Европейски избори 2019: Проф. Румен Гечев: Минималната заплата в България ще се увеличи съобразно растежа на БВП и когато държавата започне да си изпълнява функциите по контрола
Проф. Румен Гечев, кандидат за евродепутат от листата на „БСП за България“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: Кандидатите за европейски депутати на БСП ще се борят в ЕП за налагането на единни минимални заплати и пенсии за целия ЕС, които да покриват твърд процент от необходимата издръжка на човек. Според тях това е начинът България да стане по-добро място за живеене. Постижими ли са за страната ни през близките години единните ставки на минималната заплата и пенсия и как реално ще изглеждат предвид разликите в стандарта на различните държави и съответно различните стойности за издръжка? Очакваме анализа на проф. Румен Гечев, кандидат за евродепутат от листата на „БСП за България“. Какво означава вашето виждане за обвързване на минималните заплати и пенсии във всички страни-членки с минимален процент от необходимата сума за издръжка на един човек?
Румен Гечев: Благодаря ви за въпроса. Тъй като става дума за социална Европа и за това, че във „Визия за Европа“ на БСП ние обръщаме внимание на този изключително важен въпрос за всеки българин. От тази гледна точка ние предлагаме минималната работна заплата и пенсия да бъдат формирани на базата на общ европейски механизъм, вие правилно казахте – като процент от минималната издръжка на живота. Или в Европа се обсъжда вариантът като процент минимална работна заплата да бъде 60% от средната работна заплата за съответната страна. Тоест във вашия въпрос правилно беше поставено изискването да се съобразим със степента на икономическо развитие на отделните страни-членки, тъй като, разбира се, на този етап няма как минималната работна заплата, минималната пенсия или съответно средната работна заплата и средната работна пенсия да са същите като в Германия, Франция, Италия и други развити страни от ЕС. Би било чудесно, ако ние можехме да имаме такива заплати и пенсии, но те трябва да бъдат изработени от българската икономика. Разбира се, това е въпрос и на разпределение на национално богатство, но така или иначе на този етап редица страни от ЕС не могат да си позволят да изплащат такива заплати и пенсии. Затова, съобразявайки се със степента на икономическо развитие, нашият подход е европейски. Ние искаме да се разработи и приеме от новия ЕП и от новата ЕК общ стандарт на Европа като подходи, като проценти от показателите, за които стана дума. И това ще доведе до увеличение на пенсиите и работните заплати, защото нашите икономически анализи, които напълно съответстват и на заключенията от анализи на водещи европейски аналитични институции, показват, че в България минималната работна заплата, а съответно и минималната пенсии не отговарят на възможностите на БВП на България в смисъл, че ние имам сериозни проблеми с разпределението на БВП. Все по-малък брой от българите присвоят все по-голяма част от БВП. Казано на обикновен език все по-малко българи стават все по-богати, а все повече българи стават по-бедни. Това не е приемливо и ние, следвайки принципите на Европа за социална пазарна икономика, социално пазарно стопанство, във „Визия за Европа“ БСП предлага именно европейски подход за решаването на този проблем.
Водещ: Проф. Гечев, как реално това ще се случи в България? Каква трябва да бъде минималната заплата и минималната пенсия, ако се обвърже с еднакъв процент с останалите страни-членки на ЕС? Колко да бъде този процент?
Румен Гечев: Правени са такива предварителни разчети, но според нас минималната работна заплата в България е с поне 20% по-ниска от заплатата, която би трябвало да бъде. И за да не влизам в детайли от начини на изчисление на заплатите, искам да ви кажа, че в България минималната работна заплата е по-ниска от тази в Сърбия. Тя е значително по-ниска от тази в Румъния. Хайде, да кажем, за Сърбия разликата е от около 30-ина български лева, между 30 и 40, но в Румъния разликата е 70-80, дори до 100 български лева. А в същото време страните около България, Сърбия даже не е член на ЕС, Сърбия преживя тежка война, Сърбия, Бивша Югославия, преживя разпад, Сърбия има проблеми с известна изолация от страна на Европа в редица случаи поради геостратегически проблеми. И въпреки това минималната работна заплата в Сърбия е по-висока от тази в България, която е страна-членка на ЕС вече 12 години. Същото се отнася и за Румъния – предпоследната в класиране по жизнен стандарт в ЕС с такава значителна разлика по български стандарти. И ако сравните БВП на човек от населението, което е широко използван показател при такива сравнения, Румъния, Сърбия и България, да не говорим за други развити страни в Европа, ще видите, че делът на минималната работна заплата, даже и на средната работна заплата в БВП е значително по-малък, отколкото същите заплати в Сърбия – ето, една страна, която не е член на ЕС и в Румъния, която е предпоследната в ЕС. Да не говорим, че в страни като Гърция, която преживя тежка финансова и икономическа криза, от която още не е излязла напълно, там месечните помощи за безработни са по-високи от най-високата средна заплата в България примерно в София – около 1400, 1500 лева. Тези факти показват, че нещо не е наред с разпределението на доходите в България и то не е наред също и според Европа, защото Европа ни казва, че според техни изчисления, публикувани от Евростат и Европейската агенция по статистика, в България се изразява най-силната социална поляризация. Тоест тук най-бързо богатите стават най-богати и все повече българи стават все по-бедни. Според наша статистика, а и на Европа в момента, 1 милион и 600 000 българи живеят под чертата на бедността. Всичко това показва, че ние имаме сериозен проблем, който трябва да се реши по два начина. Първо – най-добрата социална политика, водеща до по-високи доходи и заплати – това са инвестициите. България в момента се намира в трагично състояние. 9-10 пъти са по-малко чуждите преки инвестиции в България сега, отколкото преди 10 години, което е трагично за икономиката ни. По-малки са и вътрешните инвестиции в България като дял от БВП. Така че ние имаме сериозен проблем. Трябва да увеличим инвестициите и да променим тяхната структура, в това число чрез промени на европейските политики, европейските програми в Брюксел така, че те да са по-полезни за Източна Европа, в това число и за България. И второ, освен инвестициите, много е важно и кой присвоява резултата от инвестициите. Дали са само определен брой българи, както наричаме някои от тях – олигарси, или са широките народни слоеве. И БСП, която участва в изборите под номер 18 „БСП за България“ и своята „Визия за България“, и в своята „Визия за Европа“, тя предлага конкретни решения на тези проблеми.
Водещ: Постижими ли са за България през идните години единните ставки на минималната заплата и пенсия?
Румен Гечев: Като ставки са постижими, като абсолютна величина са постижими тогава, когато България се доближи до средните показатели на ЕС по произведени стоки и услуги на човек от населението, тоест по БВП на човек от населението за 1 година. Това не може да стане в близките 3-4 години, но при този мижав процента от едва три процента и три-четири десети, който е значително по-нисък от растежа дори на предпоследния – Румъния, ние няма да достигнем показателите в сегашното състояние и след 70-80 години. При една разумна икономическа политика, залагаща на публично-частното партньорство, на увеличаване и преструктуриране на инвестициите, на повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, възможностите да се доближим до средните показатели на Европа в близките 15 години.
Водещ: Проф. Гечев, защо се получава у нас, че минималната работна заплата и минималната пенсия са толкова ниски?
Румен Гечев: Причините са две, едната причина е сивата икономика. За голямо съжаление, много от работодателите лъжат държавата, лъжат и работниците си, карайки ги да се подписват под ведомостите им на минимална работна заплата и плащайки им разликата в кеш, под масата, в противоречие на българските закони. Това означава, че десетки хиляди работници в България фактически получават работна заплата, която не е реална. Фактически те получават малко по-голяма заплата, отколкото е фиксирана във ведомостите, както се казва. И това е нарушение на закона, защото първо, държавата се лишава от приходи в държавния бюджет, а тези приходи могат да се върнат обратно при хората под формата на различни социални програми. И второто е, че по този начин хората са ощетени, защото в бъдеще, когато достигнат пенсионна възраст, в техните пенсионни сметки ще фигурират много по-малко средства и техните пенсии ще бъдат по-ниски. Което също е социално престъпление. Втората причина е, че по принцип работодателите, не всички, разбира се, но една значителна част от тях, гонейки натрупването на големи печалби в краткосрочен период оказват натиск върху работниците, поддържайки ниска работна заплата. И обърнете внимание, това има много негативен ефект първо върху българското общество, защото форсира процеса по емиграцията на нашите млади хора, които търсят по-добро възнаграждение. Сега, както виждате, много от работодателските организации обратно искат компромиси от държавата за издаване на визи, работни с разрешение на чужденци, които да дойдат да работят в България на мястото на българите, които напускат страната поради ниските доходи. Ние сме категорично против такъв подход от Българската социалистическа партия. Ние искаме да се повишават доходите в България, за да остават българите в България и да връщаме талантливите българи в България да работят, вместо да се поддържат пределно ниски работни заплати и да внасяме работна сила от чужди страни. Тъй като това води до печалби в краткосрочен период за някои от работодателите, но това може да има и със сигурност ще има тежки последици за българската култура, традиции, за структурата на българското общество, религиозни проблеми и т.н. Българската социалистическа партия категорично подкрепя политиките на увеличение на доходите за задържането на българите, а не за тяхното замразяване и внос на работна ръка от други страни. И ние ще бъдем категорично и в българския парламент, и в Европейския парламент, защото това ще бъде един от критериите за ефективността на политиките. Новата икономическа политика и в ЕС, и на България трябва да бъде политика на по-равномерно развитие на различните страни и региони в ЕС и постигането на обрат в тенденциите на силни емиграционни потоци от някои страни от Югоизточна Европа към Западна Европа, които най-силно са изразени в България. Защото все пак има страни, които постигнаха определен обрат и това е Унгария. В Унгария все повече унгарци се завръщат от чужбина, за да работят в Унгария именно поради възможностите за по-високи доходи и професионална реализация. Докато в България продължава да расте емиграцията на българи, повечето от тях квалифицирани, образовани, нашето общество е направило значителни разходи, но те отиват да създават БВП в други страни. И макар че това не е единственият фактор, политиката на доходите трябва да бъде променена, за да можем да задържим нашите деца, нашите младежи тук в България.
Водещ: Проф. Гечев, как ще принудите тези работодатели, които плащат ниски заплати, за да спестяват данъци и осигуровки, да ги увеличат. Как ще промените напластеното с години?
Румен Гечев: Това ще стане, като последователно се променят нивата в абсолютно изражение на минималната работна заплата съобразно растежа на БВП на страната, първо. И второ, когато държавата започне да си изпълнява функциите по контрола. Тъй като е публична тайна, че десетки хиляди работници в България се подписват под едни числа във ведомостта за работна заплата, а получават други средства. На това трябва да бъде сложен край и това не е толкова трудно да бъде установено и да бъдат наказани работодателите, които лъжейки в реалната работна заплата, която предоставят на своите служители и работници, те лъжат самите работници в тяхното пенсионно осигуряване в бъдеще. И второ, лъжат българската държава. А държавата това сме ние, всички граждани на Република България. Тоест има достатъчно държавни институции, които биха решили тези проблеми. За съжаление, те не изпълняват функциите си и не правят това, за което на тях разчита обществото и за което им се плаща в крайна сметка.
Водещ: Възможно ли е постигането на приблизително изравнени социални условия във всички страни членки? Възможно ли е това да се случи в България, така както е в Германия, във Франция, в Холандия, Ирландия, Люксембург?
Румен Гечев: Ще се случи, след като се е случило в доста от страните в ЕС. България е пълноправен член на ЕС. Проблемът на България е, че за разлика от всички останали страни тя не се възползва от големите възможности на европейската интеграция и от икономиката на ЕС, от нейната солидарност, от значимите фондове, които разпределя ЕС за по-слабо развитите страни. Защото, ето например, Полша, Унгария, Чехия, Словакия. Като погледнете техните икономически и социални показатели, тези страни в последните десет-дванайсет години се доближават до средните показатели на ЕС. Дори Румъния, която поддържа годишен растеж от почти 5%, а България в ЕС, като погледнем числата, се отдалечават от средните показатели на ЕС. Това показва, че България в нейната политика, икономическа и инвестиционна има нещо дълбоко сбъркано. Нашата страна не само е последна в ЕС, но и се отдалечава от неговите средни показатели. Така че възможно е, но само при условие, че има промяна в управлението и промяна в икономическата политика в България.
Цоня СЪБЧЕВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Европейски избори 2019: Проф. Мариела Модева, БСП: На културата не и се отдава необходимото значение и място в ЕС
Проф. Мариела Модева, кандидат за евродепутат от листата на „ БСП за България“ в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ за това как се опазва културно-историческото на...
Европейски избори 2019: Румен Петков, "Коалиция за България": На сгово...
Европейски избори 2019: Андрей Новаков, ГЕРБ: България не може да си позволи ист...
Европейски избори 2019: Проф. Анна Кръстева, политолог: Интересен и бурен беше дебатът на водещите кандидати за поста председател на ЕК, откроиха се Франс Тимерманс и Ска Келер
Проф. Анна Кръстева, политолог и експерт по европейски политики, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: В Брюксел се срещнаха шестимата водещи кандидати за председател на следващата Европейска комисия (ЕК) – Манфред Вебер – Европейската народна партия, Франс Тимерманс – Партията на европейските социалисти, Ян Захрадил – Европейските консерватори и реформисти, Маргрете Вестагер – Алианс на либералите и демократите за Европа, Ска Келер – Европейската зелена партия и Нико Куе – Европейска левица. Всички те дебатираха по ключови теми като миграцията, младежката безработица, околната среда и изменението на климата, данъците в ЕС и държавите, които са данъчни убежища, външната политика на ЕС и търговските отношения със САЩ и Китай, както и за бъдещето на Европа и засилващия се евроскептицизъм и напускането, разбира се на Великобритания от ЕС. Какви визии за бъдещето на Европа видяхме в дебата на водещите кандидати за поста на Жан-Клод Юнкер, кои бяха открояващи се коментари и различия между участниците? Гост в ефира и е професор Анна Кръстева – политолог и експерт по европейските политики, с която ще анализираме 90-минутния дебат от вчера. Анна Кръстева: Наистина интензивен, интересен, бурен дебат, макар и по-консенсусен отколкото се очакваше. Летяха искри, но не през цялото време, така че гражданите наистина можеха да се концентрират върху различните визии за Европа. Видяхме една палитра от предложения, както и една палитра от лидерски профили. Нека да кажа, може би, няколко думи за самите участници. Водещ: Точно така, да, да започнем първо с кого, с Манфред Вебер? Анна Кръстева: Манфред Вебер бихме започнали с най-големи, но далеч, далеч не гарантирани шансове да бъде бъдещия председател на ЕК. Но от гледна точка на харизма, критиката е, че не е достатъчно харизматичен, че не успява достатъчно да грабне публиката. Вчера много ясно се видяха и се откроиха и от гледна точка наистина на комуникативен талант, на способност и със страст и с аргументи да грабнеш зрителите, гражданите. Бих посочила два лидера, които вчера се откроиха – Франс Тимерманс ми се струва безспорния и Ска Келер. Хубаво е, че един мъж и една жена имаха това излъчване, тази енергия, която съвсем директно пряко въздействащо се предаваше. Манфред Вебер е много аргументиран, но доста премерен, така опитва се да бъде по-комуникативен, но сравнително по-малко му се отдава. Доста бледа бих казала като присъствие е представителката на либералите и демократите Маргрете Вестагер, трудно успяваме да откроим нейните позиции. Представителят на консерваторите и реформистите, чехът Ян Захрадил, не е от най-ярките говорители. Трябва да кажем, че евроскептицизмът в най-ярките му прояви не присъстваше, нямаше нито Салвини, нито Фараж, нито Марин льо Пен, както и Захрадил въобще, въобще няма тяхното излъчване, тяхната харизма. Нико Куе, който е с интересен произход и белгийски гражданин, но с испански произход, испано-белгиец, така един типичен представител бих казала, на класическата левица, работническа от скромен произход, мигрантски в неговия случай, който комуникира, по-скоро със своята аудитория. Така че много различни профили, които също има значение, защото гражданите се повлияват и от личността на лидерите, както и от техните идеи, беше интересен сблъсъкът по ключовите проблеми на Европа. Водещ: И нека сега с вас да се опитаме да ги разгледаме с коментарите им, аз ще ви ги припомням, естествено. Манфред Вебер имаше интересно изказване по точката „миграция“, първата точка в дебата, той каза, че е необходим план „Маршал“ за Африка, а пък Ска Келер обясни, че Европа трябва да организира някаква операция. Тук двамата бяха активни, какво е вашето мнение, как ви се струва този план „Маршал“ за Африка и предложената операцията? Анна Кръстева: Да, първо в контекста, че на първо място в дебата ключовата тема, която беше поставена е миграцията. Това кореспондира и с нагласите на гражданите в много страни, не на всички. В една Германия на първо място сред предпочитанията на гражданите са климатичните промени, но в немалко страни е на първо място миграцията и затова водещите бяха решили с нея да започне дебата. Най-амбициозната политика беше формулирана от Мамфред Вебер с две предложения, едното го споменахте планът „Маршал“, той каза „Бъдещето на Африка е бъдеще на Европа, ние имаме отговорност и към собственото си бъдеще и затова трябва да съдействаме за бъдещето на Африка“, и второто му предложение е да има комисар, който да има ресор Африка. Наистина беше доста глобална неговата визия, защото той още два стълба открои, едното е Фронтекс – много силният акцент върху опазване на границите и в същото време вече така добави и принципът на солидарността. Съвсем хубаво и ясно казахте „на другия полюс“, категорично на другия полюс е Ска Келер от „Зелените“, която категорично заяви, че „Не може, днес в 21 век хора да се давят така масово в Средиземноморието, неприемливо е това, трябва солидарна политика“. Тук беше наистина интересно свидетелството на Нико Куе, който е син на мигрант и обобщавайки опита на своето семейство, своя личен опит каза, че мигарацията е възможност, както за самите мигранти, както е в неговия случай, така и за обществата, където са, ето той даде пример, че е политически лидер. Водещ: Да, той даде пример със самия себе си. Анна Кръстева: От син на мигрант до евопейски политически лидер, това в неговата позитивна интерпретация показва, че наистина миграцията е възможност, която е хубаво да бъде усвоена и от страните, и от самите мигранти. И разбира се консерваторите и реформистите Ян Захрадил отново подчератха своята позиция, че миграционната политика трябва да бъде предмет на суверенните държави, да не се решава в Брюксел, а във всяка национална столица. Водещ: Сега да преминем и към другата тема – младежката безработица. Ян Захрадил, който вие дадохте сега последно за пример, заяви че ЕК създава среда, т.е. специално изготвени решения за всяка една държава, чрез насърчаване на добри програми, а според Франс Тимермас програмата „Еразъм“ трябва пък да се развива. Той каза също така, че 16-годишните трябва да имат право да гласуват. Анна Кръстева: Да, много пъстри предложения, но тук бих казала един голям консенсус от страна на всички, че младежката безработица, че правото на по-добър живот е отговорност на политиките, така че всички даваха предложения. Отново няколко полюса се откроиха. Тимерманс най-ясно формулира първия със силното искане за минимална заплата, която той съвсем конкретно определи 60% от средната и много хубавото, наистина като лозунг убедителен „Еразъм за всички“. За момента самата програма стартира за студентите, след това започна да се разширява, но той съвсем конкретно каза – всеки младеж трябва да има право да получи, да има право и да има възможности да получи европейски опит. И това съвсем политическо предложение за снемане на възрастта на гласуване, знаем като наближат избори винаги има такива призиви. Манфред Вебер беше на противоположния полюс, който призоваваше и за реализъм, той каза, че за да се получат по-високи заплати трябва и икономиката да се развива, така че първо трябва да се инвестира в икономиката и след това да се мисли или паралелно с това в заплатите. По отношение на този дебат имаше една малко престрелка, която беше симпатична, когато Ян Захрадил отново, както обикновено казва, „Европа трябва да задава правилата“, която казвате, а пък всяка национална страна да си решава и Манфред Вебер му казва, „Ако този принцип беше приложен, по отношение на структурните фондове, Чехия нямаше да е днес там, където е“. И като един зелен полюс Ска Келер отново подчерта, че зелените енергии са бъдещето от една страна и настоя във всяка страна да има програми за младежка заетост. Сега знаем и отчетите на досегашната Комисия, че се полагат много усилия в тази насока, тук отвъд дебата само две щрихи, ако мога да кажа, че има европейски политики за младежта, но 57% от младежите днес в Европа се чувства изключени на социално икономическо и политическо ниво, така че има още много какво да се прави. Водещ: И минаваме към тема „околна среда и климатични промени“. Маргрете Вестагер заяви, че може да се изградят високоскоростни железопътни линии, както и да се активизира научната дейност. Ска Келер тук беше категорична, че имаме само една планета и сме длъжни да я опазим. Според нея е време да се сложи край на вредните субсидии, а Нико Куе коментира, че трябва да има публична инициатива срещу климата. Вашето мнение, проф. Кръстева за открояващите се коментари, кои ви направиха впечатление на вас? Анна Кръстева: Много интересни предложения имаше за климатичните промени, разбира се Ска Келер каза –„Другите говорят и ги вижте как гласуват, те гласуват против нашите зелени предложния“. С други думи, едните говорят за зелена политика, а ние я правим. И тук на другия полюс отново този призив за реализъм на Манфред Вебер, който много ясно и откровено бих казала, подчерта голямото противоречие, защото когато се говори за зелени енергии има политическо напрежение между синдикатите, той съвсем ясно ги назова, синдикатите от една страна, които се борят за повече работни места и императивите на зелената енергия. Така че има това напрежение между работни места със силните актьори синдикатите и зелената енергия. Нико Куе формулира една от силните идеи, че трябват еко данъци, но с тях не трябва да се товарят обикновените граждани, той даде за пример Макрон, а трябва да се облагат големите замърсители. Така че това, бих казала, са трите стълба на климатичните промени и на идеите за тяхното прилагане. Водещ: И още две теми имаше за данъчното облагане, данъците и засилващия се евроскептицизъм, тук какви са вашите коментари? Анна Кръстева: Фискалната политна от протеста на зелените жилетки, които тръгнаха точно с тези идея, в центъра на дебатите, този дебат резонира с една мощна тема, тя никога така не е звучала, както при тези избори. И тук пак няколко полюса, първият е за фискалната справедливост, най-близък и идентичен с исканията на „жълтите жилетки“, съвсем ясно беше формулиран от Ска Келер и на противоположния полюс Манфред Вебер, който каза, че той лично е за призива на фискалната конкуренция, но се съгласи, имаше една тема около, която почти всички се съгласиха, че трябва да се намали огромната несправедливост, големите компании, особено високотехнологичните в дигиталната сфера да плащат от нищо до 4-5%, а гражданите да плащат около 20%. Така че доста единодушно беше прието големите, дигиталните гиганти да дадат своя дял във фискалната политика. Водещ: Тук Куе подчерта, че 800 милиарда биват укривани, само да съобщим на нашите слушатели. Анна Кръстева: Да, това е другата тема за страните, където е много изгодно да се държат или направо да се укриват данъци. Тимерманс имаше много интересно предложение 18% да е минимумът данъци, държавите да могат да си ги увеличават, но да не ги намалят. Водещ: Т.е. долна граница 18%. Анна Кръстева: Да, да има такава долна граница, за да няма такива данъчни убежища, които да дърпат, да няма данъчен дъмпинг, което Куе много категорично подчерта. Водещ: И последната тема евроскептицизъм, какво ви направи впечатление на вас? Анна Кръстева: Тимерманс каза, че ако има толкова евроскептични граждани, то е защото ние политиците сме пропуснали някои неща. Интересно беше, че един еврооптимистичен аргумент беше даден от един най-големият евроскептик на дебата – Ян Захрадил, той каза че 90% процента от чехите, то дори не е така, но той го каза, че 90% от чехите са „за“ Европа, но 75% от тях са „против“ еврото. С други думи гражданите имат съвсем конкретни визии за различните европейски политики, против остеритета Нико Куе направи много интересния коментар, как една Португалия рязко замени политиката на „остеритет“ с политиката на създаване на работни места и резултатът е впечатляващ, това всички го признават не само на този дебат. И ако мога да обобщя и тази тема и дебата ясно се каза, че има различни визии за Европа, едни искат повече Европа, други искат по-малко Европа, но това, което обедини всички е че всички искат една по-добра Европа. Водещ: Точно така, дебат на взаимното уважение, както го определиха повече анализатори. Последен въпрос към вас с кратък отговор, в интернет се появи информация през последните дни, че лидерите на ЕС обсъждат възможността председател на ЕК да бъде главният изпълнителен директор на Световната банка Кристална Георгиева. Отправих вчера запитване към Световната банка, след което получих отговор, късно снощи от говорителя, че той не се ангажира да коментира подобни спекулации, като ключовата дума тук е спекулации, смятате ли проф. Кръстева, че подобна информация е спекулативна? Анна Кръстева: Някои медии информират за визити на Кристалина Георгиева, не съм проверила тази информация, просто я прочетох в уважавани медии, че има нещо като тур в европейски столици, това вероятно се тълкува като опипване на почвата. Нека да кажем от две страни, България би била и е изключително заинтересована от такава хипотеза. От друга страна, чисто прагматично, някои казват – такъв пост е малко вероятно да бъде даден на България. Но демократичната перспектива е, че ако вчера наблюдавахме сблъсък на визии, на евентуални, възможни кандидати, това е демокрацията в действие, а всичко друго, ако едни дебатират пред очите на всички ни и всеки имаше правото да задава въпроси, а решението ще се вземе зад кулисите, това наистина би бил един не много демократичен и не много обърнат към гражданите жест, колкото и на нас, като българи да ни би ни се искало едно подобно решение. Йоланда ПЕЛОВА