СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Татяна Буруджиева, политолог: Дебатът за евроизборите не е „за“ или „против“ определено развитие и състояние на Европа, а „за“ или „против“ кой да ни управлява

Татяна Буруджиева, политолог: Дебатът за евроизборите не е „за“ или „против“ определено развитие и състояние на Европа, а „за“ или „против“ кой да ни управлява

Татяна Буруджиева, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод издигането на кандидатурата на лидера на НФСБ Валери Симеонов от Областните структур...

11 Февруари 2019 | 12:00 | Радио „Фокус“

Татяна Буруджиева, политолог: Проблемът на страната ни е дали в отделните сфери министрите си вършат работата и имаме ли кауза, към която да вървим

Татяна Буруджиева, политолог: Проблемът на страната ни е дали в отделните сфери министрите си вършат работата и имаме ли кауза, към която да вървим

Политологът Татяна Буруджиева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Постигна ли стабилитет премиерът Бойко Борисов с трите оставки? Промените в кабинета ще подобрят ли работата му? 10-процентно увеличение на заплатите в бюджетната сфера, обмисля правителството от догодина. Гост в ефира е политологът Татяна Буруджиева. Г-жо Буруджиева, постигна ли стабилитет премиерът Бойко Борисов според вас с трите оставки? Татяна Буруджиева: Аз мисля, че общественото мнение – поне това показват социологическите данни – е за подобно носене на политическа отговорност. В България вече приемаме за нормално да се взимат оставки от министри тогава, когато има важни проблеми, в случая човешка драма включително. Но според мен тепърва трябва да видят хората, че всички органи са си свършили работата, защото не е достатъчно, ми се струва, министрите да покажат, че се носи политическа отговорност. Хората си мислят, че все повече вече искаме изобщо отговорност, а не само политическа. Така че този случай няма да приключи, а виждаме, че той се разпространява в страната по специфичен начин. Хора от различни региони излизат на протест, заради състоянието на пътищата, които са в ужасно състояние. Големият извод от случилото се трябва да бъде в посока дали така трябва да се управлява и дали това е начинът да се управлява – чрез непрекъснат натиск от улицата, и това докъде би довело. Проблемът със стабилността започва да се свързва все повече и да е на дневен ред от гледна точка на тази нулева търпимост на хората за времето, което имат политиците. Защото трябва да сме откровени – 30 години пътища, има места, където не са ремонтирани. И това не е резултат само от управлението на ГЕРБ. Но идва един момент, в който в политиката е така – неща, които не са свършени дори и преди тебе, трябва да ги свършиш ти, защото в този момент хората решават, че повече не могат да търпят. Водещ: А това ли е начинът да се управлява всъщност според вас? Необходими ли са още промени? Татяна Буруджиева: Възможно е. Водещ: Очаквате ли настоящите промени да подобрят работата на кабинета или пък прогнозирате, че ще има и други такива? Татяна Буруджиева: Кабинетът така или иначе беше формиран от не много ярки политически лица. Той е различен от другите кабинети на Борисов и на управлението на ГЕРБ. Ако говорим за това дали ще им се подобри комуникацията, за което се оплакваха партньорите, те ще имат възможност да се срещат периодично. Комуникация, както се казва, ами да комуникират, да се научат как и какво правят. Коалиционното управление не е лесно управление. Във всяка една коалиция по света – виждаме, и тук в България – периодично се налага да променят и да подобряват начините на функциониране. Но това не е проблемът. Проблемът е дали в отделните сфери министрите си вършат работата, дали България има кауза, към която да се върви, и хората да разбират за какво се случват и каква е логиката на политиките и на решенията в държавата. И най-важното нещо е има ли мотив някой от тая коалиция да излиза от властта. Докато няма такъв мотив за излизане от власт, ние периодично, след всеки скандал или поредна рокада в правителството, ще си задаваме тоя въпрос, който вие задавате. Но той не е релевантен, няма значение колко нестабилно изглеждат нещата, те са стабилни политически като основа и желание на партньорите да продължат да управляват. Проблемът е хората дали разбират защо и в името на какво се управлява. И тези 10% увеличение на заплатите, всичките неща, които се показаха сега, август и септември, през срещите и обиколките на премиера, всичко, което се случва около нас като ремонти примерно в София и така, всичко това нещо ще бъде представяно като онзи хоризонт, който търси ГЕРБ, а той е именно явно зад това управление, това правителство – качеството на живот на българина. Това ми се струва, че е фокусът и в интерес на истината, той не е зле подбран от политическа гледна точка. Това е добра кауза. Водещ: Говорейки за каузи и политики, вчерашният ден не се размина без престрелки между премиера Борисов и лидера на левицата Корнелия Нинова. Министър-председателят заяви, че „докато ГЕРБ създава светлото бъдеще, БСП са на СПА“, от БСП не се забавиха с отговора Корнелия Нинова обяви, че партията ѝ предлага „разговор за бъдещето, а не партийна свада за настоящето, разговор за това какво следва след ГЕРБ и патриотите“. Как ще коментирате тези престрелки между двамата отново? Как всичко това влияе на обществото? Татяна Буруджиева: Аз мисля, че имаме проблем с взаимоотношенията, а и с начина на действие на управляващи и опозиция в това. Защото вижте, от една страна опозицията в лицето на БСП продължава да не успява да се превърне в алтернатива. Вие виждате, че всички сме свидетели от две години насам горе-долу, защото толкова вече мина от мандата на това правителство, всички сме свидетели на постоянните опити на БСП да представи алтернатива на хората и да ги убеди, че трябва да се осъществи натиск, така че да се смени властта и да се отиде на предсрочни избори. Водещ: БСП вече разговаря с гражданите по „Визия за България“ Татяна Буруджиева: Да. Водещ: Търсейки национално съгласие с явно присъствие. Готова ли е левицата да управлява? Татяна Буруджиева: Така, това е така. Самата БСП, която каза и представи тази визия със заявката, че това ще е основата за предсрочните избори септември, оказа се, че няма да са септември. По принцип ще има, както казаха от ръководството на БСП, те са сигурни, че ще има предсрочни избори, но не знаят точно кога, защото тази сигурност се оказа, че се основава на факта, че Борисов два пъти вече е подавал оставка. Виждате колко неадекватно на практика е подобно аргументиране. Надявам се, че отиването сред хората ще има за цел наистина да се представи една сериозна алтернатива. БСП обещаха, че те ще я попроменят, ще я преведат във форма на алтернатива, защото когато искаш управлението, не можеш да представяш една визия за държавата, която няма нищо общо с взимането на властта и управлението. Самата визия така, както беше представена, е истинско доказателство, че БСП не се стреми и не е готова за властта, защото отговорността на една власт трябва да се вижда през алтернативата, която се предлага, за да се вземе властта. Невъзможността да си обясниш откъде и как ще се получат тези всичките красоти и добрини, и реки от мед и масло започва да превръща един текст по-скоро в утопия, отколкото във визия. Да ви кажа честно, след „Утопия“-та на Томас Мор мисля, че не е писано нищо по-добро. А що се отнася до отиването при хората, има още един момент и той е, че БСП трябва ясно да си дава сметка, че не е голям проблем да напуснеш парламента. По-големият проблем е да се върнеш в парламента. Като анализатор и наблюдаващ, пък и участващ за известно време в живота на Народното събрание, искам да ви кажа, че точно това е ключовият проблем. Обикновено решенията за напускане на парламента се взимат малко по-емоционално, под въздействие на фактори, които са ситуативни, след което се започва едно голямо мислене и трескаво търсене на възможност, повод и смисъл в очите на хората, логика да се върнеш в този парламент. Ако БСП продължава да твърди, че този парламент не може да работи, това е послание, което добре се чува от хората, защото към парламента нямаме особено високо доверие. Но ако тя продължава да твърди, че този парламент не работи и няма смисъл да се седи в него, тя няма как да се върне. А трябва да си припомним, че на избори ние гласуваме за народни представители, за да отидат точно там, в парламента, и да работят. През останалото време, когато не са на комисии или в пленарно заседание, те не са в почивка – те трябва да са сред хората. Така че апелът „Отиваме сред хората“ надявам се не означава, че досега две години опозицията не е била при хората, а означава, че нещо много специално ще правят с хората и това специално е тази визия, която би трябвало да вдигне хората, да ги накара да искат друго управление. Дали това ще се случи ще видим, защото много неравна е битката. Управлението разполага с ресурси да показва, както каза и премиерът Борисов, че сега, в момента те строят и правят площадки, ремонтират училища и правят пътища, докато опозицията може да обещава само в бъдеще, което означава, че тя застава и с лицата на това управление, кои ще ни управляват, което също мисля, че е голям проблем, защото БСП не е помислила в това отношение. Водещ: Кой стъпва по-убедително в случая – управляващото мнозинство или опозицията, в новия политически сезон? Татяна Буруджиева: Аз мисля, че независимо от промените в кабинета, това е управляващото мнозинство. Дори независимо от скандалите между патриотите, които така или иначе, още в края на летния сезон, се оказа, че не са обединени – и това беше ясно. Защо стъпват по-убедително? Защото нямате някакви сериозни трусове. Ние нямаме политическа или партийна, или някаква друга криза в страната. Докато опозицията, която обещаваше цяла година, че есента ще има предсрочни избори, сега се оказа, че тепърва започва да работи, за да докаже, че има смисъл от нова визия и нова посока на политика в България. И ще видим как ще се развият нещата, дали това просто ще бъде едно затвърждаване на позициите, дали това е ход, който е наложен заради предстоящия Конгрес на БСП, дали това е действително апостолска работа, за да се подобри и състоянието на партията, и подкрепата за БСП. Всичко това ще го видим. Докато при управляващите е ясно и ходовете, и какъв е резултатът от тях. Водещ: А имаме ли терен за поява на нов антисистемен играч в политиката? Татяна Буруджиева: О, да, винаги има терен за такъв. А сега, с това, че ГЕРБ също има една ерозия в подкрепата си и все пак не само две години управление на този кабинет – това са 10 години в управлението; БСП –виждаме, че състоянието ѝ налага тя постоянно да се занимава със себе си, защото нещо там не могат да се оправят с вътрешнопартийните си разбирателства и желанието на това ръководство да превръща БСП в лидерска партия; ДПС продължава да има все пак негови отломки, които постоянно му създават също така шум в работата с избиратели. Така че и вътрешните процеси в България, и външната ситуация в другите европейски държави стимулират. Освен това не забравяйте, от всичките тези скандали и актуални събития да не забравяме, че предстоят европейките избори, където основният дебат е каква Европа, колко Европа и какъв бюджет на Европа. Така че радикалните партии, несистемните партии, които в голяма степен вече поизлъчиха и са на ръководещи позиции в повечето европейски държави, много активно и много гласовито ще заемат позиции, които няма как да не намерят отглас и в България. Още повече, че дори някои от традиционните партии се изкушават да заемат такива позиции, както е реториката на БСП например. И това подсилва не техните позиции за евроизборите, а подсилва аргументите и посланията на радикалните и несистемни партии. Така че полето се увеличава все повече. Водещ: Бидейки част от този Европейски съюз къде сме ние от политическа гледна точка от другите страни-членки? Татяна Буруджиева: Ами, след председателството ние определено сме част от надеждните партньори в Европейския съюз. Мисля, че България като политика е застанала на позициите на задълбочаване на интеграцията и на засилване на ролята и значението на Европейския съюз както за всяка една отделна държава вътре в рамките на ЕС, така и като международен фактор. И тук също имате битка управляващи и опозиция, защото лидерът на БСП по-скоро изразява близост и желание да прилича на политици като Орбан, в близост до политики, които са по-скоро за силни национални държави. Дебатът в Европа се налага неслучайно, защото определено няма равнопоставеност, определено има две писти, ако мога така да се изразя, има по-старите и по-силни икономики, които продължават по някакъв начин да доминират и в политиката на Европейския съюз. Но тази немощ, която демонстрираха ръководителите на Европейския съюз пред проблема с миграцията, особено и с възможността да се гарантира сигурност на Европейския съюз, и този разлом, който се получи след Брекзита и след Дъблинското споразумение, се задълбочава. Разлом, който показва, че няма истинска солидарност. Държави като Полша не се интересуват от това дали България, Гърция и Италия са гранични територии на Европейския съюз и имат нужда от по-специално отношение тогава, когато има една мигрантска вълна. Ние не сме равнопоставени в тази ситуация и трябва да бъдем равнопоставени, т.е. да се създадат условия, политически, които да не ощетяват едни страни за сметка на други. Но този дебат е много сериозен и България е в позицията да защитава наличието на регламенти, засилването на политики и отдаването на ресурси за повече сигурност, повече солидарност от гледна точка на споделени отговорности, а не само споделени проблеми, и от гледна точка на кохезията в Европейския съюз. За нас е много важно да постигнем едно по-високо качество на живот, защото иначе се отлагат много далеч приоритетите на България, като „Шенген“ и въвеждането на еврото. Йоланда ПЕЛОВА

12 Септември 2018 | 15:00 | Радио "Фокус"