ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Светлозар Елдъров: Историческата истина по Македонския въпрос винаги е била на наша страна, но и ние трябва да бъдем на нейна

Проф. Светлозар Елдъров: Историческата истина по Македонския въпрос винаги е била на наша страна, но и ние трябва да бъдем на нейна

Днес и утре в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се провежда научна конференция на тема „София – Скопие. Културни модели и миграции“. Тя е организирана по проект на Академичното етноложко...

17 Май 2019 | 10:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Светлозар Елдъров: Без Дякон Евстатий националноосвободително движение в Македония не би могло да се развие до героичната епопея, която познаваме

Проф. Светлозар Елдъров: Без Дякон Евстатий националноосвободително движение в Македония не би могло да се развие до героичната епопея, която познаваме

Навършват се 84 години от смъртта на дякон Евстатий, активен деец на българското националноосвободително движение в Македония, участник в Илинденско-Преображенското въстание, в революционната борба от следилинденския период и във войните за национално обединение през 1912–1918 г. Със светско име Георги Шкорнов, известен още и като Черния войвода, той е бил добре познат на съвременниците си, но днес малцина знаят за него. Макар да не става въпрос за кръгла годишнина или някакъв юбилей, Агенция „Фокус“ се обърна към проф. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН, за да ни припомни за живота и делата на този заслужил българин. Фокус: Проф. Елдъров, на 20 март 1935 г. умира Георги Димитров Шкорнов, известен повече като дякон Евстатий или Черния войвода. Какъв е неговият принос в борбите на българите от Македония за национално освобождение и обединение? Светлозар Елдъров: Дякон Евстатий е от онези скромни, но всеотдайни дейци, които не се нареждат в първата редица сред апостолите и лидерите на българското националноосвободително движение в Македония, за да ги възпоменаваме всяка година, но за сметка на това без тях то не би могло да се развие до онази героична епопея, която днес е неделима част от нашата национална история. Името и делата му са били известни на съратниците му, някои от тях го споменават в своите спомени, Христо Силянов също го отбелязва в книгата си „Освободителните борби на Македония“. Самият той обаче е бил твърде скромен, за да парадира със своите заслуги или да търси някакви материални компенсации или награди за тях. Това, което знаем за него, го дължим най-вече на Христо Шалдев, негов другар и съратник, който само година преди смъртта му успява да го предразполага да разкаже своето житие, записва спомените му и посмъртно ги публикува в „Илюстрация Илинден“. Благодарение на тях и на редица други публикувани или не документи можем категорично да заявим, че дякон Евстатий е извоювал своето място в българската национална памет и ние сме длъжни да го помним и тачим като една от ярките фигури на българското национално освободително движение в Македония. Конкретно приносите му на това поприще се изразяват в лично и активно участие в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., като един от енергичните войводи на следилинденския период, когато Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) трябва да се бори не само срещу турските поробители, но и срещу сръбските и гръцките чети, като участник в Македоно-одринското пълчение в Балканската и Междусъюзническата война и в 11-а пехотна Македонска дивизия в Първата световна война. Фокус: Откъде идват прозвищата му дякон Евстатий и Черния войвода. Светлозар Елдъров: Той наистина е бил дякон и духовно лице. Тук ще припомня, че Георги Шкорнов е роден на 12 февруари 1873 г. в голямото българско село Нестрам, Костурско. Баща му Димитър, заможен търговец на вълна и дългогодишен кмет на селото, очевидно е искал синът му да се посвети на духовното поприще. Затова веднага след като завършва начално образование, го изпраща като послушник в Зографския манастир в Атон, където е ръкоположен в дяконски чин. По-късно учи в Духовната семинария на Българската екзархия в Цариград, но заради разразилата се тогава холерна епидемия семинаристите са пренасочени в Българската мъжка гимназия в Солун. По настояване на Врачанския митрополит Константин обаче младежът продължава духовното си образование в Българоуниатската семинария в местността Зейтилника край Солун, а след завършването й през 1896 г. постъпва като писар в Българската солунска митрополия като писар. Това наистина е било добро и обещаващо начало за една църковна кариера в лоното на Българската екзархия. Най-вероятно и от този период, като спомен от дяконското му расо и семинаристката униформа, се е родило и по-късното му прозвище Черния войвода, което обаче се споменава много по-рядко. В историята на българското националноосвободително движение той остава като дякон Евстатий. И ние трябва да го помним така, като един истински и примерен следовник Апостола на свободата Васил Левски, който също започва своя път към безсмъртието като дякон Игнатий. Фокус: Какви са причините дякон Евстатий да се отдаде на революционната дейност и оказват ли му влияние личности като Дамян Груев и Борис Сарафов? Светлозар Елдъров: Причините очевидно са били същите, които са тласкали поколение след поколение български младежи от Македония и Одринска Тракия към освободителната борба– гордост, гняв, упование и вяра. Гордост, че са българи и принадлежат на народ със славна и героична история, гняв към незаслужената съдба, оставила родните им краища под робство, упование в собствените си сили и в помощта на свободната българска държава, и вяра, твърда вяра, че съдбата може да бъде променена. Тези чувства разгарят освободителната борба на македонските и тракийските българи, те раждат ВМОРО и другите освободителни организации, те довеждат дякон Евстатий на революционното поприще. Самият той в спомените си, че през 1896 г., още като писар в Солунската българска митрополия, е посветен в делото лично от Дамян Груев. Само след осем месеца обаче заради опасност от разконспириране е принуден да напусне града и в продължение на няколко години служи като дякон в София, Пловдив и българската църква в Букурещ. В България той се приобщава към дейността на Македоно-одринската организация начело с Върховния комитет. В началото на 1903 г. дякон Евстатий се присъединява към голямата и отлично въоръжена чета на поручик Борис Сарафов и от този ден започва неговия път във въоръжената борба. Открил истинското си поприще, той бързо се утвърждава като добър войвода. дякон Евстатий участва активно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в Битолския революционен окръг, който преброжда с четата на Сарафов, а в разгара на въстанието се отличава в боевете в Гяватоколския революционен район, западно от Битоля. Именно в Илинденско-Преображенската епопея той се утвърждава като боец и войвода, запознава се с много революционни дейци и получава тяхното доверие. Неговият авторитет още повече се утвърждава, когато след въстанието той е редом до Даме Гуев и други местни водачи не напуска Македония, а остава да работи за възстановяването на Вътрешната организация. Именно в следилинденския период дякон Евстатий натрупва огромен практически опит, който впоследствие ще му бъде много полезен във войните за национално обединение. Младотурската революция го заварва като Воденски околийски войвода Фокус: През Балканската война дякон Евстатий е войвода на чета от 14 души. Какъв е подвигът на тази малобройна чета и кои градове успява да освободи? Светлозар Елдъров: През Балканската война дякон Евстатий е войвода на чета – партизански взвод № 29 към Македоно-одринското опълчение. Тя действа съвместно с четата на войводата Георги Джинджифилов, като и двете са предназначени за Воденско. Тъй като основната част от българските войски тогава са съсредоточени на Тракийския операционен театър, а в Македония воюва само 7-а Рилска дивизия, действията на партизанските чети, взводове и отряди на запад от Вардар имат не само военно, но и политическо значение, затова числеността им не е от толкова важна. Четата на дякон Евстатий освобождава редица населени места в Мъгленско и Съботско, в които после са изпратени и български гарнизони. Дякон Евстатий дори влиза във Воден, който обаче вече е зает от гръцки войски. Скоро взаимоотношенията между съюзниците се влошават, гръцките и сръбските окупационни власти започват да преследват българското население и така се стига до Междусъюзническата война. Фокус: По-късно в Първата световна война дякон Евстатий е част от щаба на 11-а пехотна Македонска дивизия, която е наследник на Македоно-одринското опълчение. Какъв е военният принос на македонските българи като цяло в тази война? Светлозар Елдъров: Наистина 11-а пехотна Македонска дивизия е наследник на Македоно-одринското опълчение от Балканската и Междусъюзническата война, а нейното формиране започва още през януари 1915 г., когато Тодор Александров и Александър Протогеров от името на ВМОРО предлагат на Военното министерство да им окаже съдействие за създаването на една по-голяма военна единица за македонските и тракийските българи. Теоретическата работа е възложена на майор Петър Дървингов, който разработва системата, по която ще се извърши повикването и обучението на неслужилите във войската представители на двете области. За попълване на новата военна част първоначално той разчита на около 15 000 бежанци от Вардарска и Егейска Македония, 6 000 служили в Македоно-одринското опълчение през Балканската война, 2 000 пленници от австро-унгарската армия и 2570 подофицери и войници от българската армия, общо 25 570 души. Все със същата педантичност майор Дървингов изчислява необходимия офицерски кадър, подготвя и списък с имената на офицерите, които обезателно трябва да се назначат в частта, като посочва и тяхната длъжност. Сред тях се открояват подполковник Александър Протогеров, подполковник Борис Дрангов, майор Димитър Атанасов, майор Борис Стрезов, майор Любомир Стоенчев, майор Владислав Ковачев и още много други познати имена от македоно-одринското движение. Новата войскова част посреща първия оперативен ден на мобилизацията с 33 745 бойци, повечето родом от Македония и Одринска Тракия. Такава готовност за борба историята рядко забелязва. Фокус: Знаят ли днес българите достатъчно за неговата личност и отдават ли му необходимото значение? Светлозар Елдъров: Сигурен съм, че всеки, който има трайни интереси към историята на българското националноосвободително движение в Македония, познава името на дякон Евстатий. В интернет също може да се намери леснодостъпна информация за него. За съжаление досега той не е попадал във фокуса на специално научно изследване и все още нямаме цялостна биография за неговия живот и делата му на освободителното поприще. Дякон Евстатий напълно заслужава това и аз се надявам, че някой по-млад колега ще се заеме с тази задача. Необходима е и по-голяма популяризация, не само за него лично, но и за Илинденско-Преображенското въстание, Македоно-одринското опълчение, 11-а Македонска дивизия. Само като помним и тачим нашите герои, ще можем да твърдим, че сме признателни за тяхната саможертва. Деница КИТАНОВА

20 Март 2019 | 14:00 | Агенция „Фокус“