ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Светлозар Елдъров: Има перспектива за единство и сътрудничество между православието и католичеството

Проф. Светлозар Елдъров: Има перспектива за единство и сътрудничество между православието и католичеството

Проф. Светлозар Елдъров, Институт за балканистика при Българската академия на науките, автор на монографии за българските католици и отношенията между България и Ватикана през ХІХ – ХХ век, в седми...

12 Май 2019 | 11:00 | Радио "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: Тодор Александров може да бъде оценен като революционен водач на две епохи

Проф. Светлозар Елдъров: Тодор Александров може да бъде оценен като революционен водач на две епохи

Проф. Светлозар Елдъров, историк в интервю за Радио „Фокус” в предаването „За честта и славата на България“. Водещ: Проф Елдъров, какво трябва да знаем за войводата Тодор Александров и каква е неговата роля в освободителното движение на македонските българи? Светлозар Елдъров: Да се каже за Тодор Александров, че е изтъкнат лидер или водач на Вътрешната македонска революционна организация, няма да бъде достатъчно. В своята история тази организация два пъти се е разпускала по своя воля. Първият път след 1908 година след Младотурската революция, когато организацията се влива в новата легална обществено - политическа сила, тогава „Съюз на българските конституционни клубове”. Вторият път, по време на войните за национално обединение през 1912 -1918 година, когато под различни форми буквално прелива в структурите на Българската армия. На два пъти след това се е възстановявала. В двата случая това в най-голяма степен е заслуга на Тодор Александров. Смятам, че по право и по достойнство той може да бъде оценен като лидер или революционен водач на две епохи. Водещ: 90 години след смъртта на Тодор Александров въпросителните около неговото убийство остават. Какво казва историята за смъртта му? Светлозар Елдъров: Така е. В историческата наука битуват различни версии за убийството на Тодор Александров, извършено на 31 август 1924 г. Една от версиите твърди, че това е дело на правителството на Александър Цанков, подпомогнато от Военната лига. Тази версия се заражда в средите на Българското комунистическо движение и си пробива път в историографията. Някои други поддържат, че основният виновник за убийството на Тодор Александров е ген. Александър Протогеров. Към тази версия най-силно е пристрастен Иван Михайлов. Той буквално е обсебен от личността на ген. Протогеров, това си личи от неговите спомени. До края на живота си, всъщност, остана с това мнение. Един немски историк, известен Стефан /…/ пък твърди, че организатор на убийството е самият Иван Михайлов с цел да се разчисти пътя за своето /…/ към ръководството на организацията и да изведе заедно със себе си едно ново поколение революционни дейци. Разбира се съществува и тезата, че убийството на Тодор Александров е организирано и поръчано от Коминтерна. Аз съм склонен именно да вярвам на тази версия, защото има и документи, които доказват. Преди години, десетина, може би и повече, излезе един много интересен сборник „Македонският въпрос – документите на Коминтерна“, който е подготвен от една руска историчка и македонски колеги. За съжаление той е малко познат в България, аз разполагам с него и сега е отворен пред мен на един документ, който се нарича „Оперативна сводка за положението в България“. В сборника има публикувани няколко такива сводки и дори съставителите не могат да преценят дали този документ произхожда от ГПУ, т.е. тогавашната Държавна сигурност на Съветския съюз или от военното разузнаване на съветската армия. Откъдето и да произхожда от съдържанието се вижда, че това е първостепенен разузнавателен документ. В тази сводка, чиято дата е 1 септември 1924 г., значи на другия ден след смъртта на Тодор Александров, подробно разглежда положението в България именно във връзка с Македонското революционно движение, с отзвука от Майския манифест. И името на Тодор Александров се споменава няколко пъти, като например, че той е главният враг за лявата ориентация на Вътрешната македонска революционна организация и с неговото отстраняване Коминтерна ще добие своята цел, именно да завладее тази организация. И в последната точка 4 на документа „Необходими практически мероприятия“, които се препоръчват за изпълнение е записано в т. 4 „Да се предприемат мерки за отстраняването на Тодор Александров, което силно ще дезорганизира поддръжниците на Цанков в редиците на ВМРО и ще усили нашите поддръжници“. Очевидно е, че Коминтерна чрез своята централа във Виена, където тогава съществува така наречената Балканска комунистическа федерация е взела решението за убийството на Тодор Александров. Действително той е бил най-голямата пречка пред изпълнението на плановете на Коминтерна, а именно да открие един нов фронт в България на износа на световна революция. Водещ: Каква е връзката на освободителното движение на македонските българи с българската армия и съответно каква роля изиграват македонските воеводи за изграждането и укрепването на армията ни? Светлозар Елдъров: Връзката между Македоно-Одринското революционно движение и Българската армия бих казал, че е генетична, защото Българската армия като институция е призвана да извърши това, да извърши националното обединение, а българският офицерски корпус е най-активният инструмент на националното обединение. Затова виждаме и българските офицери винаги там, където се твори историята на освободителната борба на Македония и Одринско. Български офицери са сред учредителите на революционните организации. Да не забравяме, разбира се, че и Гоце Делчев и други като него бяха дейци на вътрешната организация, бяха минали през военното училище. Някои бяха придобили звания, военни офицерски звания и имаха опит от Българската армия. Когато се говори за връзката между Българската армия и Македоно-Одринското революционно движение, винаги се изтъква съществуването на Тайните офицерски братства. Една могъща организация, която в годините на своя разцвет – в края на 19-ти и началото на 20-ти век, наброява сред членовете си близо 1000 български офицери. Т.е. половината от офицерите на действителна служба в Българската армия по онова време. Тази организация е бих казал една могъща подпора и на Организацията на Върховния комитет в България, и на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация в Османската империя. Историографията, българската историческа наука подробно е изследвала нейната дейност, подкрепата на тази организация, която се изразява не само във въоръжаване, материална субсидия, в експертен опит при подготовката на четите, но най-вече и с личния принос, със саможертвата на дейците. Добре е да се припомни, защото скоро отшумяха честванията на 111-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, че през 1903 г. на територията на Македония действат 1 генерал и 48 български офицери с чин от подпоручик до полковник, които активно участват в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание и успяват да превърнат въоръжения и жаден за свобода народ в една действително организирана и боеспособна въстаническа армия, която в продължение на 3 месеца устоява на превъзхождащия числено и с ресурси противник. Съдействието между Българската армия и революционното движение разбира се продължава и следващите периоди. Особено в периода на войните, когато казахме, че и Тодор Александров изпъква като лидер. Да припомним само за съществуването на Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война и десетките партизански чети и отряди, които действат като част от Българската армия с разузнавателни и други функции. Именно на една такава чета е войвода и Тодор Александров. И през Балканската война той освобождава Кукуш и организира временното управление на града до идването на Българската армия. През Първата световна война Македоно-Одринското опълчение прераства вече в една пълноценна дивизия – 11-та Пехотна македонска дивизия, която има голям принос по фронтовете в Македония. Известни са и други форми на сътрудничество, но в едно предаване не могат да се изброят всички имена. Само достатъчно е да се каже, че редом до Тодор Александров при възстановяването на организацията след Първата световна война, стои ген. Александър Протогеров, една също такава изключителна личност от българската история, от историята и на Македоно-Одринското революционно движение, и на Българската армия, който заслужава да бъде върнат в националната памет като един заслужил български революционер, офицер, генерал.

31 Август 2014 | 16:31 | Радио "Фокус"