ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Красимир Вълчев: Държавата нито има намерението, нито има капацитета да се меси във всяко едно семейство, но очевидно има текстове в Стратегията за детето, които трябва да се прецизират

Министър Красимир Вълчев: Държавата нито има намерението, нито има капацитета да се меси във всяко едно семейство, но очевидно има текстове в Стратегията за детето, които трябва да се прецизират

Красимир Вълчев – министър на образованието, за предаването „България сутрин“ по Bulgaria on AirВодещ: Няма да чакаме 24 май, за да си говорим за грамотност, образование и бъдеще за най...

10 Май 2019 | 09:00 | Bulgaria on Air, „България сутрин“

Министър Красимир Вълчев: Между 20 и 25 млн. лева годишно отиват при учителите за допълнително обучение за интеграция на малцинствата

Министър Красимир Вълчев: Между 20 и 25 млн. лева годишно отиват при учителите за допълнително обучение за интеграция на малцинствата

Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ Водещ: „Тази сутрин“ продължава заедно с министъра на образованието Красимир Вълчев. Добро утро. Красимир Вълчев: Добро утро. Водещ: Видяхте госта, който беше преди вас, той е по темата дали има изнудване на държавни служители, на висши чиновници в Министерството на образованието и науката. Той отправи конкретно питане към вас и предложение да освободите г-н Гератлиев докато текат някакви въпросни проверки в рамките на всички тези страници, които той ни предостави. Запознати ли сте с документите? Красимир Вълчев: Може би частично. В министерството са получени два сигнала. Ако ми разрешите да се върна по-назад от преди 2 години, в началото на 2017 година Европейската комисия спря възстановяването на средствата по оперативната програма, задължение да осигурим разделението на функциите между министерството, като конкретен бенефициент, и управляващия орган, който в момента е ситуиран в Изпълнителната агенция и се ръководи от Гератлиев. Водещ: Тогава се създава тази Изпълнителна агенция? Красимир Вълчев: Тогава се създава тази Изпълнителна агенция. Аз заех длъжността през май медец 2017 година, през лятото стартирахме дейности по разделяне на функциите. Още края на 2017 година получихме данни за изтичане на информация от оценителния процес, която по същността си не трябва да бъде публична, тъй като създава предпоставки за манипулиране на оценителния процес по операции Центрове за върхови постижения, Центрове за компетентност, където участват академичните институции БАН и … Водещ: Да кажем на хората какво означава това изтичане на информация, че някои с предварителна информация може да спечелят проекти? Красимир Вълчев: Някой от бенефициентите знае как се развива оценителният процес. Съмненията, че тази информация изтича по линия Ангел Ангелов-Иво Костов се затвърдиха в служителите в агенцията, основно Кирил Гератлиев, който ми докладва през ноември месец миналата година. Този Комитет за наблюдение, когато се изнася информация, с която не би трябвало до разполага г-н Иво Костов като представител на работодателските организации. В края на ноември Гератлиев предприема действие за отстранявате му от оценителния процес. Тогава може би дава сигнал и на тези служители, за които спомена Иво Костов, че ще бъдат освободени с годишната атестация. Знаете, че веднъж годишно се прави атестация на държавните служители. Това е през януари месец и ако се постави ниска оценка, това е основание за прекратяване на правоотношенията. Водещ: Добре, но казвате Иво Костов и Ангел Ангелов, но има още трима служители. Тяхната връзка каква е с изтичането на информация в случая? Красимир Вълчев: Получава се една своеобразна коалиция срещу Кирил Гератлиев. Започват сигнали срещу него за упражнен натиск, тормоз – 2 сигнала получихме. От друга страна пък получих сигналите на Кирил Гератлиев за изтичането на информацията. Ние, като министерство, максимално сме си самозабранили, самоограничили сме се от намеса в работата на Изпълнителната агенция. Производствата за конфликт на интереси, за изтичане на информация, дисциплинарни производства следва да се водят от изпълнителния директор. А когато има съмнения за имуществена наказателна отговорност, те следва да бъдат препратени тези сигнали към институциите с разследващи функции. Това е направено от Гератлиев. Водещ: Добре, но вие сте заподозрели тази линия Ангел Ангелов-Иво Костов. Как я направихте тази връзка между двамата? Красимир Вълчев: Тази връзка… Водещ: Била ли е добре позната в годините или не? Красимир Вълчев: За мен, аз не познавам и двамата. Направих си една ретроспекция, може би само на една работна среща съм бил с Ангел Ангелов във времето, когато Изпълнителната агенция още не е била отделена от министерството. Г-н Костов не го познавам. Тя е публично известна в консултантски, академични среди и т.н. Оказа се, че те са комуникирали с много представители на академични среди, които са имали такива проекти. А след това се потвърди тази връзка от тяхната свързаност с фирми и имоти. Водещ: Кога приключват проверките? Красимир Вълчев: Нашите проверки на министерството, на инспектората, нашата проверка е приключила, но тя е само по Закона за администрация. Тя е за упражнен тормоз – нещо, което не се потвърждава. То там е и дума срещу дума. Не може от документи да се провери. И второто, което е – проверката потвърждава данните за свързаност на тези лица. Водещ: Тя не е ли била ясна тази свързаност, след като в академичните среди е било ясно за консултантския бизнес, за общите имоти, за общата свързаност? Красимир Вълчев: Да, но формално трябва да се докаже. Сигнали ги получиха, някак си съвпаднаха със случая с министър Банов. Водещ: Е, не, защото ако има човек, който изнудва министър в Министерството на културата, и след това същият човек започва работа в Министерство на образованието, може би си прехвърляте някаква информация министерствата за техните служители. Красимир Вълчев: Аз не знаех. В момента, в който получих тази информация от Кирил Гератлиев не звъннах на министър Банов, звъннах на бившия главен секретар на Министерството на културата Стоян Стоянов – това беше някъде в началото на годината, и го попитах…. Водещ: Добре, благодаря. Ще поканим отново г-н Гератлиев, за да изясним допълнително информациите, които тази сутрин получихме и г-н Костов. С вас продължаваме по другите теми, свързани с висшето образование и затова че университети ще затварят своите икономически специалности, ще ги закриват реално. Има ли такива икономически специалности и в колко университета? Красимир Вълчев: Ние провеждаме политика за преструктуриране на приема. От една страна имаме висок процент нерационален прием, който избуя през последните десетилетия основно в стопанските, социалните и правните науки. Водещ: Много хора се насочват там без да има необходимост от такива кадри, така ли да разбираме? Красимир Вълчев: Държавните висши училища, които обучаваха през 1990 година професионално направление Икономика, бяха 3, днес са 13, с частните общо 26. Тоест, избуя нерационалното търсене, но съответно висшите училища отговориха с предлагане на това. Днес обаче ситуацията се променя от няколко години – демографски тренд от края на века дойде в системата на висшето образование. Стартирахме политика за преструктуриране на приема и финансирането. Намаляваме приема в професионално направление Икономика, вече сме го намалили за 3 години с 50%, в Администрация и управление с 60%, в Право с близо 40%. От друга страна увеличаваме приема в тези специалности, в които ще имаме драматичен очакван недостиг на пазара. Водещ: А получава ли се по този начин – механично намалявате едните специалности за сметка за другите? Стимулирате ли ги достатъчно, така че там да има кандидати, там, където би имало драматичен недостиг? Красимир Вълчев: Инструментите, с които разполагаме, е да увеличим приема в другите – това са: инженерните, педагогическите, аграрните, природо-математическите професионални направления основно. Предоставяме допълнително втори стипендии, предоставяме допълнително финансиране на висшите училища. Предвиждаме с промени в Закона за висшето образование някои професионални направления изцяло да освободим от такси. Водещ: Да, но казвате само до няколко години ще останат 4 икономически висши учебни заведения, така ли? Или 4, които ще предлагат…? Красимир Вълчев: Не, нямаме заложена такава цел. Намаляваме приема по професионални направления общо, а това намаление се разпределя между висши училище в зависимост от оценка за реализация и научна дейност. Водещ: Стопанската академия обаче в Свищов е пред бунт заради дефицит в бюджета от над 3 млн. лева, именно заради намаляване най-вероятно на бройката към подобни специалности. Вие ще успеете ли да помогнете на това висше учебно заведение или те самите не са направили необходимото, за да намалят бройката? Красимир Вълчев: Това е една от причините – намалението на приема в професионално направление Икономика, но то е съчетано с увеличение на финансирането на един учащ. Финансирането на един учащ в Стопанската академия се увеличава за тази спрямо миналата година с близо 20%, но то не може да компенсира голямото намаление. Водещ: Те самите трябва да си го направят, така че да съвпадне? Красимир Вълчев: При всички случаи системата трябва да се престрои икономическите висши училища да работят с по-малък брой студенти срещу по-високо финансиране на един студент. При Стопанската академия се натрупаха няколко проблема. Това е, че те са в относително по-малък град, общо намаление на студентите и най-вече репутационните проблемите, които те сами си създадоха. Разрастването на системата впрочем, на икономическото висше образование до голяма степен беше подхранено точно от техни преподаватели. Само в Северен централен район, който обхваща Габрово, Велико Търново и Русе имаме 4 висши училища, които предлагат обучение в професионално направление Икономика. Водещ: Те може би са един и същи специалисти, които са преподаватели, така ли? Красимир Вълчев: Технически университет в Габрово се откри професионално направление Икономика, във Великотърновския, в Русенския университет, при условие, че имаме специализирано висше училище в Свищов. Водещ: В Свищов – съвсем наблизо. Значи, навсякъде икономика? Красимир Вълчев: Имаме една приказка: каквото сам си го направиш, никой не може да ти го направи. Нещо такова е случаят със Стопанската академия в Свищов. Да, има я държавната политика за намаление на приема, но тя е един от… Водещ: Казахте за това, че насочвате усилията и в стопанските, в математическите науки. Препоръчвате и на учениците да се насочват към математика и природни науки. Защо? Красимир Вълчев: Ние ще имаме през следващите десетилетия очакван недостиг, имаме очакван недостиг всички позиции, всички сфери, младите хора, които ще бъдат на пазара на труда, ще бъдат едва 2/3 от тези, които ще излизат, но най-драматичният недостиг ще бъде на позиции, които изискват инженерно образование, природо-математическите – нямаме учители по математика и по физика, педагогическите, аграрните науки. Все направления, които са свързани със задълбочени… Водещ: Кога ще настъпи най-големият глад на кадри? Красимир Вълчев: Може би конкретно мога да направя най-точна прогноза за сектора „Образование“, тъй като той е 90% публичен. Знаем възрастта на учителите – след 10 години, между 10 и 15 години ще бъде най-големият недостиг на кадри. Водещ: Просто няма да има преподаватели. Красимир Вълчев: Всички професионални направления изискват задълбочено изучаване на математика и природни науки. Това, което виждаме в рейтинговата система, са няколко положителни неща: рационализиране на примера, ръст на доходите точно по тези професионални направления. Водещ: Тя може би системата е заради демографските проблеми сама ще се регулира в един момент. Но дано това да се случи по-скоро. Красимир Вълчев: Но ние трябва да провеждаме целенасочена политика. Водещ: Казвате за регулацията, за която говорим, за възпитанието на децата, за това дали трябва да има шамари или не – дискусията е много силна в обществото в последните дни. Но вие казвате, че родителите трябва да носят наказателна отговорност за детските бракове, включително да се спре раждането на деца от деца. Възможно ли е? Красимир Вълчев: Беше ми зададен конкретен въпрос от ваш колега – наказателната отговорност е лична. Ние трябва да докажем виновно поведение на родителя. Факт е, че понякога това става със знанието, със склоняване от страна на родител. Много трудно се доказва. В момента имаме такива разпоредби в Наказателния кодекс, говорили сме с Прокуратурата. Прокуратурата активизира усилия покрай механизма ни за съвместна работа още през 2017 година, но това, което получаваме като информация от районните прокуратури, че много, много трудно се доказва. Това означава, че ние да докажем виновно поведение на родителя, да навлезем вътре във взаимоотношенията в семейството, че е получил откуп или пък че е принудил детето си да сключи брак. Ние дори не можем да докажем понякога, че те живеят на съвместни начала. Водещ: Понякога дори това е трудно. Част от законови промени, свързани с ромите специално предложи и Красимир Каракачанов, вицепремиерът, включително когато става въпрос и за склоняване или за бракове по принуда. Красимир Вълчев: Най-добрият инструмент за дългосрочна интеграция е образованието. Имаме положителни резултати от последните години. Механизмът показва, че когато всички институции работят заедно има успех. Все още предстоят предизвикателства. Дори и резолюцията, която беше гласувана вчера в Европейския парламент, казва, че имаме положителни резултати. Водещ: Колко обаче пари се дават за деца, чийто българският език не е майчин, но да могат те да се внедрят в системата, да се влеят, да не изпадат от училище? Красимир Вълчев: Стартираме два проекта: един за детските градини за допълнително обучение по български език. Това са в крайна сметка пари, които ще бъдат дадени на учителите, един за училища за допълнително обучение за преодоляване на образователните трудности. Предишният проект беше някъде 50 млн. лева за тези дейности за 2 години. Тоест, годишно между 20-25 милиона отиват в учителите за допълнително обучение. Водещ: А вие отчитате ли реални резултати? 25 милиона годишно отиват за интеграция, включително допълнителна интеграция за хора, чийто българският език не е майчин. Красимир Вълчев: Резултатът може да се види, когато се отиде в конкретното училище. Да, има резултати. В образованието резултатите идват с натрупване. Водещ: Много често резултатите ги виждаме, че в 4-ти клас не могат да четат и да пишат. Това резултати ли са? Красимир Вълчев: Да, но виждаме много училища, които успяват да интегрират децата. Много е важно дали са обхванати преди това в детска градина. Изненадата на един човек, който постъпи в нашата система и вижда, че много училища работят добре. Има и такива, които не работят добре, децата от ромски произход, училищата с концентрация с такива деца. Училищата в обособените квартали са ни най-проблемните. Водещ: На финала – в средата на учебната година колко деца отпаднаха допълнително от тези, които успяхте да върнете в системата? Красимир Вълчев: Миналата година 2 000, тази година са 700. Общо допълнително са записани близо 41 хиляди, 2 700 са отпаднали вторично. Може би 41 хиляди не е точното число, защото една голяма част от тях са на 5 и на 6 години, които така или иначе се записват допълнително. Тоест, не е в резултат на механизма. Но факт, че ние за първи път имаме информационна осигуреност да проследяваме правото на образование, мобилизирани усилия на всички институции. Но това е по-лесната задача, по-трудната е да ги накараме да ходят всеки ден, а най-трудната е да ги накараме да усвоят ключовите компетентности, базовата грамотност, след това функционалната грамотност. Водещ: Защото не е само до ходенето, да. Благодаря ви много за това участие.

13 Февруари 2019 | 09:30 | бТВ, „Тази сутрин“