… Илияна Йотова: Това не са президентски… Водещ: Които се опитват да формулират новите цели на България. Да, но това не са президентски институции. Чудя се дали припознавате своя вина или смятате, че това е нормално. Слушах и президента много внимателно в петък в „Панорама“, как смятате, вие трябва да сте критични към властта – така, както той казва, да казвате това, което виждате като недобре функциониращи институции или скъсани взаимоотношения, или трябва да се работи заедно с правителството, така че да се получава впечатлението за консенсус по въпросите? Илияна Йотова: Знаете ли, ще тръгна от едно много лично събитие преди една седмица. Отидох да се срещна и дълго да разговарям с един от бащите на българската Конституция и невероятен юрист, какъвто е проф. Корнезов, точно заради това съотношение между институциите, за това как е замислена нашата Конституция за този взаимен контрол и разделение на властите, за пореден път се убедих колко мъдри хора са били. Вижте, не е въпросът да се скараш с институциите. Това означава блокиране на всички нас и за резултата, за хората – нула. Но това не означава, че можем да имаме критичния поглед върху това, което става. Преди малко госпожа Янкулова попита за Пакта за миграция. Груба грешка, гаф на българското правителство е, че няма утре в Маракеш да изпрати солидна българска делегация, която да вземе участие в дебатите и да каже защо България не приема този пакт. В международен план той ще се приеме, но не е там проблемът. Проблемът е, че той е слаб документ. Не толкова той е заплаха за сигурността, защото документът е толкова общ и рамка – той казва едно, след това го отрича в следващия текст. Но той има две неща, които са много важни – как да се управлява миграцията. Голямата грешка на Европа 2010-2011 година е, че тя избяга от управлението на миграцията и после започна да лекува последствията. И вижте каква криза се заформи, която и до ден днешен не е решена. Слаби политики, слаби предложения, много пари се изразходваха за спасителни операции, които можеха да бъдат пренасочени именно в управлението. Втората важна част на този документ е реадмисията. България като външна граница на Европейския съюз е изключително заинтересована от това как ще се реши въпросът за връщането на незаконната миграция. И едновременно с това на висок глас да каже – не, ние не го приемаме този документ, той има нужда от доработка, той има нужда от това да бъде конкретизиран. Един факт – всяка една страна, се казва в този документ, може да бъде източник, транзит и крайна дестинация за мигранти. Да, така е. Но на България съсед на югоизток е Турция. Турция е най-голямата транзитна държава на миграция и бежанци в момента. Ако България утре отиде и каже в Маракеш – нашата позиция по транзитните държави е такава и такава, нашата позиция ще звучи, защото всички знаят къде в географията се намира България. Между другото отдавна си мисля, че след председателството, тъй като това беше основна тема, доколкото си припомням тези шест месеца, страната ни трябваше да стане инициатор на една огромна среща, международен форум, който трябваше да предшества форума в Маракеш и да събере всички представители на най-високо ниво на граничните държави. Това са Малта, Италия, Гърция, Кипър, Испания започна да страда от тези проблеми, Португалия, както с транзитните държави, и да имаме своето решение, което да предложим както на европейско, така и на международно ниво. Водещ: Има ли механизъм, по който тези ваши идеи ги предавате на правителството? В който сядате и казвате – вижте, колеги, за България според мен, според нас, според президентската институция, ще бъде добре това, това и това. Външният министър ви казва – не, тук не можем да си позволим, защото… Има ли механизъм, по който си говорите за тези неща? Илияна Йотова: Прекъснат е, за мое огромно съжаление, този диалог. Аз се срещам с отделни министри, срещам се с неправителствения сектор, който има огромно значение днес. В България като че ли това всеки го заобикаля. Но аз твърдя, че научните среди, университетите особено, само за последните 10 дни аз имам поне 4 или 5 участия на тема демография с БАН, със Софийския университет. Казваме ги тези неща. Но там, където трябва да се вземат решенията, нещо у нас не върви. Има огромен вакуум в отношенията между институциите. Пак казвам, всеки от нас може да запази различията си, но диалог е повече от необходим, особено в ситуацията, в която в момента е страната ни. Водеща: Може би затова президентът каза, че работата на държавния глава не е да приветства работата на правителството, а да го критикува. Илияна Йотова: Госпожо Янкулова, аз няма да си позволя никога лукса да коментирам президента. Това е държавният глава, каквото е имал да каже, той го е казал. Вие днес сте ме поканили, искате моето мнение, аз казвам своето мнение. Това, че се гледаме изпод вежди, че има скандал след скандал в държавата, кой проблем реши? Водеща: Добре, да говорим тогава за морала в политиката, който ще е онова, което ще избират хората в бъдеще, според анализаторите, и за стабилността в нашата държава конкретно, която стана панацея за нерешаването на някои политически проблеми. Предполагам, че и младите хора ще имат такива въпроси. Илияна Йотова: Очаквам ги. Водеща: В състояние ли сме да предложим на избирателя, да кажем, на първите евроизбори подобна концепция, от която той да избира? Илияна Йотова: Аз съм правила няколко предизборни кампании за европейски избори. Тази е различна. Ако аз трябваше да правя кампания за европейски избори, бих започнала със своите предложения за реформите в Европа, в няколко направления. Тъй като зная, че това е любопитно, ще започна може би с една част, която е много съществена, но може би не най-важната – как избираме комисарите. Защо казваме, че от мандат на мандат Европейската комисия е с все по-слаб екип? Ами избираме ги, защото обикновено управляващата партия, тук не визирам само България или коалиция, си набелязва един човек и започва да му търси място и с какво да се занимава в следващите пет години като еврокомисар. Тотално сбъркана схема. Защо не тръгнем обратното? Европа има три големи проблеми, като започнете с голямата тема за сигурността, защото сигурността не е само миграцията и бежанците, там е борбата с тероризма, там е общата отбрана, за която все повече се говори напоследък. Втората очевидно са социалните въпроси и финансирането. За мен един от най-големите неуспехи на този мандат на Европейската комисия е прословутият „План Юнкер“, който трябваше да мобилизира 360 милиарда инвестиции. Ами не стана. Това е също голям проблем. как да се финансират европейските държави? И тогава да видим България кой комисар ще избере, кой човек ще предложи, според интересите и на собствената ни страна, защото това всеки го прави, и тогава да отидем там да се съревноваваме с другите. А не просто да доведем някакъв човек от някъде и да кажем на господин Юнкер – ами сега, ние защото сме от тази част на Европа, дайте да му намерим портфолио. Не става така. Водещ: Въпроси от наши слушатели. Георги Трайков: Здравейте. Казвам се Георги Трайков, уча в Софийския университет, специалност „История“. Въпросът ми е – мислите ли, че трябва да се насърчават студентските бригади, за да може малкото население, при което безработицата е голяма, да се научи на труд? Илияна Йотова: Ще ги насърча само в една посока. Преди няколко години президентът Първанов имаше една идея, в която увлече много млади хора за възстановяването на нашето историческо наследство и на археологическите паметници. Това трябва да бъде доброволно, а не със задължение от страна на държавата. Включиха се много млади хора и направиха наистина чудеса. Много ми се иска един ден да мога да продължа това усилие. Водеща: Следващият въпрос. Милан Мераков: Добър ден. Казвам се Милан Мераков, аз съм докторант от Историческия факултет на Софийския университет. Госпожо Йотова, вие сте доста активна сред българите в чужбина, лично аз съм ви срещал в Босилеград. Това, което ме натъжава, е, че българският политически елит не само не се опитва по някакъв начин да тушира напрежението, разделението сред българите в Западните покрайнини, но сякаш се опитва да го насърчи. Следващата 2019 година честваме сто години юбилей от Ньойския диктат, възприеман от историческата наука като втора национална катастрофа. Въпросът ми е какво предвижда президентската институция в програмата си за следващата година за отбелязването на тази национална трагедия? Водещ: Аз ще си позволя само да кажа, че едва ли го насърчават българските политици, но просто според мен не са наясно въобще, че има разделение на част от тях. Илияна Йотова: Аз разбрах този млад човек какво иска да ми каже, особено като ми каза, че е от Босилеград. Зная за какво говори, но няма да ни стигне времето да обясним какъв е проблемът там. Ако за нещо беше прав преди малко вицепремиерът Каракачанов е, че България 30 години на преход няма никаква идея каква да бъде политиката спрямо нашите сънародници навън – разпокъсана между различни институции. Как успяваме и каква ни е тактиката и стратегията, всички тези хора, които са навън, само ги броим колко са, действително да се чувстват час от българското семейство. Ние нямаме отговор в България на въпроса искаме ли тези хора да се чувстват българи, и ако отговорът е положителен, какво правим, за да се чувстват българи? Почти нищо. Отдавна, от година и половина работи моят екип по идеята за създаване на българска културна институция навън от типа на „Сервантес“ институт, Френския културен институт, Бритиш кансъл, за да може да работи и с българите навън, независимо, аз не ги деля, от исторически диаспори или от новата миграция. Това е единият отговор. Водещ: Кога смятате, че може да бъде готова тази институция, да заработи? Илияна Йотова: Нашата концепция е готова. Трябва съгласието на институциите. Но пак ще се върнем към онази тема, която мисля, че изчистихме преди малко. Второто нещо, аз съм един от най-големите радетели аз това най-накрая да се създадат обществените комитети и съвети от по-новата ни миграция към българските консулства – нещо, което е залегнало в една национална стратегия от 2014 година, която все още прашлясва в някоя папка, извинявам се за грубия израз, но ми е много болна темата, защото нашите български общности навън трябва да имат статут. Те трябва да бъдат представени пред местните власти така, както са другите национални общности, и да се чувстват българи. Много харесвам всичко онова, което е под графата читалищна дейност. Това е фолклорът, това са обичаите, това са танците, това са традициите, това трябва да правим всичко възможно да го поддържаме. В 21 век това вече не е достатъчно. И тук имам също своята концепция какво трябва да се направи. Ако искате, някой ден ще направим едно специално предаване, дълъг е разговорът и никак не е лек. Водеща: Непременно. Макар че институциите също не обичат много да слушат в нашия ефир концепции и предложения. Водещ: Още един въпрос. Васил Георгиев: Здравейте. Васил Георгиев, студент по международни отношения втори курс в УНСС. Отдавна е ясно, че партията, която ви издигна като президентска двойка вас и Румен Радев, има връзки с Русия. Излязоха твърдения, че лидерката на партията Корнелия Нинова се е срещала с господин Решетников, твърденията се потвърдиха. Преди няколко дена се публикува книга от „Ню Йорк таймс“, която стана в момента бестселър, на бивш американски разузнавач, който казва, че Румен Радев е част… в книгата си „Заговорът за разрушение на демокрацията“ обвинява пряко с името му президента Румен Радев и други президенти, които са от Балканския полуостров, за разрушаване на демокрацията в България. Чувствате ли се като част от този заговор, за който говори той? Илияна Йотова: Мисля, че преди два дни президентът даде много категоричен отговор по този въпрос. Тъй като питате мен, аз съм член на БСП до преди две години. Моята кандидатура е издигната от структурите на БСП, което е голяма чест за мен. Това е моят отговор. Водещ: И последен въпрос, моля. Мартин Лютаков: Здравейте. Аз съм Мартин Лютаков, студент Българска филология в Софийския университет. Искам да попитам – много българи, когато завършват, заминават в чужбина, специализират там и стават големи имена. Може ли да се направи нещо тези хора да бъдат задържани в България и да ни прославят не само в чужбина, а и да помагат на нас самите българи и да ни прославят? Илияна Йотова: Два много бързи изречения. Живеем в един свят, в който всеки има пълната воля и възможности да отиде да работи там, където иска и намери подходящите условия. Това, което трябва да направим тук в България, е да създадем тези условия, в които тези млади хора, които имат талант и които имат перспектива, да останат да работят у нас. Това е отговорът на въпроса, който засегнахме преди малко. Аз не вярвам много в някакви такива много изкуствени мерки от типа – сега ще им дадем едни пари да се върнат, пък ще им дадем едни места да работят. Не. Една държава, която знае къде иска да стигне след около 5, 10 или 15 години, ще създаде тези условия. Има начини това да стане. Водеща: И ако имаме национални цели, те също могат да върнат успелите българи от чужбина, за да работят за тяхното постигане. Илияна Йотова: Аз не съм от хората, които смятат, че нямаме национални цели. Каква по-хубава национална цел от това, което каза този младеж преди малко – да си задържим българите, всички българи тук? Защото демографията е нещо като луксозна брошка, която всеки си закача преди избори. Но проектът, който завърши, на БАН, който много малко институции чуха, има не само потресаващи данни, там има и предписания какво да се прави. Но нямаме желание да ги обсъждаме. Това е проблемът. Водещ: Последно, ако трябва да хвърлим поглед и към 2019-та, има ли според вас основания за очакване на предсрочни избори догодина? Илияна Йотова: Според мен има такива очаквания. Има очаквания и в хората. Това го показват и социологическите данни. Познавайки нравите на българския политически живот, смятам, че управляващата коалиция ще избере този момент, за да бъде в неин интерес. Водеща: Добре. Илияна Йотова: Аз бих казала за 2019 година, госпожо Янкулова, България е едно перспективно място, както за българите, така и за всеки чуждестранен инвеститор, който иска да дойде у нас. Не са нещата в блатото и трябва малко, освен да се отървем от едно черногледство, много да внимаваме и в черноговоренето, защото имала съм възможност за 10 години в Брюксел да видя колко много вреди това на България. Водещ: Благодаря ви.

9 Декември 2018 | 13:30 | БНР, "Неделя 150"