Семейният консултант и терапевт Мая Манева в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Международния ден на семейството.

Фокус: Г-жо Манева, на 15 май честваме Международния ден на семейството, като целта е да се привлече общественото внимание към редица проблеми в семейството. Кои са основните предизвикателства пред съвременното семейство, на които трябва да обърнем внимание, според Вас?
Мая Манева: Едно от основните предизвикателства в последно време, което аз наблюдавам в двойките, с които работя, е променената роля на жената и на мъжа в семейството и в обществото. Жената все по-често заема сериозни позиции в обществото и в много от случаите тя е и по-добре печелеща от мъжа. Това няма как да не рефлектира и върху семейните отношения. Това е едно сериозно предизвикателство, което изисква много разговори със семейството за това кой, как се чувства и как приема промените. Тези разговори често не могат да се случат, когато сме твърде заети с работа, деца и други ангажименти.
Фокус: Кои ценности са в основата на стабилния брак в традиционното семейство и променили ли са се те?
Мая Манева: Аз не мисля, че ценностите са много променени, но по-скоро ми се струва, че не ни остава много време да се замислим за това дали животът ни отговаря на нашите ценности. Някак си се оставяме на вълната, която ни повлича и въпреки че като ценности не сме променени, животът ни не отговаря на това, което ние бихме искали. Преживяваме голяма динамика в ежедневието си, свързана с много промени и за да може човек да запази това, което иска да бъде неговият път, е необходимо да има малко повече спокойствие и възможности, за да може да се спре и да се замисли. Особено при младите семейства това е много трудно, защото ангажиментите им са доста сериозни и те буквално тичат от една задача към друга.
Фокус: Как влиянието на семейната среда въздейства върху психологията на детето?
Мая Манева: Детето е продукт на семейната среда, на атмосферата, на начина, по който се случва и общуването в семейството, както и всички онези ангажименти, с които сме заети. То копира всичко, което ние правим – както начина ни на изразяване, така и емоциите и мислите ни. Детето реагира веднага на всяка една промяна, което е добре, защото то реагира и на позитивната промяна. Когато работя с хора за промяна на моделите на общуване, се забелязва една моментална позитивна реакция в поведението на детето. Трябва да знаем, че не това, което говорим на детето, а начинът, по който ние самите се държим към него, а и помежду си като родители, е от значение, за това какво ние ще наблюдаваме след това в детето. Децата преживяват по свое му абсолютно всичко, което става в семейството. Въпросът е дали това ще бъде изговорено или не, и дали ще има интерес към неговите преживявания и мисли. Както и дали то ще бъде чуто и разбрано. Това е от значение. Иначе децата, дори на крехка възраст – на 2-3 година, вече имат своето мнение и реагират на атмосферата в семейството.
Фокус: Повечето психолози твърдят, че проблемите на дадена личност на зряла възраст се коренят именно от детството. На какво се дължи това и как можем да го предотвратим навреме?
Мая Манева: Животът в семейната среда ни бележи по отношение на ценности, на възгледи, на начина, по който ние гледаме на живота, и по който постигаме целите си. Всичко това се формира, докато все още сме в семейната среда. Излизайки от нея, ние не ставаме различни хора, ние излизаме със същите тези ценности и модели на мислене и поведение. Именно затова, влизайки в нови контакти, връзки и взаимоотношения, ние в голяма степен пресъздаваме това, което сме видели от нашите родители. Без значение дали ни харесва или не. Това се случва, защото нямаме друг модел. Ако ние не харесваме модела на общуване на нашите родители, за да създадем нов модел се изискват време и усилия. Много хора нямат това време и не влагат тези усилия, докато не се опарят, така да се каже, от живота. Ние не ставаме нови хора моментално след излизането от нашето семейство. Обикновено това го разбираме, след като самите ние станем родители, защото тогава най-осезаемо повтаряме моделите на нашите родители. Поведението, което копираме, може да е като комплекс от образа на двамата родители, а може да са повече черти на единия или на другия родител, но така или иначе тогава стават най-видими тези начини, по които ние сме сформирали моделите, които имаме като общуване и мислене.
Фокус: Повечето родители, които не се разбират, остават заедно в името на детето или децата си, до кога това е здравословно за едно семейство?
Мая Манева: То би могло да бъде здравословно, ако родителите положат усилия да променят това, което не работи в техните отношения. Ако просто стоят и има едно търпение в името на детето, да израсне и да стане примерно на 15 или 20 години, мисля че това не е добре за никого в семейството. Детето вижда това отчуждение и проблемите. Много често мен ме търсят млади хора, които искат да помогна на техните родители, защото се измъчват от това, което виждат в семейството. Смятам, че има смисъл само тогава, когато се полагат някакви усилия за промяна.
Фокус: Възможно ли е едно семейство да се стабилизира, след като е имало домашно насилие между партньорите?
Мая Манева: За съжаление, непрекъснато в моята практика, предполагам, че и при колегите ми е така, работя с двойки, при които има насилие и според мен, тези случаи зачестяват. Това се случва, защото нямаме време за добра комуникация, а и насилието е модел, който взимаме от семейството, в което сме израснали. Много често мъж или жена, които проявяват насилие, са виждали в някой от родителите подобно отношение. Все по-често и жените проявяват насилие, не само мъжете. Работя с такива клиенти в посока подобряване на комуникацията, разбиране към другия, промяна в отношението към трудностите и към нещата, които не ни харесват в живота, защото агресията обикновено се изразява тогава, когато не можем да се справим и когато сме безсилни пред препятствията в живота си. Тогава агресираме. Възможна е тази промяна и аз работя в тази посока, като постигам резултати именно чрез тези два компонента – промяна в човека и в отношението му към трудностите в живота, както и промяна към по-добро ефективно общуване.
Фокус: Станаха ли по-отворени хората към семейните консултации и с годините зачестиха ли тези, които търсят помощ от специалисти?
Мая Манева: Определено мога да кажа, че в последните 10 години многократно са се увеличили хората, които търсят помощ. Дори тези, които са от малки населени места, не само тези от големите градове, както беше преди. Все повече идват при мен и хора от далечни краища на страната, както и българи, които са в чужбина. Това вече не е възприемано като нещо срамно и стана култура в страната ни. Идват хора и с висше, и със средно образование, както и на различни възрасти, като се забелязват често и млади. За първи път от последните години имам клиенти, които са на 19-20 години и още в първите си връзки търсят помощ. Консултация търсят и хора, които са над 60 и 65 години, дори и над 70-годишни, което също е нова тенденция.
Фокус: За все повече млади хора е трудно да направят официалната стъпка към създаването на семейство, със сключването на граждански брак например. На какво се дължи според Вас тази тенденция и променя ли това начина, по който съвременното общество възприема обвързването между двама души?
Мая Манева: Миля, че има и обратната тенденция, въпреки, че наистина в последните години повечето двойки съжителстват двойки без брак. Много двойки стигат до раздяла и това няма как да не рефлектира върху мисленето на хората, които тепърва създават връзки. Но дали обществото гледа по различен начин на брака - не мисля. По-скоро рефлектира на начина, по който мислим, защото около 50% от двойките съжителстват без брак.
Ирина ИВАНОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---