ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Европейски избори 2019: Ивелина Василева: Моя кауза е развитието и приемането от ЕС на Черноморска стратегия

Европейски избори 2019: Ивелина Василева: Моя кауза е развитието и приемането от ЕС на Черноморска стратегия

Ивелина Василева, кандидат за евродепутат от листата на ГЕРБ-СДС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

22 Май 2019 | 19:00 | Радио „Фокус“

Европейски избори 2019: Александър Йорданов, ГЕРБ-СДС: България трябва да бъде по-активна в правенето на политика в ЕС

Европейски избори 2019: Александър Йорданов, ГЕРБ-СДС: България трябва да бъде по-активна в правенето на политика в ЕС

Александър Йорданов, кандидат за евродепутат в общата листа на ГЕРБ и СДС в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Г-н Йорданов, на финалната права сме преди изборите. Видяхте ли в тази кампания дебати за бъдещето на Европейския съюз? Александър Йорданов: Това е проблемът и въпросът, който всички си задават, защото практически дебат за бъдещето на ЕС, за реалните проблеми, пред които е изправен Съюзът, нямаше у нас. Той бе тотално изместен за вътрешнополитически проблем и на въпроси, които с десетилетия не се решават у нас, но същевременно редица партии и кандидати за Евроизборите прецениха, че сега е моментът, в който трябва да ги дебатират. В този смисъл се получи една доста куриозна картина. Погледнато отстрани сякаш на нас на 26 май ни предстоят избори за български парламент или дори за местни органи на властта. И европейската теза, и европейската перспектива на България остава встрани от политическия дебат. Трудно е това вече да се навакса, да се коригира в последните дни, но ясно трябва да се разбира, че наистина на тези избори политическите партии влизат с две групи идеи. Едните, и аз представлявам точно такава политическа сила – Съюза на демократичните сили и политическа партия ГЕРБ – наистина водим кампанията в посока на това да обясним, да разясним на гражданите колко е важно за България да има повече евродепутати от семейството на Европейската народна партия (ЕНП), защото в нейната дясна политическа програма, ние виждаме единствената гаранция за успех, както на Съюза като цяло – за неговата по-голяма заедност, единност и развитие, така и гаранция за успеха на България. България може да успява само в един по-единен, по-сплотен и солидарен ЕС. Втората група от участници в изборите – те по-скоро гледат на тези избори като една възможност, като един катапулт, който на по-късен етап, именно на следващи местни и парламентарни избори да ги изстреля в управлението на страната. Водещ: Кои партии имате предвид? Александър Йорданов: Имам предвид главно БСП. Тя влиза в тези Европейски избори с антиевропейски идеи и с идеята да използва резултата от тях за последващо дестабилизиране на правителството, за сваляне на правителството, за предсрочни евентуални избори в България, тоест преследва вътрешнополитически дясно-партизански цели. И това е проблемът, който е пред очите на всички. Затова хората не разбраха всъщност кое е важното в Европейските избори, какви важни проблеми ще има за решаване в един бъдещ Европейски парламент, защо са важни тези следващи 5 години за България. Водещ: Лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че изказването на премиера Борисов за възможен „Костинброд 2“ най-вероятно се търси оправдание за загубата на тези избори. Как ще коментирате? Александър Йорданов: Вашият въпрос е в контекста именно на това преместване на акцента на кампанията към вътрешните проблеми. Аз не знам и ми е трудно да гадая какво има предвид премиерът Борисов, но явно става дума за тази типично българска – тя е и балканска в известен смисъл – практика на предизборно търсене и намиране на компромати, извършване на провокации, на фалшификации в определен смисъл с цел в последния момент, ако може малко да се вдигне нечий оклюмал политически рейтинг. Разбира се аз не мога да прогнозирам как ще завършат изборите, но това, което мога да кажа като участник в предизборната кампания, обиколил толкова много вече и градове, и селища и прочие, е че в момента единствено политическа коалиция ГЕРБ и СДС е тази, която може да охлади апетитите на БСП към властта. И го казвам не с някаква доза на омраза или на противопоставяне дори на БСП, по-скоро на базата на политическия опит, а и чисто човешкия, гражданския опит, който имаме като държава в тези години на демократичната промяна. А този опит ми показва, че колкото пъти БСП е стигала до властта, толкова пъти са настъпвали лоши дни за България – от гладната, както са я запомнили хората, лукава зима през 1990 година, през трагичното управление на Жан Виденов през 1995-1997 година, когато България бе вкарана в истинска икономическа и финансова катастрофа и бяха обрани в буквалния смисъл на думата унищожени спестяванията в банките на българските граждани, до всеки следващ опит от типа тройни коалиции и други, в които някак си след всяко социалистическо управление България потъва в дъното и следващите правителства, които идват, им трябват години, в които да изправят страната на крака. Така навремето правителството на СДС след катастрофата с Жан Виденов успя да повдигне България, да я постави на правилния коловоз на историята към членство в ЕС, към членство в НАТО, а сега години наред ГЕРБ измъква България от ситуацията, в която отново беше поставена тя от правителството на БСП – последното беше правителството на Орешарски. Водещ: Кои политики на ЕС имат нужда от промяна според вас? Александър Йорданов: Европейските политики са резултат от интересите и взаимните договаряния между държавите членки. ЕС не е веднъж и завинаги създадена и застинала като конструкция организация. Той е, както го наричат неговите основатели, а и всички политически анализатори един постоянен процес на договаряне между страните. И проблемите пред него изникват от самото развитие на страните като цяло и на всяка една поотделно. Например в една Франция под влияние на протестите на „жълтите жилетки“, както ги наричат, правителството и президента Макрон са склонни да направят определени отстъпки, определени промени в своето вътрешно законодателство, но те също така виждат, че е необходимо тези промени да бъдат пренесени и в ЕС. България би трябвало вместо да гледа отстрани, като че ли изненадана какво се случва в ЕС и да коментираме, и да се противопоставяме на една или друга тенденция или политика в него – България би трябвало да бъде много по-активна в правенето на политиката на ЕС и конкретно пакетът „Макрон“, пакетът „Мобилност“, който се обсъждаше, беше добър пример, за да ни покаже, че не е достатъчно само да се противопоставяме, или както един кандидат обича да казва „да се борим в ЕС“, а е необходимо още в началото, когато се задава една или друга промяна, ние да участваме в нейното структуриране, да бъдем част от тези, които гледат в бъдещето. Защото ще бъда още по-конкретен –нима можем да си представим, че и след 50 години българските шофьори на товарните камиони на тировете ще продължават да спят в кабината на тировете, ще продължават да не спят в хотел или в мотел, да ползват тоалетните, за да се къпят по паркингите, ще продължават да живеят по начина и работят по начина, и да им се заплаща по начина, по който това става в момента? Естествено е, че тази ситуация ще се променя и ще се промени. И България трябва да участва от началото в промяната, а не да изглежда изненадана, когато види края. Водещ: Като бивш посланик в Македония, сега Северна Македония, оптимист ли сте за приемането на страната в ЕС? Александър Йорданов: Приемането на Република Северна Македония в ЕС има вече историческа вреда. Аз добре си спомням, че още през март 2004 година Македония подаде искане за започване на преговори с ЕС, тоест официално представи кандидатурата си тогава за членство. Тя тогава се надяваше, че преговорите ще започнат през 2006 година. Сега сме 2019 година. И сега надеждата е, че тези преговори могат да започнат след като през юни или юли страната получи покана за такива преговори, тоест виждате колко дълго време е минало оттогава. Големият проблем за членството на Република Северна Македония ще бъде нейното вътрешно икономическо, социално и прочие положение и тя ще договаря европейските политики, но същевременно главното може би ще бъде стабилността като цяло в региона и т.нар. добросъседски отношения. И тук е вече мястото на България. От една страна, България има изключително голям политически, икономически, морал, исторически интерес Република Северна Македония да стане член на ЕС. От друга страна обаче, въпросът е каква Македония ще стане член на ЕС. Това дали ще бъде европейска Македония, или ще бъде Македония, която пренася своите наслоени при комунизма идеологии и доктрини, които до голяма степен бяха доктрини и продължават в определен смисъл да бъдат антибългарски доктрини. Т.нар. „македонизъм“, който целеше и продължава да цели да представи македонците и българите като два абсолютно различни, нямащи нищо общо помежду си народи, които дори са враждували едва ли не помежду си, защото такава е именно била официалната доктрина – този именно „македонизъм“ няма място в ЕС, защото не отговаря на историческата истина, и защото светът на Европа е друг свят. Това е свят на разбирателството, на приемането на истината такава, каквато е. А в българо-македонските отношения истината е, че почти до средата на 20 век жителите на днешната територия на Република Северна Македония многократно и еднозначно са се самоопределяли като българи от Македония или македонски българи и те такива трябва да си останат в историята. Обръщането към тях, към историята в този смисъл на Македония може да бъде само като обръщане към история на българите в Македония. Това нещо няма да стане светкавично, то не може да стане дори и с договора, който ние подписахме помежду си, но в тази посока политиците са длъжни да работят, защото обръщам ви веднага внимание – политиците използват израза „обща история“ и го наложиха в публичното дори говорене, но обща история може да има само общ, единен народ. И за България това е един изключителен проблем, защото подавайки ръка на Република Северна Македония за членство в ЕС, превръщайки се дори в неин лобист за това членство, ние не можем по никакъв начин да се откажем от истините за собствената си идентичност, история и култура, а и за собствения си български език. Това са репери, това са важни жалони, които нашата държава не може да си позволи да бъдат с лека ръка отхвърлени. И тук ще бъде големият проблем в преговорния процес, когато България и Македония трябва да преговорят по тези въпроси. Водещ: Ние ще проследим тези процеси. Г-н Йорданов, какво бихте казали на тези, които се колебаят за кого да гласуват на 26 май? Александър Йорданов: Най-лесно ми е да кажа да гласуват за бюлетина номер 12. Каузата е, за да има добри дни за България. Елеонора ЧОЛАКОВА

22 Май 2019 | 13:00 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“