ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Татяна Буруджиева, политолог: Парламентът е с нисък рейтинг заради поведението на всички народни представители в и извън зала

Татяна Буруджиева, политолог: Парламентът е с нисък рейтинг заради поведението на всички народни представители в и извън зала

Татяна Буруджиева, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ за политическия отзвук на отхвърленото президентско вето на Изборния кодекс.

7 Март 2019 | 16:30 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Татяна Буруджиева, политолог: Мина година, в която гражданите поискаха думата, а политиците си направиха оглушки

Татяна Буруджиева, политолог: Мина година, в която гражданите поискаха думата, а политиците си направиха оглушки

Татяна Буруджиева, преподавател в катедра „Политология“ от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Тръгнат ли коледните ритми, вече знаем, идва време за равносметка. Каква политическа година изпращаме, ще научим от анализа на Татяна Буруджиева – преподавател в катедра „Политология“ от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. На какво бихте оприличили България през отиващата си година? Татяна Буруджиева: Бих казала, че България някак си тази година се люшкаше между силното българско председателство на Европейския съвет и в същото време година, в която избуяха много проблеми, много скандали и някак си равносметката накрая не е изпълнена с много надежда. Почнахме с много повече надежди, отколкото я приключваме Водещ: Като теглим чертата, кое през 2018 г. излиза на плюс – политическите пасиви или политическите активи? Татяна Буруджиева: Бих казала, че по-скоро излиза на плюс нетърпението на хората да усетят в живота си всичко онова, което политиците казват, че се случва. Включително вижте какво става и с бюджета, един бюджет в който една от добрите новини е повишаването на парите в образованието. Като човек, който работи в тази сфера, не мога да не го кажа. В същото време някак си 30 години на очакване, като че ли не могат да бъдат задоволени с онова, което се случва. Хората по-скоро си мислят, какви сметки ще дойдат за тока и парното, ще се увеличават ли цените на стоките, отколкото да се зарадват на онова, което, както казват и управляващите, им се дава от бюджета. Така че струва ми се през тази година най-ярко се вижда разломът. Не само в България, трябва да отбележим, е този разлом между действията на политиците дори и когато те се стремят към реформи или когато дават в социалната сфера и онова, което гражданите очакват. Не е достатъчно като че ли просто да вървим напред, хората искат да вървим по различен начин напред и по различен начин да се случват нещата в живота. И това нетърпение ми се струва, че ще го видим през цялата следваща година Водещ: Задълбочи ли се пропастта между народ и политици? Татяна Буруджиева: Тя се задълбочава от години и ние социолозите от много години говорим за този разпад в обществото, за разкъсване на социалните връзки. Големият проблем за политиците е, че те не се изправят пред обществото с ясно установени ценности, с единение в посоката, в която трябва да се върви. И това, като че ли най, най-видно е в проекта „Европа“. Но всяка една държава минава по своя път на изпитание и трансформация. От страна на гражданите бих казала, че неравенството в съвременния отворен свят, когато всеки има възможност да разбере, и да види, и да усети различието в живота, без да може да разбере справедливостта на това различие. Тази липса на справедливост и тези задълбочаващи се неравенства, на практика водят до разлом и то все по-задълбочаващ се между политиците и гражданите. Водещ: А дали наблюдаваме вече разделение между граждани и народ? Татяна Буруджиева: Струва ми се, че протестите поне в България показаха, че всеки някак си е сам в своето поле. Дори и когато е навън с хора протестиращи около него, гражданите не можем да изразим и да напипаме онова общо, което може да ни сплоти като общество. Само ще дам аналогия, ако ми позволите, разбира се това са съвсем други времена, но по време на Възраждането, когато не е имало държава, и когато хората са били много разединени в усилието си да оцелеят – те са успявали да се обединят около общи каузи много повече отколкото днес, тук и сега ние успяваме да го направим. И в дните преди Коледа се вижда, че всеки българин има желание да помогне и да направи един по-красив ден за всеки, който е в по-неравностойно положение, но това някак си остава спорадично. Ние загубихме усещането като общество, какво можем да направи заедно. И това като че ли най-ясно се вижда в поведението ни на пътя. Цяла година някак си върви тази тема на тази агресия, на тази война помежду ни, което според мен дава и възможност да се случват всички онези неща, които критикуваме или не харесваме в политиката. Водещ: Какъв тип демокрация имаме тогава? Татяна Буруджиева: Ами недоволни са хората от демокрацията. Водещ: Но тя какъв тип е? Дали това е реалната демокрация, дали е имитация, дали е популистка? Татяна Буруджиева: Струва ми се, че отговорът се крие в кризата, която изживяват от десетилетия партиите и в този смисъл това се отразява по време на избори. Ние много си говорим, как се случват изборите и някак си това остава от избор на избор. Но всъщност натрупването на невъзможност да осъществяваме, именно тази връзка, че хората дават властта на политиците и политиците трябва разумно да я използват, и то пак в интерес на хората. Виждате, че най-ярко това се случва във Франция и всички го виждаме с тези ужасни картини на разрушение. Но всъщност хората там казват същото, което казват и хората в България: „Ние си искаме нашата власт и вие трябва да знаете политиците, че ние сме ви я дали“. По един бих казала доста агресивен начин се проявява това искане на гражданите, но в същото време това показва, че са изчерпани според хората другите възможности да бъдат чути, да бъдат разбрани. И обикновено ние в политическата комуникация казваме, че когато възможността на управляващите и управляваните да се разбират, да говорят и да водят диалог все повече и все повече намалява, все повече и повече нарастват манипулациите от една страна. Виждате, че всички говорим за фалшиви новини, за хибридни войни и всякакви такива неща. И в същото време все повече и повече се минава към пряко действие на агресия между граждани и политици, което ще ви припомня само във връзка с протестите през 1968 г. анализаторите бяха казали, че не винаги протеста може да роди правилния път, даже често не го ражда. Но той винаги ражда промяната и затова фатална грешка е политиците да не чуват и да не разбират какво се случва. Така че, ако трябва да кажем каква година отмина, мина година, в която гражданите поискаха думата, а политиците все още не са влезли в диалога реално. Водещ: А политиците си направиха оглушки, ако можем така да довършим изречението. Питам се и винаги съм се питала, госпожо Буруджиева, каква е формулата на политическото оцеляване и то в среда, в която народът ти не те обича, не те харесва и въпреки всичко ти оцеляваш и стоиш на позиции? Говоря и за политиците в управлението и за тези в опозицията, които са на парламентарно равнище. Татяна Буруджиева: Ние май месец една доста голяма група политолози, анализатори в социалните науки, не само политолози, под ръководството на професор Георги Фотев представихме изследване на ценностите и си обещахме, че ще направим всичко възможно да поддържаме този дебат в обществото. Винаги съм твърдяла, че демокрация истински може да има само тогава, когато има истински граждани. Без активни, истински граждани – няма как да се случат нещата. А ние залагаме основно на политиците. Ние всеки път казваме: ей, да си изберем, все търсим да изберем някакви такива политици, които много бързо ще се справят, всичко ще разберат и ще оправят нещата перфектно. Не, демокрацията се крепи на гражданите – първо и основно. В този смисъл, ние гражданите в България загубихме критериите за добро и зло. Да сте чули не само тази година, изобщо напоследък през годините нещо, да оценим доброто, което се случва. Да кажем: да, ето това беше направено както трябва, а имаше други неща, които не бяха направени както трябва и да критикуваме онова, с което не са се справили политиците. Липсата на този двоен стимул към политиците, от една страна да бъде оценено доброто, което те правят, от друга – наказано злото, ги кара да правят онова, което те са решили. Защото така или иначе те ще бъдат наругани, те няма да бъдат харесвани, ще кажем: всички са еднакви, всички са лоши, всички са корумпирани, всички са прости. И когато така поставиш, то е като въздействието с едно дете. Когато така поставиш и едно дете, то няма стимул да се развива и да върши добри дела. И затова на мене ми се ще и ние като граждани, и медиите, и вие като журналисти да започнем да създаваме тези критерии, защото това е единствения начин да се проявяваме като отговорни граждани. Иначе нещата ще продължават по начина, по който всички ги виждаме. Водещ: Дали този процес няма да остане едностранен, г-жо Буруджиева? Ние ще създаваме критериите, но от друга страна политиците знаят, че керванът си върви, а кучетата си лаят. Татяна Буруджиева: То, както се казва, като свикнеш на мекото на баницата, е трудно да се откажеш от него. Но трябва да започнем да разплитаме кълбото отнякъде. И аз мисля, че това е истинският път, защото само така ние можем да установим кой политик си заслужава да заложим на него и кой не. Догодина следват два избора. И ние като граждани трябва да престанем с мотивации, които са недопустими, ако искаме да живеем в демокрация. Например, на местни избори аз много често съм чувала аргумента: „Е, този си го знаем. Нищо, че краде. Нищо, че деребейства. Нищо, че не е кмет, който всъщност прави така, че селището да живеем и да ни харесва, и да ни е уютно и удобно. Ама него поне си го знаем“. Това не може да бъде мотивация или пък: „Ще избера този, защото той ми харесва, по-хубаво говори“. По-хубаво говори. И след няколко месеца като с Макрон ще приказваме като французите: „Много сме разочаровани. Той ни излъга“. Трябва да можем да мислим критично и разумно. И това е най-големият проблем. Масата на критично мислене ми прави впечатление, че все повече се губи. Включително го казвам и като преподавател с голямо прискърбие, защото едни от най-трудните процеси във висшето образование е да накараме младежите да мислят критично, да не вървят по щампите, да не казват: „Ами, то понеже така го казаха“ или „Така го чух“, или „Така някой реши да коментира в социалните мрежи или в медиите“. Трябва да можем да си създаваме мнение, а това е изключително труден процес. Когато това се случи, аз ви уверявам, че държави, в които има такъв диалог и обществото има общи критерии за това кое е добро и кое е зло от онова, което правят политиците, нещата се случват по друг начин. Разбира се, трябва да сме реалисти. Ние едва ли ще можем да постигнем някакво идеално общество. Тук въпросът е, че всички искаме да имаме една България, в която, вътре в тази България именно да живеем по-добре, а не постоянно да гледаме кога точно ще си дойдат децата ни да ни навестят или ние да отидем да им помогнем за внуците. Това е голяма драма в българското общество, за която тепърва започват да се променят нагласите, например. И това показва, че обществото ни вече има желание да се промени в друга посока. На мен ми прави впечатление, че ако преди години доминираха гласовете: „Те ли пък ще ми кажат“, „Те отидоха в чужбина. Там да си се оправят. Защо се връщат в България?“ и така. Напротив струва ми се, че все повече и повече българското общество се радва на всеки човек, който предпочита, след като е завършил образованието си, да дойде да живее в България. Малко са стимулите. Невинаги сме достатъчно отворени. Подозрителни сме към такива промени драстични в живота. Българите все още не сме много мобилни. Все още не сме готови бързо да се променяме. За сметка на това мисля, че сме в основните си поне, като гледам резултатите от това изследване за ценностите, едни хора, които сме способни, способни сме да оценим една добра постъпка и сме способни да направим такава. И аз мисля, че на това трябва да заложим, а не да гледаме модела от политиците и да казваме: „Е, значи може и така. И ние така да правим“. Това е много зловредно. Водещ: Като изхождаме от събитията през тази година, каква 2019-а ни очаква и какъв резултат от изборите ще видим – европейски и местни, а може да има и предсрочни? Татяна Буруджиева: Много тежка година ни очаква, защото от една страна в България е обичайно да седим и да се оглеждаме, как ще се промени политическата ситуация. Това е много силно при администрацията, в бизнеса също. Някак си, когато има избори, цялата ни държава започва да се движи малко на празен ход. И това не е добре. Ние трябва да се опитаме всичко, което има като перспектива, да го увеличим. Затова казвам „тежка“, защото не искам да бъда черногледа, но ми се струва, че тази година, която предстои, ще се занимаваме един път с избори основно. От друга страна ние не сме много сигурни както в цялостната обстановка в Европа, така и в собствената си държава. И тук от една страна са страховете на хората, което обикновено води до засилване на емоциите по отношение на политиката, а това никога не е основа за добър избор. Какво можем да очакваме от изборите? Интересни ще бъдат. Много интересни. Особено европейските, защото България има един мандат повече след Брекзит. Освен това, не е много ясно поведението на Патриотите, които иначе на национални избори биха прескочили бариерата, ако се явят обединени. Не е много ясно какво ще направят на евроизборите след всичко онова, което се разразява при тях. И точно около листата, водаческото място, дали да бъдат заедно. Чуха се информации, че всяка една от партиите се опитва да преговаря с други партии. Така че ако те не успеят да влязат и да направят мандат, това означава, че вече още един мандат ще се преразпределя, осен големия въпрос какви ще бъдат позициите на политическите сили. Засега ДПС като че ли си е гарантирало резултата, който ще получи. Те като че ли преживяха кризата от разцеплението. Имат доста добра активизация. И доста добре е стегната тяхната партия по отношение на изборите. Същото бих казала за ГЕРБ, въпреки че след тази втора година, обикновено при всяко управление е по-критична, защото времето намалява, хората, очакванията на хората за бързина на задоволяване на техните искания и на обещанията, които са дадени, нараства. И винаги едно управление през втората година започва да има известна ерозия и да са сблъсква с доста сериозни трудности. Това е закономерност някак си. И въпреки това, ГЕРБ, доколкото съм информирана, доста отдавна работят за евроизборите. И вероятно ще се стремят не просто да повторят, а да увеличат малко своето европейско представителство. БСП изпусна много шансове по повод темата „Европа“. Там като че ли посоката е определено харесването и идеята да се придвижи към политиката на Орбан. Но тя създава неясното сред избирателите вляво какво точно ще правят левите представители, ако бъдат избрани в ЕП. Те ще работят ли за Европа? Искам тук да уточня, че българите все още остават много силно застъпващи тезата, че Европа трябва да е единна и европейският проект трябва да продължи да се развива – нещо, което е много различно от политиката на Вишеградската четворка. Така че всичко, което се случва вляво, поставя много сериозно изпитание пред БСП, как ще се справи с евроизборите. Виждаме, че има напрежение и там по отношение на листата, по отношение на поведението на лидера на БСП и във връзка с Конгреса на ПЕС, където се изпусна да се започне силен старт на кампанията – нещо, което беше направено от всички други леви партии. Общото недобро представяне на левицата в Европа, но в същото време нарастващата вълна на протести към новите по-радикални и по-различни партии, които бяха избрани на власт. Включително в самата Унгария има протести. В Австрия има такива. Всичко това дава шансове и бих казала, че с голяма енергия и с доста голяма доза самокритика, но и доста добра лява вълна ще тръгва на избори левицата. Обаче тук в България е въпросно точно какво ще се случи и как ще се представят. Не бива да забравяме, че шансът е на тяхна страна, защото изборните резултати и мандатите се смятат по формула, която облагодетелства не първия, който има най-много гласове, а точно втория и третия. И общо за Европа бих казала, че има една огромно въпросителна точно как ще бъдат разпределени мандатите. Разбира се левицата влиза с 20 мандата по-малко, заради липсата на лейбъристите след Брекзит. В същото време десницата е изправена пред много сериозна опасност заради радикалите и радикалните партии, които не са леви, да вземат част от гласовете. Ще се случи ли това? Как ще бъде Европа? И дали след изборите няма да се окаже, че не просто партиите център-ляво, но и тези, които са вдясно и са класическата, така да се каже, десница може би ще трябва да се обединят, за да може да се продължи Проектът Европа. Това, което е сигурно, е, че Европа трябва да се промени. Европа трябва да се обърне към гражданите. Европа е проект, създаден за гражданите и за да може мирно и заедно да развиваме всеки един в своята страна и общо заедно нашия континент – нещо, което беше доста забравено. Някак си администрацията иззе властта на политиците. Вие виждате, че дори комисарите и изборът на комисари не се формира на базата на това дали има голям политик, сериозен политик с опит и възможности да ръководи даден ресор. Става въпрос за едни договаряния мястото да се даде на една или друга държава. Трябва да преосмислим изобщо това си поведение. Залитнахме малко в една измислена, наложена, изкуствена толерантност, която не създава диалог. Тя не създава включеност. И виждаме, че и проблемът с тероризма ни изправя пред това, защото включени уж хора, хора родени, живели, даже няколко семейства, поколения, живели в Европа, се радикализират. Защо? Защото не можем просто да кажем, че Коледният базар, както се оказва, няма да се казва Коледен базар, за да не нарушим на някого, който не празнува Коледа, правата, ще се казва „Зимен базар“. Извинявайте, но това са изкуствени, измислени неща. Истината е, че както взаимоотношенията между хората, така и взаимоотношенията в политиката между граждани и политици имат нужда от откровеност и да наричаме нещата с техните имена. А не само да се чудим дали някого няма да обидим, ако кажем истината в очите. От истината може да боли, но тя не може да обижда, защото само виждайки истината, ние можем да вървим напред и да вземем верните решения. И аз мисля, че Европа има нужда от тази откровеност. Политиците и гражданите имат нуждата от тази откровеност. България има нужда от тази откровеност. Цоня Събчева

18 Декември 2018 | 19:00 | Радио „Фокус“