ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Духът на учредителите се пази в историческата сграда на Учредителното събрание, построена от майстор Колю Фичето

Проф. Пламен Павлов: Духът на учредителите се пази в историческата сграда на Учредителното събрание, построена от майстор Колю Фичето

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ за 140-ата годишнина от Учредителното събрание и от приемането на Търновската конституция.

16 Април 2019 | 16:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Пламен Павлов: Управлението на цар Иван Асен II e един от звездните мигове в нашата многовековна история

Проф. Пламен Павлов: Управлението на цар Иван Асен II e един от звездните мигове в нашата многовековна история

Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Павлов, като търновец с какви чувства посрещате празника на Старата столица на 22 март всяка година? Пламен Павлов: Аз, между нас казано, не съм търновец, а съм русенец, но съдбата ме прати в Търново да работя, от 34 години съм преподавател във Великотърновския университет, така че съм се аклиматизирал към търновската даденост. Трябва да кажем също, вие направихте много хубав обзор на това, което се знае за този празник, но той в някакъв смисъл е първият ни национален празник, тъй като на 9 март 1889 г., още преди да се учреди Учредителното събрание, преди да се създаде Третото българско царство – новата ни държава след 5 века чуждо робство, денят е отбелязан в църквата „Свети 40 мъченици“ в присъствието и на руската администрация, която тогава управлява България, и на голяма част от депутатите в свикващото се Учредително събрание, така че този празник има национални измерения, той не е само търновски празник. Битката при Клокотница е в основата на всичко. Битката при Клокотница е едно решаващо сражение, което на практика води до национално обединение на тогавашните българи. След 9 март 1230 година само в рамките на година-две цар Иван Асен II разпростира границите на България от море до море, както казват книжовниците, тоест тя има излаз на Черно, на Бяло и на Адриатическо море. Така че става дума за един от звездните мигове в нашата многовековна история. Водещ: Второто българско царство се слави с управлението на династията на Асеневци. Каква е ролята на братята Асен и Петър за освобождението ни от византийска власт и по-скоро на какво се дължи този техен успех след няколко неуспешни опита за отхвърляне на византийското робство през годините? Защо точно те успяват? Пламен Павлов: Така е. Братята Петър и Асен са една от много важните двойки в нашата история. Ние имаме един такъв пример – братята Кирил и Методий, братята Петър и Асен, братя Миладинови – просто тази родствена връзка е много силна. А в случая даже те не са двама, ами са трима, тъй като в борбата участва и техният по-малък брат Калоян. Той още от юношеските години на практика участва в събитията. Може би трябва да кажем няколко думи за цар Теодор Петър, тъй като той е на практика идеологът на въстанието, той е първият цар, коронясан в църквата „Свети Димитър“ при обявяването на въстанието? Водещ: Само поради възрастта си ли е коронясан той, вместо Асен? Пламен Павлов: Не само поради възрастта. Ако погледнем какво пишат съвременните византийски автори, те се отнасят разбира се с много голяма ненавист и към двамата – и към Петър, и към Асен, но към Асен са някак си по-обрани. Те признават, че той е военачалник, много способен. Докато за Петър има само злост. Тъй като очевидно Петър е идеологът на цялото въстание. Той е по-умереният. Той затова в един момент е изместен от първото място от Асен, това става някъде около 1193 година, без обаче да се е отказал от престола. Просто Петър е олицетворявал тези по-консервативни, по-умерени среди на българското болярство и общество, които са били склонни дори на някакъв компромис с Византия, докато най-радикалните сили са били поддържани именно от Асен. И ние, ако се замислим от днешна гледна точка, може би Петър да е бил по-прав, но ненавистта към византийското владичество, продължило близо два века, е била толкова силна, че са надделели. Но между тях няма разрив, няма вътрешна борба, няма някаква борба за престола. През цялото време върховният владетел си е Петър. Но той се оттегля във Велики Преслав – това също има дълбока идейна мотивировка, тъй като именно Велики Преслав е столицата на Симеон, на Петър, тоест това е градът, който олицетворява многовековното развитие на България. Докато Асен остава в Търново, но Търново пък в този момент е по-подходящият град за столица, по-добре укрепен, с по-добро стратегическо положение. Но това не е пречело на тези наши владетели, на тези наистина велики българи, които някак си остават по-настрани, повече се говори за Калоян и за Иван Асен II. Всъщност Петър и Асен са много големи фигури. Не защото просто говорим в момента за тях, а те наистина са братята освободители. Аз неведнъж съм се шегувал, че в нашата по-нова представа за историята много често се говори за братя освободители – ето, имаме собствени братя освободители – братята Петър, Асен и Калоян, които правят нещо, което е наистина знаменателно, те освобождават България от византийско робство. Византия тогава съвсем не е слаба, както много често се мисли. Затова те са много добри психолози. Тогавашните българи се страхуват да вдигнат въстание, тъй като вие сама казахте, въстанията на Петър Делян, на Георги Войтех, още няколко големи бунта са потушени от Византия и то с много голяма жестокост. Но ето, те намират една чудотворна икона – тази на Свети Димитър Солунски, тя е донесена от Солун. В Солунския гарнизон е имало български войници, които явно са доставили по някакъв начин тази икона. Освен това те много силно мотивират българите да се бият, да не вземат пленници. Даже има едно нещо, което ние често го премълчаваме, но отначало не са се вземали пленници, както и в Априлското въстание има такива случаи, за да няма връщане назад. Така че те са били много добри познавачи на психологията на своя народ. Те самите стигат до въстание като правят един скандал с император Исак II Ангел, който самият Никита Хониат – съвременник, участник в събитията, казва, че те съзнателно търсят скандал с императора, за да се види, че византийците се отнасят към българите като към втора ръка хора, не като към всички ромейски поданици на Византия. Тоест ние трябва да осъзнаем, че братята Асен и Петър са наистина хора с много голяма висота на мисълта. И другото е, че още в самото начало те казват, че ще освободят България както е било някога – Мизия, Тракия и Македония. Тоест те не правят никакви такива уговорки, че ще бъде само Северна България, само Търново или само някаква ограничена територия. Те затова пращат Добромир Хриз. Добромир Хриз днешната македонска историография го изкарва местен владетел, но той не е местен владетел, той е пратен от Търново. Той прави втори център на българската държавност. Това трябва категорично да се знае. Водещ: Тъй като вече загатнахте, че повече се говори за най-малкия брат – Калоян, както и за Иван Асен II. При Калоян България става фактор на Балканите и в Европа. Той обаче прекарва известно време в плен във Византия. Какво се случва с Калоян и защо той по-късно получава прозвището „ромеубиец“? Пламен Павлов: Калоян е по-малък от Петър и Асен. Нека пак да кажем, че Теодор приема името Петър в чест на светия цар Петър. Тоест да се покаже, че българската държава не е нещо ново, а че се възражда, че се възстановява, че се възкресява една държава, която има вековна история. Те имат много силно съзнание. И това го знаем до голяма степен благодарение на Калоян. В своята преписка с папа Инокентий III той казва за нашите стари царе – „моите прародители Симеон, Петър и Самуил“. Значи те имат съзнание, че са потомци на Самуил. Много често историците казват, че това е някаква фиктивна връзка. Но тя не е толкова фиктивна, тъй като българското общество и българската аристокрация имат много силна историческа памет и в рамките на два века е напълно възможно e да са останали потомци на старата династия. В крайна сметка едва ли Калоян го твърди като някакъв демагог. И виждаме, че никой не оспорва правата на фамилията Асеневци върху престола. Дори Иванко, който убива Асен, е техен първи братовчед, той е също от фамилията Асеневци. Но на въпроса за Калоян. Калоян защо е бил заложник? Ами битката с Византия не е никак лека. В 1185-та, когато е вдигнато въстанието, Исак Ангел през пролетта на 1186-та прави един поход, разбива въстаниците, все пак византийската армия е професионална, много по-силна, и тогава Петър и Асен отиват на север от Дунав да търсят помощ от куманите. Исак Ангел опожарява реколтата, това е някъде през юни-юли, и се завръща победоносно, като смята, че е приключил с въстанието. Имало е един византийски съдия – Лъв Монастир му е прозвището, Монастир е името на Битоля. Тоест Лъв, е бил родом от Битоля и той малко язвително казва: „Нашият император е по-велик от Василий Втори. Василий Втори се би половин век с българите, докато нашият император с една разходка в Северна България реши проблема“. Тоест той е искал да покаже, че Исак Ангел не си дава сметка за какво става дума. И наистина, само няколко месеца по-късно Асен и Петър се връщат с кумански подкрепления и не само освобождават Северна България, но освобождават и част от Тракия. Вече 1187 година, след дълги битки, византийската армия е силна по това време, не бива да си правим илюзии. Във Византия е започнала една криза, но като цяло ресурсите им са по-големи. И така става, че Исак Ангел презимува в София, минава през Етрополския проход и обсажда Ловеч. Асен с основната част от армията е бил в Ловеч. Обсадата се проточва, в крайна сметка византийците се отказват от по-нататъшни действия и е сключено примирие, като е била пленена преди това съпругата на Асен и тя е заменена с Калоян, който отива като заложник в Цариград. Той е стоял в Константинопол не повече от година и е успял да избяга или да се върне. И на практика вече 1190 година, когато е битката при Тревненския проход, Византия окончателно не може отново да покори свободните български земи. Но през цялото време братята Петър, Асен и Калоян виждат цялото етническо българско пространство, тоест те не забравят нито Македония, нито Поморавието, нито дори отвъд дунавските земи. Когато Калоян преговаря с папата, той има условие, че каквито езичници има, тоест това са куманите в днешна Украйна и Молдова, те ще бъдат покръстени от България. Има едно много силно съзнание за приемственост. Моят преподавател вече покойник проф. Йордан Андреев, също много известен специалист по Средновековие, доразви тази идея. В цялата програма на Петър и Асен, на Калоян и Иван Асен II, въобще на всички български царе, е това чувство за продължаване на една древна държава. И неслучайно в „Свети 40 мъченици“ имаме колона на Крум, имаме колоната на Омуртаг със знаменития надпис за човешкия живот и за сътвореното от човека като спомен за него, и разбира се самата колона на Иван Асен II. Тоест църквата „Свети 40 мъченици“ не е правена просто като един обикновен храм или като някаква църква гробница на фамилията, а е на практика един мемориал на българската история. Водещ: Проф. Павлов, и тримата братя имат една и съща съдба – те са убити. Можем ли тук да търсим паралел, прословутата българска завист още от тогава ли датира? Пламен Павлов: Българска завист едва ли. По-скоро аристокрацията през това време вече е много силна и тя иска да има много повече права, докато те управляват с твърда ръка. И то в такова време няма и как да бъде иначе. Става дума за борба на живот и смърт, за възкресяване на една загинала преди два века държава, за утвърждаване на България като фактор в европейските процеси. Разбира се, има си я намесата на Византия, няма какво да си правим илюзии. Превратът, който прави Иванко, убивайки Асен, той е провокиран от Византия. Севастократорът Исак е човекът, който го е обработвал срещу него. Но в крайна сметка случаят с Иванко е много показателен. Независимо от тези вътрешни борби, основната част от обществото, от болярството, е за свободна и независима България. И то подкрепя Петър, който прогонва Иванко, после Калоян е убит, но в резултат на междуособици идва Борил, който също е един добър владетел, той е малко незаслужено обявен за слаб, безволев и за какъв ли не, но Борил като цяло следва политиката на Калоян. Разбира се, при Борил, аз малко излязох извън темата, но при Борил имаме съпротивата на севастократор Стрез, който е негов брат, в днешна Македония, и на деспот Алекси Слав, който е в Родопите и в част от Македония. Но и двамата са български владетели, не са македонски, не са някакви други. Чувството за принадлежност към България е много силно и държавната идея си остава непоклатима. Евелина БРАНИМИРОВА

18 Март 2019 | 10:00 | Радио „Фокус“, „За честта и славата на България“